РЕШЕНИЕ
№ 3582
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело №
20233110116381 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 19, ал. 5 от ЗПК, чл. 146 от ЗЗП, чл. 22 от ЗПК, вр.
чл. 26 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,
вр. чл. 21, ал. 1 и чл. 19, ал. 5 от ЗПК от Д. Я. М. с ЕГН ********** против В. К. ****, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. Д.Н. № ****, ***** С. ц., ет. ****, офис
****.
Ищецът моли да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключен
между страните по делото Договор за паричен заем № ***** от *******г., предвиждаща
неустойка при непредставяне на обезпечение от страна на заемателя- ищец, изразяващо се
банкова гаранция или поръчител, поради противоречие с императивни правни норми от
ЗПК, ЗЗП, ЗЗД. Желае също ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 184.38
лева недължимо платена по недействителна клауза за неустойка, с която ответникът се е
обогатил неоснователно. Претендира лихва за забава върху главницата от предявяване на
иска до заплащането на сумата, както и разноските по делото.
В указания срок ответникът е подал отговор, оспорва исковете, представя писмени
доказателства. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че е определено над минимума по Наредба № 1/01.07.2004 год. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
1
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, че на 18.09.2022 год. са сключили Договор за паричен
заем № ***** , по силата на който на ищеца са предоставени заемни средства в размер на
700 лева при годишен лихвен процент 40.32 % месечно и годишен процент на разходите
49.37 %. Уговорено е изплащане на заема 14 вноски (28 седмици) от по 75.76 лева. Общата
сума за плащане е 1060.64 лева, която включва главница, лихва и такса „***** *****“, която
е в размер на 276.50 лева и е уговорена в чл. 1, ал. 3 от договора.
Ответникът е начислил предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка в размер на
184.38 лева, която също е разсрочена и така дължимата вноска става 57.40 лева, а общото
задължение по договора- 1245.02 лева.
Страните не спорят, че ищецът е усвоила изцяло отпуснатата сума, както и че е платил
цялото задължение, в това число 184.38 лева- неустойка.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са
задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Изхождайки от предмета на Договор за паричен заем ***** № *****, сключен на
****** год. и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън
рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че
процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл. 10 и чл. 11.
В конкретния случай сключеният договор за паричен заем е недействителен, като
неотговарящ на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: налице е несъответствие
между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на
неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора, която е в размер на 184.38 лева, таксата за експресно
разглеждане на документи в размер на 276.50 лева и договорната лихва. Само сборът на
таксата и неустойката е повече от половината главница, което прави ГПР 65.8 %, а когато се
добави и договорната лихва в размер на 40.32 %, ГПР далеч надхвърля допустимите по
закон 50 %.
2
Неустойката е предвидена в случай, че в тридневен срок от усвояване на сумата по
договора длъжникът не представи посочените в чл. 4, ал.1 обезпечения- поръчител или
банкова гаранция. Важно е да се отбележи, че неустойката ще се дължи след сключване на
договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК,
където е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да
откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи следното: „В условията на разрастващ се кредитен
пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не
предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин“.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № ****начин. Посоченият в договора ГПР е
неверен, а ако беше включена посочената в чл. 4, ал. 2 от договора неустойка и таксата за
експресно разглеждане на документи, размерът му многократно би надхвърлил максимално
допустимия по закон.
Договорът за потребителски кредит е недействителен и на още едно основание: в
договора не е посочено как е образуван ГПР- при какви допускания и от какви компоненти.
В договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна
процентна стойност- 49.37 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Изложението е неясно и неразбираемо за потребителя.
Договорът за потребителски кредит е недействителен и на основание чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК, тъй като липсва погасителен план, който по ясен и разбираем начин да
предоставя информация на потребителя относно вида и характера на задълженията му.
Съгласно посочената разпоредба договорът трябва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. В случая погасителен план въобще липсва и не
става ясно какъв е размерът на вноските и от какви компоненти са съставени те. В чл. 2 е
посочено, че вноските са 14 в размер на 75.76 лева, а в чл. 4, ал. 2- 88.93 лева, като не е ясно
дали това е цялата вноска или само разсрочена т.нар. неустойка.
