№ 348
гр. Варна , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20203100503590 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Б. А. ЕГН ********** от ***, чрез
пълномощник адв.И. А. срещу Решение № 3608 от 30.07.2020год., постановено по гр.д.№
14992/2019 год. на ВРС, 11-ти състав, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в
отношенията между страните, че К. Б. А. ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС”
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к.
Малинова долина, ул.”Рачо Петров - Казанджията” № 4-6
- сумата от 969.81 лв., представляваща дължима главница по договор за
потребителски кредит № FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк България“ АД и
К. Б. А., вземането по който е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 18.01.2016 г. в полза на „ЕОС Матрикс” ЕООД,
- сумата от 209.64 лв., представляваща договорна лихва за периода от
17.06.2014 г. до 17.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
05.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 5384/12.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 10866/2019 г. на Районен съд-гр.Варна-35 състав, на основание чл. 422 ал.1 от
1
ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Конкретно развитите доводи са за липса на
активна процесуална легитимация на ищеца да води иска, тъй като вземането произтича от
договор за кредит, сключен между „Юробанк България“ АД и Анадолиев, като длъжникът
не е уведомен за извършената цесия между банката и „ЕОС Матрикс“ ЕООД както към
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, така и към датата на връчване на ИМ
на ответника поради липса на упълномощаване на процесуалните представители да
уведомяват за извършената цесия. Поддържа се възражението за погасяване на вземанията
за лихва с кратката погасителна давност по чл.111, б.в от ЗЗД. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция изцяло с присъждане на
разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД гр.София чрез
пълномощник адв.П.В. депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на
сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
При данни, че поставеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на
18.08.2020г., жалбата, входирана в регистратурата на ВРС с вх.рег.№ 263768/01.09.2020г., се
явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е процесуална допустима.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбата оплаквания,
становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в
рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК проверява обжалваното решение и
основателността на иска, като приема за установено следното :
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Постановеното
решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Установителният иск по чл.415, ал.1 във вр.чл.422, ал.1 от ГПК по гр.д.№
14992/2019г. по описа на Районен съд Варна е заявен за разглеждане след успешно
2
проведено производство по чл.410 от ГПК от заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД гр.София
срещу длъжника К. Б. А. от гр. Варна, и след подадено от последния в срока по чл.414, ал.1
от ГПК възражение срещу издадената по ч.гр.д.№ 10866/2019г. по описа на ВРС заповед за
изпълнение на парично задължение № 5384 от 12.07.2019г.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът
въвежда възражения в насока, че не е уведомяван за извършеното от банката на трето лице,
настоящ ищец, прехвърляне на вземането по договора за кредитна карта; оспорва
действителността на цесията; счита, че вземането е погасено по давност, с които възражения
изцяло оспорва заявения иск по основание и размер.
Ищецът не спори, а от представените по делото писмени доказателства, приобщеното
заповедно производство по ч.гр.д.№ 10866/2019г. по описа на ВРС и заключението на
вещото лице по назначената ССчЕ, категорично се установява, че на 17.07.2013г. между
„Юробанк България“ АД и К. Б. А. е сключен Договор за потребителски кредит № FL696250
в размер на 990 лева с цел пълно предсрочно погасяване на задълженията на
кредитополучателя по стар договор за кредит, сключен с банката под № FL620587 от
29.11.2011г. Договорен е краен падеж за издължаване на кредита – 17.07.2017г., като за
усвоената сума кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока на
издължаване лихва в размер на 5 % при гратисен период за изплащане на главницата (чл.3,
ал.1). За оставащия период на договора е договорен ГЛП в размер на 14 % върху главницата
(чл.3, ал.2).
Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се
кредитира от съда, сумата по кредита е предоставена в полза на ответника К.А. по банкова
сметка № BG26BPIB79221039125602 с титуляр кредитополучателя, за което е издадено
банково бордеро № 1295176 от 17.07.2013г. с основание усвояване на кредит. За периода от
усвояване на кредита до крайния падеж на плащане от страна на длъжника са извършени
плащания на обща стойност от 46.95 лева, с които са погасени само договорни лихви по
кредита – погасени са вноски от 1 до 9 изцяло и частично 10- та вноска от 17.05.2014г.
Вещото лице установява, че по време на действие на договора начислените от банката лихви
съответстват на уговорените лихвени проценти. Експертът докладва, че към датата на
крайния падеж по договора дължимият размер на вземането за главница възлиза на 990 лева,
както е налице и дълг за договорни лихви за периода 17.05.2014г. до 17.07.2017г. в общ
размер от 238.08 лева.
От представеното приложение към потвърждение за извършена цесия, взаимно
разписано от представители на цедента „Юробанк България“ АД и от името на цесионера
„ЕОС Матрикс“ ЕООД и извлечение от договор за цесия от 18.01.2016г. се установява, че
банката е прехвърлила на ищцовото дружество изцяло вземането си по договора под №
FL696250/17.07.2013 г., сключен с К. Б. А. с изрично посочен индивидуален номер и размер
на дължими главница и лихви.
3
Цедентът е дал съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми длъжниците от
името на цедента, съгласно условията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за извършеното прехвърляне по
силата на договора от 18.01.2016г., видно от пълномощно – л.32-33 от гр.д.№ 14992/2019г.
по описа на ВРС. От своя страна представляващият цесионера ЕОС МАТРИКС ЕООД
упълномощава Адв. Дружество В. и партньори ЕИК ********* да уведомява всички
длъжници съгласно одобрените образци към договора за цесия за прехвърлянето на
вземанията им към новия кредитор (л.34-35). Към исковата молба е приложено и
пълномощно, с което адвокатското дружество упълномощава адв.П.В. да извърши
уведомяване на длъжниците за извършената цесия на дълга им (л.36-37).
Към исковата молба е приложено уведомление от ЕОС МАТРИКС ЕООД, чрез адв.
П.В., в което ясно и подробно се съобщава на длъжника за преминаването на дълга му от
стария на новия кредитор, като последният - ЕОС МАТРИКС ЕООД – е станал титуляр на
вземането и изпълнението по него следва да се извърши по посочена банкова сметка.
Задължението на цедента, установено в чл.99 ал.4 ЗЗД, да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор (цедента), логично е въведеното от законодателя изискване
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Следва, обаче, да бъде съобразен настъпилият в хода на процеса факт на
получаване на отправеното от цесионера (съгласно редовното упълномощаване) до
длъжника уведомление за цесията, приложено към исковата молба, изходящо и подписано
от пълномощника на дружеството-цесионер. Видно от приложената разписка за връчени
съдебни книжа от 14.01.2020г. (л.57 от делото на РС Варна), препис от исковата молба и
приложенията към нея, в т.ч. и цитираното уведомление, е връчено на ответника по делото
на 14.01.2020г. (чрез надлежно упълномощен представител), на която дата длъжникът е
получил изходящото от цесионера до него уведомление. Получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235 ал.3 ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на
съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде
игнорирано (в тази насока, постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение №123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о., ТК; както и Решение от 05.03.2007г. по т.д.
№889/2006г. ІІ ТО, ВКС). Действително по делото липсват данни за уведомяване на
длъжника за извършената цесия преди подаване на иска, но не се спори, че със съобщението
по реда на чл.131 от ГПК, са връчени и приложените писмени доказателства,
удостоверяващи факта на осъществяването й, поради което следва да се приеме, че в хода на
делото ответникът е узнал за извършването й. Доколкото известяването за цесията не е
4
законово условие за действителност, а цели яснота и защита на длъжника по отношение на
това на кого да плаща, то узнаването за цесията по посочения начин е напълно валидно.
Следва да има предвид, че възражение за неуведомяване за прехвърлянето на задължения
длъжникът може да прави валидно само ако твърди, че е изпълнил изцяло на стария
кредитор до момента на узнаването /в тази насока Определение №987/18.07.2011г. по гр.д.
