№ 365
гр. П., 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Г. Палова
Членове:Мариана Ил. Димитрова
Асен В. Велев
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело №
20245200500444 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 596/13.05.2024 г., постановено по гр. д. № 20225220101603
по описа за 2022 г. на Районен съд – П. е осъден ответникът Р. Д. Г. – П., ЕИК
*********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**0 да заплати на ищцата С. И. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. О." №** сумата от 8 000,00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки, страдания, затруднения и дискомфорт в резултат от трудова
злополука, настъпила на 28.01.2022 г., изразяваща се в притискане/смачкване
на показалеца на лявата ръка, ведно със законната лихва върху главницата от
28.01.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 111,71 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение и изплатеното
обезщетение за временна неработоспособност, ведно със законната лихва от
01.03.2022 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 8 000,00 лева до
предявения размер от 10 000,00 лева и иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди за горницата над 1 111,71 лева до предявения размер от 4
050,00 лева. Със същото решение Р. Д. Г. – П. (РДГ – П.) е осъдена да заплати
на С. Ц. сумата от 389,11 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, както
и да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 370,00
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 347,24 лева. С решението С.
Ц. е осъдена да заплати на РДГ – П. сумата от 100,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника РДГ
– П., с която се решението се обжалва в частта, с която са уважени исковите
претенции и е осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 8 ,000,00
лева – неимуществени вреди и са присъдени разноски. Релевират се
оплаквания за неговата неправилност и необоснованост в обжалваната част,
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Намира, че
съдът неправилно бил приложил установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, към който препраща разпоредбата на чл. 212 от КТ, при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, съответно
присъдената сума счита за завишена. Счита, че съдът не е взел предвид всички
обстоятелства и доказателства, свързани с конкретно претърпените от ищцата
вреди, както и тяхното значение за определяне на справедлив размер на
обезщетението по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, доколкото ищцата е напълно
възстановена, а лечението и възстановяването й са били без усложнения.
Сочи, че съгласно заключението на вещото лице ищцата е претърпяла най-
силни и особено интензивни болки по време на инцидента и непосредствено
след него при оказване на медицинска помощ и предприетите инвазивни
мероприятия, но те са били за изключително кратък период от време, а
последващите болки след обездвижване на пръста били временни, леки и
преходни. Намира, че от показанията на свидетелката П. не се установявало
ищцата да е изпитвала болки след инцидента, доколкото е посочила
единствено, че не се чувствала добре. Счита, че съдът е игнорирал
противоречията между показанията на свидетелката Ц. – дъщеря на ищцата, и
приетата по делото СМЕ относно обстоятелството за какъв период от време
след инцидента ищцата е изпитвала болки, като не била взета предвид
заинтересоваността на тази свидетелка от изхода на делото. Намира, че в
противоречие със събраните доказателства съдът е отчел проведени
рехабилитационни процедури от ищцата, доколкото такива не са твърдени от
нея. Сочи, че не са представени и доказателства в тази насока, а от
показанията на свидетелката Ц. се установило, че въобще не е провеждала
такива процедури. Не бил отчетен и начинът на получаване на травмата, както
и това, че към датата на увреждането ищцата е била на 53 години, в активна
трудоспособна възраст и в добро здраве, което след датата на инцидента се
влошило, но имало временен характер. След използвания отпуск за временна
нетрудоспособност същата се е завърнала на работа при ответника, където
работела и към настоящия момент. Намира, че възстановяването на ищцата е
протекло гладко и без усложнения, като е изпитвала дискомфорт и неудобства
при своето битово и хигиенно обслужване за около 45 дни, които се състояли
в това да запази превръзката на пръста суха и чиста. Сочи, че съобразно
приетата СМЕ към момента ищцата е с напълно възстановен захват на лявата
ръка. Според ответника, съдът не отчел и продължителността на болничния
престой, който бил 5 дни за периода 28.01.2022 г. - 01.02.2022 г., както и това,
че ищцата е нарушила болничния режим на лечение, тъй като през това време
неколкократно е посещавала работно си място, входирала документи и е
провеждала разговори с колеги. Въпреки, че ищцата е следвало да бъде в
болница, същата е посетила работното си място и е изпълнявала трудова
дейност – завеждала е в деловодната система възражения срещу поставените
на нея и на свидетелката П. оценки за работата. Намира, че след като лично е
завела в системата тези документи, то обосновано може да се направи извод,
2
че ищцата не е изпитвала силни болки и страдания, докато го е правила.
Поради това счита, че съдът неправилно не е приел възраженията на
ответника, като счита, че тези обстоятелства имат значение при преценката на
силата и интензитета на изпитваните от ищцата болки и е следвало да бъдат
отчетени при определяне на обезщетението. Освен това, при определяне на
размера на обезщетението, съдът не се бил съобразил и със съдебната
практика по подобни случаи, която макар и незадължителна,
следвало да ползва като ориентир. Прави се искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново
решение, с което да се намали размерът на обезщетението за неимуществени
вреди, съответно редуциране и на присъдените разноски. Претендира
присъждане на разноски пред въззивния съд. С въззивната жалба не се правят
нови доказателствени искания пред въззивния съд.
