Р Е Ш Е Н И Е
№ 62 том 1стр. 64
Гр. Кула 14.10.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, първи състав, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател: Петър Живков
със секретаря Н.Й. и с
участието на прокурора ............................
като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско
дело №108 от 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС), от М.Й.Н. с ЕГН:**********
*** и Ц.Й.М. с ЕГН: ********** *** an.3 против В.Т.Г. с
ЕГН ********** *** и М.Т.Г. ***, за признаване на ищците за собственици на Поземлен имот №133 по действащия план на с.Б., идентичен с ПИ 425 кв.3 урегулиран в УПИ IX 425 и УПИ Х 425 кв.3 по плана на с.Б. от 1957г.,
придобит със съдебна делба
по гр.д.№767 от 1956г. на KPC, придобит по наследство от Ц.Т.Р. и Й.Л.Р.
и за осъждане на ответниците да им отстъпят владението върху този имот, тъй
като ответника М.Т.Г.
е завзел имота през месец май 2012г., като се
е позовал на обстоятелството, че е наследник на Т. Г. Й. и имота е възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на последния, един от които е втория ответник.
От ответниците е постъпил отговор
на исковата молба,
с който се оспорва
иска като недопустим, поради това, че ищците е следвало да обжалват заповедта за одобряване на KBC, а не да търсят правата
си по гражданско правен ред. Възразява се и с това, че иска е неоснователен, тъй като ответниците разполагат с валидни
актове и документи за собственост. Никъде в представените документи не е посочено кой
имот притежават. В писмено становище от ответниците е посочено и че ищците не
са оспорили актовете на Общинския съвет Грамада и заповедта на кмета на Община
Грамада, с които на ответниците е предоставен имот.
Съдът, като съобрази твърденията
на страните и доказателствата, преценени в съвкупност и поотделно, приема за
установено следното:
От фактическа страна:
Със съдебно спогодителен протокол
от 18.03.1957г. по гр.д.№767/1956г., по което е допусната съдебна делба със
съдебно решение от 21.01.1956г., е извършена съдебна делба, като в дял на Ц.Т.Р.
е поставен парцел ІХ-425 в кв.3 от около 780 кв.м. в село Б., а в дял на Й.Л.Р.
е поставен парцел ІІ-405 в кв.6 с площ от около 1600 кв.м. и парцел Х-425 кв.3 по
плана на село Б.. В протокола не е записана площта на парцел Х-425, но в скица
от 10.03.1957, изготвена по делото е посочено, че площта на този парцел е 828
кв.м. От удостоверения на Община Грамада за идентичност на лица с различни
имена е видно, че Цека Й. Ралчова и Цека Й.Й. е едно и също лице, както и че Й.Л.Р.
и Й.Л.Й. също е едно и също лице. След смъртта си през 1988г. Цека Т.Й. е
оставила за свои наследници – син Й.Л.Й., който е починал през 1996г., и който
от своя страна е оставил две деца – ищците М.Й.Н. и Ц.Й.М..*** от 20.06.2016г.
се установява, че поземлен имот 425 в кв.3, по плана на село Б., действал до
1969г. е урегулиран в УПИ ІХ,Х-425, и е идентичен с Поземлен имот №133 по
действащия регулационен план на село Б., одобрен със Заповед №3015 от 1969г., и
действащ и до настоящия момент. В това удостоверение, а и в скица №74 от
17.06.2016г., издадена за ПИ 425 не е записана площта на този ПИ 425, но е
очевидно, че е съставен от парцел ІХ-425 с площ от 780 кв.м. и парцел Х-425 с
площ от 828 кв.м., поради което следва, че площта му е около 1600 кв.м. също
така в скицата на ПИ 133 по плана на село Б. е записано, че площтта му е около
1520 кв.м. От извлечение от разписния лист към действащия план на село Б. е
видно, че за Поземлен имот 133 е записан като собственик Й.Л.Р.. В този
разписен лист само срещу този имот е записано, че е извън плана, като не е
записано основание за това. По делото е прието като писмено доказателство и комбинирана
скица изготвена от Кадастър и геодезия ООД – лице правоспособно да извършва
дейности по кадастъра, от която е видно, че част от имотите по плана на село Б.,
сред които и спорния по делото, попадат в картата на възстановената собственост
на земеделските земи за землището на селото, обстоятелство което не се спори от
страните. Не е спорно по делото, че ответниците упражняват фактическа власт
върху спорния имот.
