РЕШЕНИЕ
№ 5222
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря МАДЛЕНА Ц. РАДЕВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110209468 по описа за 2024
година
I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 771360-F756498/27.05.2024г., издадено от
НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ,
ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
„ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ към НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, с което на основание чл.53 от ЗАНН е наложено на „И.“ ООД,
с ЕИК: *********** административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 20 108.00 (двадесет хиляди сто и осем) лева за административно
нарушение по състава на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален
кодекс (ДОПК) вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
висок фискален риск на територията на Република България във вр. с чл.278б,
ал.3 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ОСПОРВА с подробни доводи
законосъобразността на издаденото Наказателно постановление (НП). Твърди
се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП. В
съдебно заседание санкционираното юридическо лице, редовно призовано, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който лично и в
писмена защита инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите
от въззивната жалба. Претендират се разноски.
1
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА, редовно призована, се представлява от
надлежен процесуален представител, който инвокира в съдебно заседание
подробни доводи за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна
жалба. Претендират се разноски.
II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по
фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно
и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и
гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си
убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 21.06.2024г. в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от
жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен
интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен
по надлежния ред с обратна разписка на 07.06.2024г. на лицензиран пощенски
оператор „Български пощи“ АД, подлежащ на законов съдебен контрол пред
родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Дружеството „И.“ ООД, с ЕИК: *********** е със седалище и адрес на
управление в гр.С*******, като е представлявано по закон от управителя -
свидетелят К. Н. Н.. Свидетелят К. Н. Н. на 29.01.2024г. в 4:29 часа
адресирал електронен имейл до дружеството „Артелог“ ЕООД,
представлявано от свидетеля С. Т. Т. (управител). С този писмен имейл е
било поискано от свидетеля К. Н. Н., след намиране на подходящо
транспортно средство и след натоварването му от Холандия (Кралство
Нидерландия) за Република България със стоката - „зелени лимони“ (закупени
от „И.“ ООД), свидетелят Т. да го информира (в обратен отговор) за
необходимите данни за предварителното получаване от НАП на УНП
(уникален номер на превоза). Водачът Т. (който шофирал с втори водач)
превозил от Кралство Нидерландия към Република България с товарен
автомобил - МПС „Волво“ с рег. № ******** и с ремарке с рег. № *******
количество от 19 278.00 кг (на обща стойност 25 704.00 евро или 842 844.44
турски лири) хранителна стока - пресни зелени лимони („citrus aurantifolia,
citrus latifolia”). Същият влязъл, в по-ранен момент (шофирал е в почивни
неработни дни) преди края на предвидените и договорени дни на превоза, с
товарния си автомобил със зелените лимони на 05.02.2024г. (понеделник) в
04:07 часа на ГКПП „Оряхово“, въпреки че е следвало да достави стоката с
навлизането му в страната през ГКПП на 06.02.2024 часа (вторник)
(свидетелят Т. съобщил на свидетеля Н., че стоката ще бъде доставена на
2
06.02.2024г.). Свидетелят К. Н. Н. не е бил уведомен своевременно от
превозвача, от свидетеля С. Т. Т. (управляващ логистичната фирма,
договаряща превоза на лимоните), така и от водача на товарния автомобил - Т.,
че последния е навлязъл с камиона на българска територия по-ранно от
предвиденото и уговореното. Свидетелят К. Н. Н. не успял да получи УНП
(уникален номер на превоза) от НАП и да декларира стоката предварително
до влизането на транспортното средство на 05.02.2024г. на територията на
Република България. Без информация от шофьора за движението на превоза
УНП от НАП не е могъл да се получи, доколкото превозът изпреварил
крайния ден на предвидената за 06.02.2024г. доставка. На 05.02.2024г., в 11:00
часа на адрес в село В........, Столична община - гр.София, от свидетелите Р.