В срок е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на
ищцата С. Ц. – адвокат Н. Я., с който изцяло се оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията
направени във въззивната жалба. Намира, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо, правилно и обосновано, поради което моли да бъде
потвърдено изцяло. Претендира присъждане на разноски пред въззивната
инстанция.
С Разпореждане № 738/15.07.2024г. по настоящото дело, въззивната
жалба е оставена без движение за уточняване от страна жалбоподателя до
какъв размер се обжалва обезщетението за неимуществени вреди и по-
конкретно до какъв размер счита, че следва да се присъди обезщетението.
С молба от 26.07.2024г. жалбоподателят е уточнил, че справедливият
размер на обезщетението за неимуществените вреди следва да възлиза на
сумата от 2 500,00 лева, която намира за достатъчна за репариране на вредите.
Отправя искане обжалваното решение, да бъде отменено в частта, с която е
осъден да заплати на ищцата сумата от 8 000,00 лева - обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което да бъде постановено ново, с което искът
да бъде отхвърлен за разликата над 2 500,00 лева до присъдения размер от 8
000,00 лева.
В частите, с които е осъден ответникът РДГ – П. да заплати на ищцата С.
Ц. сумата от 1 111,71 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между неполученото брутно трудово
възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност,
ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане и са
отхвърлени исковите претенции за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 8 000,00 лева до предявения размер от
10 000,00 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
горницата над 1 111,71 лева до предявения размер от 4 050,00 лева, като
необжалвано, решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата по изложените в нея съображения и тези,
изложени в подадено по делото писмено становище. Претендира разноски,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, включително и за
юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата, представя писмено
3
становище, с което оспорва въззивната жалба по изложените в отговора
доводи. Претендира присъждане на разноски.
Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид
доводите, изложени в открито съдебно заседание и представените писмени
становища и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на С.
И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. О." №** против Р. Д. Г. - П.,
ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**0. В исковата молба ищцата
твърди, че работи по трудово правоотношение при ответника, на длъжност
„старши специалист - деловодител“. Твърди, че на 28.01.2022 г. около 17,10
часа, при излизане от работа, на входа, претърпяла трудова злополука,
изразяваща се в притискане/смачкване на показалеца на лявата й ръка от
входната врата. Още същата вечер постъпила по спешност в „МБАЛ П.“ АД,
където й поставили диагноза S66.3 „Травма на екстензорен мускул и
сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“ и започнало лечение.
Травматичното увреждане довело до временно разстройство на здравето за
период от 95 дни и й причинило болки, страдания, затруднения и дискомфорт,
които оценява на сумата от 10 000,00 лева. Твърди, че с Разпореждане № 4 от
11.02.2022 г. инцидентът бил признат за трудова злополука по смисъла на чл.
55, ал. 2 от КСО. Сочи, че в резултат от обжалване от работодателя на
издадения й болничен лист № Е20220217369 от 01.02.2022 г., не й било
изплатено обезщетение за временна неработоспособност, поради което е
оставена без средства да се лекува. Поради това й били причинени
имуществени вреди в размер на 5 400,00 лева, равняващи се на четири брутни
работни заплати. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000,00 лева - обезщетение
за претърпените в резултат от трудовата злополука неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, както и сумата от 5 400,00 лева – представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди от неизплатено обезщетение за временна
неработоспособност, ведно със законната лихва до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът РДГ – П. е подал писмен
отговор, с който излага аргументи за неоснователност на исковите претенции,
като ги оспорва по основание и размер. Намира, че не е налице трудова
злополука по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, тъй като Разпореждане № 4 от
11.02.2022 г., за признаване на злополуката за трудова, било обжалвано и към
този момент не е влязло в сила. Сочи, че с Решение № 1012-12-92.3/22.03.2022
г. на директора на ТП на НОИ - П. производството по разглеждане на жалбата
е спряно до приключване на образувано друго административно
производство, имащо съществено значение за спора. На следващо място
оспорва твърдението на ищцата травматичните увреждания да са довели до
временно разстройство на здравето й за период от 95 дни, тъй като издадените
болнични листове за временна неработоспособност на ищцата с №
20220217369 от 01.02.2022 г. и № Е20221451183 от 04.04.2022 г. били
обжалвани от работодателя и не са влезли в сила, поради което липсвали
4
доказателства за временна неработоспособност на ищцата. Оспорва иска за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди, тъй като обезщетението за
временна неработоспособност не се дължи от работодателя, а от общественото
осигуряване, като работодателят би следвало да изплати единствено разликата
между трудовото възнаграждение, което ищцата би получила и обезщетението
по общественото осигуряване, в случай че обжалваните болнични листове
бъдат изцяло или частично потвърдени. Оспорва претендираното
обезщетение за имуществени вреди в размер на четири брутни работни
заплати, тъй като според болничните листове ищцата е била във временна
неработоспособност общо 95 дни и не й е било изплатено трудово
възнаграждение за три, а не за четири месеца. В случай, че искът бъде уважен,
моли да бъде прихванато евентуално изплатеното на ищцата обезщетение по
общественото осигуряване. Намира иска за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за недоказан, поради липсва на доказателства за
конкретните търпени от ищцата болки и страдания. Оспорва същата да е
търпяла такива с такъв интензитет, тъй като на 31.01.2022 г., въпреки
предписания й болничен режим, е посетила сградата на РДГ - П. и е входирала
в деловодната система заявление с вх. № РДГ09-00726/31.01.2022 г., а на
01.02.2022 г. отново е посетила сградата на работодателя, като е подала
заявление за получаване на обезщетение за причинени имуществени вреди и
болничен лист и е престояла повече от един час. Отделно намира, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на
критериите за справедливост, установени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
като моли при определянето му да се вземе предвид поведението на ищцата
през периода. Претендира разноски.