По делото са приети като
доказателства и Решение №299 от 31.08.2011г., на Общински съвет Грамада, взето на
заседание по протокол №55 от 31.08.2011г., Заповед №209 от 23.11.2011г. на
кмета на Община Грамада, постановена въз основа на решението на ОБС Грамада, с
които на наследниците на Т. Г. Й. са предоставени два имота - №016016 от 4.500
дка в местността Барата и №087035 от 14.374 дка в местността Вишница и двата в
землището на село Б., а също е представена и приета скица-проект
№Ф02207/03.12.2010г. за имот №016016.
От разпитите на свидетелите Илия
Василев Каменов и Рачо Цеков Ралчов се установява, че двете ищци са собственици
на дворно място, което е незастроено, оградено от към улицата, което се намира
до река от срещуположната на улицата страна, и което е било на Йордан Лилов,
баща на ищците, а също и че е работен от бащата на ищците до неговата смърт, и
от самите тях, до 2012г. когато други хора са взели имота и са установили
владение върху него.
Фактическата обстановка се
установи от цитираните по-горе документи и разпитите на свидетелите.
От правна страна:
Преди да се произнесе по
съществото на спора, съдът следва да се произнесе по процесуалния въпрос за
допустимостта на иска, въз основа на направеното възражение от ответниците.
Това възражение се основава на обстоятелството, че ищците не са обжалвали
административния акт за утвърждаване на КВС на с.Б. и нямат правен интерес от
иск за собственост.
Съдът намира, че иска е допустим,
предявен при наличие на правен интерес. Правен интерес от предявяване на ревандикационен
иск /иск за собственост и връщане на владение/, какъвто е иска по делото, е
налице тогава когато един правен субект твърди, че притежава субективно
материално право на собственост върху определен имот и че това право му е
оспорено от друг правен субект - ответника, чрез отнемане на владението,
базиращо се на собственически права. В конкретния случай е именно тази хипотеза
– ищците твърдят, че са собственици на процесния имот и че ответниците им
оспорват правото на собственост, като са им отнели владението и следователно е
налице правен интерес. Това дали ищците са разполагали с възможност да оспорват
заповедта за утвърждаване на КВС на с.Б. изобщо не е предпоставка за
допустимостта на иска. Дори напротив. Ищците не са имали правен интерес от
оспорване административния акт, с който е одобрен план за земеразделяне,
предвид чл.25 ал.1 от ППЗСПЗЗ, съгласно който заинтересувани лица са
собствениците, които са поискали възстановяване право на собственост върху
земеделски земи.
По съществото на делото.
За да се уважи иска, ищците
следва да установят, че са собственици на процесния имот ПИ №133 с площ от
около 1520 кв.м. по плана на село Б., като докажат основанието въз основа на
което са придобили собствеността върху него, както и че ответниците го владеят,
за което съдът е дал указания с доклада на делото.
По делото е доказано, че ищците
са собственици на ПИ №133 плана на село Б., като са го придобили по наследство
от Ц.Т.Р. /Й./, починала 1988г., и Й.Л.Р. /Йоцов/, починал 1996, които са станали
собственици съответно Цека Ралчова на ПИ ІХ-425 в кв.3 от около 780 кв.м. в
село Б., а Йордан Ралчов на ПИ Х-425 в кв.3 от 828 кв.м. по плана на село Б., чрез
съдебна делба през 1956г., които имоти са били урегулиран в УПИ ІХ,Х-425 в кв.3,
по плана на село Б. действал до 1969г., и след като през 1969г. е одобрен нов
кадастрален план на село Б., за УПИ ІХ,Х-425 в кв.3 от около 1600 кв.м. е
отреден ПИ №133 с площ от около 1520 кв.м.
Доказано е също и че ответниците
упражняват фактическа власт върху този имот.
