№ 773
гр. Варна, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Росица В. Трендафилова
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20243110101507 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба на
„ВАРНА СИТИ ПАРК“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. ************, с която против Е. Т. П., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. ********, **** и А. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
**********, са предявени следните обективно и субективно съединени
осъдителни искове, за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на
ищеца, следните суми:
- 2566,84 лева, представляваща сбор от неплатените такси за
управление и поддръжка на общи части, дължими по два Договора за
управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“,
сключени на 25.08.2016 г. и на 11.12.2017г., съгласно фактури, както следва:
254,72 лева по фактура № **********/04.10.2021г. за дължимите такси за
периода м.октомври 2021г. - м.декември 2021г.; 306,17 лева по фактура №
**********/16.02.2022г. за дължимите такси за периода м.януари 2022г. -
м.март 2022г.; 306,17 лева по фактура № **********/05.04.2022г. относно
дължими такси за управление за периода м.април 2022г. - м. юни 2022г.; 306,17
лева по фактура № **********/04.07.2022г. за дължими такси за периода м.
юли 2022г. - м. септември 2022г.; 306,17 лева по фактура №
1
**********/04.10.2022г. за следващите се такси за периода м. октомври 2022г.
- м.декември 2022г.; 362,48 лева по фактура № **********/27.01.2023г. за
такси за управление за периода м.януари 2023г. - м.март 2023г.; 362,48 лева по
фактура № **********/03.04.2023г. за дължимите такси за периода м.април
2023г. - м.юни 2023г. и 362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г.
относно дължими такси за периода м.юли 2023 г. - м.септември 2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане, както и
- 421,92 лева, съставляваща сбора от обезщетенията за забава в
плащането на горните суми за периоди, както следва: 66,92 лева - обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху сумата от 254,72 лева по фактура
№ **********/04.10.2021г. за периода 10.10.2021 г. до датата на
предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 69,46 лева обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 306.17 лева по фактура №
**********/16.02.2022г. за периода от 16.02.2022 г. до датата на
предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 64,95 лева обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура №
**********/05.04.2022г. за периода 10.04.2022 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 57,21 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура № **********/04.07.2022г. за
периода от 10.07.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 49,39
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
306,17 лева по фактура № **********/04.10.2022г. за периода 10.10.2022 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 47,13 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 362.48 лева по фактура №
**********/27.01.2023г. за периода 27.01.2023 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 38,74 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 362,48 лева по фактура № **********/03.04.2023г. за
периода 10.04.2023 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 28,12
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г. за периода 10.07.2023 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.
В условията на евентуалност, ако съдът намери, че не са налице условия
за солидарното осъждане на ответниците, ищецът претендира разделното им
2
осъждане – всеки за ½ част от претендираните суми. Претендират се
сторените разноски по делото.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца
права:
Ответниците са съпрузи, като същите са придобили в режим на
съпружеска имъществена общност, правото на собственост върху
самостоятелен обект - апартамент № 26 с идентификатор № ********,
находящ се в комплекс от затворен тип „Варна сити парк“, жилищна сграда
блок „*******, ведно с прилежащата му изба и ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж върху ПИ 10135.3514.766 по КККР на гр. Варна,
както и на паркомясто № 38, с площ от 12,50 кв.м, находящо се в подземен
гараж с идентификатор *******, разположен на ниво -1 на сграда № 9,
изградена в ПИ 10135.3514.766, ведно с 21.45 кв.м ид.ч. от ПИ 10135.3514.766.
Твърди се, че на 25.08.2016 г., на основание чл.2 ЗУЕС, между страните
по делото, договор за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип
„Варна сити парк“, съгласно който ищецът, като изпълнител, е поел
задължение да изпълнява функциите по управление и поддръжка на общите
части на комплекса, включващи подробно посочени в чл.2.2 от договора и
приложенията към него дейности, при поето насрещно задължение от
възложителите /ответниците/ да заплащат припадащата им се част от
разходите по управление, поддръжка и обслужване на общите части. Сочи, че
конкретните условия относно размера на дължимите от собственика -
възложител плащания, в това число и индексирането на следващите се такси,
са разписани в чл.5.2, чл.5.3 и Приложение № 1 от договора. Заявява, че
съгласно постигнатата договореност, плащането следва да се извършва на
всяко тримесечие от календарната година, съответно до 10 януари за първото
тримесечие, до 10 април за второто тримесечие, до 10 юли за третото
тримесечие и до 10 октомври за четвъртото тримесечие.
