Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 607 / 31.10.2018
година, гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На първи октомври през две хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Павлина Николова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1443 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.Д.Д. с ЕГН ********** ***; против Х.Н.Х. с ЕГН ********** ***
- иск с правно основание чл.265 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че през м.12.2017 г. сключил с ответника договор за
изработка, с който последният се задължил да измаже и да положи фина шпакловка
на първия етаж от къщата на ищеца, находяща се на адреса му, като площта била
116 кв.м. Ответникът извършил замазка с турбозол, след което направил и
шпакловката, за което ищецът закупил 2 бр. баки от по 36 лв., които ответникът
изразходил. Ищецът отсъствал от града, а когато се върнал, видял че работата е
извършена, за което заплатил на ответника сумата от 200 лв., без да поиска
разписка за това, като приел работата по външни белези. През м.02. ищецът наел
„*******“ ЕООД-Хасково, да положи върху шпакловката латекс с различен цвят за
отделните стени. Когато работниците на фирмата започнали да полагат латекса, се
оказало, че шпакловката се деформирала и се отделяла от стената. Ищецът извикал
ответника, да види дефектите по стените и той се уверил, че не е качествено и
че шпакловката пада от стената, не дал обяснение за това и си тръгнал набързо.
Това наложило цялата шпакловка, положена от ответника, да бъде свалена от
стените и да бъде направена нова от посоченото дружество, за което ищецът
заплатил сумата от 580 лв., представляваща пряка вреда от некачественото
изпълнение. Ищецът многократно се срещал с ответника, за да иска връщане на
заплатеното му възнаграждение от 200 лв., но той отказвал, макар да признавал,
че е взел парите. По случая била образувана преписка с вх. № 689/2018 г. на
РП-Хасково с отказ да се образува ДП, но съдържаща признание на ответника за
получената от ищеца сума в размер на 200 лв.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника, да му заплати нанесените му преки щети в размер на 580 лв., заплатеното
му възнаграждение от 200 лв. за некачествено изпълнение, както и 72 лв. за
цената на материала, или всичко общо 852 лв., както и направените по делото
разноски. В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.
Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен
срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита иска за допустим, но за неоснователен и
недоказан, поради което иска отхвърлянето му изцяло. Възразява, че
претендираната сума била недължима, т.к. вземането не било ликвидно и
изискуемо, не било установено на какво основание се претендира и как е
формирано по размер. Оспорва изцяло ищцовите твърдения за настъпилите
материални щети, техния размер и извършените разходи за отстраняването им.
Ищецът сам сочел, че има настъпили вреди в следствие дейността на „*******“
ЕООД. От приложените към исковата молба писмени доказателства не се
установявало, какви са нанесените материални щети, какви ремонтни дейности по
вид и стойност са извършени, като същите били изготвени единствено за целите на
настоящото производство от страната, която целяла да извлече благоприятни
последици от тях. Ето защо, исковата претенция била недоказана и неоснователна
и следвало да се отхвърли. Това искане ответникът поддържа в открито съдебно
заседание лично и чрез пълномощник.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, че помежду им през м.12.2017
г. е бил сключен договор за изработка, с който ответникът се задължил да измаже
и да положи фина шпакловка на първия етаж от къщата на ищеца, находяща се на
адреса му, като площта била 116 кв.м. Те не спорят още, че в изпълнение на
задълженията си, ответникът извършил замазка и шпакловка, но ищецът останал
недоволен от така извършената от ответника работа, поради което, а и защото
ответникът присвоил 5 торби строителен материал турбозол - той сезирал
РП-Хасково чрез началника на РПУ-Хасково, с жалба с вх. №
197000-2671/08.03.2018 г. По образуваната полицейска преписка са били снети
обяснения, в т.ч. и от страните в настоящото производство. С постановление на
РП-Хасково от 03.05.2018 г. е отказано да се образува досъдебно производство и
е прекратена преписка с вх. № 689/2018 г. на РП-Хасково по случая, на основание
чл.218б от НК и чл.24 ал.1 т.1, чл.46 ал.2 т.1, чл.199 и чл.213 от НК. Няма
данни за обжалването му. Представената по делото фактура № 14/02.04.2018 г. е
издадена на ищеца, като получател, от „*******“ ЕООД-Хасково, като доставчик,
на услугата – ремонтна дейност – изкъртване на некачествена шпакловка – 116
кв.м., по единична цена от 5 лв., всичко на обща стойност 580 лв. Тази сума е
била преведена по банков път от ищеца на дружеството на 28.05.2018 г., видно от
представена вносна бележка от същата дата, издадена от Банка Пиреос България АД
– клон Хасково. Ищецът представи по делото още две стокови разписки, издадени
от „Тидиимпекс“ ЕООД-Хасково и подписани от представител на дружеството.
