№ 26782
гр. София, 31.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110133107 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. Н. М. срещу
„............... ООД за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от
Договор за паричен заем Кредирект № 608800, сключен между страните на
20.12.2021 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2843,74
лева.
Ищецът твърди, че на 20.12.2021 г. сключил с ответното дружество
„............... ООД Договор за паричен заем Кредирект № 608800. По силата на
договора му била предоставена в заем парична сума в размер на 1400,00 лева,
която следвало да върне на 18 вноски, при ГПР в размер на 48,27 % и
годишен лихвен процент в размер на 40,05 %. Сочи, че на основание чл. 6.2 от
договора кредиторът начислил неустойка в размер на 2843,74 лева поради
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Счита, че
клаузата на чл. 6.2 от договора, с която е предвидена неустойката за
непредоставяне на обезпечение, е нищожна, като противоречаща на добрите
нрави, тъй като чрез нея се достигало до нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение. Сочи се, че налице е неравноправност
по смисъла на чл. 143, т. 19 от ЗЗП, тъй като сумата за неустойка била в
размер на два пъти от сумата на отпуснатия кредит, което нарушавало
принципа на добросъвестност и справедливост. Поддържа се и наличието на
неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като уговорката
прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността
1
на длъжника върху самия длъжник и водело до допълнително увеличаване на
размера на задълженията. Неустойката за неизпълнение на акцесорно
задължение излизала извън присъщите функции и целяло единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Поддържа се, че клаузата по чл.
6.2 от договора не била индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2
от ЗЗП. Твърди се, че клаузата била нищожна като уговорена с цел
заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото събирането на такъв разход
било част от дейността по управление на кредита и следвало да е включен в
годишния процент на разходите. Направено е искане за уважаване на
исковата претенция и прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 6.2 от
Договор за паричен заем Кредирект № 608800/20.12.2021 г. на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и поради нарушение
на чл. 19, ал. 4, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗПК, както и за присъждане на сторените
по делото разноски.
В подаден в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове. Счита, че оспорваната клауза от договора за
потребителски кредит, предвиждаща заплащането за неустойка, отговаря на
изискванията на ЗПК, като не са налице сочените от ищеца пороци. Намира,
че кредитодателят е преценил риска преди сключване на договора за кредит,
но след непредоставянето на обезпечение от страна на кредитополучателя
рискът за кредитора се е увеличил, поради което и неустойката се явява
обезщетение за възникналото след сключване на договора увеличение на
риска. Твърди се, че съобразно изискванията на чл. 92 от ЗЗД, страните
договорили неустойка в посочения размер, която да обезпечи изпълнението
на поетото задължение за предоставяне на обезпечение в една от двете
форми. Сочи се, че ако ищецът изначално е бил наясно, че не може да
предостави обезпечението, същият е договарял недобросъвестно в нарушение
на чл. 12 от ЗЗД, а ако срокът за предоставяне на обезпечението му е бил
недостатъчен, то е следвало да уведоми ответника. Възразява се срещу
твърдението, че неустойката била завишено висока, като се поддържа, че
размерът бил съобразен с финансовия риск за кредитора. Оспорва да е
налице заобикаляне на закона по чл. 19, ал. 4 от ЗПК – липсвали обективният
(няколко действителни съглашения) и субективният елемент за заобикаляне
на закона. Намира, че не са налице пороци при посочването на ГПР в
договора, като освен това счита, че предвидената неустойка не следва да е
2
част от ГПР – посоченото би противоречало на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. Сочи
се, че в константната си практика върховната инстанция приемала, че
уговорките, които определяли основния предмет на договора и не били
индивидуално договорени, не можели да бъдат преценени като
неравноправни, ако били ясни и разбираеми, а в процесния договор били
посочени ясно параметрите на главницата, възнаградителната лихва и
размерът на неустойката в случай на непредоставяне на исканото
обезпечение. Счита се, че дори клаузата на неустойка да се приеме за
нищожна, то това не води автоматично до противоречие на договора с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ГПК, а нищожността на отделни части
на договора не влечала нищожност на целия договор. Направено е искане за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото
разноски.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът
намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 26,
ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от ЗЗД, вр. чл. 146 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП и
чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: че между него и ответника е възникнало облигационно отношение по
договор за паричен заем от 20.12.2021 г., в който е уговорена неустойка при
непредоставяне на обезпечение за кредитора в твърдения размер, която
договорна клауза накърнява добрите нрави, сключена е при противоречие със
ЗЗП и при заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В доказателствена тежест на ответника е да установи възраженията си,
както и индивидуалните договорености с ищеца.
Във връзка с изложеното и като съобрази направените от ищеца
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
28.09.2023 г. от 13,50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната
3
част на настоящото определение.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, че: 1) между И. Н. М. и „............... ООД е сключен
Договор за паричен заем Кредирект № 608800/20.12.2021 г., по силата на
който ищецът е получил в заем сумата от 1400,00 лева; 2) „............... ООД е
предоставил на И. Н. М. уговорената в договор за заем сума от 1400,00 лева;
3) В Договор за паричен заем Кредирект № 608800/20.12.2021 г. е уговорена
неустойка поради непредоставяне на обезпечение на кредитора в срок в
размер на 2843,74 лева.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба документи.
УКАЗВА на ответника в срок до следващо открито съдебно заседание в
писмена молба до съда, с препис за ищеца, да посочи дали на стр. 4 от
отговора на исковата молба прави доказателствено искане за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза, като ако прави такова следва ИЗРИЧНО и
ЯСНО да посочи за доказване на кои обстоятелства е направено искането и да
постави конкретни въпроси за изследване. При неизпълнение на указанията в
срок на основание чл. 101, ал. 3 от ГПК съдът ще счете, че не е бил сезиран с
доказателствено искане в посочения смисъл.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да
изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по
делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК на страните да се връчи
препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекто-доклада по
делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕ НА СПОГОДБА. В тази
връзка указва на страните, че могат да ползват медиация за уреждане на
спора. Към Софийския районен съд действа ЦЕНТЪР ПО МЕДИАЦИЯ, към
който страните могат да се обърнат за разрешаване на спора извънсъдебно, в
който случай на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена
държавна такса, а ответникът ще си спести евентуалното плащане на разноски
при уважаване на иска. Центърът по медиация се намира на бул. „Цар Борис
III” № 54. Повече информация можете да получите на тел. 02 /895 54 23 от
4
9,00 до 17 часа, пишете и на ел. адрес: ********@******.***
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5