В исковата молба се сочи, че на 11.12.2017 г., между страните по делото
е сключен втори договор, аналогичен на първия, във връзка с притежаваното
от ответниците покрито паркомясто № 38. Уговорената цена за управление и
подръжка по този договор, индексирана ежегодно съобразно условията на
чл.5.3, е платима на всяко тримесечие от календарната година в сроковете,
както по предходния договор.
3
Сочи, че към датата на подаване на исковата молба в съда, страните по
делото продължават да са обвързани от така сключените договори, като
ищецът стриктно изпълнява задълженията си по същите. Съгласно
уговореното между страните /чл.5.3.1 от съответните договори/ размерите на
месечните такси за управление са индексирани ежегодно, за което в началото
на всяка календарна година „Варна сити Парк“ АД е уведомявало
възложителя. В тази връзка размерът на следващата се такса за управление по
сключения между страните договор от 25.08.2016г. за апартамент № 26 за
2021г. е в размер на 0.80 лева с вкл.ДДС за 1 кв.м застроена площ, за 2022 г. –
0,97 лв. с ДДС за 1 кв.м и за 2023г. – 1,148 лева на кв.м, с вкл. ДДС. Месечната
такса по договора от 11.12.2017 г. за покрито паркомясто №38 за 2021 г. е 4,93
лева с ДДС, за 2022 г. – 5,12 лева с ДДС и 6,07 лева с ДДС за 2023 г.
Ищецът заявява, че за дължимите от ответниците суми, са издадени
общи фактури, за периода м.октомври 2021 г. - м.септември 2023 г., са
издадени общи фактури както следва: фактура №**********/04.10.2021 г. за
сумата от 254,72 лева, включваща дължимите такси за периода м.октомври
2021 г. - м.декември 2021 г.; фактура № **********/16.02.2022 г. за
дължимите такси за периода м.януари 2022 г. - м.март 2022г. в общ размер на
306,17 лева; фактура № **********/05.04.2022 г. за сумата от 306,17 лева,
дължими такси за управление за периода м.април 2022 г. - м.юни 2022 г.;
фактура № **********/04.07.2022 г. на стойност 306,17 лева, дължими такси
за периода м.юли 2022г. - м.септември 2022 г.; фактура №
**********/04.10.2022 г. за дължимите такси за периода м.октомври 2022 г. -
м.декември 2022 г. в общ размер на 306,17 лева; фактура №
**********/27.01.2023 г. за сумата от 362,48 лева, такси за управление за
периода м.януари - м.март 2023 г.; фактура № **********/03.04.2023 г. за
дължимите такси за периода м.април 2023г. - м.юни 2023 г. в общ размер на
362,48 лева и фактура № **********/03.07.2023 г. за сумата от 362,48 лева -
дължими такси за периода м.юли 2023 г. - м.септември 2023 г. Заявява, че
плащания от ответниците, по издадените фактури, не са извършвани.
Поради допуснатата забава в плащанията, претендира лихва за забава,
начислена върху задължението по всяка фактура за периода от 10-то число на
първия месец от тримесечието, за което се дължи таксата, до датата на
подаване на исковата молба в съда - 05.02.2024 г. Сочи, че само по отношение
4
на таксата, дължима за първото тримесечие на всяка една от календарните
години, обезщетението се търси от датата на издаване на съответната фактура,
тъй като поради по-късното излизане на данните за инфлацията за
предходната година, фактурите са издавани след 10 януари. Намира, че по
аргумент от чл.32, ал.2 вр. чл.21, ал.1 СК ответниците са солидарно
задължени, а при липса на условия за солидарното им осъждане, претендира
по ½ част от всеки от тях.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците, чрез пълномощник, представят
отговор на исковата молба, с който оспорват основателността на предявените
искове. Не спорят, че са собственици на обектите, посочени в исковата молба.
Оспорват имота, в който се намират обектите им да представлява жилищен
комплекс от затворен тип. Оспорват да са обвързани от сключените договори,
както и ищецът да е изправна страна по същите. Сочат, че до 2020 г. ищцовото
дружество е изпълнявало задълженията си по договора, а именно
поддръжката, управлението и обслужването на общите части. Поддържало е
озеленяването и допълнителните съоръжения, като детска площадка, сух
фонтан и др., т.е. изпълнявало е задълженията си, подробно изброени в
Приложение № 2 към Договора. През пролетта на 2020 г. е констатиран теч в
подземния паркинг, който засяга паркомясто № 37 и 38. Съставен е
констативен протокол от 03.05.2020 г., подписан от комисия в състав,
собственици на апартаменти в същата сграда - А. П., И.М. и Б.Б.. Същият е
доведен до знанието на „Варна Сити Парк“ АД, което като инвеститор и
страна по договора, се е задължило да отстрани проблема, но това не е
сторено, с което намират, че ищецът не е изпълнил задължението си по чл.