С. Н. (актосъставител) и К. С. К. - и двамата на длъжности инспектори по
приходите към Национална Агенция по приходите (НАП) е била реализирана
административна проверка на място за получаване и разтоварване на стоки с
висок фискален риск при количество от 19 278.00 кг. зелени лимони („citrus
aurantifolia, citrus latifolia”) във връзка с осъществено вътрешно-общностно
придобИ.е (ВОП) (такава е била преценката на служителите на НАП, че е
налице ВОП) на стоките (зелените лимони) по силата на протокол №
060702942295_1/05.02.2024г., съставен на ГКПП „Оряхово“ от служителите на
НАП - В. и Г. М. (инспектори по приходите), с получател - дружеството-
жалбоподател „И.“ ООД. От друга страна, съгласно изпълнената по делото
ССчЕ на вещото лице Д. - доставената стока от 19 278.00 кг. зелени лимони не
отговаряла на условията да е вътрешнообщностно придобИ.е, тъй като
доставчикът й (продавачът), от когото е била закупена - „MAY FRESH GIDA
TICARET A.S.“, не е регистрирано лице по ЗДДС в Европейския съюз.
Свидетелите Н. и К. установили, че въпросните стоки от 19 278.00 кг. зелени
лимони са нямали данни за предварителното им деклариране при превоза им
като стоки с висок фискален риск (съгласно Заповед на Министъра на
финансите с № ЗМФ-1295/28.12.2023г. - код 0805 50 90/ 0805 50 10) с УНП
(уникален номер на превоза) до влизането на транспортното средство на
05.02.2024г. на територията на Република България. Дружеството „И.“ ООД
осигурило в полза на ТД НАП-София парично обезпечение по чл.121а от
ДОПК за сумата от 29 495.34 лева по протокол № 060702942295-3/05.02.2024г.
Сумата била върната с превод от ТД НАП-София на 01.04.2024г. Дружеството
„И.“ ООД (среден данъкоплатец и осигурител) е нямало към 04.04.2024г. и
към 20.06.2024г. към държавния фиск данъчни изискуеми задължения и/или
други публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, събирани от
митническите органи.
VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от
събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от
НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото
свидетели. Съдът кредитира събрания по делото писмен доказателствен
материал - протоколи от проверки; фактури; CMR; известия по имейл;
счетоводни документи и други. Обоснована, мотивирана, пълна и
професионално защитена се явява изпълнената ССчЕ на вещото лице Д..
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. Н. Н. и С. Т. Т., като
3
пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни,
добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в
съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото.
Показанията на свидетелите К. Н. Н. и С. Т. Т. са всеобхватни (по-обемни и
по-подробни са). Същите не са ограничени например за възприятията им само
в рамките на проверката на ТД НАП - последната извършена от свидетелите
Р. С. Н. (актосъставител) и К. С. К.. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Р. С. Н. и К. С. К.. Тези двама свидетели са добросъвестни, но
техните възприятия са само в границите на проверката им от 05.02.2024г. на
ГКПП „Оряхово“ и съгласно констатациите от протокол с №
060702942295_1/05.02.2024г. Свидетелите Р. С. Н. и К. С. К. не са били наясно
за причините и невъзможността свидетелите К. Н. Н. и С. Т. Т. да знаят
предварително, че превоза на стоката ще завърши ден по-рано, преди
уговореното време за 06.02.2024г. От друга страна, свидетелите Р. С. Н. и К. С.
К. не биха зачели възраженията на свидетеля К. Н. Н., че е имало извинителни
обстоятелства, на които последния не е могъл да повлияе или предвиди.
Свидетелят К. Н. Н. според съда е добросъвестен, открит и изряден в
показанията си - същият е положил грижата на добрия търговец и е поискал
на 29.01.2024г. с имейл от свидетеля Т. информация за превоза, за да може
стоката да се декларира с УНП пред НАП своевременно. От друга страна,
свидетелят Т. не е успял да уведоми свидетеля К. Н. Н., тъй като той (Т.)
самият не е знаел, че превоза на стоката се движи по-бързо и същата ще бъде
доставена на 05.02.2024г., а не както е било договорено на 06.02.2024г.
Фактическите констатации от показанията на свидетелите К. Н. Н. и С. Т. Т.
намират опора в писмените доказателства по делото. Тези свидетели са също
така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при
което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в
значителна степен съгласно принципите на непосредствеността и устността.
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят
извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в
производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По
делото не се установява непротиворечив доказателствен материал. Спорът е
по правото, а не по фактите и/или по събраната доказателствена съвкупност.
Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства
и на събраните гласни доказателствени средства по делото, и с оглед
изпълнената кредитира ССчЕ, съдът не следва да излага още по-подробни
допълнителни съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per
argumentum a contrario”.