№ 867/2011г. на ВКС, четвърто г.о./.
В този смисъл възражението на ответника, че не е уведомен за извършената цесия, е
неоснователно. Следователно активната процесуална легитимация на ищеца, произтичаща
от качеството му на цесионер на вземане по Договор за потребителски кредит №
FL696250/17.07.2013 г., сключен между „Юробанк България“ АД и К. Б. А., е безспорно
установена. Процесната цесия имат действие за длъжника К.А.. Същият не твърди, че е
погасил дължимото, вкл. и предвид настъпилия краен падеж на вземането, а и не ангажира
доказателства в тази насока, с оглед разпределението на доказателствената тежест в
процеса.
Следователно след като ответникът не е извършил плащане на прехвърлената сума за
главница и договорни лихви, то цесионерът - ищецът ЕОС МАТРИКС ЕООД - се явява
носител на това вземане. Налице е дълг от страна на К.А. въз основа на договор за кредит от
17.07.2013г., по който същият не е заплатил погасителните вноски, налице е уведомяване на
длъжника, че дългът му е цедиран и той следва да изпълни на кредитора - ищец по
настоящото дело.
Съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ към датата на крайния падеж по
договора дължимият размер на вземането за главница възлиза на 990 лева, а за договорни
лихви за периода 17.05.2014г. до 17.07.2017г. – е в общ размер от 238.08 лева, с оглед на
което се налага извода за наличие на основание за дължимост на претендираните суми.
Частично основателно се явява възражението на ищеца, въззивник в настоящото
производство, за погасяване на част от дълга му поради изтекла в негова полза погасителна
давност.
Според задължително тълкуване на чл.111, б.”в” ЗЗД, за да се изсрочват с кратка 3-
годишна давност, задълженията с падежи, настъпващи през предварително определени
интервали, следва да имат относителна самостоятелност и повтарящ се характер, като
общността им възниква от един правопораждащ факт (ТРОСГТК №3/2011 на ВКС). В
5
случая обаче, кредиторът е предоставил на длъжника еднократно главницата като цяло за
ползване до 17.07.2017г., съответно и връщането на тези парични средства на погасителни
вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява предварително
съгласие на кредитора да приема изпълнение на части, като облекчение на лихвената тежест
за длъжника.
Налице е разлика с правоотношенията, разгледани в мотивите на тълкувателния акт,
които се характеризират с продължителност на изпълнението и на двете престации
(предоставяне на определена услуга от доставчик срещу периодично начисляване цена за
отделни периоди на ползване). Положението на доставчик, които продължава да
предоставят услуга без да търси защита в рамките на по-краткия давностен срок (и така
конклудентно индицира, че е загубил интерес от забавените пълни плащания за съответното
месечно потребление) не е идентично с положение на кредитор, който вече еднократно е
предоставил главница в цялост и изчаква крайния срок, без да притеснява длъжника,
неизпълняващ уговорен в негова полза план на предварителни частични плащания. Това, че
банката се е съгласила да получи връщане на главница по погасителния план не значи, че
крайния срок не е уговорен и в нейна полза, доколкото именно спрямо него е определено и
очакваното възнаграждение. Приравняването на връщането на един дългосрочен кредит на
сбор от периодични платежи на частични вноски би довело до абсурдната ситуация
давността да изтече преди крайния срок за цялата главница. Ето защо, разсрочването на
части от усвоения кредит на отделни погасителни вноски не превръща главницата в
периодично платима и за нея остава приложим общият петгодишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД, считано от последния падеж на част от главница (Решение № 28 от 5.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК).
До датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019г. не са погасени вноските по
главницата с падеж, настъпил от 11 до 48 вкл., т.е. от 17.06.2014г. до 17.07.2017г. в общ
размер от 969.81 лева, до който размер искът се явява основателен и доказан.
По отношение на инкорпорираните в месечните вноски възнаградителни лихви обаче
са налице критериите по ТРОСГТК № 3/2011г. на ВКС за квалифицирането на тези суми
като периодични плащания, по смисъла на чл. 111, б. "в" от ЗЗД. В тълкувателния акт
недвусмислено се приема, че законодателят е посочил в текста на разпоредбата
възнаградителната лихва именно като типичен пример на такова вземане. Като отчита, че
възнаграждението се дължи за предоставено ползване на вече получена от длъжника
главница съдът преценява, че в тази част правоотношението има продължителен характер.
По отношение на това възнаграждение положението на банката-кредитор е идентично с
доставчиците на продължително изпълняеми услуги и на наемодателя, поради което и
бездействието на кредитора по отношение на това възнаграждение индицира отпадането на
интереса му от плащането. Именно като такова възнаграждение следва да се квалифицира
редовната лихва, начислявана в размер на уговорения годишен лихвен процент.
6
В този смисъл са неправилни изводите на ВРС по отношение на вземането
за договорна лихва, тъй като по отношение на същата е приложима кратката погасителна
давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД, поради което с оглед датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК- 05.06.2019 г., всички вземания за договорна лихва за периода от сключване
на договора – 17.07.2013г. до 05.06.2016г. вкл., са погасени по давност. Непогасени по
давност са вземанията за договорна лихва с падежа от 17.06.2016г. до 17.07.2017г., чийто
размер изчислен служебно и при ползване заключението на вещото лице, възлиза на 36.54
лева, до който размер искът се явява основателен.
Ето защо, решението на ВРС следва да се отмени в частта, с която е прието за
установено, че ответникът дължи договорна лихва за разликата над 36.54 лева до 209.64 лева
за периода от 17.06.2014г. до 17.05.2016г. в общ размер от 173.10 лева. В останалата част
решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на процесуалния представител на въззивника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от исковата претенция в заповедното производство
(чл.6, т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения за
подадено възражение чл.414 от ГПК) в размер на 8.05 лева, в исковото производство (чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г.) – 50.59 лева и във въззивното производство
съобразно уважената част на въззивната жалба – 45.92 лева.
В резултат от изхода на спора и на осн.чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 20.97 лева, в исковото
производство в размер на 281.02 лева.
На осн.чл.78, ал.6 от ГПК „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петров -
Казанджията” № 4-6 и съобразно уважената част от въззивната жалба следва да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Варна държавна такса в
размер на 3.86 лева.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3608 от 30.07.2020год., постановено по гр.д.№ 14992/2019 год.
на ВРС, 11-ти състав, В ЧАСТТА, в която е прието за установено в отношенията между
страните, че К. Б. А. ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина,
ул.”Рачо Петров - Казанджията” № 4-6 сумата от 173.10 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 17.06.2014г. до 17.05.2016г., както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,
като ПОСТАНОВЯВА :
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС МАТРИКС” ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София район Витоша, жк Малинова долина, ул.Рачо Петков Казанджията
4-6 срещу К. Б. А. ЕГН ********** иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът К. Б. А. ЕГН ********** дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул.”Рачо Петров - Казанджията” № 4-6 сумата от 173.10 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 17.06.2014г. до 17.05.2016г., като погасен по давност.
ПОТВЪРЖАВА решението от останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София район Витоша, жк Малинова долина, ул.Рачо Петков Казанджията 4-6 да заплати
на адв. И. А. С. с ЕГН *** АК Вара съдебно деловодни разноски – адв.възнаграждение в
заповедното производство в размер на 8.05 лева, в исковото производство – 50.59 лева и
във въззивното производство – 45.92 лева.
ОСЪЖДА К. Б. А. ЕГН ********** да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
долина, ул.”Рачо Петров - Казанджията” № 4-6 разноските в заповедното производство в
размер на 20.97 лева и в исковото производство в размер на 281.02 лева.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.”Рачо Петров -
Казанджията” № 4-6 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Варна държавна такса в размер на 3.86 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8