4.2.5 от Договор от 11.12.2017 г.
Твърдят, че след тази дата започват проблемите с изпълнението на
договорните задължения на ищцовото дружество и по двата процесии
договора. Сочат, договорът с озеленителната фирма, която е поддържала
тревните площи, е прекратен, като същите са в неподдържано и лошо
състояние. От всички задължения поето от дружеството по договорите,
единствено се осъществява ежеседмично почистване на общите части на
сградата. Въпреки многократните разговори между собствениците на обекти в
сградата и представители на дружеството, освен искането за заплащане на
такса, друго не се предприема от страна на ищеца. Заявяват, че нито веднъж не
5
е представен отчет от страна на търговското дружество, какви са разходите по
пера, покривани от заплащаните такси, и как са определени самите те.
В отговора на исковата молба се излагат твърдения, че на едно от
проведените събрания, представител на дружеството, е заявил, че който не е
доволен от поддръжката, може да подаде заявление за прекратяване на
договорните отношения. Така на 09.09.2021 г. със заявление вх. № 11 от
същата дата, ответниците изрично заявяват желанието си, договорът между
тях и дружеството да бъде прекратен от тази дата и поради тази причина е
преустановено плащането на тримесечните вноски, както и поради
неизпълнение на задълженията от страна на дружеството.
Намират, че клаузата касаеща промяна на размера на таксата по
договора по чл.5.3., предоставяща право на ищеца да я промени едностранно,
без изричното съгласие на собствениците на обектите в сградата и в частност
ответниците, за неравноправна по смисъла на чл.143, ал.2, т.11 и т. 19 ЗЗП.
Търговското дружество изготвя уведомления за увеличаване на цената до
собствениците на обекти в сградата, като от същите не става ясно как и дали
са стигнали до знанието на собствениците. Твърдят, че не са получили
приложените към исковата молба уведомления, а са узнали за размера на
дължимата такса при издаване на фактурата и отправеното искане за плащане
по електронна поща. Със самия текст на уведомленията за 2021 г., 2022 г. и
2023 г. се запознават едва с получаването им с исковата молба. Посочената
клауза внася неравнопоставеност между страните, отделно от това така
формулирана клаузата по т.5.3.1 не дава възможност на собствениците на
обекти в сградата да преценят икономическите последици от подписването .
Доколкото неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, намират, че
посочените клаузи са именно такива и не следва да обвързват ответниците.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа и правна
страна, следното:
Предявените искове намират правно основание в разпоредбите на чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.2 ЗУЕС. Същите са допустими, поради което съдът дължи
6
произнасяне по основателността им.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на
ищеца е да установи наличие на облигационна обвързаност между страните,
постигнато съгласие за поддръжка и управение на недвижимия имот на
ответниците, както и че е изпълнил задълженията си по същите, точно и в
срок; размер на дължимите възнаграждения; падеж на дължимите суми;
размер и период на начисляване на лихвата за забава. По отношение на
неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността – а именно
неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника – заплащане
на уговорената цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната
страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който
го изключва – точно изпълнение или наличие на обстоятелства, които го
освобождават от задължението за изпълнение. В тази връзка, ответниците
следва да докажат въведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
С доклада по делото съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване, следните обстоятелства:
- ответниците са собственици на самостоятелен обект - апартамент № 26
с идентификатор № ********, находящ се в комплекс от затворен тип „Варна
сити парк“, жилищна сграда блок „*******, ведно с прилежащата му изба и
ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху ПИ
10135.3514.766 по КККР на гр. Варна, както и на паркомясто № 38, с площ от
12,50 кв.м, находящо се в подземен гараж с идентификатор *******,
разположен на ниво -1 на сграда № 9, изградена в ПИ 10135.3514.766, ведно с
21.45 кв.м ид.ч. от ПИ 10135.3514.766, като правото на собственост върху
имотите е придобито по време на гражданския им брак, в режим на СИО;
- между страните по делото са сключени два договора за поддръжка и
управление на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“, за притежаваните
от ответниците два недвижими имота, находящи се в комплекса – от дати
25.08.2016 г. и 11.12.2017 г.
Страните не спорят, а и от приобщените по делото преписи от
горепосочените договори се установява, че при сключване на всяко от
7
писмените съглашения е уговорено договорът да бъде сключен за срок от 60
/шестдесет/ месеца, считано от датата на въвеждане в експлоатация на
последната сграда от комплекса /чл.8.2./. Предвидена е възможност за
автоматично продължаване действието на договора, за нов срок от една
година, в случай че тридесет дни преди изтичане срока на действие на
договора, никоя от страните не възрази изрично до другата страна, като това
правило може да се прилага многократно.
Видно от приобщеното разрешение за ползване изх. № СТ05-
1540/13.10.2016 г., издадено от ДНСК, гр. София, последната сграда в
комплекс „Варна Сити Парк“ е въведена в експлоатация на 13.10.2016 г., като
това обстоятелство не е спорно между страните.
По делото е приобщено и заявление от ответника А. П., от дата
09.09.2021 г., до управителя на „Варна Сити Парк“ АД, с което възразява
срещу автоматичното продължаване на действието на сключения договор, на
основание чл.8.2. от договора и отправя искане за прекратяване на
облигационното правоотношение. Заявлението е с вх. № 11/09.09.2021 г., като
ищецът не оспорва, че именно на 09.09.2021 г. е узнал за заявлението,
изходящо от ответника.
Основният спорен въпрос, между страните е дали с получаване на
заявлението от 09.09.2021 г., възможността за автоматично продължаване на
договорната връзка е била суспендирана.
Според ищеца, за да преустанови действието на договора/договорите,
ответниците е следвало да подадат заявление, с което отказват автоматичното
продължаване действието на договора, в точно определения срок – „тридесет
дни преди изтичане срока на действие на договора“, а не в по-дълъг срок,
както са сторили. Въвежда възражение, че се касае „фикс срок“, поради което
искането за прекратяване на договора да се отправи в точно определения срок.
Съдът намира това твърдение за неоснователно. В случая не се касае за
право, което може да бъде валидно упражнено само и единствено на
конкретна дата, а за предварително уведомяване на изпълнителя, от
възложителя, че след изтичане срока на предизвестието, дейностите, свързани
с изпълнение предмета на договора, не следва да бъдат осъществявани. Този
срок е необходим на изпълнителя, с оглед организацията на неговата дейност,
а не на възложителя, за когото е без значение кога ще възрази срещу
8
продължаване действието на договора, стига това възражение да е заявено в
срока по чл.8.2. от договора. Дейностите, които ищецът извършва в
изпълнение предмета на договора не са уговорени intuitu personae, поради
което подаденото по-рано уведомление за прекратяване на сключения договор
нито препятства, нито влияе съществено на изпълнение на задълженията,
поети от „Варна Сити Парк“ АД. Ответникът е възразил само четири дни
преди изтичане на определения срок, два от които са неприсъствени, без това
да влияе върху крайната дата, до която договорът има действие – 13.10.2021 г.
Възражението на ищеца, че се касае за „фикс срок“ е неоснователно и същото
не намира подкрепа нито в събраните по делото доказателства, нито в
нормалната житейска логика. Уговарянето на фиксиран срок сочи
необходимост от непременното изпълнение на конкретно задължение в точно
определен срок, при неспазването на който ще е налице пълно неизпълнение.
С клаузата на чл.8.2. от договорите, страните са уговорили минимален срок, в
който следва да бъде представено възражение срещу автоматичното
продължване на действието им и този срок не е „фикс-срок“.
Обстоятелството, че ищецът е уведомен четири дни по-рано не е
опорочава извършеното волеизявление. Макар по делото да е представено
едно заявление, изходящо от ответната страна и в същото да се сочи един
договор, то не може да има каквото и да е съмнение, че възражението касае
съществуващата между страните облигационна връзка, т.е. същото има
действие по отношение и на двата договора, сключени между страните, които
са с една и съща крайна дата – 13.10.2021 г. В проведено по делото открито
съдебно заседание ищецът заявява, че независимо от възражението на
ответниците, „договорът автоматично е продължил своето действие за
последващите периоди“, като твърдението е, че то не е представено в
уговорения срок, а не че не се отнася до всеки от двата договора.
