Решение по дело №827/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 511
Дата: 4 юни 2019 г. (в сила от 4 юни 2019 г.)
Съдия: Николай Стоименов Николов
Дело: 20191100600827
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,……...

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски Градски съд – Наказателно отделение, 1-ви въззивен състав в открито съдебно заседание, проведено на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав :  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                        АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

при участието на секретаря  Гаджева и в присъствието на прокурора Дочев, като разгледа докладваното от  съдия Николов  в.н.о.х.д. № 827 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда от 12.07.2016г. по НОХД № 8843/2012г. Софийски Районен съд – Наказателна колегия, 102 състав е признал подсъдимия  П.У.О. за невиновен в извършване на престъпление по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 и пр.2  от НК.

Срещу описания съдебен акт е подаден протест от представител на СРП, в който се излагат доводи, че неправилно съдът е оправдал подс. П.У.О., по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за престъпление по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 и пр.2 от НК. В протеста се сочи, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, установяващи по несъмнен начин съпричастността на подсъдимият към инкриминираната деятелност, за която е предаден на съд. Представителят на СРП в протеста моли въззивния съд да отмени оправдателната присъдата и да признае подсъдимия П.У.О. за виновен и осъден по обвинението за извършено престъпление по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 и пр.2  от НК.

В разпоредително заседание на 26.02.2019г. въззивният съд по реда на глава двадесет и първа от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.

В съдебно заседание пред настоящият съдебен състав, представител на СГП  поддържа протеста, като допълнително релевира доводи, че е налице противоречие между фактическите изводи на първоинстанционния съд и неговите правни такива, с които е оправдал подсъдимия. Инвокира твърдения, че по делото са събрани доказателства за осъществен насилствен спрямо пострадалата сексуален акт от страна на подсъдимия. Моли за постановяване на присъда, с която подсъдимия да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд.

В пледоарията си защитникът на подс. П.У.О. -адв.Х. моли въззивния съд да остави без уважение протеста като неоснователен. Излага съображения за законосъобразност и правилност на обжалвания акт.

Подсъдимият П.У.О. пледира за невиновност.

Софийски градски съд, след като се запозна с протеста и обсъди доводите, посочени в него, както и тези изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейната отмяна и за връщане на делото на СРС за ново разглеждане:

По делото първата инстанция е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила, довели до липсата на надлежно изготвени мотиви, от които да се установи формирал ли е някакво вътрешно убеждение районният съдия, разгледал и решил делото.

Първостепенният съд в мотивите към присъдата е приел за установено от фактическа страна, следното: „Около 19:00 ч. на същата дата (14.02.2012 г.) докато пострадалада К. вървяла, подсъдимият О. я хванал за косата и я вкарал на сила в къща на адрес:ул. ********, гр. София. Двамата са изкачили стълбите, като подсъдимият дърпал пострадалата за ръката, след което я въвел в стая на къщата насила. Подсъдимият П.О. заключил вратата, ударил три шамара на пострадалата и накарал пострадалата да осъществи с него полов контакт, като през цялото време я заплашвал. След което я принудил да извърши орален секс. Пострадалата го сторила. След това подсъдимият накарал пострадалата да се съблече и да застане на колене с гръб към него върху леглото. Подсъдимият О. проникнал с половия си член във влагалището на пострадалата и започнал да извършва действия напред-назад. Докато осъществявал половия акт подсъдимият се ядосал, че не може да свърши и ударил три шамара на пострадалата К., като й казал, че тя е виновна. В този момент на вратата почукал свидетелят Д.М.. Пострадалата К. се развикала, че подсъдимият О. я изнасилва и поискала помощ и подсъдимият преустановил съвкуплението с нея. След като пострадала К. се облякла на излизане подсъдимият отново я заплашил, че ако каже на някой , ще я убие.“

Така приетата от първостепенният съд фактическа обстановка, описваща обективните и субективни признаци на престъплението изнасилване, при форма на изпълнителното деяние по чл.152,ал.1,т.2,пр.1 от НК- съвъкупи с лице от женски пол, като го принуди към това със сила, за въззивният съд остава изцяло неясно приетото от първостепенния съд да оправдае изцяло подс. П.У.О. за престъплението, за което е предаден на съд.

Тази неяснота следва и от обстоятелството, че в мотивите към първоинстанционната присъда  липсва анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства, съгласно изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК.

Първостепенният съд, в обсъжданите мотиви към присъдата, единствено се е задоволил да възпроизведе заявеното от всеки един от свидетелите в съдебно заседание, както и съдържанието на протоколите за разпит на свидетели от досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса по реда на чл.281 от НПК, като не е изложил съображения защо едни от тях кредитира, а други ги отхвърля.

В същото време, от правна страна първостепенният съд е приел, че показанията на свидетелите са непълни и противоречиви и същите не давали достатъчна информация, годна за установяване на данни за извършено престъпление по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2  от НК.

Най-малкото, след като първостепенният съд е констатирал противоречия, същият съгласно изискванията на доказателственото право е бил длъжен да подложи гласните доказателствени средства на  внимателно и аналитично обсъждане, което да е изцяло съобразено с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК, особено с оглед обстоятелството, че приема от фактическа страна за упражнена принуда под формата на сила от подсъдимия спрямо пострадалата, при осъществяване на сексуалния акт с нея.

Констатираното противоречие между фактите приети от  първостепенния съд и неговите правни изводи, както и липсата на анализ на доказателствата, не позволяват на въззивният съд да установи действителната воля на първостепенния съд от една страна да  приеме фактическа обстановка, описваща  насилствено осъществен от подсъдимия  П.У.О. спрямо Д. К. полов акт, а от друга в мотивите от правна страна твърдения за липсата на събрани данни, от които да се направи извод, че подсъдимият П.О. е упражнявал физическо и/ или психическо насилие върху пострадалата, за да се съвъкупи с нея против волята й.

При така констатираното противоречие в първоинстанционните мотиви, както и липсата на анализ на доказателствения материал, възивният съд приема, че СРС е допуснал нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 пр.1 от НПК, а именно липса на мотиви, което има за своя единствена последица отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

В случай, че въззивният съдебен състав се произнесе по съществото на обвинението, като отмени първоинстанционната присъда и постанови нова, лишава страните от една пълноценна във всякакъв план инстанция по фактите и правото, което е процесуално недопустимо.

С оглед на това, че е налице съответен протест от представител на СРП, първоинстанционният акт следва да бъде отменен и делото върнато на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Въззивният състав е длъжен да отбележи, че в конкретния случай, не може да отстрани допуснатото от СРС нарушение на процесуалните правила, като това нарушение единствено  може да бъде отстранено от СРС, при новото разглеждане на делото.

Не сме изправени и пред хипотезата на  чл.335,ал.3 от НПК, тъй като не са налице повторно условията на чл.335, ал.2 от НПК.

Водим от изложеното и на основание чл.334‚ т.1 от НПК вр. чл.335, ал.2 от НПК‚ Софийски градски съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло присъдата от 12.07.2016г., постановена по НОХД № 8843/2012г., по описа на  Софийски Районен съд –Наказателно отделение, 102 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                

                                                                                                          2.