РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Ямбол, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Марина Хр. Христова Иванова
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско
дело № 20222330101637 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Д. П. В. против Д. А. Д. иск за
признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по
силата на покупко – продажба на 1/2 ид.ч. от подробно описано МПС. Представят се
писмени доказателства. Прави се искане за допускане до разпит на един свидетел.
С влязло в сила разпореждане от 13.07.2022 год. производството по делото е
прекратено в частта относно предявените искове с правно основание чл. 27 ЗЗД, вр.
чл. 28,ал.1 и чл. 29 ЗЗД, както и по чл. 124,ал.1 ГКП относно притежаваната от ищеца
по силата на договора за покупко – продажба ½ ид.ч. от автомобила.
В исковата молба се твърди, че ищецът предоставил на ответницата нотариално
заверено пълномощно, с което я упълномощил да придобие на негово име лек
автомобил, при условия, каквито последната прецени. Вместо това, с договор за
покупко – продажба на МПС от *** год. ответницата закупила освен за него и за себе
си, при равни квоти лек автомобил ***, подробно описан. При сделката действала във
реда на ищеца, т.к. закупила и за себе си ½ ид.ч. от автомобила, което не влизало в
обема на предоставената й представителна власт.След като узнал ищецът заплатил
дължимия се данък, заплатил и ремонта. Автомобилът бил в негово владение.Ищецът
счита, че е собственик и на закупената лично от ответницата ½ ид.ч. от автомобила,
т.к. средствата за закупуването му били предоставени изцяло от него и с пълномощно ,
в което изрично било посочено, че я упълномощава да придобие на негово име лек
автомобил.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба с който
претенцията се оспорва изцяло като неоснователна. Оспорват се изложените в ИМ
факти и обстоятелства, като ответницата излага свои съображения за отношенията
между страните. Твърди, че в началото на 2018 год. ищецът изразил желание да закупи
на ответницата автомобил като подарък за рождения й ден. По редица съображения
1
ответницата закупила автомобила на името на двамата, за което обстоятелство ищецът
бил запознат веднага. В следващите години нямал претенции. Автомобилът бил
ползван от ответницата, която заплащала и дължимите данъци, застраховки и ремонти.
Ответникът разполагал с документите и никога не бил заблуждаван, че вещта е само
негова собственост.
Иска се отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноските по
делото.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител
на ищеца и от последния лично.
Ответницата лично и чрез процесуален представител оспорва иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че на *** год. ищецът е упълномощил ответницата с
пълномощно с нотариална заверка на подписа да придобие на негово име лек
автомобил, да го управлява на територията на ***, да го представлява пред посочени
държавни органи, да го представлява пред нотариус като придобие на негово име и за
негова сметка недвижим имот на територията на ***, да го представлява пред посочени
администрации във връзка с подаване на имотни декларации, да заплаща данъци и
такси.
С договор за покупко – продажба на МПС от *** год. ответницата – лично и в
качеството си на пълномощник е придобила процесното МПС – *** , рег. № ***, за
сумата от 1000 лв. при права на собственост – ½ ид.ч. за двамата купувачи.
Представено е копие от талон за регистрация на МПС от *** год., в който като
собственици са вписани страните по делото, вкл. ДКН на МПС, при същите
индивидуализиращи данни- рама, двигател и др. е ***.
Представени са копия от приходни квитанции към ДМТ – Община Я. за заплатен
данък върху ПС за 2021 год. и 2022 год.
В подкрепа на твърденията си ответницата е представила копие от решение №
*** год. на ***РС.
Представено е копие от договор за застраховка ГО на автомобилистите за
процесното МПС за периода 06.09.2020 – 05.09.2021 год., квитанции за заплатени
вноски по застраховката, Застрахователна полица по застраховка Каско за периода
16.06.2020 – 15.06.2021 год., приходни квитанции за заплатени от ответницата данъци
ПС за 2019 и 2020 год., застрахователна по лица по застраховка ГО за периода
19.02.2018 – 18.02.2019 год., квитанции за заплатени суми по полицата.
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. В. – *** на ищеца посочва, че на *** год. синът му дал пари
и купил кола за себе си, фактически чрез Д., с пълномощно, което й дал, т.к.
свидетелят му прехвърлил апартамент отново чрез нея. Тя купила колата, но записала
и себе си като собственик. Свидетелят твърди, че не е виждал пълномощното. Понеже
прехвърлил апартамент на *** по време на сделката видял това пълномощно. Цялата
сума за колата дал той. Свидетелят не видял, само му казали. Не знаел как са
изтеглени парите. От 2018 год. синът му плащал данъците. Скоро заплатил и ремонт.
Той работел в *** и колата не бил управлявал изобщо. Д. я управлявала 4- 5 години и
се развалила и той я закарал на ремонт , 1 година стояла. Сега била при него колата. Не
му е казвал колата да е закупена за Д.. *** му работел и живеел в ***, изпращал пари, а
2
ответницата се грижела тук за децата – внуци от другия син на свидетеля. Мисли, че
веднъж са ходили с колата в ***. Преди нямали спор за тази кола. Имали си доверие
през годините.
Св. В.- *** на двете страни посочва, че са живели с леля си и чичо си в жилище
собственост на ищеца, както и в жилище собственост на родителите на ответницата. На
квартира не са живели. Леля му и чичо му живеели като семейство и се грижели за
него и по-малкия му брат. Свидетелят присъствал на първоначалния оглед на
автомобила. Били заедно всички, когато видели обявата и решили да я закупят един
вид като подарък за леля му по повод рождения й ден. Когато карали чичо към ***
спрели в П. да направят оглед. Харесали автомобила и се уговорили да го закупят. По
принцип трябвало да е само на името на леля му, но тя решила да е на двамата, т.к.
живеят на *** начала. Чичо му бил пътувал с колата до Г. Свидетелят присъствал и на
прехвърлянето на колата. Чичо му си дошъл лятото на 2018 год. и знаел на кого се
води колата. Документите били в жабката. За всички финансови и административни
работи на чичо му се грижела леля му.Той никога не бил повдигал въпроса защо
колата е на двамата. Този въпрос се повдигнал едва когато се разделили. На сделката
платила леля му, парите били в нея, но свидетелят нямал идея какви са парите. Леля му
имала пълномощно да тегли от сметката на чичо му.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124,ал.1 от ГПК.
Предмет на делото по установителния иск за собственост е претендираното от
ищеца право на собственост върху ½ ид.част от МПС закупена в лично качество от
ищцата с договор от 16.02.2018 год., с негови лични средства.
Така предявения иск съдът намира за допустим, предвид следното: Съгласно
практиката на ВКС - допустимостта на установителните искове за собственост като
самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Той се
преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между
страните извънсъдебен правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът
твърди, че е собственик на вещта, и ответникът оспорва или смущава правото му на
собственост. За допустимостта на производството съдът изхожда от заявените от
ищеца в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, на които
основава претенцията си, а не от действителното правно положение по спора, което
може да е различно от тези твърдения и е относимо към основателността на иска. С
оглед на изложеното и предвид оспорване собственическите права на ищеца от страна
на ответницата, съдът счита, че за същия съществува правен интерес от предявяването
на установителен иск за собственост. Предвид характера на иска в негова тежест е при
условията на пълно и главно доказване да установи правото си на собственост върху
вещта на твърдяното основание – покупко - продажба.
Искът с оглед на изложените твърдения и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства искът се преценява като неоснователен.На база на
установената фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи
съдът приема, че ищецът не установи по несъмнен и категоричен начин, т.е. при
условията на пълно главно доказване, че той е придобил правото на собственост върху
½ ид.ч. от процесния автомобил по силата на деривативно основание /договор за
покупко-продажба от *** г./ и е собственик на същия към момента на завеждане на
делото и към настоящия момент.
3
Не са ангажирани каквито и да е годни доказателства, които да установят, че
продажната цена на автомобила е заплатена единствено и само с лични средства на
ищеца. Не могат да служат като такова доказателство показанията на св. П. И. В.,
ценени по реда на чл. 172 от ГПК, т.к. от една страна същите са вътрешно
противоречиви и нелогични, а от друга свидетелят сам посочва, че няма лични
впечатления , нищо не е видял и само са му казали. Не свидетелства в тази насока и св.
П.В. В. , който предвид *** с двете страни, съдът не може да приеме да е
заинтересован в полза на някоя от тях. Въпреки че е присъствал при преговорите и при
окончателното сключване на сделката свидетелят изрично посочва, че не знае какви са
били парите. Обстоятелството с какви средства е било заплатено МПС не може да
почива на предположения, вкл. на твърденията, че ответницата разполагала с
пълномощно за банковите сметки на ищеца. По делото такова пълномощно не е
представено, нито пък са представени надлежни банкови извлечения, от които да се
установява същото да е използвано от ответницата за теглене на продажната цена на
автомобила от банкова сметка на ищеца.
Претенцията не може да бъде уважена и въз основа на приетото пълномощно, с
което ищецът е упълномощил ответницата да закупи на негово име лек автомобил, а не
както той посочва в ИМ ½ ид.част от автомобил. В случай , че ищецът твърди, че
между страните са съществували мандатни правоотношения, които не са изпълнени
точно от ответната страна за същия съществуват други правни механизми за защита на
правата му.
Не без значение е и обстоятелството, че не е предмет на производството
действителността на сделката,с която ищцата е придобила права върху МПС. Чрез
валиден и действителен договор за покупко – продажба от ***год. същата се
легитимира като собственик на 1/2 идеална част от автомобила.
Искът като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на спора в полза на ответницата следва да бъдат присъдени
разноски в пълен размер, а именно 800 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. В., ЕГН ********** против Д. А. Д., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК да бъде признато за
установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по силата на
покупко – продажба на ½ ид.ч. от лек автомобил ***, с ДКН ***, рама № ***,
двигател № ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал. 3 от ГПК Д. П. В., ЕГН ********** да
заплати на Д. А. Д., ЕГН ********** сумата от 800 лв. -разноски за настоящата
инстанция.
4
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5