№ 45021
гр. София, 25.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:П С
като разгледа докладваното от П С Частно гражданско дело №
20241110113854 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 25.03.2024 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и пети март две хиляди двадесет и четвърта година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П С
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 13854 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от „А..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д..“ № 25, офис
1
сграда .., ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение против Г. С. Ж., с ЕГН **********, от гр.
София, ж.к. „..“, бл. .., вх. А, ет. 5, ап. 9, за сумата от 300 лв. - главница по договор за
паричен заем № ... от 28.03.2022 г., сключен между „С...“ ООД и Г. С. Ж., приложение № 1
от 14.06.2023 г. рамков договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между „С...“ ООД и „А..”
ЕАД, сумата от 30,70 лв. - договорна лихва от 28.04.2022 г. до 28.09.2022 г., сумата от 132,86
лв. – обезщетение за забава за периода от 29.04.2022 г. до 06.03.2024 г., със законната лихва
върху главницата от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 25.03.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 300 лв. - главница по договор за паричен заем № ... от
28.03.2022 г., сключен между „С...“ ООД и Г. С. Ж., приложение № 1 от 14.06.2023 г. рамков
договор за цесия от 14.06.2023 г., сключен между „С...“ ООД и „А..” ЕАД, сумата от 30,70
лв. - договорна лихва от 28.04.2022 г. до 28.09.2022 г., със законната лихва върху главницата
от 07.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в размер на 53,50 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
132,86 лв. – обезщетение за забава за периода от 29.04.2022 г. до 06.03.2024 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит 28.03.2022 г., който намира правното си основание в чл. 9
от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла
на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенцията за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност
на неравноправна клауза. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
2
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочената сума следва да бъде отхвърлено.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на „А..” ЕАД, с ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д..“ № 25, офис сграда .., ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Ю Х Ю,
против Г. С. Ж., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..“, бл. .., вх. А, ет. 5, ап. 9, сумата от
132,86 лв. /сто тридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/ – обезщетение за забава за
периода от 29.04.2022 г. до 06.03.2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3