ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр. София, 13.07.2018 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в закрито заседание на тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 267 по описа за 2018 година на
Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по предявени от ищеца Ж.О.Т. против ответника “Е.” ООД, ЕИК
********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване
нищожност на решенията на общото събрание на ответното дружество от 20.07.2017
г. по всички точки от дневния ред. В исковата молба ищецът твърди, че на
събранието е имал пълномощник, който е гласувал против всички решения по
предложения дневен ред, а другият съдружник О.Т. е гласувал за приемането им.
Твърди, че съдружниците са с равни дялове, поради което на събранието не е
формирано мнозинство за приемане на решенията от дневния ред съобразно чл.137,
ал. 3 от ТЗ и същите не са приети. Твърди, че поради разногласие на
съдружниците е отказано да бъде подписан протокол за събранието от съдружника О.Т..
Твърди, че с нотариална покана от 20.11.2017 г. му е бил връчен протокол от
проведеното на 20.07.2017 г. общо събрание на дружеството за взети решения и
оспорва съдържанието на същия.
В отговора на
исковата молба ответното дружество, чрез управителя О.Т., оспорва предявените
искове като недопустими и неоснователни.
В допълнителната
искова молба ищецът уточнява, че решенията от общото събрание са липсващи и не
са приети на общото събрание, доколкото същите не са приети на събранието, на
което надлежно е присъствал упълномощения представител на ищеца. Сочи, че те са
обективирани в антидатиран протокол с невярно съдържание, а срокът по чл. 74,
ал. 2 от ТЗ в случая бил изтекъл към датата на връчване на протокола на ищеца.
Поради това не би могло да бъде предявен в срок иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ.
В допълнителния
отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения срещу
предявените искове.
При така
направените от ищеца твърдения, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно Тълкувателно решение №
1/06.12.2002 г. по тълк. дело № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, нищожност на решението на общото събрание
може да се релевира чрез иск пред компетентния окръжен съд безсрочно. Прието
е, че нищожно е липсващото (невзето) решение на общото събрание, което обаче е
отразено като съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната
книга на дружеството, а така също и ако е вписано в търговския регистър. Нищожно е и решението на общото събрание, което е извън пределите на
неговата и на другите органи на дружеството компетентност, определена от закона
и учредителния акт. Нищожни са и решенията, извършени в противоречие с влязло в
сила решение на съда, съгласно чл. 75, ал. 2 ТЗ, и др. Ако са нарушени нормите
за кворум при провеждането на общото събрание или за мнозинството при гласуване
на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание в срока и по реда на
чл. 74 от ТЗ, а не на унищожаване.
В случая е предявен установителен иск за
прогласяване нищожност на решенията, като ищецът твърди, че същите не са приети
поради неформиране на необходимото мнозинство съгласно чл. 137, ал. 3 от ТЗ.
Съдът намира, че следва да направи
разграничение между “липсващо” (невзето) решение и неприето решение от общото
събрание на търговско дружество.
По своята правна същност решението на
органа на едно юридическо лице, какъвто е общото събрание на едно търговско
дружество, представлява вид сделка, която се отличава по начина на сключването
й и приложното й поле. При приемане на решение на органа на едно търговско
дружество, няма противоположни страни, а една страна, чиято воля се формира. За
тази цел се формира и изразява волята от лицата, които формират (участват в)
съответния орган на дружеството. За разлика от многостранните сделки, които се
сключват по съгласие на всички участници, при решенията на органа на
търговското дружество не е необходимо съгласието на всички лица, а волята се
постига от едно или много волеизявления на лицата, формиращи органа на
търговското дружество, и за приемане на решението се следва принципа на
единодушие или принципа на висшегласие (в този смисъл § 65. Видове сделки,
Гражданско право на НРБ, Обща част, Дял II
на В. Т. – издание 2001 г.).
Общото събрание на съдружниците като
орган на дружеството с ограничена отговорност формира воля по описания по-горе
начин, като мнозинството е определено в чл. 137, ал. 3 от ТЗ, съответно в дружествения
договор. Така формираната воля на общото събрание в дружеството под формата на
прието решение, без значение дали съдружникът е гласувал “за” или “против” предложението,
или не е гласувал на събранието, поражда еднакви правни последици и приетото
решение е задължително за всички съдружници в дружеството с ограничена
отговорност. Гласуването е способът за формиране на решенията. Гласуването
представлява изразяване на волята на съответния съдружник за приемане или
неприемане на предложенията по дневния ред на общото събрание. Ако се стигне до
неприемане на решение, било поради липса на кворум или необходимо мнозинство, и
ако такова решение е посочено като прието в протокола на общото събрание, то съдружникът
може да иска неговата отмяна в срока и по реда на чл. 74 от ТЗ.
В цитираното по-горе Тълкувателно
решение е прието, че липсващото решение е невзето, което обаче е отразено като
съществуващо в протокола на общото събрание или в протоколната книга на
дружеството. Тази хипотеза е налице, когато общо събрание на дружеството въобще
не е провеждано, или ако е проведено, но такова решение не е било подлагано на
разглеждане и гласуване на проведеното общо събрание на дружеството.
В разглеждания случай в исковата молба
ищецът твърди, че решенията не са приети от общото събрание на ответното
дружество, проведено на 20.07.2017 г., поради неформиране на мнозинство по чл.
137, ал. 3 от ТЗ. При такива доводи съдружникът ищец разполага с възможността
да поиска отмяна на решенията по реда на чл. 74 от ТЗ в законоустановения
14-дневен срок от провеждане на събранието. В противен случай би се стигнало до
недопустимо заобикаляне на срока по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, доколкото искът за
прогласяване на нищожност не е ограничен със срок. При тези твърдения на ищеца
искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК за прогласяване
на нищожността на решенията поради същите пороци е недопустим (така в Решение №
85/01.08.2013 г. по т.д. № 155/2012 г. по описа на ВКС, Т.К., І Т.О.).
По изложените съображения съдът намира, че предявените установителни искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК се явяват недопустими. На основание чл. 130, изр. първо
от ГПК исковата молба заедно с приложенията следва да бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
По
разноските:
Ответникът
претендира разноски по делото, като не сочи и не представя доказателства такива
да са извършени, поради което разноски не му се присъждат по делото.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. № 18323/08.02.2018 г., подадена от ищеца Ж.О.Т. против ответника “Е.” ООД, ЕИК
********, ведно с приложенията.
ПРЕКРАТЯВА производството
по търговско дело № 267/2018 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско
отделение, VІ-8 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ :