№ 173
гр. Търговище , 15.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
като разгледа докладваното от БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ Въззивно частно
гражданско дело № 20213500500226 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по повод постъпила частна жалба от „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД чрез юрк. С.С. против Определение № 912 от
12.07.2021 г. по описа на РС - Търговище, постановено по ч.гр.д. № 589/2021
г., с което съдът на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК е обезсилил издадената по
делото по реда на чл. 410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение
№ 290 от 23.04.2021 г. в полза на „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД против Д.Й. за сумата от 762,56 лева, представляваща стойността на
консумирана питейна вода, сумата от 35,80, представляваща лихва за забава
за периода от 28.03.2020 г. до 30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 31.03.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25
лева – разноски по делото.
Частният жалбоподател намира Определение № 912 от 12.07.2021 г. по
описа на РС - Търговище, постановено по ч.гр.д. № 589/2021 г. за неправилно
и незаконосъобразно поради съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Жалбоподателят твърди, че поради невръчването на заповедта, той е
бил лишен от възможност да я обжалва в частта за разноските, съгласно чл.
413, ал. 1 ГПК, тъй като заповедният съд не се е произнесъл по искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме, че
заповедта за изпълнение е правилно издадена, жалбоподателят възразява, че
длъжникът е погасил цялото задължение, като се позовава на представената
от него Справка за недобора на частния абонат, съгласно която длъжникът
след извършеното плащане дължи още сумата от 14,25 лева за държавна
такса.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е депозирала отговор
на частната жалба.
1
Съдът след като анализира доказателствата в тяхната съвкупност и
поотделно, като съобрази аргументите на страните и с оглед правомощията си
по чл. 278 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 23.04.2021 г., след подадено заявление от „Водоснабдяване и
канализация-Варна“ ООД е издадена в негова полза Заповед за изпълнение на
парично задължение № 290 от 23.04.2021 г. против Д.Й. за сумата от 762,56
лева, представляваща стойността на консумирана питейна вода, сумата от
35,80, представляваща лихва за забава за периода от 28.03.2020 г. до
30.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от 31.03.2021 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева – разноски по делото. На
08.06.2021 г. е подадено от Д.Й. възражение по 414а ГПК при изпълнение в
срока за доброволно изпълнение с приложено платежно нареждане за сумата
от 823,36 лева в полза на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД. В
срока по чл. 414а, ал. 3 ГПК е депозирано становище от заявителя пред
заповедния съд, с което е признато извършеното цялостно заплащане от
длъжника по претендираните фактури и е поискано издаването на
изпълнителен лист за сторените разноски в заповедното производство.
На първо място, жалбоподателят възразява, че заповедта за изпълнение
не му е връчена и поради това е лишен от възможността да я обжалва в частта
за разноските по реда на чл. 413, ал. 1 ГПК, поради липсата на произнасяне от
заповедния съд по искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Частната жалба в тази си част е недопустима. В настоящия
случай, подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е уважено
и съдът е издал заповед за изпълнение. Съобразно чл. 411, ал. 3 ГПК препис
от заповедта за изпълнение се връчва само на длъжника. С оглед
едностранното развитие на производството за издаване на заповед за
изпълнение и принципа на диспозитивното начало, заявителят следва да е
активната страна, която да следи за произнасянето на съда по подаденото
заявление. Още повече, че и срокът за произнасяне по заявлението е
тридневен, съгласно чл. 411, ал. 1 ГПК.
Действително, заявителят има право да обжалва издадената заповед за
изпълнение в частта за разноските. Съгласно мотивите към т. 7 от
Тълкувателно решение № 3/2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
когато не са присъдени всички направени разноски от страната, която има
право на такива, тя може да подаде частна жалба срещу издадената заповед,
съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. Настоящата частна жалба не е подадена обаче
срещу заповедта за изпълнение, а срещу определение, с което издадената
заповед е обезсилена на основание чл. 414а, ал. 4 ГПК. Поради това същата
следва да бъде оставена без разглеждане в частта, с която се оспорват
присъдените разноски с издадената заповед за изпълнение.
На следващо място, частният жалбоподател твърди, че с извършеното
плащане, длъжникът не е погасил цялото задължение от заповедта, тъй като е
2
останал незаплатен остатък в размер 14,25 лева държавна такса, видно и от
приложена по делото справка за недобора на частния абонат. Това
възражение е неоснователно. Действително, заплатената от длъжника сума не
е достатъчна, за да погаси цялото задължение по издадената заповед за
изпълнение. Жалбоподателят погрешно е отнесъл плащането, като е погасил
дължимите главница и лихви, а на последно място е погасил частично и
разноските. Този ред за погасяване не отговаря на предвидения ред в чл. 76,
ал. 3 ЗЗД. В настоящия случай, длъжникът не е съобразил при погасяването
на дължимите суми размера на дължимата законна лихва върху главницата за
периода от 31.03.2021 г. до окончателно изплащане на вземането. Към
07.06.2021 г. (датата, на която длъжникът е превел сумата от 823,36 лева)
законната лихва върху главницата възлиза на 14,62 лева (изчислена с
калкулатор за законна лихва на НАП). Така след приспадане на извършеното
плащане по реда предвиден в чл. 76, ал. 3 ЗЗД, оставащата дължима сума
възлиза на 14,62 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано
от 31.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането. Поради това
първоинстанционното определение, което е обезсилило заповедта за
изпълнение в тази част следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима Частна жалба,
подадена от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.“Прилеп“ № 33 чрез юрк.
С.С. против Определение № 912 от 12.07.2021 г. по описа на РС-Търговище,
постановено по ч.гр.д. № 589/2021 г. в частта, в която се оспорват
присъдените разноски с издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение № 290 от 23.04.2021 г. и в тази част
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 226/2021 г. по описа на
ОС-Търговище.
ОТМЕНЯ Определение № 912 от 12.07.2021 г. по описа на РС-
Търговище, постановено по ч.гр.д. № 589/2021 г., в частта, в която съдът на
основание чл. 414а, ал. 4 ГПК е обезсилил издадената по делото по реда на чл.
410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение № 290 от 23.04.2021
г. в полза на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД против Д.Й., в
частта за сумата от 14,62 лева /четиринадесет лева и шестдесет и две
стотинки/ - консумирана питейна вода, ведно със законната лихва върху
главницата от 31.03.2021 г. до изплащане на вземането, като
ВРЪЩА делото на РС-Търговище за издаване на заповед за изпълнение
в полза на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД против Д.Й. за
сумата от 14,62 лева /четиринадесет лева и шестдесет и две стотинки/ -
консумирана питейна вода, ведно със законната лихва върху главницата от
3
31.03.2021 г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 912 от 12.07.2021 г. по описа на РС-
Търговище, постановено по ч.гр.д. № 589/2021 г. в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в прекратителната част
в едноседмичен срок от съобщаването пред Апелативен съд-Варна, а в
останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4