№ 260005
град Първомай, 08.02.2021
година
Районен съд - Първомай, първи съдебен
състав, в открито заседание на осми септември две хиляди и двадесета година със
Съдия докладчик Спасимир Здравчев
при
секретаря Венета
Хубенова,
разгледа
докладваното от съдията АНД № 114 по описа на Съда за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 20-0325-000185 / 24.04.2020 година на Началника на Районно
управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, с което на С.П.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни
наказания глоба в размер на 200
(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, предложение 1. от Закона
за движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия Закон.
В Жалбата си и в съдебно заседание на
въззивната инстанция чрез процесуалния си представител адвокат Н.Ш.Б. *** С.П.Ч. моли за отмяна на Наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно, заради несъставомерност на деянието от
субективна страна.
Въззиваемата страна – Районно управление към
Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай – редовно призована чрез Началника, не изпраща представител; с Молба-становище взема
отношение по същество – да се остави Жалбата без уважение като неоснователна и
да се потвърди Наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по
чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция
да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган,
независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е
депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е
частично основателна, но не по
изложените в нея съображения.
От фактическа
страна:
От 08:00 часа до 20:00 часа на 12.04.2020
година актосъставителят Г.П.К. (младши автоконтрольор при РУ на МВР - Първомай)
е дежурен автопатрул, когато към 10:00 часа му е разпоредено оказване на
съдействие на служител от Районната здравна инспекция Е.М.П. за проверка на
обекти по малките населени места с оглед спазването на противоепидемичните мерки
във връзка с COVID-19.
Около 11:15 часа на инкриминираната дата
полицаят и здравният служител са в село Караджалово,
община Първомай, област Пловдив, когато на улица 3 се разминават с лек
автомобил „БМВ
318 ИС“ с ДК № ***, за който младшият автоконтрольор има служебна
информация, че е с прекратена регистрация.
Той обръща движението на патрулната кола,
тръгва след беемвето, спира го със звукова и светлинна сигнализация и установява,
че водач е С.П.Ч..
След въвеждане на данните за колата в
служебния РСОТ таблет младши автоконтрольорът констатира, че тя е с прекратена
регистрация за това, че след сключване на договор за покупко-продажба обстоятелството
не е заявено в съответното звено на МВР от новия собственик, за да се издаде на
негово име регистрационно свидетелство на беемвето, обяснява на жалбоподателя
за какво става въпрос, а той му отвръща, че купил автомобила от свой приятел,
който в момента е в чужбина.
В присъствието на С.Ч. полицаят му
съставя Акт за установяване на административно нарушение (бланка серия GA № 179156), но, заради проблем с връзката
между табелата и мобилния принтер, отива с нарушителя до Районното управление в
град Първомай, където разпечатва документа на формат А4 и го връчва срещу
подпис на лицето.
Въз основа на Акта е издадено атакуваното
Наказателно постановление.
По разпореждане на основание чл. 107,
ал. 2, предложение 2. от НПК от въззиваемата стана са представени разпечатки от
информационната система на МВР, видно от които, с договор за покупко-продажба с
нотариална заверка на подписите № 415 от 22.01.2020 година от Нотариус рег. № 643
с район на действие Районен съд - Пловдив лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с ДК № ***
е прехвърлен в собственост от Г.В.Н. на П.Г.В., като
в съответствие с чл. 144, ал. 4 от Закона за движението по пътищата нотариусът
уведомява по електронен път Министерството на вътрешните работи (сектор „Пътна
полиция“ към Областна дирекция - Пловдив) за извършената сделка и договорът за
покупко-продажба е маркиран в системата на КАТ в 18:05 часа на 22.01.2020
година, но поради неизпълнение на задължението П.Г.В. да регистрира на свое име
моторното превозно средство в двумесечен срок от придобиването му, в 18:31 часа
на 24.03.2020 година регистрацията на лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с ДК № *** е
прекратена служебно.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание
на въззивната инстанция актосъставител, които се кредитират като обективни и
логични, от приетите по съответния по НПК ред писмени доказателства и от
приложената административнонаказателна преписка.
От правна
страна:
По фактически установеното Съдът намира,
че от наказващия орган правилно се сочи нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата, чието изречение първо към инкриминираната дата
визира: По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, а е констатирано безспорно, че на 12.04.2020
година С.П.Ч. шофира лекия автомобил на П. Г. В.,
чиято регистрация, заради липса на нова такава от приобретателя в двумесечен
срок от придобиването, на основание чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата е служебно
прекратена, считано от 18:31 часа 24.03.2020 година.
За нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона
за движението по пътищата се отчита, че деецът не е собственик на процесното беемве, като в тази връзка следва да се отбележи, че
редът по силата на чл. 144, ал. 2
от Закона за движението по пътищата за прехвърляне на регистрирани моторни
превозни средства изисква наличие на писмен договор с нотариална заверка на
подписите, какъвто документ не представен по делото с оглед на наведените в
Жалбата твърдения, че Ч. е купил леката кола от В.. Но именно жалбоподателят управлява
на инкриминираната дата по отворен за обществено ползване път моторното
превозно средство с ДК № ***, а задължението за допускане на пътя само на
регистрирани моторни превозни средства не е за собствениците, а за водачите им.
Като субект на правото С.П.Ч. е длъжен
да познава законите в страната и в частност– разпоредбите на Закона за движението
по пътищата (въпреки че е неправоспособен водач), вменяващ задължение
управляваните моторни превозни средства да са с надлежна регистрация, както и
че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик,
който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да
регистрира превозното средство (чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата).
Към 12.04.2020 година жалбоподателят
може и да не е предвиждал обществено опасните последици от деянието си на
просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрирания лек
автомобил, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, а по аргумент от чл. 7,
ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва
противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи,
какъвто не е настоящият.
Фактите по делото сочат, че С.П.Ч. следва
да е наясно с нередности по документалното оформяне във връзка със собствеността
на автомобила, за да може основателно да предположи активизиране на императива
на чл. 143, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, защото при спирането му
за проверка от органите на реда лично предоставя документите на беемвето, в
които по разпоредбите на Наредба № I-45 от 24.03.2000 година за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства фигурира името на регистрирания собственик
Г.В.Н. (описано в Акта за установяване на административно нарушение), а в
Жалбата се навеждат доводи автомобилът да е предоставен срещу пари от В., който
заявява пред Ч., че наскоро го е купил от Н..
Спазено е от наказващия орган и
изискването за точно определяне на санкционната норма по чл. 175, ал. 3,
предложение 1 от Закона за движението по пътищата: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява
моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
В съответствие с текста на чл. 27, ал. 1
от ЗАНН размерът на наказанието глоба е определен в посочените от
законодателя граници, като е наложено в минимума за нарушението.
Не стои така въпросът с наложеното
наказание лишаване от право да се управлява МПС.
Видно от представената с преписката Справка
за нарушител / водач, С.П.Ч. никога не е притежавал свидетелство за управление,
защото не е придобивал правоспособност да управлява моторно превозно средство,
а съгласно утвърдената от десетилетия практика на ВС и ВКС наказанието лишаване
от право да се упражнява определена професия или дейност може да се наложи само
на лице, което е било правоспособно по време на извършване на престъплението
(нарушението в случая), за извършването на което е предвидено това наказание.
По посоченото Наказателно постановление
№ 20-0325-000185 / 24.04.2020 година следва да се отмени в тази част като
незаконосъобразно.
Но обстоятелството, че жалбоподателят
извършва високорискова дейност, каквото е управлението на моторно превозно
средство, без право на това, е достатъчно да се счете случаят, предмет на
делото, за немаловажен, за да се приложи разпоредбата чл. 28 от ЗАНН.
В тази връзка настоящият състав счита да
отбележи, че е странно снизходителното поведение на наказващия орган към С.П.Ч.,
без да го санкционира за нарушение по чл. 150 от Закона за движение по пътищата
(управление на пътно превозно средство по пътищата, отворени за обществено
ползване, само от правоспособен водач), да наложи минималната санкция по чл.
175, ал. 3, предложение 1 от Закона за движението по пътищата за нарушението по
чл. 140, ал. 1 от Закона, но с оглед на принципа reformatio in peius Наказателното постановление не може да бъде
коригирано в тази насока.
В останалата част и атакуваното Наказателно
постановление, и Актът, въз основана който е издадено, е конкретизирано по
време, място, извършител и е в съответствие с всички други изисквания на чл.
42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като документите са съставени от компетентен орган
съгласно Заповед № 8121з-515 / 14.05.2018 година (допълнена със Заповед рег. № 8121з-825
/ 19.07.2019 година) на Министъра на вътрешните работи.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл. 63 от ЗАНН, Районен съд - Първомай, първи съдебен състав,
РЕШИ:
Потвърждава
Наказателно постановление № 20-0325-000185 / 24.04.2020 година на Началника на
Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, в частта, в която на С.П.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 (двеста) лева на основание чл. 175, ал. 3,
предложение 1. от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 140, ал.
1 от същия Закон.
Отменя
Наказателно постановление № 20-0325-000185 / 24.04.2020 година на Началника на
Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление -
Първомай, в частта, в която на С.П.Ч.,
ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от шест месеца на основание чл.
175, ал. 3, предложение 1. от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл.
140, ал. 1 от същия Закон.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
Районен съдия: (п)
СЗ