Не е доказано обаче, че
ответниците упражняват фактическата власт на правно основание. Същите се
позовават на обстоятелството, че им е възстановен по Закона за собствеността и
ползване на земеделските земи имот, които попада в имота на ищците. От една
страна това обстоятелство не е доказано
по категоричен и несъмнен начин. От представените Решение на Общински
съвет Грамада и заповед на кмета на Община Грамада, както и проекто-скицата не
е видно, че имот №016016 е възстановен на наследниците на Т. Г. Й.. Съгласно
чл.45ж ал.1 от ЗСПЗЗ, Общинските служби по земеделие представят на кметовете на
общини мотивирани искания за предоставяне на земеделски земи с признато право
на възстановяване, придружено със скица-проект. Според ал.2 от тази разпоредба
Общинския съвет се произнася с решение, с което да се предоставят на лицата по
§.27 ал.2 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ свободни земи от общинския поземлен фонд. Това
решение се връчва на общинската служба по земеделие и на лицата по чл.45д ал.2
от закона – собствениците, респ. наследниците и подлежи на обжалване по АПК.
Съгласно ал.3, след влизане в сила на решението на общинския съвет, общинската
служба по земеделие издава решение, с което възстановява правото на
собственост, придружено със скица, и това решение се връчва на лицата по чл.45д
ал.2 от закона – на собствениците или наследниците. В настоящия случай изобщо
не са представени такива решения на общинската служба по земеделие.
Представената заповед №209 на кмета на Община Грамада се явява издадена от
некомпетентен орган и не е от категорията на акт за собственост на ответниците,
нито е правно основание за упражняване на фактическа власт върху съответните
имоти.
От друга страна дори и
ответниците да им е възстановен имот по ЗСПЗЗ, който да съвпада с имота на
ищците, който попада в границата на урбанизирана територия с кадастрална карта,
то това възстановяване не произвежда правно действие. Това е така, защото на
възстановяване с решения на общинските служби по земеделие, подлежат имоти,
които са земеделски земи, които са били включени в ТКЗС и други подобни
организации и за които има изготвени карти за възстановената собственост или
планове за земеразделяне. Когато земята е в границите на урбанизирана
територия, възстановяването става по реда на чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, т.е.
чрез скица и удостоверение от общината. По делото такива доказателства липсват.
Когато няма кадастрална карта за урбанизираната територия се одобрява помощен
план, съгласно чл.13 а от ППЗСПЗЗ, за възстановяване на земеделски земи
подлежащи на възстановяване, но от доказателствата по делото е видно, че за
кв.3 по плана на село Б. е имало действащ кадастрален план.
С оглед на изложеното искът
следва да се уважи, като допустим и основателен, като се присъдят и разноските
на ищците в размер на 735.00 лева.
Не са основателни възраженията на
ответниците, тъй като както е изложено искът е допустим при наличие на правен
интерес и ответниците не притежават валидно правно основание за владеене на
имота. Тук следва да се допълни и това, че никой освен лицата по чл.45д от
ЗСПЗЗ не е страна по производствата по този закон и затова административните
актове не ги обвързват с материална доказателствена сила. Лицата извън кръга
лица по чл.45д от ЗСПЗЗ могат да защитават правата си по общия гражданско
правен ред, какъвто е този по настоящето дело. Освен това съгласно чл.17 ал.2
от ГПК съдът взема служебно предвид валидността на административните актове и
може да се произнася инцидентно по такива актове, когато актовете се
противопоставят на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването му, при което съдът намира, че
административния акт, с който е одобрена карта за възстановяване на
собствеността или план за земеразделяне, не е
изяснено по делото с какъв план е образуван имота на ответниците, е
незаконосъобразен, поради противоречие с цитираните по-горе разпоредби на
ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.Т.Г. с
ЕГН ********** *** и М.Т.Г. ***, че М.Й.Н. с ЕГН:**********
*** и Ц.Й.М. с ЕГН: ********** *** са собственици на Поземлен имот №133 с площ от около 1520 кв.м. по действащия план на с.Б., идентичен с ПИ 425 кв.3, урегулиран в УПИ IX 425 и УПИ Х 425 кв.3 по плана на с.Б. който е бил действащ към 1957г., придобит по наследство от Ц.Т.Р. /Й./, и Й.Л.Р. /Йоцов/, като ОСЪЖДА В.Т.Г. с ЕГН ********** *** и М.Т.Г. *** ДА ПРЕДАДАТ на М.Й.Н. с ЕГН:********** *** и Ц.Й.М. с ЕГН: ********** *** ВЛАДЕНИЕТО
върху горепосочения имот.
ОСЪЖДА В.Т.Г. с ЕГН ********** *** и М.Т.Г. *** ДА ЗАПЛАТЯТ на М.Й.Н. с ЕГН:********** *** и Ц.Й.М. с ЕГН: ********** *** сумата от 735.00 лева разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от
връчването му.
Председател: