№ 168
гр. Варна, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502831 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №60227/16.11.2021г., постановено по
касационно гражданско дело №1181/2021г. по описа на ВКС, с което е
отменено решение №1764/16.12.2020г. по в. гр. дело №2807/2020 г. по описа
на ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав
от въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на нова
комплексна СТЕ.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Енерго
Про Продажби“ АД срещу решение вх. Рег. № 263704 от 01.09.2020 г. на
„Енерго - Про продажби АД“ срещу решение № 3810 от 10.08.2020 г. по гр.д.
№ 20029 по опис на Варненски районен съд за 2019 г., с което е прието за
установено в отношенията между страните, че ХР. СТ. Д., не дължи на
жалбоподателя сумата от 16 100.87 лева, претендирана като корекция на
потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от
10.11.2017 - 09.11.2018 г. за обект с кл. № **********, за която сума е
издадена фактура № **********/15.10.2019 г., на основание чл. 124 от ГПК.
Решението се обжалва и в частта, в която „Енерго[1]Про Продажби” АД, ЕИК
*********, е осъдено да заплати и разноски в производството в размер на
1699.03 лева, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено
1
нарушение на процесуални правила. Излага, че е налице правно основание за
възникване на вземането на дружеството[1]доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество ел. енергия под формата на
корекция на сметка, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1
от ЗЗД. Твърди, че абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел.
енергия, различно от отчетеното и на основание договорното
правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ.
Към момента на извършване на проверката на СТИ са били налице действащи
правила за осъществяване на корекционната процедура, а при непълнота в
същите, следва да се приеме, че вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр.
Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството
на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията
на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно
претарифиране на електромера. Ето защо предявеният иск за установяване
недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли,
поради което моли да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен. Моли да му бъдат присъдени разноски за производството
пред всички инстанции.
Чрез депозирания писмен отговор насрещната страна оспорва
въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като
не са налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и
бъдат присъдени направените разноски пред всички инстанция.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от ХР. СТ. Д., ЕГН
********** против „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от
16100,87лева, представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за
минал период 10.11.2017г.- 09.11.2018г. за обект на потребление, находящ се
в гр. Варна, ж.к. “Галата“ ул.“Иван Владиков“ №9 с абонатен №********** и
клиентски № **********, за което вземане е издадена фактура №
**********/15.10.2019г. Ищецът излага, че е потребител на доставяна от
ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнал, че е била извършена
проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия, при
която е съставен констативен протокол. В резултат на проверката е начислено
допълнително количество електроенергия за минал период в размер на
процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е
било реално потребено от нея, както и да е налице основание за плащане на
неговата цена. Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и
констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Твърди,
2
че не са налице основания за извършване на корекцията на сметката, поради
отмяна на разпоредбите на ПИКЕЕ. По изложените съображения моли
предявеният от него отрицателен установителен иск да бъде уважен, като
ответното дружество бъде осъдено да му заплати направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в
общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните липсва, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект,
находящ се в гр. Варна, ж.к. „******************** с абонатен
№********** и клиентски № **********
От приетия по делото КП №1202494/09.11.2018г. се установява, че при
контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации
на собствения на ищеца обект е отразено в регистър 1.8.1 - 005248 кВТч, в
регистър 1.8.2. - 009602 кВТч, в регистър 1.8.3. - 084632 кВТч., в регистър
1.8.4 – 000000. Електромерът е демонтиран и на негово място е монтиран нов.
Иззетият електромер е поставен в индивидуална опаковка.
От Констативен протокол за техническа проверка №2351/08.10.2019г.,
3
се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия на тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е,
че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 14.10.2019
г., от което се установява, че е начислена общо 84 632 кВТч енергия за
периода 10.11.2017 г. – 09.11.2018 г.
Стойността на така посочената електроенергия е изчислена и посочена
във Фактура №**********/15.10.2019г., в размер на 16 100.37 лева.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното
производство Съдебно-техническа експертиза, се установява, че към датата
на извършване на контролната проверка, процесният електромер е бил в срок
на метрологична годност. Вещото лице е дало заключението, че не е
констатирана намеса или промяна в схемата на присъединяване; отчетените
количества в тарифа Т3 от 84532 квч са преминали през изследвания СТИ с
фабричен номер 1115031400586288 и са регистрирани в тарифа, която не се
визуализира на дисплея. Според вещото лице, заводските тарифи са два вида
Т1 и Т2 и намесата се заключава във въвеждане на още една тарифа Т3, в
която се отчита върхова тарифа и това е ставало възможно чрез използване на
специализирана техника и на парола за достъп на второ ниво. Заключението
сочи, че математическите изчисления по остойностяване на ел. енергия са
правилни, като потребление в такова количество, не може да се натрупа за
период по-малък от 1 година.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната комплексна съдебно-техническа. Вещите лица са дали
следните отговори на поставените им въпроси: 1. С осъщественото софтуерно
въздействие върху паметта на процесното СТИ се постига заобикаляне и и
неплащане на част от изразходваната ел.енергия, преминала през скрития
регистър 1.8.3, тъй като това количество не се показва на дисплея и по такъв
начин се възпрепятства правилното отчитане на потребената ел. енергия; 2.
Действията за активирането на допълнителната тарифа и непоказването на
натрупаното количество ел. енергия в нея, са целенасочени човешки дейности
и поведение, и изключват техническа грешка; 3 Отчетеното количество
електроенергия е преминала реално през СТИ, но не може да се посочи кога –
по дни и часове; С предоставения от прозводителя на СТИ Carat Digitron М02
софтуер „Digitron М02 - версия 64V е възможно параметризиране и снемане
на данни, но промяна в показанията за преминалата електроенергия в
регистрите (1.8.0, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4) не е възможна, а само четене на данните
на СТИ; липсва данни за други софтуерни продукти, предоставени на
ответното дружество; 4. До констатираната в протокол № 2351/08.10.2019г. на
БИМ „намеса в тарифната схема" на СТИ се е стигнало, чрез установяване на
4
софтуерно претарифиране (промяна) на тарифната схема, което действие е в
противоречие на законовата уредба и правила за доставка на електроенергия
на битови абонати. Количеството от 84 632kWh не е възможно да се на трупа
в ТЗ за периода от 10.11.2017г. до 09.11.2018г. като ефект от
претарифирането. Количеството от 84 632kWh е възможно да се натрупа в ТЗ
за периода от 10.09.2014г. (датата на последната параметризация на
процесното СТИ) до 09.11.2018г. като ефект от претарифирането. При
отчетено количество 84 632kWh и период на корекцията от 365 дни, то
среднодневното потребление в ТЗ е 231.87 кВтч. Освен това абонатът е
заплащал консумирана ел. енергия по Т1 и Т2 в размер на 3387 кВтч
(съгласно Справката за потребената електроенергия от 18.12.2019г.) като по
такъв начин общата дневна консумация на ел. енергия надхвърля 241.165
кВтч. Техническите параметри на присъединителната линия и съоръжения на
абоната, показани по-горе обаче не позволяват тази електроенергия да бъде
измерена и доставена на абоната. Това практически е натоварване на
присъединителните съоръжения на абоната, което води до повреда и
задействане на защитната апаратура. Според в.л. максималният изчислителен
товар за битови абонати като настоящия, е в размер на 24 400 кВтч. Съгласно
КП 11101762/08.09.2014г., на ЕРП Север АД, процесноро СТИ е било с
нулеви показания в тарифите дневна и нощна, което означава, че е било ново
към датата на монтажа и не е било монтирано на друг обект пред това. Според
в.л. при положение, че СТИ е параметризирано да отчита преминаващата
енергия по тарифи 1.8.1 и 1.8.2, то не е възможно към датата на монтажа-
08.09.2014г да съдържа показания различни от нула в неизведения на дисплея
отчет за регистър 1.8.3; 10. За периода от 10.11.2017г. до 30.06.2018г.
съгласно Решение №Ц-19 от 01.07.2017г. на КЕВР за утвърдени цени на
ел.енергията, цената е била 0.15503 лв. За кВтч/без ДДС/; за периода от
01.07.2018 до 09.11.2018г. -0.16473 лв. За кВтч /без ДДС/. Максимално
доставимото количество, което може да премина през обекта за период от
една година е регламентирано в Наредба №3/09.06.2004г., с оглед а което
максималният товар за процесния битов потребител е 24 400кВтч за 1 година.
В паметта на процесното СТИ е запазена само датата на последната
параметризация- -10.09.2014г. Със софтуера, обслужващ СТИ, с който ЕРП
Север Разполаган е възможно да се конкретизира кога и колко пъти е
параметризиран СТИ. В о.с. в.л. посочва, че по т.10 от заключението цената
изчислена само за период от 1 година, а не за периода 2014-2018г. както е по
задачата.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
5
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №60227/16.11.2021г.,
постановено по касационно гражданско дело №1181/2021г. по описа на ВКС,
въз основа на фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че в
случая не е налице хипотезата на чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.), а приложение
следва да намери нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното
количество енергия е отчетено неправилно в средството за техническо
измерване, поради което абонатът отговоря по общите правила за продажба
на стоки. Специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия
между електроразпределителните дружества и крайните потребители,
предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите
норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на
продадената енергия и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД, според която
когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-
малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата.
Приема се, че при липса на специална правна уредба /преди приемане
на ПИКЕЕ от 2013г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от
14.07.2017 г. и от 23.11.2018г./ горният извод следва от общото правило, че
купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа
енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния
му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово
регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни
клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
6
преизчисляване на ел. енергия поради грешки в отчитането й от СТИ,
съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на
страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в
хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските
съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена
електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални
предварителни процедури за защита на потребителите като например тези,
съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. Договорите за покупко-
продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния
снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния клиент, като
в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и
използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е търговец, респ.
юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни
сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба /чл.
183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл. 318 и сл. ТЗ/.
Следователно правното действие на тези договори попада под приложното
поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-
нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират
разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху
описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на
купувача /да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост
върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116,
ал. 7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на
договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за
продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална
двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в
този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.
200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът
трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на
договорното правоотношение. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване,
които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на
7
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да
установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период,
вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този
смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена
електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.
79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено
количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
По делото е представен Протокол /стр. 44 от първ. дело/ за монтаж на
СТЕ на адреса на потребление на ищеца, в който са вписани нулеви показания
по нощна и дневна тарифа.
Въпреки, че в графата за върхова тарифа липсва посочен отчет, според
показанията на вещото лице, изготвило първ. съдебно-техническата
експертиза, както и на тези по комплексната съдебно-техническа експертиза,
ако показанията по двете видими тарифи са нулеви, то би трябвало да са
нулеви и по невизуализираните регистри. За да направят този извод, в.л.
излагат, че след като СТИ е тарифирано за битови абонати да отчита ел.
енергия само по две тарифи, и показанията по тези тарифи са нулеви при
монтажа, то следва, че в неактивните регистри е нямало натрупана
електроенергия към деня на монтажа.
Предвид горното, би могъл да се направи обоснован извод, че
доколкото СТИ е било монтирано на обекта на ищеца ново, с нулеви
показания по всички тарифи, вкл. невизуализираните такива, то отчетеното
при проверката в скрития регистър количество ел. енергия, е било натрупано,
съответно потребено от ищеца след монтирането му на неговия обект.
По конкретното дело, ответното дружество е начислило количество ел.
енергия в размер на 84632 кВтч за периода от 10.11.2017г. до 09.11.2018г.,
което според заключението на комплексната СТЕ, изслушана пред настоящата
инстанция и кредитирана като компетентно и обективно изготвена означава
дневно потребление от 231.87 кВтч. Освен това, абонатът е заплащал
консумирана ел. енергия по Т1 и Т2(съгласно Справката за потребената
електроенергия от 18.12.2019г.) съгласно редовните отчети по видимите
регистри. Така общата дневна консумация на ел. енергия на ден надхвърля
241.165 кВтч, което практически би натоварило до такава степен
8
присъединителните съоръжения, че доведе по повреди и задействане на
защитната апаратура.
Съобразявайки заключението на комплексната СТЕ, която кредитира
като обективно и компетентно изготвено, съдът приема, че за период от 1
година, процесният потребител би могъл да потреби при максимален товар
24 400кВтч ел. Енергия. Като съобрази периода, посочен в справката на ЕРП
Север, а именно, считано от 10.11.2017г. до 09.11.2018г., действащите към
този период цени на КЕВР, посочени в т.10 от компл. СТЕ, съдът изчисли на
осн. чл. 162 ГПК, че за периода 10.11.2017г. – 30.06.2018г. се дължи сумата
от 1891.366 лв. при цена 0.15503 лв. за кВтч /без ДДС/ и за периода
01.07.2018г. – 09.11.2018г. – сумата от 2009.706 лв./при цена 0.16473 лв. за
кВтч/без ДДС/, т.е общо за процесния период се дължи 4681.25 лв. с ДДС. В
тази насока е и актуалната относима практика на касационната инстанция -
Решение № 60191 от 22.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3651/2020 г., IV г. о.,
ГК, Решение № 60190 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3433/2020 г., IV г.
о., ГК и др.
Следователно, с оглед събраните по делото доказателства, чрез пълно и
главно доказване ответното дружество установява, че в периода 10.11.2017г.
– 09.11.2018г. е доставило в обекта на потребление на ищеца ел. енергия в
размер на 24 400 кВтч, предвид което се установява дължимостта на сумата
от 4681.25лв. на осн. чл. 200, ал.2 ЗЗД, поради която в тази част искът следва
да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск се явява частично основателен – само за
разликата над 4681.25 лева с ДДС до пълния предявен размер от 16 100.87
лева, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с
която е уважен иска на ищеца за тази сума и вместо него следва да се
постанови друго, с което последният да бъде отхвърлен за посочения размер,
както и в частта, с която на ищцата са присъдени разноски за първата
инстанция за разликата над 719.23 лв. до присъдените 1014лв., и съразмерна
част от внесената ДТ – 460.81 лв. като в останалата част,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и частичната основателност на предявения иск,
съдът определя следните разноски за различните инстанции:
При материален интерес 16 100.87 лв., минималният размер на адв.
възнаграждение, определен на осн. чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адв. възнаграждения е в размер на 1013лв. Предвид
частното уважаване/отхвърляне на предявения иск, на страните се дължат
разноски както следва:
За производството по в. гр. дело №2807/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна, и по к. гр. дело № 1181/21г. в полза на ХР. СТ. Д., са дължими
съдебно-деловодни разноски в размер общо на 1438.46 лв. /по 719.23 лева за
всяка инстанция/ – част от заплатения адв. хонорар, съобразно представения
9
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, въззиваемият претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски в размер на 1010,03 лева за адвокатско
възнаграждение за адв. помощ, осъществявана при условията на чл. 38, ал.1,
т.2 ЗА, от които съразмерно на уважената част, в полза на същия следва да се
присъди сумата от 719.23 лв. лева, както и сумата от 177.50 лв. – съразмерна
част от заплатения депозит за СТЕ, представляващи сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
За производството по гр. д. №20029/2019 г. по описа на Районен съд –
Варна, „Енерго-Про Продажби“ АД, претендира съдебно-деловодни разноски
в размер на 2424 лева с ДДС- адвокатско възнаграждение, както и депозит по
СТЕ от 180 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за направата им. Предвид липсата на висока правна и фактическа сложност по
спора, наведеното възражение за прекомерност се явява основателно. Затова
и съобразно отхвърлената част от иска, на въззивника се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 352.52 лв. /с вкл. ДДС/ изчислена по чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата за минималните адвокатски и 52,20 лв. за СТЕ, основание
чл. 78, ал. 3 ГПК.
За производството по в. гр. дело №108/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност и по съразмерност, се дължи адв.
възнаграждение в размер на 352.52 лв. /с вкл. ДДС/ и ДТ в размер на 93.39
лв., и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата им, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
За производството по гр. дело №1181/2021 г. по описа на ВКС, в полза
на „Енерго-Про Продажби“ АД по съразмерност са дължими адв.
възнаграждение в размер на 352.52 лева и ДТ в размер на 123.39 лв. съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след
съобразяване на основателното възражение за прекомерност и по
съразмерност, са дължими адв. възнаграждение в размер на 352.52 лв. и 72.50
лв. – за депозит за СТЕ, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3810/10.08.2020г., постановено по гр. дело №20029/2019 г. по
описа ВРС, в частта, с която, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът ХР. СТ. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Варна,
************* НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
10
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс- Г, бул. “Вл.
Варненчик” № 258 сумата от 4681.25 лв. като част от общо претендираните 16100,87лева,
както и в частта за присъдените съдебно-деловодни разноски в полза на ХР. СТ. Д., ЕГН
********** с адрес гр.Варна, ************* за сумата над 1180.04 лв. до присъдените
1699.03 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на ХР. СТ. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, *************
за приемане за установено, че не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********
сумата от 4681.25 лв. като част от общо претендираната сума от 16100,87лева,
представляваща стойност на консумирана електрическа енергия за периода 10.11.2017г.-
09.11.2018г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. “Галата“ ул.“Иван
Владиков“№9 с абонатен №********** и клиентски № **********, за което вземане е
издадена фактура № **********/15.10.2019г., на основание чл. 124, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3810/10.08.2020г., постановено по гр. дело
№20029/2019 г. по описа ВРС, в останалата част, с която е уважен искът за недължимост
на сумата над 4681.25 лв. до 16100.87 лв., представляваща стойност на консумирана
електрическа енергия за периода 10.11.2017г.- 09.11.2018г., на осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258, да заплати на
ХР. СТ. Д., ЕГН ********** с адрес гр.Варна, ************* сумата от 2335.19 лв.,
представляваща адв. хонорар за производството по в. гр. д. №2807/2020 г. по описа на ВОС,
за гр. дело №1181/2021г. по описа на ВКС, и по в. гр. дело №2831/21г. по описа на ВОС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА ХР. СТ. Д., ЕГН **********, адрес гр.Варна, ************* ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, „Варна Тауърс –Г“, бул. „Владислав Варненчик” № 258 сумата от
1751.58 лв., представляваща адв. хонорар в мин. Размер, и разноски за ДТ и депозити за
СТЕ, на осн. чл. 78, ал.3 ГГПК за производството по гр. дело №20029/19 по описа на ВРС,
по в. гр. д. №2807/2020 г. по описа на ВОС, по гр. дело №1181/2021г. по описа на ВКС, и по
в. гр. дело №2831/21г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11