Съгласно т. 2 от Решение на СЕС от 21 март 2024 година по Дело C‑714/22 с
3
предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от С. р. с. (Б.) с
акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в С. на 22 ноември 2022 г., в рамките на производство
по дело С.Р.Г. срещу П.К.т Б. ****, Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива
2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
По изложените съображения и предвид недействителността на договора на
посоченото основание – чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В процесния договор за
потребителски кредит страните са уговорили предоставянето на допълнителна услуга,
свързана с усвояването и управлението на кредита и гарантираща улеснена процедура за
получаване на парични средства, срещу допълнително възнаграждение. Настоящият съдебен
състав намира това споразумение за нищожно на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, поради
което уговорената такса в размер на 276.50 лева не се дължи.
Според чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Поради това потребителят дължи връщане на главницата от
700.00 лева, която той е погасил преди завеждане на делото.
Ищецът е заплатил изцяло задълженията по договора за паричен заем, поради това
претенцията му следва да бъде уважена за недължимо платената такса за експресно
разглеждане в размер на 184.38 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът недължимо е платил и такса за
експресно разглеждане на документи, и договорна лихва по нищожен договор, но тъй като
не е сезиран с такава претенция, не следва да се произнася.
С Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 27.04.2022 г. по Тълкувателно дело №
1/2020 г. ОСГТК на ВКС реши, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението
по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само
ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск за
прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с
такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на
сделката.
4
Въз основа на гореизложеното съдът намира предявените искове за основателни,
както са предявени.
За настоящото производство следва да се присъдят разноски за държавна такса в
размер на 85.00 лева на основание чл. 73, ал. 4, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, като същото следва да бъде определено под
минималния размер, посочен в чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските хонорари. Съдът не споделя възражението на
ответника относно приложимостта на чл. 2, ал. 5 от същата наредба, тъй като безспорно са
предявени два обективно кумулативно съединени иска, по всеки от който е събрана
държавна такса и в този смисъл е дадената правна квалификация от съда. Следва да се
съобрази Решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на втори състав на СЕС, където е
прието, че ако национална уредба със задължителен характер, която определя минимални
размери на адвокатските възнаграждения, противоречи на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с
чл. 4, § 3 от ДЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, тъй като това се счита за ограничение на конкуренцията “с оглед на целта“ по
смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 от ДЕС, като за това ограничение не е
възможно позоваването на преследване на легитимни цели. Не е налице никаква фактическа
и правна сложност на делото, материалният интерес е изключително малък, не са събирани
допълнителни доказателства, проведено е само едно открито съдебно заседание, в което
адвокатът на ищеца не е присъствал. При това положение съдът намира, че следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на по 100.00 лева за всеки от обективно
съединените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на клаузата от Д. **** п. з.S. **** с № ***** от
***** год., сключен между Д. Я. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. М. № ****,
ет. ****, ап. ***** , пълномощник: адвокат А. Д. от АК- В. и В. К. ****, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. Л.****, бул. Д. Н. № *****, бл. *****
С. ц., ет.****, офис ****, представлявано от управителя С. П. П., пълномощник:адвокат А.
Н. от **** , установяваща задължение за заплащане на неустойка за непредоставяне на
обезпечение по заема.
ОСЪЖДА В. К. *****, ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., район
Л., ж.к. Л. ****, бул. Д.Н. № ****, бл. ***** С. ц., ет. ****, офис ****, представлявано от
управителя С. П.П.да заплати на Д. Я. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. М. №
***, ет. ****, ап. ***** сумата 184.38 лева, представляваща недължимо платена неустойка
по за непредоставяне на обезпечение по заема, с която ответникът се е обогатил
неоснователно.
5
ОСЪЖДА В. К. О., ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр. С., р. Л., ж.к.
Л. ***, бул. Д. Н. № ****, бл. ет. ****, офис *****, представлявано от управителя С. П.П. да
заплати на Д. Я. М., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. В., ул. М. № ****, ет.****, ап. ****
сумата 285.00 лева- разноски по делото за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6