С протоколно определение от 07.11.2022 г. пред първоинстанционния съд
е допуснато поисканото от ищцата изменение на предявения иск за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди по реда на чл. 214 от ГПК, като е
намалила същия от 5 400,00 лева на 4 050,00 лева - дължими за месеците
февруари, март и април 2022г., ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до
окончателното изплащане.
Пред въззивната инстанция не са поискани и не са събрани нови
доказателства.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е
правилно установена от първоинстанционния съд с известни допълнения,
както следва:
Страните не спорят, а и видно от приетите по делото писмени
доказателства е, че към датата на процесния инцидент, а и към настоящия
момент, ищцата С. Ц. работи при ответника РДГ – П. на длъжността „старши
специалист - деловодител“ при основна месечна заплата в размер на 1 350,00
лева.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че
на 28.01.2022 г., ищцата е претърпяла трудова злополука. Същата е приета за
трудова, съгласно Разпореждане № 4/11.02.2022 г. на ТП на НОИ – П., което
след обжалване от работодателя, в хода на настоящия процес, е потвърдено с
Решение от 16.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ П.. Последното не е
обжалвано и е влязло в сила.
5
Към датата на трудовата злополука ищцата С. Ц. е била на възраст 53
години.
Непосредствено след трудовата злополука ищцата е постъпила по
спешност в Отделението по травматология и ортопедия (ОТО) при „МБАЛ
П.“ АД, с окончателна диагноза „Травма на екстензорен мускул и сухожилие
на друг пръст на ниво китка и длан“. Още същата вечер е претърпяла спешна
операция, като е изписана на 01.02.2022 г.
В периода от 28.01.2022 г. до 03.05.2022 г. ищцата Ц. е била във временна
неработоспособност, за което са издадени съответните болнични листове,
както следва: 1/ болничен лист № Е20220217369/01.02.2022 г. за периода
28.01.2022 г. до 03.03.2022 г., 2/ болничен лист № Е20220347506/04.03.2022 г.
за периода от 04.03.2022 г. до 02.04.2022 г. и 3/ болничен лист №
Е20221451183/04.04.2022 г. за периода от 03.04.2022 г. до 02.05.2022 г.
Болничен лист № Е20220217369/01.02.2022 г. за периода 28.01.2022 г. до
03.03.2022 г. е обжалван от работодателя РДГ - П., но е потвърден с Решение
№ 45/09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 821/2022 г. по описа на
Административен съд – П., влязло в сила на 25.01.2024 г.
Болничен лист № Е20221451183/04.04.2022 г. за периода от 03.04.2022 г.
до 02.05.2022 г. също е обжалван от работодателя, но е потвърден с влязло в
сила Експертно решение на ТЕЛК - П. № 0998 от 075/21.04.2022 г.
На 09.03.2022 г. ищцата е прегледана от съдебен лекар, който е
констатирал фрактура на средната фаланга на втори пръст на лявата ръка,
открита репозиция на фрактурата на средна фаланга на показалеца и фиксация
с 2 К игли, както и Лезия на екстензорното сухожилие на показалеца на ниво
инсерция на лявата ръка, като й е издадено Съдебномедицинско
удостоверение № 34/2022 г. от 09.03.2022 г.
На 31.01.2022 г. сутринта ищцата е посетила сградата на РДГ - П.,
уведомила е директора Ц. В. за случилия се инцидент, като лично е завела в
деловодната програма възражение с вх. № РДГ 09-726/31.01.2022г. от свое име
и възражение с вх. № РДГ 09-727/31.01.2022г. на А. Г. П. срещу поставените
им атестационни оценки за изпълнение на заеманите от длъжности.
На 01.02.2022 г. ищцата отново е посетила сградата на РДГ - П., като е
представила болничен лист и е подала заявление с вх. № РДГ 09-
788/01.02.2022 г. за изплащане на обезщетение от претърпяната трудова
злополука.
В РДГ - П. са били извършени оценка на риска за здравето и
безопасността на труда през 2014 г. и през 2020 г. През месец януари 2022 г. на
ищцата е проведен периодичен инструктаж за здравословни и безопасни
условия на труд.
За месец януари 2022 г. на ищцата е изплатено трудово възнаграждение в
размер на 1 013,57 лева, за месец февруари 2022 г. - 6,75 лева, като е
прихваната сумата от 141,74 лева, представляваща обезщетение за първите
три дни временна неработоспособност, дължими от работодателя, а за месец
май 2022 г. й е изплатено трудово възнаграждение в размер на 1 013,29 лева.
На 21.03.2024 г. на ищцата е изплатено обезщетение за временна
неработоспособност от НОИ в общ размер на 2 938,29 лева, от които: по
6
болничен лист № Е20220217369 сумата от 1 028,40 лева, по болничен лист №
Е20220347506 сумата от 1 028,40 лева и по болничен лист № Е20221451183
сумата от 881,49 лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано и прието заключение по
допуснатата съдебномедицинска експертиза, съгласно което по време на
процесния инцидент на ищцата Ц. е нанесена директна травма от металните
профили на метална врата в областта на средната фаланга на показалеца и е
причинена циркумферентна разкъсно-контузна рана в същата област, както и
разкъсване на екстензорното сухожилие на пръста, придружено от напречно
счупване с разместване на втора фаланга. Травмата на показалеца е била
много тежка и в голям процент е застрашавала неговата загуба до ниво първа
ИФС (интерфалангеална става). По време на инцидента, когато са били
получени травматичните увреждания на пръста, при оказването на първа
помощ и медицинската обработка при приемането й в отделението, ищцата е
изпитвала най-силна болка. Според вещото лице същата е чувствала болки и
около инвазивните мероприятия - изследвания, рентгенография, венозни
манипулации, превръзки и други. Впоследствие болките били постепенно
редуцирани под въздействието на изписаната и проведена медикаментозна,
обезболяваща терапия и от обездвижването на фрактурата. Според вещото
лице ищцата е изпитвала дискомфорт и неудобства при своето битово и
хигиенно обслужване за около 45 дни, тъй като превръзката и имобилизацията
е необходимо да се запазят сухи и чисти за посочения срок. Фрактурата на
средната фаланга на втори пръст на лявата ръка и лезията на екстензорното
сухожилие на ниво инсерция на показалеца са причинени в резултат на
действието на твърд, тъп предмет и чрез удар или притискане с или върху
такъв и добре отговарят да са получени така, както е съобщила пострадалата в
предварителните сведения. В случая показалецът е попаднал в рамката на
металната врата, която е с правоъгълен профил, при което след рязкото
затваряне на вратата директно е причинило травмата. Флексорното сухожилие
(сгъвачът) е останало здраво, както и част от кръвоносните съдове и нерви на
показалеца. Периодът на възстановяването е бил продължителен. Разкъсно-
контузната рана, която е била почти циркулярна, се възстановява за 2-3
седмици, откритата напречна фрактура с нарушено кръвоснабдяване зараства
със забавени срокове - около 30 дни, пластиката на увреденото сухожилие
предполага 45-дневно възстановяване. Т.е. около 45 дни е възстановяването от
тежката травма, а последващата рехабилитация и борбата с тежкия оток на
пръста е индивидуално. При тази травма е необходимо рехабилитация, за
преодоляване на ограничените движения в ставите, за да се постигнат добри,
близки до нормата, функционални резултати, за да не страда захватът на
ръката.
При изслушването си вещото лице изяснява, че в случая не се касае за
обикновена травма, а за тежка травма на показалеца, при която има
прекъсване на част от кръвоснабдяването на пръста и частично на нервните
окончания. Заключението на вещото лице е, че е имало реална опасност от
загуба на пръста от първа фаланга, затова и възстановителният период е
удължен почти двойно от нормалния. Изяснява, че към момента на прегледа
има леки ограничения на движенията на пръста, но от това не страда
функцията на ръката.
7
Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетелите А. Г. П., П. И. Ц.
и Ц. П. В.
Свидетелката А. П. установява, че работи като главен счетоводител при
ответника РДГ - П.. Изяснява, че за да се влезе в дирекцията, имало вход,
който превеждал през двора и след това се влизало в сградата. По същия
маршрут се излизало. На изхода към двора имало стълба и врата, от която се
излизало на булеварда. Този вход се ползвал от служителите от много години.
В деня на инцидента, двете с ищцата си тръгнали заедно от работа и тя се
спънала на стълбата, която не се виждала заради натрупани отпадъци и листа,
и се хванала за вратата, за да не падне. Като си изкарала пръста от вратата, той
бил увиснал и текла кръв. С мъжа на свидетелката, който я чакал отпред с
колата, я закарали в Бърза помощ. Видимо й личало, че не се чувства добре.
След като излязла от болницата, свидетелката ходила да й помага вкъщи, ако
се наложило нещо да й нареже, да се съблече, да се облече, да се изкъпе.
Ходила у тях през седмицата, 3-4 пъти на седмица, в продължение на един
месец, тъй като децата й били извън града. На 31.01.2022 г. ищцата посетила
дирекцията, за да остави ключа за стаята, в която работела, и да уведоми
работодателя, че ще отсъства дълго време заради инцидента. Този ден бил и
последният срок, в който трябвало да подадат възражения, във връзка с
годишните оценки за работата си, като свидетелката П. я помолила да входира
възраженията. Според свидетелката, ищцата успяла да ги входира с ръката,
която не била наранена.
Свидетелката П. Ц. - дъщеря на ищцата, установява, че когато претърпяла
инцидента, последната й се обадила веднага да й каже, че в двора на
дирекцията е паднала и си е счупила пръста, и отива към Спешното
отделение. Малко по-късно пак се обадила и казала, че очаква операция
понеже пръстът почти бил откъснат. Около полунощ отново й звъннала и
казала, че операцията е приключила, като й поставили пирони и я зашили.
Ищцата й се оплакала, че много я боли пръстът и не може да си движи цялата
ръка. След това се прибрала вкъщи. На следващия ден, събота, свидетелката
отишла при нея, за да й помага с ежедневните нужди, защото ищцата не
можела да си движи ръката. Останала при нея в събота и неделя. През цялата
седмица се чували и ищцата казвала, че я боли ръката и идвали нейни
приятели вкъщи, за да й помагат. Така било през целия следващ месец, като
постоянно се оплаквала от болки, съответно ходела всеки ден на превръзки.
След един месец трябвало да се махнат шевовете от пръста и да се полагат
други ежедневни грижи, тъй като продължавало да я боли. След това
разбрали, че работодателят обжалва болничния лист и ищцата нямала никакви
доходи, с които да живее и да покрива ежедневните си нужди. Затова
свидетелката я взела при себе си в гр. София за известно време. Там се
грижела за нея. Направила консултация с лекар-рехабилитатор, за да видят как
да продължи възстановяването. Един час при рехабилитатора струвал 45,00
лева. Рехабилитаторът обяснил, че един месец трябва да се ходи редовно, за да
се раздвижи пръстът. По време на трите болнични листа ищцата останала без
възнаграждение, не можела да си плаща рехабилитацията и да се издържа.
Затова решила да се върне на работа, за да получава заплата, въпреки че
болките продължавали и не можела да движи пръста. По телефона обяснявала
на свидетелката, че я боли и не може да го свива. Ищцата страдала от
8
множествена склероза и през няколко дни трябвало да си поставя лекарства
под формата на инжекции. Пиела и други лекарства, които да я поддържат в
нормално състояние, като витамини и допълнителни лекарства, които не се
плащат от здравната каса и трябва да ги заплаща изцяло.
Свидетелят Ц. П. В, без родство с ищцата, установява, че заема
длъжността „заместник – директор“ на РДГ - П., а към 31.01.2022 г. е
изпълнявал длъжността „директор“. За инцидента с ищцата разбрал на
31.01.2022 г., пет минути преди започване на работния ден, когато лично
ищцата му казала, че е претърпяла инцидент в двора на дирекцията и му
предала ключа от стаята. Тя влязла в дирекцията към 07,30 ч. и завела
документи в деловодната програма на ответника. Когато видял ищцата, не му
направило впечатление тя да изпитва физическа болка, била права, но можело
и да е изпитвала болка. Казала му, че си ударила пръста при падане и е в
болнични. След като разбрал за инцидента, свидетелят разпоредил да бъде
извършена проверка, тъй като по нормативната уредба това се водело трудова
злополука. За проверката бил изготвен протокол и били уведомени
компетентните органи. На 01.02.2022 г. ищцата пак била в сградата. Според
свидетеля, всеки от служителите имал опит с деловодната програма, но не
всеки имал достъп до всички модули, като нямало подготвен специалист,
който да я замести. Обикновено се замествала от колежка от „Човешки
ресурси“ и от касиера. Затова трябвало веднага да се вземе решение кой ще я
смени. Сочи, че на стълбището имало залепена схема за действие при
бедствия и аварии, била приета и Вътрешна инструкция за качване и слизане
по стълбите. Според свидетеля два пъти годишно се извършвал периодичен
инструктаж на персонала.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна,
настоящата инстанция приема от правна страна на първо място, че въззивната
жалба е постъпила в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, подадена е от страна, която
има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение,
следователно същата се явява процесуално допустима за разглеждане по
същество.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че същото
е валидно, съответно допустимо в обжалваната част, доколкото не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество, настоящият съдебен състав намира въззивната
жалба за неоснователна, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 200 от КТ за ангажиране на имуществената
отговорност на работодателя за причинени на работника имуществени и
неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука. Претендирани са
обезщетения, както за неимуществени вреди – преживени болки, страдания,
затруднения в ежедневието и дискомфорт, така и за имуществени такива –
пропуснати ползи от неизплатени обезщетения за временна
нетрудоспособност, ведно със законна лихва до окончателното им изплащане.
Предмет на въззивна проверка е решението на първоинстанционния съд
единствено в частта, с която е уважил предявените искове за претърпените от
9
ищцата неимуществени вреди от трудовата злополука и е осъдил ответникът
да й заплати обезщетение в размер на 8 000,00 лева, ведно със законната лихва
от датата на увреждането. Аргументите в жалбата са в насока, че този размер е
прекомерно и необосновано завишен от първоинстанционния съд, съответно е
некореспондиращ с принципа на справедливостта, прогласен в разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД. С допълнителна молба е уточнил, че счита за справедливо
обезщетение сумата от 2 500,00 лева.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 200, ал. 1 от КТ,
е необходимо да бъде установено по категоричен начин наличието на
увреждане, в резултат на трудова злополука, което да бъде в причинна връзка
с осъществяването на трудовите задължения и съответно декларирането й
като такава. Отговорността на предприятието работодател по чл. 200 от КТ е
отговорност за причинените на работника вреди и намира основанието си в
основния принцип в право - никой да не вреди другиму, а ако вреди - да
обезщети всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Отговорността по чл. 200 от КТ е обективна, безвиновна като
изключение от общия правен принцип, че без вина не следва да се носи
отговорност, работодателят като ответник, следва да възмезди
неблагоприятните последици за здравето на ищеца, възникнали вследствие на
доказана злополука, изразяващи се в установените по делото претърпени
болки, страдания и неудобства.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на
28.01.2022 г. ищцата е претърпяла трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.
1 от КСО, установена с Разпореждане № 4/11.02.2022 г. на ТП на НОИ – П.,
потвърдено с влязло в сила Решение от 16.02.2024 г. на директора на ТП на
НОИ - П.. След края на работния ден, при излизане от двора на работодателя,
ищцата се е спънала на стълбата пред входа, която не се виждала заради
натрупани отпадъци и листа, и се хванала за вратата, за да не падне.
Вследствие на това показалецът на лявата й ръка е попаднал в рамката на
металната врата, която при затварянето й го е притиснала и е причинило на
ищцата травматично увреждане. В отделението по травматология и ортопедия
към при „МБАЛ П.“ АД, където била закарана веднага от нейната спътничка –
свидетелката П. и нейния съпруг, на Ц. била поставена диагноза „Травма на
екстензорен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан“, като
още същата вечер е претърпяла спешна операция и са и поставени 2 броя „К“
игли за обездвижване на пръста.
Видно от заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза, на ищцата е нанесена директна травма от металните профили на
метална врата в областта на средната фаланга на показалеца й, като е
причинена циркумферентна разкъсно-контузна рана в същата област, както и
разкъсване на екстензорното сухожилие на пръста, придружено от напречно
счупване с разместване на втора фаланга. Вещото лице дава заключение, че
периодът на възстановяването е бил продължителен – поне 45 дни, като
травмата на показалеца била изключително тежка и в голям процент е
застрашавала неговата загуба до ниво първа ИФС (интерфалангеална става) -
флексорното сухожилие (сгъвачът) е останало здраво, като е имало
прекъсване на част от кръвоснабдяването на пръста и частично на нервните
окончания. Според вещото лице възстановяването на нормалното движение на
10
пръста и функциите на ръката е строго индивидуално, каквато е и борбата с
тежкия оток на пръста. В резултат на настъпилата временна
неработоспособност ищцата е била в отпуск за периода от 28.01.2022 г. до
03.05.2022 г., с оглед влезлите в сила в хода на процеса и ценени при условията
на чл. 235 от ГПК, болнични листове. Наложило се е ищцата да ходи на
превръзки всеки ден, в рамките на около един месец докато се махнат
шевовете от операцията, като от изключително значение е било превръзката да
се пази суха и чиста. След махането на конците, ищцата е продължавала да
изпитва болки във връзка с възвръщане на нормалните функции на ръката и
пръста си, като през периода на възстановяването си, съобразно показанията
на свидетелките П. и Ц., същата е имала нужда от чужда помощ в ежедневието
си при своето битово и хигиенно обслужване.
По делото не е спорно, че вследствие на трудовата злополука, ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки,
страдания и неудобства от ежедневно естество. Спорът е относно техния
интензитет, като основните оплаквания в изложението на жалбата са
относими към приложението на чл. 52 от ЗЗД при формиране на преценката за
справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Следва да се отбележи, че на обезщетяване подлежат неимуществените
вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост“ по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението, съответно обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразено с обществения критерий за
справедливост. В тази връзка, следва да се съобрази характерът и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците в
настоящ и бъдещ план, продължителността и степента на интензитета на
болките, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение, а
също и обществено - икономическите условия към датата на увреждането, за
да съответства това обезщетение на социалната справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за
конкретно претърпени физически и психически болки и страдания,
неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. То следва в най-пълна степен да възмезди
увреденото лице, без да става източник на неоснователно обогатяване, като
водещо значение по всеки отделен спор имат конкретните установени и
доказани в процеса факти и обстоятелства. Те се явяват и обективните
характеристики, на базата на които принципът на справедливостта се прилага
и намира израз в присъждане на еквивалентно парично обезщетение.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за
тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им.
С оглед данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че
паричният еквивалент на понесените от ищцата доказани неимуществени
вреди, търпени в установения по делото период, във връзка с получените от
нея травматични увреждания вследствие на трудовата злополука, правилно е
11
определен от районния съд на сумата от 8 000,00 лева. Противно на
становището на ответника, обезщетение в по-нисък размер не би било в
състояние да обезщети интензивността на търпените от ищцата физически
болки, психическите дерзания от опасността от загуба на пръста, както и
продължителния възстановителен период. Същото съответства на критерия за
справедливост, като в достатъчна степен би обезщетило преживените от
ищцата болки и страдания, претърпяното от нея физическо увреждане и
загубата на работоспособност. При определянето му първоинстанционният
съд е съобразил претърпените от ищцата болки и страдания при злополуката,
които били с особен интензитет до получаване на медицинска помощ,
наложилата се хирургична интервенции, тежестта на травмата, както и
продължителния оздравителен период, като е взел предвид и това, че към
момента има леки ограничения на движенията на пръста, но от това не страда
функцията на ръката. Съобразявайки неприятните изживявания във връзка с
неспособността на ищцата да се справя с ежедневните дейности за
продължителен период от време, така както е правела това в миналото,
възрастта на ищцата, съответно преживения стрес от евентуална загуба на
пръста, както и социално-икономическите условия към датата на инцидента,
въззивният съд намира, че правилно и обосновано, в съответствие с
материалния закон, районният съд е определил сумата от 8 000,00 лева, която
би обезвъзмездила ищцата за причинените й конкретни и доказани в хода на
процеса неимуществени вреди.
Според свидетелските показания, които отразяват преки впечатления и са
логични и последователни, след злополуката ищцата е изпитвала болки,
въпреки болкоуспокоителните които е приемала, като за период от поне 45 дни
в ежедневното си обслужване е разчитала на чужда помощ, което причинява
допълнителни неудобства и психическо напрежение. Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, че доколкото ищцата два пъти посещавала
местоработата си на 31.01.2022 г. и 01.02.2022 г., като на първата дата дори е
извършвала трудови функции, съответно била нарушила болничния режим, то
болките не били с висок интензитет, позовавайки се на експертното
заключение, че най-силните болки били по време на инцидента и
непосредствено след него при медицинските интервенции. Търпените от
ищцата болки, страдания и дискомфорт се установяват по един категоричен
начин от заключението на съдебномедицинската експертиза, прието по делото
без възражения от страните, както и от събраните по делото гласни
доказателства - показанията на свидетелите П. и Ц., които съдът цени като
логични, последователни, непосредствени, непредубедени и преди всичко
съответстващи напълно на формалната житейска логика, според която
наличието на тежка телесна травма, изискваща дори оперативна намеса,
неминуемо причинява физически болки и дискомфорт. Вярно е, че на
31.01.2022 г. ищцата е нарушила предписания й болничен режим като е
напуснала болницата и е посетила местоработата си, за да заведе в
деловодната програма своето и на свидетелката П. възражение срещу
поставените им оценки за работата, но това обстоятелство само по себе си не
означава, че същата не е изпитвала болки и страдания в резултат от трудовата
злополука. Несигурността в показанията на свидетеля Водев, че при срещата с
ищцата тя видимо не е изпитвала болка, следва да се прецени и с оглед
12
заключението на съдебномедицинската експертиза, според което след
операцията болката до голяма степен е била редуцирана от предписаните на
ищцата обезболяващи медикаменти и обездвижването на фрактурата, което
обаче не води до извода, че същите изведнъж са спрели, в каквато насока са
възраженията на жалбоподателя. Видно е от заключението на вещото лице, че
макар най - интензивните болки да са били непосредствено след инцидента и
при извършване инвазивните медицински процедури в болничното заведение,
травматично увреждане предполага изпитване на болка и по време на
съпътстващите след операцията ежедневни превръзки, които са били
извършвани на ищцата. Видно е от събраните по делото доказателства, че за
период от около месец, всеки ден ищцата е ходила на превръзки, във връзка с
претърпяната хирургическа интервенция, в тази насока са показанията и на
нейната дъщеря, която е поддържала контакт с майка си. В този смисъл
неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че по делото не е доказано,
а и от показанията на свидетелката П. не се установявало, че ищцата е
изпитвала продължителни болки.
Действително, по делото не са налице данни ищцата да е посещавала
рехабилитационни процедури. Видно от свидетелските показания на
дъщерята на пострадалата, в достоверността на които настоящият съдебен
състав не намира основания да се съмнява, доколкото са логични и житейски
оправдани и правилно са ценени от районния съд съобразно разпоредбата на
чл. 172 от ГПК, ищцата и дъщеря й са направили консултация с
рехабилитатор. Същият обяснил, че е необходимо поне едномесечна
рехабилитация за раздвижване, като цената на един час възлизала на сумата от
45,00 лева. Свидетелката сочи, че поради липсата на финансови средства
ищцата не е предприела процедури по рехабилитация, доколкото по време на
отпуска си за временна нетрудоспособност същата не е получавала трудово
възнаграждение. До това се е стигнало, поради неоснователното обжалване на
болничните листове от страна именно на работодателя, макар и негово право
да ги обжалва. По този начин ищцата е била принудена, въпреки
продължаващите болки, да се върне на работа, за да получава средства за
препитание от работната си заплата. Видно е от приетите по делото писмени
доказателства, че последният болничен лист е потвърден с решение на
административния съд, което е влязло в сила едва в началото на 2024 г. – почти
2 години след инцидента, а възнаграждението от НОИ за временната
нетрудоспособност е изплатен едва на 21.03.2024 г. Това обстоятелство,
според настоящия съдебен състав, е причинило допълнителен стрес и
психически дискомфорт на ищцата и същият е в причинна връзка с трудовата
злополука. С оглед на това, въпреки установеното по делото, че ищцата не е
посещавала рехабилитационни процедури, на които се е позовал районният
съд, това обстоятелство само по себе си, според настоящия съдебен състав, не
се отразява на размера на паричното обезщетение, което да води до неговото
намаляване.
Размерът на определеното обезщетение за претърпените от ищцата
морални вреди от трудовата злополука в размер на 8 000,00 лева, противно на
становището на жалбоподателя, съответства на съдебната практика по
подобни случаи. Следва да се отбележи, че цитираната в жалбата практика на
наказателно отделение на ВКС, с което според жалбоподателя не бил
13
съобразен справедливият размер на обезщетението, въобще не касае
присъждане на обезщетение от деликт. В настоящият случай размерът на
обезщетението е съобразен и с социално-икономическите условия в страната,
които в последните години се характеризират с бурни инфлационни процеси.
Поради това, според настоящия съдебен състав, посоченото от жалбоподателя
в уточнителната молба към въззивната жалба обезщетение в размер на
2 500,00 лева, което последният намира за справедливо в конкретния случай, е
необосновано занижен.
По изложените по-горе съображения, релевираните във въззивната жалба
възражения, настоящата инстанция намира за неоснователни. При
осъществената въззивна проверка на обжалваното решение, не се откриха
нарушения, които да обосноват неговата отмяна. С оглед съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, в
обжалваната част решението следва да бъде потвърдено, като не се налага и
редукция на присъдените от първата инстанция разноски.
В частите, с които е осъден ответникът РДГ – П. да заплати на ищцата С.
Ц. сумата от 1 111,71 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разликата между неполученото брутно трудово
възнаграждение и изплатеното обезщетение за временна неработоспособност,
ведно със законната лихва от 01.03.2022 г. до окончателното изплащане и са
отхвърлени исковите претенции за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 8 000,00 лева до предявения размер от
10 000,00 лева и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
горницата над 1 111,71 лева до предявения размер от 4 050,00 лева, като
необжалвано, решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила.
С оглед изхода на спора, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК право на
разноски за настоящата инстанция има въззиваемата страна. Надлежно е
претендирано присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800,00
лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от
17.06.2024 г., в който е отбелязано, че сумата е платена в брой. Доколкото
договорът служи като разписка за извършеното плащане и разноските за
адвокатско възнаграждение са реално извършени, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на въззиваемата страна С. Ц. сумата от 800,00 лева –
адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивния съд.
Съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, при условията на
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 596/13.05.2024 г., постановено по гр. д. №
20225220101603 по описа за 2022 г. на Районен съд – П. В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, С КОЯТО е осъден ответникът Р. Д. Г. – П., ЕИК *********, с адрес:
гр. П., бул. „А. С." №**0 да заплати на С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр.
14
П., ул. „Ц. О." №**, сумата от 8 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания,
затруднения и дискомфорт в резултат от трудова злополука, настъпила на
28.01.2022 г., изразяваща се в притискане/смачкване на показалеца на лявата
ръка, ведно със законната лихва върху главницата от 28.01.2022 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р. Д. Г. – П., ЕИК *********, с адрес: гр. П., бул. „А. С." №**0,
ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Ц. О." №**
сумата от 800,00 лева – сторени пред въззивната инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с
касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15