Ответниците ясно за заявили волята си да прекратят действието на
облигационното правоотношение, обвързващо ги с ищеца, по повод
управлението и поддръжката на комплекса. Възникналата облигационна
връзка между страните е прекратена на 13.10.2021 г., с изтичане на уговорения
петгодишен срок, съгласно чл.8.2. от всеки от договорите. Поради това, след
посочената дата, за ищеца не е налице основание да претендира заплащане на
дейностите по поддръжка и управление на комплекса. Начисляването на суми
9
по договор, без такъв изобщо да е налице, е лишено от правно основание,
поради което претенцията на ищеца също е неоснователна и подлежи на
отхвърляне, без да бъдат разглеждани възраженията на ответниците за
некачествено изпълнение на поетите договорни задължения, от страна на
ищеца и ангажираните в тази връзка писмени, и гласни доказателствени
средства.
С оглед неоснователността на главната претенция, на отхвърляне
подлежи и искането за присъждане на лихва за забава.
При горните доводи съдът намира, че предявените в условията на
евентуалност, искове за разделно осъждане на ответниците, а именно – всеки
от тях да заплати на ищеца по ½ част от начислените и претендираните в
настоящото производство, суми, са неоснователни, поради което също
подлежат на отхвърляне. Поради неоснователност на главните искове, на
отхвърляне подлежат и акцесорните искове, за присъждане на лихва за забава
върху главницата.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на
ответниците се следват сторените разноски по делото, в общ размер на 700
лева, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ************, против Е. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ********, **** и А. И. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. **********, обективно и субективно
съединени искове, за солидарното осъждане на ответниците, да заплатят на
ищеца, следните суми: 2566,84 лева, представляваща сбор от неплатените
такси за управление и поддръжка на общи части, дължими по два Договора за
управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“,
сключени на 25.08.2016 г. и на 11.12.2017г., съгласно фактури, както следва:
254,72 лева по фактура № **********/04.10.2021г. за дължимите такси за
периода м.октомври 2021г. - м.декември 2021г.; 306,17 лева по фактура №
**********/16.02.2022г. за дължимите такси за периода м.януари 2022г. -
10
м.март 2022г.; 306,17 лева по фактура № **********/05.04.2022г. относно
дължими такси за управление за периода м.април 2022г. - м. юни 2022г.; 306,17
лева по фактура № **********/04.07.2022г. за дължими такси за периода м.
юли 2022г. - м. септември 2022г.; 306,17 лева по фактура №
**********/04.10.2022г. за следващите се такси за периода м. октомври 2022г.
- м.декември 2022г.; 362,48 лева по фактура № **********/27.01.2023г. за
такси за управление за периода м.януари 2023г. - м.март 2023г.; 362,48 лева по
фактура № **********/03.04.2023г. за дължимите такси за периода м.април
2023г. - м.юни 2023г. и 362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г.
относно дължими такси за периода м.юли 2023 г. - м.септември 2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане, както и 421,92 лева, съставляваща сбора от
обезщетенията за забава в плащането на горните суми за периоди, както
следва: 66,92 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 254,72 лева по фактура № **********/04.10.2021г. за периода
10.10.2021 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 69,46 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 306.17
лева по фактура № **********/16.02.2022г. за периода от 16.02.2022 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 64,95 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура №
**********/05.04.2022г. за периода 10.04.2022 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 57,21 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура № **********/04.07.2022г. за
периода от 10.07.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 49,39
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
306,17 лева по фактура № **********/04.10.2022г. за периода 10.10.2022 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 47,13 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 362.48 лева по фактура №
**********/27.01.2023г. за периода 27.01.2023 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 38,74 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 362,48 лева по фактура № **********/03.04.2023г. за
периода 10.04.2023 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 28,12
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г. за периода 10.07.2023 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.
11
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ************, против Е. Т. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. ********, ****, в условия на евентуалност,
обективно кумулативно съединени искове, за осъждане на ответника, да
заплати на ищеца, следните суми: сумата от 1283,42 лева, представляваща ½
част от сума в размер на 2566,84 лева - сбор от неплатените такси за
управление и поддръжка на общи части, дължими по два Договора за
управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна сити парк“,
сключени на 25.08.2016 г. и на 11.12.2017г., съгласно фактури, както следва:
254,72 лева по фактура № **********/04.10.2021г. за дължимите такси за
периода м.октомври 2021г. - м.декември 2021г.; 306,17 лева по фактура №
**********/16.02.2022г. за дължимите такси за периода м.януари 2022г. -
м.март 2022г.; 306,17 лева по фактура № **********/05.04.2022г. относно
дължими такси за управление за периода м.април 2022г. - м. юни 2022г.; 306,17
лева по фактура № **********/04.07.2022г. за дължими такси за периода м.
юли 2022г. - м. септември 2022г.; 306,17 лева по фактура №
**********/04.10.2022г. за следващите се такси за периода м. октомври 2022г.
- м.декември 2022г.; 362,48 лева по фактура № **********/27.01.2023г. за
такси за управление за периода м.януари 2023г. - м.март 2023г.; 362,48 лева по
фактура № **********/03.04.2023г. за дължимите такси за периода м.април
2023г. - м.юни 2023г. и 362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г.
относно дължими такси за периода м.юли 2023 г. - м.септември 2023г., ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане, както и 210,96 лева, представляваща ½
част от сума в размер на 421,92 лева, съставляваща сбора от обезщетенията за
забава в плащането на горните суми за периоди, както следва: 66,92 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 254,72
лева по фактура № **********/04.10.2021г. за периода 10.10.2021 г. до датата
на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 69,46 лева обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 306.17 лева по фактура №
**********/16.02.2022г. за периода от 16.02.2022 г. до датата на
предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 64,95 лева обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура №
**********/05.04.2022г. за периода 10.04.2022 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 57,21 лева обезщетение за забава в размер на законната
12
лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура № **********/04.07.2022г. за
периода от 10.07.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 49,39
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
306,17 лева по фактура № **********/04.10.2022г. за периода 10.10.2022 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 47,13 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 362.48 лева по фактура №
**********/27.01.2023г. за периода 27.01.2023 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 38,74 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 362,48 лева по фактура № **********/03.04.2023г. за
периода 10.04.2023 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 28,12
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г. за периода 10.07.2023 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. ************, против А. И. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. **********, в условия на евентуалност, в
условия на евентуалност, обективно кумулативно съединени искове, за
осъждане на ответника, да заплати на ищеца, следните суми: сумата от
1283,42 лева, представляваща ½ част от сума в размер на 2566,84 лева - сбор
от неплатените такси за управление и поддръжка на общи части, дължими по
два Договора за управление и поддръжка на комплекс от затворен тип „Варна
сити парк“, сключени на 25.08.2016 г. и на 11.12.2017г., съгласно фактури,
както следва: 254,72 лева по фактура № **********/04.10.2021г. за дължимите
такси за периода м.октомври 2021г. - м.декември 2021г.; 306,17 лева по
фактура № **********/16.02.2022г. за дължимите такси за периода м.януари
2022г. -м.март 2022г.; 306,17 лева по фактура № **********/05.04.2022г.
относно дължими такси за управление за периода м.април 2022г. - м. юни
2022г.; 306,17 лева по фактура № **********/04.07.2022г. за дължими такси за
периода м. юли 2022г. - м. септември 2022г.; 306,17 лева по фактура №
**********/04.10.2022г. за следващите се такси за периода м. октомври 2022г.
- м.декември 2022г.; 362,48 лева по фактура № **********/27.01.2023г. за
такси за управление за периода м.януари 2023г. - м.март 2023г.; 362,48 лева по
фактура № **********/03.04.2023г. за дължимите такси за периода м.април
2023г. - м.юни 2023г. и 362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г.
относно дължими такси за периода м.юли 2023 г. - м.септември 2023г., ведно
13
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане, както и 210,96 лева, представляваща ½
част от сума в размер на 421,92 лева, съставляваща сбора от обезщетенията за
забава в плащането на горните суми за периоди, както следва: 66,92 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 254,72
лева по фактура № **********/04.10.2021г. за периода 10.10.2021 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 69,46 лева обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 306.17 лева по фактура №
**********/16.02.2022г. за периода от 16.02.2022 г. до датата на
предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 64,95 лева обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура №
**********/05.04.2022г. за периода 10.04.2022 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 57,21 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 306,17 лева по фактура № **********/04.07.2022г. за
периода от 10.07.2022 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 49,39
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
306,17 лева по фактура № **********/04.10.2022г. за периода 10.10.2022 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 47,13 лева обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от 362.48 лева по фактура №
**********/27.01.2023г. за периода 27.01.2023 г. до датата на предявяване на
иска - 05.02.2024 г.; 38,74 лева обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 362,48 лева по фактура № **********/03.04.2023г. за
периода 10.04.2023 г. до датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.; 28,12
лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
362,48 лева по фактура № **********/03.07.2023г. за периода 10.07.2023 г. до
датата на предявяване на иска - 05.02.2024 г.
ОСЪЖДА „Варна Сити Парк“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Т. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. ********, **** и А. И. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. **********, сторените разноски по делото, в общ размер на 700
лева, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
14
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15