Първата е с № 551/22.01.2018 г., а втората с № 241/25.01.2018 г., като и двете
касаят покупката на стока – „шийтрок финиш“ 25 кг/оранжев, по един брой – в
първата разписка на стойност 36,08 лв., а във втората – 36 лв., с дати на
плащане, съвпадащи с датите на издаване на разписките.
В подкрепа на възраженията си по делото ответникът ангажира
гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Р. И. Х., който заедно с
ответника е участвал в изпълнението на възложената от ищеца работа по имота му.
Те измазали къщата му – ищецът бързал да се шпаклова, но било мокро, всичко
било нормално, но той бързал и да се боядисва, от което дошъл проблемът. Когато
ги наемал, ищецът правил пазарлъка с ответника, като ремонта направили през
декември 2017 г. По принцип ремонти се правили и зимните месеци, но после вътре
трябвало да се пусне печка, което свидетелят не знаел, дали ищецът е направил,
след като си тръгнали. Те шпакловали и му обяснили, че още не е за боядисване,
т.к. е мокро. След това ищецът извикал други майстори, тогава извикал
ответника, т.к. имало проблем, но свидетелят не знае какво е станало. Самият
св. Х. имал опит с такива ремонти, като това не му бил първи ремонт и от други
клиенти нямали оплаквания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявения иск:
Сключеният между страните по делото неформален договор представлява по
същността си договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, по силата на
който ищецът, като поръчващ, е възложил, а ответникът, като изпълнител, е приел
да извърши през м.12.2017 г. – измазване и полагане на фина шпакловка на първия
етаж от къщата на ищеца, находяща се на адреса му, с площ от 116 кв.м. Страните по делото не спорят, че в изпълнение на
задълженията си, ответникът извършил замазка и шпакловка, както и че ищецът е
останал недоволен от така извършената от ответника работа. Основният спорен
въпрос по делото е, че дали некачествената работа е по вина именно на ответника
и дали той следва да носи отговорност за същата. След съвкупния анализ на
събрания по делото доказателствен материал, съдът достига до положителен
отговор на този въпрос. За доказване
основателността на процесния иск е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: договорно задължение и неговото виновно
неизпълнение; некачественост на изработеното; липса на приемане на
изпълнението, което не е съобразено с договореното, и незабавно уведомяване за
явни и скрити недостатъци, както и поправимост на изработеното, за което следва
да се направят разноски. В случая се установи наличието на всички цитираните елементи на
сложния фактически състав, което обуславя установеността на предявения иск по
основание. Възможността по чл.265 ал.1 от ЗЗД представлява особено
приложение на общото правило на чл.80 ал.1 от ЗЗД, целящо да възстанови
равновесието в насрещните престации по договора за изработка. В тази хипотеза, във
всички случаи след откриване на недостатъци - явни или скрити – възложителят
трябва незабавно да уведоми изпълнителя за тях. Няма значение кога са открити
недостатъците - веднага, понеже са явни, или по-късно, понеже са скрити и не са
могли да бъдат забелязани веднага. Същественото в разпоредбата на чл. 264 ал.2 ЗЗД е задължението за незабавно уведомяване, тъй като ако уведомяването не е
незабавно, правата на възложителя се преклудират. В настоящия случай не е
спорно, че незабавно след като е узнал за некачествената работа на ответника,
ищецът го е потърсил и извикал на место и самият той да се увери. В тази насока
са както ищцовите твърдения, а така също и свидетелските показания, събрани по
искане на ответника, кореспондиращи с данните по прокурорската преписка.
Недостатъците в случая следва да се приемат, че са били скрити, доколкото се
касае за качество и здравина на положена на стени шпакловка, чиято негодност се
е установила едва след като е предприето боядисване на същите тези стени.
Ответникът не оспорва изложената от ищеца хронология – сключването на договора
помежду им през м.12.2017 г., последвалото изпълнение от страна на ответника,
наемането от ищеца през м.02.2018 г. на „*******“ ЕООД-Хасково, да положи върху
шпакловката латекс с различен цвят за отделните стени, когато се оказало, че
шпакловката се деформирала и да се отделяла от стената, след което ищецът
извикал ответника на место. Скоро след това е и сезирането от страна на ищеца
на прокуратурата за случая, а именно с негова жалба от 08.03.2018 г. По
естеството си тези недостатъци са скрити – не биха могли да се открият при
обикновения начин на приемане или са се появили по-късно; но веднага след
откриването им ищецът е уведомил ответника за тях и е поискал отстраняването им.
Ето защо, съдът намира за доказано, че ищецът е възразил своевременно, респ.
