№ 1270
гр. Бургас, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Пламена К. Георгиева Върбанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20222100502097 по описа за 2022 година
Произ Производството е по чл. 435 и сл. ГПК и е образувано по
повод жалбата на А. П. И. от гр.*** ,подадена чрез процесуалния й
представител , против действията на частен съдебен изпълнител Станимира
Николова по изп.д. № 20188050401102/2018 по описа му , изразяващи се в
съобщение за налагане на запор с изх. №24551/14.09.2022 г. ,с което
съобщение длъжника- жалбоподател е уведомен,че на осн.чл. 450 от ГПК му
е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.Излагат се доводи ,че
запорът е наложен при съществени процесуални нарушения ,тъй като не е
посочено ,че се налага при условията и ограниченията ,предвидени в чл.
446ал. 1 и ал. 2 ГПК ,както и че трудовото възнаграждение на жалбоподателя
е изцяло несеквестируемо ,тъй като е в размер под минималната работна
заплата за страната . Моли се за отмяна на атакуваните действия и
присъждане на разноски пред въззивната инстанция .
Взискателят – ответник по жалбата –„Профи Кредит
България „ЕООД не е взел становище по жалбата . В приложеното от
частния съдебен изпълнител становище по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се
изразява мнение относно недопустимост и неоснователност на жалбата ,като
подробно и обосновано се излагат съображения за това.
1
След преценка на приложените по изпълнителното дело
доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен
съд прие за установено следното :
Изпълнителното дело е образувано по повод молбата на „Профи
Кредит България „ЕООД въз основа на издаден изпълнителен лист против
длъжника М.Р. И. по ч.гр.д. № 4394/2018г. по описа на Районен съд-
Бургас за сумата 12 155,71–главница по договор за потребителски кредит и
законна лихва от 08.06.2018 до изплащането на вземането ,както и 293,11 лв.
– разноски в заповедното производство .
Покана за подроволно изпълнение е изпратена до длъжника и
връчена на 29.10.2018 г. ,като са наложени и запори на банкови сметки и на
МПС,насрочвани са описи на движими вещи и на запорираното МПС ,като са
подадени множество молби от взискателя за предприемане на изпълнителни
действия.В хода на изпълнителното производство длъжникът е починал и с
молба от 30.09.2021 г. взискателят е поискал конституирането на
наследниците му .Те са били конституирани с постановление от 19.10.2021 г.
и на А. И. /преживяла съпруга на длъжника /е изпратена покана за
доброволно изпълнение ,в която е указано и в месечен срок да заяви
обстоятелства ,предвидени по закон ,вкл. да представи отказ от наследство
,ако е направен такъв .Поканата е получена лично от новоконституирания
длъжник А. И. /както и в качеството й на законен представител на другия
наследник – Р. И./ на 15.11.2021 г. .След изтичане на дадения едномесечен
срок по искане на взискателя е направена справка от НОИ,БНБ –за наличие
на новоткрити банкови сметки и на 14.09.2022 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника –като е изпратено съобщение до
работодателя РУ Югоизточен район ,получена на 21.09.2022 г.Изпратено е
съобщение за запора и до длъжника ,получено на 10.10.2022 г.На 26.09.2022
г. е получен отговор от работодателя ,че служителят получава трудово
възнаграждение под минималната работна заплата за страната ,поради което
не могат да бъдат правени удръжки .
Именно против изпращането на съобщение за налагане на запор
върху трудовото възнаграждение е жалбата ,по повод на която е образувано
настоящото производство.
Жалбата е неоснователна ,като съдът споделя наведените от
2
страните и съдебния изпълнител съображения в тази връзка .
„Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност
длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което
счита за несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на
имуществените обекти, които са необходими за издръжката на длъжника и
неговото семейство. С упражняването на това свое право длъжникът цели да
осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата
несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното парично
вземане.
Имуществото на длъжника се състои от вещи и от вземания. Според
терминологията на ГПК всички имуществени обекти, които не са вещи
(движими или недвижими) са вземания: паричните вземания, в т. ч.
възнаграждението за труд и пенсия (частично несеквестируеми) и другите
вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение (вземания за
издръжка, социални плащания и др.); вземанията за предаване на вещи;
наличните и безналичните ценни книжа; както и дяловете от търговски
дружества.
Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира
друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане
е частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия),
наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото
задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен
незабавно да върне несеквестриуемата част на длъжника.
Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен
обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. С налагането на
запор или възбрана, дори когато са наложени в обезпечително производство
(преди началото на изпълнителния процес), се определя и кой е
компетентният орган да осребри имуществения обект - публичният или
съдебният изпълнител (чл. 191 ДОПК).
Запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на
обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху
несеквестируемо имущество.
Насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата
3
длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично
вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска
отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване
на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само
доколкото посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо“.-това са дадените разяснения в ТР №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и действията на ЧСИ са
в съответствие с постановките на тълкувателното решение, според което ако
съдебният изпълнител не е получил необходимата информация от
банката/респ. работодателя на длъжника /, той не знае произхода на
средствата по запорираното вземане и не може да зачете
несеквестируемостта. Задължението на съдебния изпълнител да зачете
несеквестируемостта възниква, когато той бъде уведомен за произхода на
постъпленията по сметката, било от банката (трето задължено лице), било от
длъжника. Тогава за съдебния изпълнител възниква задължението да събере
незабавно необходимата информация от банката (за източника на
постъпленията и техния размер) и от платеца на възнаграждението за труд (за
размера на възнаграждението, след приспадане на дължимите върху него
данъци и задължителни осигурителни вноски) и да върне на длъжника
несеквестируемата част от преведената му сума.Затова в запорното
съобщение ,изпратено до работодателя на длъжника-жалбоподател е
посочено ,че удръжките от трудовото възнаграждение следва да се правят
при спазване на императивната разпоредба на чл. 446 ГПК .В отговор на
запорното съобщение работодателят е посочил ,че А. И. полечава трудово
възнаграждение под минималната работна заплата и с оглед на това не могат
да се правят удръжки .Затова и такива не са направени и практически запорът
не е наложен .Самото съобщение за налагане на запор не подлежи на съдебен
контрол , а както стана ясно от гореизложеното ,принудителното изпълнение
не е насочено върху несеквестируемо имущество на длъжника / трудовото
му възнаграждение в рамките на минимума по чл. 446 ГПК/.Останалите
въведени от жалбоподателя оплаквания –че съобщението за запора ,у
изпратено до длъжника не ставало ясно ,че такъв е наложен само по
отношение на секвестируемата част от трудовото възнаграждение / а не до
4
цялото /,т.е. че запорът се налага при условията и ограниченията по чл. 446
ГПК ;че съдебният изпълнител следвало да се информира какъв е размерът на
трудовото възнаграждение на длъжника и т.н. ,са правно ирелевантни и не
следва да бъдат обсъждани ,доколкото и сами по себе си тези действия не
подлежат на съдебен контрол
( Затова и жалбата се явява неоснователна , поради което Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОСТ ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 18311/05.12.2022 г. по
описа на БОС на А. П. И. ,ЕГН ********** от гр.***,ул.*** № **,подадена
чред адв. Любен Донев ,БАК,против действията на частен съдебен
изпълнител Станимира Николова по изп.д. № 20188050401102/2018 по
описа му , изразяващи се в съобщение за налагане на запор с изх.
№24551/14.09.2022 г. ,с което съобщение длъжника- жалбоподател е
уведомен,че на осн.чл. 450 от ГПК му е наложен запор върху трудовото му
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5