VII.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на
правото):
При разглеждане на делата по оспорени наказателни постановления
районният съд, като инстанция по същество, в производството по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН осъществява цялостна съдебна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, обективирани в жалбата.
4
РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАМИРА, ЧЕ неправилно и незаконосъобразно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството „И.“
ООД за твърдяното като извършено административно нарушение по състава
на чл.127и, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) вр. с
чл.8, ал.1 от Наредба № Н-5/29.09.2023г. за условията и реда за осъществяване
на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на
територията на Република България във вр. с чл.278б, ал.3 от Данъчно-
осигурителен процесуален кодекс (ДОПК). Налице са били извинителни
обективни причини пред санкционираното дружество „И.“ ООД за
невъзможността да декларира предварително инкриминираната стока, за да
получи от НАП съответен УНП (уникален номер на превоза). Превозвачът на
стоката чрез своите шофьори или чрез ръководните си лица не е уведомил по
никакъв начин дружеството-жалбоподател, че стоката ще бъде доставена ден
по-рано на 05.02.2024г. от предвиденото и договореното, съгласно
показанията на свидетеля С. Т. Т. Точният час и ден на доставката на бързо
разваляща се стока или стока с висок фискален риск - 19 278.00 кг. зелени
лимони („citrus aurantifolia, citrus latifolia”) не са могло да се предвидят
(фиксират) от свидетелите К. Н. Н. и С. Т. Т. Административно-наказателната
отговорност при юридическите лица е обективна и безвиновна. Но
обективната невъзможност на свидетеля К. Н. Н. в качеството му на управител
на санкционираното дружество „И.“ ООД да повлиява на факти и
обстоятелства, извън неговото съзнание и воля, не се квалифицира като
административно нарушение, независимо, че за неговата съставомерност не се
изисква вина. Според съдебният състав непредставянето на релевантна
информация от превозвача към купувача относно превоза или доставката на
стоката освобождава санкционираното дружество „И.“ ООД не само от
гражданска отговорност, но и от административно-наказателна отговорност
към трети лица и Държавата.
РЕШАВАЩАТА ВЪЗЗИВНА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАМИРА, ЧЕ наложената на санкционираното дружество
„И.“ ООД имуществена санкция в размер от 20 108.00 лева е прекомерна,
значителна, непропорционална и противоречаща на правото на Европейски
съюз. В практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) е възприето
разбирането, че държавите-членки имат логичен законен интерес да вземат
подходящите мерки за защита на своите финансови интереси, а борбата срещу
данъчните измами, избягването на данъчно облагане и евентуалните
злоупотреби представлява цел, призната и насърчавана от Директива
2006/112, съгласно Решение от 14 март 2013 г. по дело № C-525/11 на СЕС,
точка 28. Според Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-
210/10, т. 23 „при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени
от установен в това законодателство режим, държавите-членки са компетентни
да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са
задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на
Съюза и на неговите общи принципи, а следователно и при спазване на
5
принципа на пропорционалността“. Когато по правото на Съюза не се
съдържат по-точни правила за определяне на националните санкции,
„санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато
има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-
малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са
несъразмерни по отношение на преследваните цели“ - т.24 от Решение на
СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело M. U., C-210/10. Когато правна уредба по
правото на Съюза препраща към националните разпоредби, то нормата
на чл.4, §3 от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество налага на
държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират
обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел,
запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки,
които да трябва да гарантират, че при всички положения придават на
санкцията ефективен, пропорционален и възпиращ характер - в тази насока е
Решение от 7 октомври 2010г. на СЕС по дело с № C-382/09г., т. 44.
Съгласно Решение на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С – 497 /15
и С-498/15г. не се допуска в правото на Европейския съюз при преценката за
съразмерността на наказанията, национална правна уредба да предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран (абсолютен) размер
за нарушенията от съответната област (бележката е на съдебния състав),
независимо от характера и тежестта им и/или независимо от предвидената
евентуална възможност за освобождаване от административно-наказателна
отговорност.