веднага след откриването на недостатъците, против некачествено изпълнената от
ответника работа, според правилото по чл.264 ал.2 от ЗЗД, при което за оборена
следва да се счита презумпцията по ал.3 от същия текст. Неодобряването и
неприемането на работата обуславя възможността за поръчващия, да реализира
отговорността на изпълнителя по чл.265 ал.1 от ЗЗД, но не и в търсения в
настоящото производство обем. Нормата дава възможност на поръчващия да иска от
изпълнителя алтернативно – поправяне на работата без заплащане, или заплащане
на разходите за поправката или съответно намаление на възнаграждението. В
хипотезата й попада единствено ищцовата претенция за сумата от 580 лв., която
той е заплатил на 28.05.2018 г. по фактура № 14/02.04.2018 г. издадена му от „*******“
ЕООД-Хасково за услугата – ремонтна дейност – изкъртване на некачествена
шпакловка – 116 кв.м., по единична цена от 5 лв., всичко на обща стойност 580
лв. Съдът приема, че сумата е разходвана именно за необходимата поправка в
следствие некачествената работа на ответника. Последният не оспори това писмено
доказателство, а възраженията му останаха бланкетни, дори и след подробните
указания на съда по чл.145 ал.2 от ГПК. Ответникът не посочи
конкретно - поради какви причини счита, че претендираната сума била недължима,
т.к. вземането не било ликвидно и изискуемо, не било установено на какво
основание се претендира и как е формирано по размер; нито уточни, какво
всъщност, вместо описаното по исковата молба, възразява, че представляват
настъпилите материални щети, техния размер и извършените разходи за
отстраняването им; нито посочи с какво конкретно „*******“ ЕООД е реалният
причинител на вредите.
За посочените обстоятелства, той не формулира и
доказателствени искания, съобразени с чл.156 от ГПК. От събраните по искане на
ответника гласни доказателства не се установява ответната теза, недостатъците да
са се появили в резултат на действия или бездействия на самия ищец или на
наетата от него фирма; като съдът държи сметка и за това, че разпитаният по
делото свидетел също е работил на обекта на ищеца и в този смисъл показанията
му не са безпристрастни и незаинтересовани.
Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
горепосочената сума, но за останалите две суми – искът като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли. Претенцията на ищеца е и за това, ответникът
да му върне изплатеното му възнаграждение от 200 лв., а така също и сумата от 72
лв. - цената на материала – за замазка с турбозол и шпакловка, за което ищецът
закупил 2 бр. баки от по 36 лв., които ответникът изразходил. Както се посочи,
нормата на чл.265 ал.1 от ЗЗД не предвижда възможност за кумулативното уважаване
и на тези претенции на ищеца. Изплатеното на ответника възнаграждение, чийто размер
не е спорен по делото, би могло единствено съответно да се намали с
необходимите за поправката разходи, но не и да се търси изцяло на посоченото
правно основание. Липсва основание и за присъждане на посочените разходи за
материали – от една страна като непопадащи в хипотезата на правната норма, а от
друга страна, като недоказани. За установяването им ищецът представи единствено
две стокови разписки от януари 2018 г., касаещи покупката на стока – „шийтрок
финиш“ 25 кг/оранжев, по един брой – в първата разписка на стойност 36,08 лв.,
а във втората – 36 лв. Съдът обаче не разполага с необходимите специални
знания, за да прецени, дали така описаната стока е идентична със сочената от
ищеца за необходимите замазка и шпакловка, както и дали същите действително са
били вложени в ищцовия обект от ответника.
Предвид уважената част от иска /чл.78 ал.1 от ГПК/, ответникът следва да
бъде осъден, да заплати на ищеца и сумата от 34,04 лв., съразмерно на
направените от него деловодни разноски за държавна такса.
Предвид отхвърлената част от иска /чл.78 ал.3 от ГПК/, ищецът следва да
бъде осъден, да заплати на ответника сумата от 127,70 лв., съразмерно на
направените от него деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Х.Н.Х. с ЕГН **********
***; ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д. с ЕГН ********** ***; сумата от 580 лв., заплатена на 28.05.2018 г. по фактура № 14/02.04.2018 г.
издадена от „*******“ ЕООД-Хасково за услугата – ремонтна дейност – изкъртване
на некачествена шпакловка – 116 кв.м., необходима за поправката на извършената
от ответника некачествена работа по сключен с ищеца договор за изработка от
м.12.2017 г. за измазването и полагането на фина шпакловка на първия етаж от
къщата на ищеца, находяща се на адреса му; като искът - ответникът да бъде
осъден да заплати на ищеца и изплатеното по договора възнаграждение от 200 лв.,
а така също и сумата от 72 лв., представляваща цената на материала за замазка с
турбозол и шпакловка - 2 бр. баки от по 36 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Х.Н.Х. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Д. с ЕГН ********** сумата от 34,04 лв., представляваща деловодни разноски.
ОСЪЖДА И.Д.Д. с ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на Х.Н.Х. с ЕГН ********** сумата от 127,70 лв., представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г. Д.