Решение по дело №1289/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Срещу Решение № 161/09.10.2024 г. по АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград е постъпила касационна жалба на „ПЛАМПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********.

С цитираното решение е изменено Наказателно постановление /НП/ № 26-2400085 от 14.05.2024 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково, като е намален размерът на наложеното на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 във вр. с чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/ на касатора, в качеството на работодател, административно наказание „имуществена санкция“ от 2 000 лева на 1 500 лева.

В жалбата се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно била установена фактическата обстановка, без да са налице писмени доказателства – договори между жалбоподателя и физическите лица, заварени на обекта, а въз основа на личните наблюдения на проверяващите органи и на декларация на лицето, което почиствало строителни отпадъци. Не била спазена разпоредбата за издаване на НП. Не ставало ясно в какво се изразява неправомерното изпълнително деяние. Сочи разликите между гражданските и трудовите договори. Не били налице нарушения на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като дружеството нямало задължение да сключва трудови договори. От Районния съд били допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на доказателствени искания – прилагане на цялата административна преписка; изискване на информация от НАП относно начисления и платен авансов данък по ЗДФФЛ по гражданските договори, както и допускане на разпит на свидетел М. Г. И., чиито показания всъщност не били кредитирани, съответно формиране на извод за извършване на нарушение въпреки представените начален инструктаж, ежедневен инструктаж, удостоверение за медицинска пригодност, удостоверяващи валидност на сключените граждански договори. Твърди се, че действията на съда показвали толеранс и заинтересованост от изхода на делото в посока административнонаказващия орган. Моли по гореизложените съображения за отмяна на оспореното решение и отмяна изцяло на НП. Претендира разноски.

Постъпила е по КНАХД 1289/2024 г. по описа на Административен съд – Хасково частна жалба на П. Р. К., управител и едноличен собственик на капитала на „ПЛАМПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Определение № 186/14.09.2024 г. по АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

Твърди се, че не бил получил Разпореждане № 706/05.06.2024 г. АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което били дадени указания на дружеството да осигури всички доказателства по делото. Не му било връчено и протоколно определение от 01.07.2024 г., с което било указано на дружеството да даде обяснения за неизпълнение на указанията, дадени с разпореждането. Твърди се, че упълномощените процесуални представители дали подробни обяснения защо не се е явил св. М. Г. И., вкл. и, че НПК не предвиждал възможност за допускане на свидетел при условията на режим на довеждане. Внесен бил депозит за призоваване на свидетел. Било издадено ново Разпореждане № 951/08.07.2024 г., което К. не бил получил лично, но въпреки това дал писмени обяснения. Свидетелят отново не се бил явил. Предвид това било издадено и Разпореждане № 1020/18.07.2024 г., с което на К. била наложена глоба, но в лично качество, като физическо лице, а не като управител на дружеството. Били допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се също, че Разпореждането от 05.06.2024 г. било постановено на основание чл. 61 във връзка с чл. 59 ЗАНН, а не – на основание чл. 405, ал. 1 ЗСВ. Оспорва соченото от РС относно неяснотата за К., че лицето И. е поел ангажимент за обект извън [населено място] на 01.07.2024 г., тъй като К. не бил правил подобно изявление. Акцентира се, че делото е приключило в 2 съдебни заседания. Сочи и, че на основание чл. 405, ал. 4 ЗСВ съдът се произнася с решение или постановление по жалба срещу наложената глоба, а не – с определение. Освен това, съдът се бил произнесъл и в почивен ден, събота. Налице била предубеденост на състава, което било видно от разрешаването на спора по делото и отхвърляне на всички направени доказателствени искания. М. О., с което е потвърдена наложената глоба, да бъде отменено.

В открито съдебно заседание касаторът „ПЛАМПРОЕКТ“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата. Моли решението и измененото с него НП да бъдат отменени. Твърди се, че били допуснати съществени процесуални нарушения по образуване и приключване на административнонаказателното производство и в производството пред РС-Свиленград. Необосновано било прието, че свидетелят И. не може да направи разлика между граждански и трудов договор. Обръща се внимание относно противоречията в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта и вписаното в НП по отношение участието на управителя при попълване на документите по време на проверката. Престирала се работна сила по гражданско правоотношение. На лицата бил проведен начален и ежедневен инструктаж.

От процесуалния представител на касатора са изложени подробни съображения относно основателността на частната жалба. Представлявало нарушение изпращането и получаването на призовки и съобщения, не било налице разпореждане на съда, неизпълнението на което да води до налагане на глоба по чл. 405, ал. 2 ЗСВ, производството пред РС било приключило в две съдебни заседания, като същият неправилно се произнесъл с оспореното определение, а не – с решение. Моли за отмяна на Определението. Моли и за присъждане на разноски.

Ответникът Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли оспореното решение да бъде оставено в сила. От събраните доказателства по делото безспорно било установено, че дружеството, в качеството си на работодател, в нарушение на изискванията на чл. 61, ал. 1 от КТ, не било сключило трудов договор с лицето преди постъпването му на работа на строителния обект. В случая отговорността била обективна и безвиновна. Чрез представените граждански договори, сключени между страните, не било допустимо да се уреждат отношенията по предоставяне на работна сила, като акцентира върху пледоарията на представителя на касатора относно престирането на работна сила по граждански договор. Отделно от това, предметът на самите граждански договори бил престиране на работна сила, а не - на определен трудов резултат. Оспорва твърдението, че свидетелят И. е пряк очевидец, като се акцентира и върху неявяването му, повод за отлагане на делото. Лицата сами попълнили декларациите в хода на проверката, а присъствието на управителя на дружеството не води до извод на несамостоятелно попълнени декларации. Неотносимо било към предмета на спора недопускането на събиране информация от НАП относно платения данък. Сочи се неразбиране на разликата между трудов и граждански договор. В конкретния случай работещото лице в деня на проверката по работни места се е намирало на обекта, явило се е на работа и е работело, престирало е своята работна сила на определеното му място, изпълнявайки възложената му работа. Същевременно с това обаче с него не бил сключен трудов договор. Дружеството, в качеството му на работодател, не е изпълнило задължението си по чл. 61, ал. 1 от КТ. Моли решението на РС да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовна призована, предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства и твърденията на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

I. Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН „решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК“. Разпоредбата на чл. 63в ЗАНН препраща към чл. 348, ал. 1 НПК, в който са посочени следните касационни основания - нарушение на закона; допуснато съществено нарушение на процесуални правила; явна несправедливост на наложеното наказание. Приложимият ред е разписаният в Глава дванадесета от АПК „Касационно производство“, в която се съдържат разпоредбите на чл. 209 и чл. 218 АПК. Съгласно чл. 209 АПК касационната жалба се подава, когато решението е: нищожно; недопустимо; неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Съгласно чл. 218 АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон. От тълкуването на цитираните разпоредби се формира извод, че посоченото в жалбата касационно основание „необоснованост“ не попада в кръга на касационните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което не следва да бъде обсъждано от настоящия съд.

Районният съд, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, е установил следната фактическа обстановка:

На 25.03.2024 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково извършвали на „ПЛАМПРОЕКТ“ ЕООД в присъствието на управителя П. Р. К. проверка по спазване на трудовото законодателство в обект „СМР: К. Г. А. изграждане на хотел, ресторанти, спа център, търговски площи, паркинги и подземни резервоари”, находящ се в [населено място], местност „К. ч.”, обл. Х., по отношение на който обект дружеството е поело ангажимент за почистване на строителни отпадъци след приключване на работния процес. При проверката било заварено да работи лицето С. М. Й., който почиствал строителни отпадъци, като ги изнасял с количка и в чували от вътрешността на обекта. Същият попълва декларация, че работи в дружеството от 25.03.2024 г. на длъжност „общ работник” с работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и с месечно възнаграждение в размер на 860 лв., период на плащане – месечно на 5-то число от месеца, с почивни дни събота и неделя, както и че има сключен трудов договор и няма сключен граждански такъв. На 03.04.2024 г. в Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково били представени от дружеството граждански договор № 3 от дата 01.03.2024 г., сключен от същото със С. М. Й., видно от който работникът бил постъпил на работа на 01.03.2024 г. със срок до 31.03.2024 г., медицинско становище, Констативен протокол, ведно с разписка и начален инструктаж за безопасност и здраве при работа, проведен на 25.03.2024 г. Резултатите от проверката били обективирани в протокол № ПР2411811 от 16.04.2024 г. Нарушена била разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ. На 16.04.2024 г. за посоченото нарушение на дружеството е съставен АУАН № 26-2400085, връчен лично на управителя му. Постъпили са писмени възражения в срок, като се акцентира върху това, че проверяващите не били снели самоличността на лицето по документ с оглед установяване образованието му, квалификацията и възможността да възприема смисъла и значението на задаваните му въпроси. Издадено е от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково НП № 26-2400085 от 14.05.2024 г. Тази фактическа обстановка е установена безспорно въз основа на събрания от Районния съд доказателствен материал, който излага подробни мотиви и защо не кредитира свидетелските показания на лицето И., съответно – защо кредитира свиделските показания на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ - Хасково.

За да постанови решението, Районният съд е приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН бил съставен, а НП – издадено от компетентни органи. Достатъчно ясно било описанието на нарушението. Дружеството било наясно в какво се изразява нарушението, съответно същото е можело да организира адекватно защитата си. Спазени били разпоредбите на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Районният съд е приел, че дружеството безспорно е извършило нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ. Посочил е, че няма как на 25.03.2024 г. /датата на проверката на работното място/ на работника да е извършен начален инструктаж, тъй като той се извършвал преди започване /постъпване/ на работа, а работодателят твърдял, че бил с работника в гражданскоправни отношения от дата 01.03.2024 г. Отделно от това, нямало как на работника да му провеждан ежедневен инструктаж от началото на месец март 2024 г. при проведен начален инструктаж - 25.03.2024 г. Посочено е в оспореното решение, че работникът в декларацията твърдял, че има сключен трудов договор, а такъв не бил представен. Коментира се неяснотата в срока на изплащане на възнаграждението и размера на последното. Коментира се също и разминаването във времето, в което е заварено на място да извършва съответната трудова дейност, като се акцентира и върху това, че на място има и други работници със същите задължения и сключени граждански договори. Съобразявайки горното, РС е приел за безспорно, че дружеството, в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ не е сключило трудов договор с работника С. М. Й. преди постъпването му на работа. Обсъдени са попълнената от това лице декларация, задълженията му, уговорени като многократни и повторяеми, наименованието на длъжността и характерът на работа, началото на изпълнението на трудовите задължения, уговореното месечно възнаграждение, период на плащане, работно място, почивни дни през седмицата. Изложени са и подробни мотиви относно кредитиране на показанията на свидетелите Г.и К., както и представените в хода на проверката писмени доказателства. Посочено е също и, че се касае за отговорност на дружеството, която е обективна.

Районен съд - Свиленград е постановил оспореното решение след точен и обективен анализ на събраните доказателства, като е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, в хода на съдебното производство да установи дали е извършено твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя възприетото от РС относно извършването на нарушението от сочения от контролните органи нарушител, относно приложимия по време, място и лица закон, поради което и не намира за необходимо да го преповтаря.