При приложение на принципа на пропорционалността и посочените
критерии за преценката му по правото на Съюза, и предвид преследваната цел
за предотвратяване избягването на данъчно облагане (такова по делото не се
установява), за постигането на която са регламентирани правилата за
отчитането на приходите по националното право, налагането на значителна
имуществена санкция в размер от 20 108.00 лева, при липсата на вредни
последици или негативни изменения, на основание чл.127и от ДОПК за
несвоевременното обявяване на стока с висок фискален риск чрез УНП
(уникален номер на превоза) пред приходната администрация на Държавата,
при положение, че стоката е била обявена в рамките на проверката на НАП
(провела до около няколко часа, след навлизането на 05.02.2024г., в 04:07 часа
на инкриминираните зелени лимони при ГКПП „Оряхово“), не води до
неотчитане на приходи за съответния данъчен период (дружеството „И.“ ООД
- среден данъкоплатец и осигурител, е нямало изискуеми данъчни задължения
за данъци и/или мита за установените по делото данъчни периоди) и не
създава невъзможност или значително затруднение за контролните органи да
извършат въобще административна проверка (административните органи на
НАП са могли да вземат други по-подходящи адекватни и най-вече - по-
пропорционални административни мерки, включително и да отправят
предложения за изменението на Наредба № Н-5/29.09.2023г. за условията и
реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с
6
висок фискален риск на територията на Република България в частта на
възникващите за българските предприемачи значителни трудности от
усилената данъчна и административна тежест, която засяга конкуренцията;
свободната стопанска инициатива и възпрепятства бързото движение на стоки
и капитали, въпреки че инкриминираните стоки например са били проследими
от приходната администрация. В случая, действията на НАП надхвърлят
границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно
преследваните от това данъчно законодателство цели.
По изложените съображения съдът прие, че са налице основания за
отмяната на обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
VIII.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски
по реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед
изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна
следва да понесе разноските за адвокат, сторени от дружеството-
жалбоподател и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ,
за сумата от 2400.00 лева с ДДС. В тази връзка, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Обемът
на процесуалните действия на адвокат Г. И. са съответни на значително
положените от него правни усилия като адвокат. Релевираното възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, предвид високият размер на имуществената санкция от над
20 000.00 лева, но и с оглед сложността на делото. Правната помощ на адвокат
И. е съответна на реално положения от него по делото значителен адвокатски
труд. Адвокат И. е изготвил жалбата. Представлявал е своя доверител.
Консултирал го е. Участвал е в заседанията. Извършвал е искания. Излагал е
защитни доводи. Положил е обемни процесуални усилия. Анализирал е
доказателства. Изложил е своята пледоария. Депозирал е писмена защита.
Изследвал е съдебна практика. Трудът на адвокат И. е квалифициран. Съдът
отчита, че материалния интерес е висок. Защитата на адвокат И. е съответна и
пропорционално оценена в разумен и справедлив размер. Въззиваемата
страна следва да понесе и разноски за заплатеното от бюджета на съдебната
власт възнаграждение за вещо лице в размер на 700.00 лева относно
изпълнената ССчЕ.
IX.). ТАКА МОТИВИРАН И НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 63, АЛ. 2, Т.1 ОТ
7
ЗАНН, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-
ТИ СЪСТАВ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) №
771360-F756498/27.05.2024г., издадено от НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ
„ОПЕРАТИВНИ ДЕЙНОСТИ“ - СОФИЯ, ДИРЕКЦИЯ „ОПЕРАТИВНИ
ДЕЙНОСТИ“ в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“ към
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с което на основание чл.53
от ЗАНН е наложено на „И.“ ООД, с ЕИК: ............ административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 108.00 (двадесет хиляди сто
и осем) лева за административно нарушение по състава на чл.127и, ал.1 от
Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) вр. с чл.8, ал.1 от Наредба
№ Н-5/29.09.2023г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на
Република България във вр. с чл.278б, ал.3 от Данъчно-осигурителен
процесуален кодекс (ДОПК).
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ чрез законният й представител с адрес гр.София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 52 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА „И.“
ООД, с ЕИК: ...................... на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК сумата от 2400.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ чрез законният й представител с адрес гр.София, бул.
„Княз Александър Дондуков“ № 52 ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД и по бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от
700.00 лева за заплатени разноски за изпълнена в производството експертиза.
Решението на съдебния състав може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет)
дневен преклузивен срок от съобщението за изготвянето му до
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8