В допълнение следва да бъде отбелязано, че по смисъла на чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, доколкото отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В конкретния случай се доказва безспорно наличието на трудово правоотношение между „ПЛАМПРОЕКТ“ ЕООД и С. М. Й., при липсата на сключен към момента на проверката трудов договор. Видно от представения по делото граждански договор, в същия са уговорени страните по правоотношението, извършването на конкретна дейност с определено работно място, размерът на дължимото възнаграждение и срокът на изплащането му. При гражданския договор изпълнителят, независим стопански и оперативно самостоятелен при изпълнението, дължи единствено постигането на уговорения резултат. И при двата договора – граждански и трудов, се дължи възнаграждение, но то се различава по своето естество, като трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно, а възнаграждението, което следва да заплати поръчващият, се договаря свободно между страните и се изплаща след приемане на работата, по принцип еднократно. В случая обаче следва да бъде отчетено, че в хода на проверката проверяваното дружество не е представило гражданския договор, а това се е случило в по-късен момент, като прави впечатление и от събрания по делото доказателствен материал, че управителят на дружеството е заявил наличието на трудови договори, каквито всъщност липсват. Отделно от това, видно от попълнената от работника декларация се установяват страните по правоотношението, извършването на конкретна дейност с определени работно място и работно време, почивни дни, размерът на дължимото възнаграждение и срокът на изплащането му. В този смисъл правилни са разсъжденията на РС, касаещи разликите между трудов и граждански договор. От значение в конкретния случай е, че към момента на проверката, както на място, така и по документи, между страните в правоотношението е липсвал сключен трудов договор в писмена форма по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 62, ал. 1 КТ.

По отношение на твърденията на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от РС, свързани с недопускане на доказателствени искания, следва да бъде уточнено изрично, че РС е предприел процесуални действия за разкриване на обективната истина съгласно разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 107, ал. 2 НПК, намиращи субсидиарно приложение съгласно чл. 84 ЗАНН. По аргумент от чл. 84 ЗАНН във връзка с чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК съдът е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства по случая, обективно, всестранно и пълно, въз основа на внимателна проверка на всички събрани доказателства, след което е взел решението си по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона. Всъщност съдът не е длъжен да уважи всички доказателствени искания, а да събере само допустимите, относими и необходими за изясняване на фактическата обстановка доказателства. Съдът е разрешил спора при разпределяне на доказателствената тежест, като е приел за установени онези факти, които страната е доказала. Не са нарушени принципите на равенство, безпристраност и непосредственост, като не се констатира по делото съдът да е разрешил спора в полза на ответника поради наличието на какъвто и да е било интерес от негова страна. До достигане на крайния резултат РС се е водил от закона и от вътрешното си убеждение въз основа на обективната истина, като ирелевантно е за настоящия случай изплащането на възнаграждения по гражданските договори и начисляване и изплащане на авансов данък, както и неприлагане на цялата административна преписка, и некредитиране на показанията на свидетеля И.. От значение е единствено, че е извършено административно нарушение, което се доказва от събрания в съдебното производство доказателствен материал. От това, че касаторът не е съгласен с резултата от спора, не се следва извод за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на съда. Такива би имало, когато Районният съд не събере допустимите, относимите и необходимите доказателства, при наличието на които би достигнал до различен от процесния резултат. Такива не представляват сочените от страна на касатора. Отделно от това, РС е мотивирал отказа си да ги събере, като от цялостното му процесуално поведение не се установява пристрастност към ответника. В противен случай би следвало да се приеме, че във всяко образувано пред него производство РС ще наруши горепосочените принципи само защото е разрешил спора в полза на едната страна. От факта, че на управителя на дружеството е наложена глоба, също не се следва извод за заинтересованост на РС. В този смисъл и решението не подлежи на отмяна.

Доколкото направените от РС – Свиленград изводи съответстват на фактическата обстановка и не са налице основанията на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 348 от Наказателно-процесуалния кодекс, то съдът констатира, че постановеното съдебно решение, доколкото с него се изменя НП, като се намалява размерът на наказанието от 2000 лева на 1500 лева /установения в чл. 414, ал. 3 КТ минимален размер/, следва да бъде оставено в сила /чл. 221, ал. 2 АПК/. Нарушението не е маловажно по аргумент от чл. 415в, ал. 2 КТ.

Тук е мястото да се отбележи също, че касационна жалба от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково срещу решението в посочената по-горе част не е постъпила, т.е. спор относно намаляване размера на наложеното наказание от 2000 лева на 1500 лева няма.

II. Частната жалба е депозирана в законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу акт, който подлежи на оспорване, поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, тя е ОСНОВАТЕЛНА.

Факти:

С Разпореждане № 706/05.06.2024 г. АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград е указано на дружеството жалбоподател в първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход, да осигури всички доказателства – писмени и гласни, вкл. посочените в жалбата гласни доказателства, като при неизпълнение ще бъде санкционирано финансово. Разпореждането е връчено на адв. Р., упълномощен представител съгласно представено пълномощно.

Видно от протоколно определение от 01.07.2024 г., в открито съдебно заседание дружеството се представлява адв. Р. и от адв. Ф.-Р., преупълномощена от първия съгласно представено пълномощно. Направено е доказателствено искане за призоваване на М. Г. И., доколкото същият не бил осигурен за съдебно заседание, тъй като бил на обект, намиращ се извън [община]. И. е допуснат до разпит като свидетел с протоколно определение от същата дата, като е указано на дружеството да внесе депозит. Отделно, изискани са на основание чл. 405, ал. 2 ЗСВ обяснения защо дружеството не е изпълнило дадените от съда указания за осигуряване на всички доказателства в съдебното заседание, неизпълнението на които е станало единствена причина за отлагане на делото.

В срок от адв. Р. и от адв. Ф.-Р., в качеството им на пълномощници, са постъпили писмени обяснения, че лицето И. бил предупреден да се яви в съдебно заседание, но не били уведомени за причините да не го стори, нито успели да осъществят контакт по телефона с него. Това била и причината да поискат призоваването му.

Въз основа на Разпореждане № 940/08.07.2024 г. е призован свидетелят М. Г. И. /лично/.

С Разпореждане № 951/08.07.2024 г. е повторно указано на основание чл. 405, ал. 2 ЗСВ в срок дружеството да даде обяснения защо не е изпълнило дадените от съда указания с Разпореждането за насрочване – в първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход, да осигури всички доказателства – писмени и гласни, вкл. посочените в жалбата гласни доказателства, с оглед преценката на съда да бъде наложена глоба на управителя на дружеството, като изрично е указано, че обясненията следва да бъдат дадени от законния представител на дружеството, а не – от неговите пълномощници-адвокати. Разпореждането е връчено на адв. Р..

В срок от управителя на дружеството са постъпили писмени обяснения, който се присъединява към дадените от адвокатите и заявява, че е положил достатъчно усилия за осигуряване на лицето И., своевременно предупреден за датата и часа на делото. Заявява също, че бил изненадан защо служителят не се е явил в съдебно заседание, опитал се да осъществи контакт по телефона с него, понеже имал информация, че същият е поел ангажимент за обект извън [населено място], но телефонът бил извън обхват.

С Разпореждане № 1020/18.07.2024 г. по АНД № 404/2024 г. Районен съд – Свиленград е наложил на П. Р. К., [ЕГН], в лично качество, като физическо лице, глоба в размер на 100 лева на основание чл. 405, ал. 2 ЗСВ. Посочено е, че дружеството не е осигурило за съдебно заседание разпит на лицето И., за което няма как да не знае, че на 01.07.2024 г. е „поел“ ангажимент на обект извън [населено място]. Разпореждането е връчено на К. на 10.09.2024 г. /лично/.

От същия е постъпила жалба срещу цитираното Разпореждане, като се акцентира върху това, че не участва в процеса в лично качество, че управлението на дружеството се осъществява от [населено място] и тъй като имали обекти на територията на цялата страна, нямало как да знае местоположението на всички работници във всеки един момент, вкл. и в района на [населено място]. Моли се Разпореждането да бъде отменено.

С Определение № 186/14.09.2024 г. по АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград е потвърдена наложената на П. Р. К., [ЕГН], глоба в размер на 100 лева. Посочено е, че не са налице уважителни причини за неосигуряване на лицето И. за разпит, като самият К. в личното си обяснение е заявил поемането на ангажимент за обект извън [населено място] от работника. Посочено е също и, че глобата може да бъде наложена само на физическо лице, както и, че в интерес на дружеството да се осигурят лицата, които желае да бъдат разпитани в открито съдебно заседание в процесуалното им качество на свидетели.

Правни изводи:

В НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН, е допустимо изслушване на свидетелски показания, като свидетелят се призовава. Не е предвидена изрично възможността за разпит на свидетели, допуснати при режим на довеждане. Въпреки това не е налице процесуално нарушение, от категорията на съществените, ако РС при разглеждане на делото допусне до разпит сочен от страната на свидетел, който води за съдебно заседание. Това е така, тъй като за изясняване на обективната истина, както бе посочено и по-горе, съдът, с цел да не се ограничава правото на участие на страната в производството, се позовава на допустимите, относимите и необходимите доказателства.

В НПК не е уреден институтът на ангажиране отговорност на страната при недовеждане на сочен от нея свидетел. Съгласно чл. 271, ал. 11 НПК е предвидено налагането на глоба, когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице. В случая не е проведено производството по чл. 271, ал. 11 НПК, въпреки че РС изрично е посочил в протоколното си определение от 01.07.2024 г., че неявяването на свидетеля е единствената причина за отлагане на делото. Доколкото обаче свидетелят не е бил призован, на същия не може да бъде наложена глоба, нито такава може да бъде наложена и на страната в производството по реда на чл. 271, ал. 11 НПК. Дори и да се приеме, че е налице произнасяне с определение по чл. 271, ал. 11 НПК, то същото подлежи на обжалване по реда и условията на глава Двадесет и втора НПК, не и по реда и условията на ЗСВ.

В ГПК е уреден институтът на допускане до разпит на свидетел, който страната води и без призоваване /чл. 169, ал. 3 ГПК/. В конкретния случай съдът с Разпореждане от 05.06.2024 г. е разпределил доказателствената тежест и е указал на страната в първото по делото съдебно заседание, в което е даден ход, да осигури всички доказателства – писмени и гласни, вкл. и доколкото в жалбата, с която е сезиран, е направено доказателствено искане за допускане на гласни доказателствени средства. При неизпълнение на разпореждане на съда обаче се прилагат разпоредбите на чл. 89, т. 2, чл. 91 – чл. 92 ГПК, в която хипотеза съдът се произнася с Определение, подлежащо на обжалване с частна жалба. В случая съдът се е произнесъл с Определение и е указал възможността същото да се оспори с частна жалба. Въпреки това видно от същото не е проведено производство по налагане на глоба по реда и условията на ГПК.

РС е провел производство по реда на чл. 405 от ЗСВ. Разпореждането от 05.06.2024 г. не е дадено по съответния ред въз основа на този закон, за да бъде ангажирана отговорност по чл. 405 ЗСВ. Отделно от това, за да бъде ангажирана отговорност по чл. 405 ЗСВ, такава не следва да бъде предвидена в ГПК и НПК като последица от неизвършването на конкретно процесуално действие, водещо до отлагане на делото. Нещо повече – от изложеното по-горе става ясно и, че доколкото в НПК не е уреден институтът на изслушване на свидетел, доведен от страната, то за процесуална икономия и при спазване на принципа на служебното начало съдът може да допусне поискан от страната свидетел, който тя води. На практика в случая РС е приложил ГПК, без на същия да е предоставена тази възможност при липса на субсидиарно приложение на ГПК. В този смисъл Районният съд не е следвало да ангажира отговорността на управителя на дружеството, вкл. и доколкото още в първото открито съдебно заседание процесуалният представител на същото е поискал разпит на свидетел при режим на призоваване.

Дори и да се приеме, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 405 ЗСВ, то РС е следвало след даване на обяснения от лицето да се произнесе с решение, а не – с определение. Установена е съдебна практика, че подобно произнасяне представлява съществено процесуално нарушение от страна на съда, което влече до отмяна на постановения от него акт. Настоящият състав не се отклонява от това разбиране, като държи да отбележи, че в случая РС е следвало да се произнесе с решение, което всъщност подлежи на оспорване в отделно производство по чл. 405, ал. 4 ЗСВ по реда на ЗАНН. Допуснатата от РС – Свиленград грешка относно производството, което е проведено по повод налагане на глоба за отлагане на делото поради неосигуряването на свидетел за първото откритото съдебно заседание, е довело както до постановяване на неправилен съдебен акт, така и до провеждане на настоящото съдебно производство. За процесуална икономия и предвид формиран извод за отмяна на наложената глоба, обаче, делото в тази част не подлежи на връщане за ново разглеждане от РС.

Отмяната на глобата се следва и от това, че в случая не се доказва виновно неизпълнение на разпореждане на съда от страна на управителя на дружеството П. Р. К.. В действителност управителят на дружеството е този, който представлява дружеството и който следва да понесе отговорност при неизпълнение на разпореждане на съда, вкл. и предвид вида на предвиденото от законодателя наказание, но от данните по делото не се установява същият да е получил Разпореждането от 05.06.2024 г., така че да се приеме за предупреден за последиците от неизпълнението му. Касае се за различни правни субекти – юридическо лице и управител, поради което и следва по безспорен начин да се докаже, че последният е бил наясно с въведеното му задължение и какви са последиците при евентуално негово неизпълнение, вкл. и доколкото отговорността е лична. Отделно от това, дори и да не е направено своевременно искане за допускане до разпит на свидетел още в жалбата, с която е сезиран РС, подобно доказателствено искане може да бъде направено и за първи път в открито съдебно заседание. Предвид спецификите на конкретния случай не може да се приеме, че неявяването на свидетел е причина за отлагане на делото, вкл. и доколкото свидетелят се е явил след призоваването му в следващото открито съдебно заседание. Дали причините за неявяване на свидетеля са били уважителни или не, съответно – знаел ли е управителят на дружеството за неявяването му, са обстоятелства, които настоящата съдебна инстанция не изследва. За пълнота, следва да се отбележи, че действително управителят представлява дружеството, вкл. и в качеството му на работодател, но е и факт, че няма как този управител като физическо лице да е наясно във всеки един момент, без да извърши необходимите проверки и при съобразяване на седалището и адреса на управление на дружеството и различните работни места, къде точно се намира всеки един от работниците на дружеството.След като РС е приел, че за изясняване на фактите по делото ще изслуша сочен от страната свидетел, вкл. и като го е призовал по-късно, при това първо указвайки възможностите на страната с Разпореждането от 05.06.2024 г., неправилно е наложена глоба на управителя на дружеството. В този смисъл същата следва да бъде отменена.

III. Разноски:

С оглед изхода от спора и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК в полза на ответника по касация се дължат разноски, които на основание чл. 63д, ал. 4-5 ЗАНН във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от НЗПП представляват юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, платимо в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Разноски в производството по частната жалба не се дължат, тъй като те се претендират от лице, което е упълномощено от дружеството и не разполага с представителната власт по отношение на неговия управител.

Така мотивиран, Административен съд - Хасково

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/09.10.2024 г. по АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград.

 

ОТМЕНЯ Определение № 186/14.09.2024 г. по АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е потвърдена наложената на П. Р. К., [ЕГН], глоба в размер на 100 лева

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 1020/18.07.2024 г. по АНД № 404/2024 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което на П. Р. К., [ЕГН], е наложена глоба в размер на 100 лева.

 

ОСЪЖДА „ПЛАМПРОЕКТ“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, сумата в размер на 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.