Р Е Ш
Е Н И Е
Номер
392 27.11.2020 година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На двадесет и девети октомври Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 198 по описа за 2018 година.
Производството е образувано
по редовна и допустима искова молба от ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД – в ликвидация, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к.“Лазур“ бл.123, партер,
представлявано от ликвидатора Мария Д. Дошева, чрез пълномощник адв.Георги
Валентинов Денборов от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Тунджа“ №
29, ет.4, ап.13 против Д. М. О К.
гражданка на И., родена на ***г. в Л., с документ за самоличност паспорт
№ **689 издаден на 24.10.2012г. от Паспортна служба на И., гр.Д., валиден до
24.10.2022г., с адрес: С. Х., Ф., Л., И. 2, представлявана от от адв. Емил
Величков Трифонов от АК-Пловдив, с адрес на кантората: гр.Пловдив, ул. „Мали
Богдан“ № 21, да бъде развален сключен на 26.04.2013 г. договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.а.№ *, том *, рег.№ *,
н.д.№ */2013 г. на нотариус с район на действие РС-Бургас, вписан в СВ – Бургас
с.нот.а.№ *, том *, рег.№ *, н.д.№ */2013 г. на недвижим имот, находящ се в
гр.Созопол, област Бургас, с идентификатор 67800.7.45.2.20, поради неплащане на
цената от купувачката, да бъде осъдена да предаде владението върху имота и да
заплати направените по делото разноски. Твърди се от ищцовата страна, че в
нот.а.№ 178/2013 г. е сключена сделка между страните, съгласно която O.K. е
закупила недвижим имот, находящ се в гр.Созопол: Апартамент № А – 14,
съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.7.45.2.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива едно, с площ съгласно кадастралната схема от 155
кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на собственост
върху общите части на сградата и състоящ се от 3 спални, 3 тераси, всекидневна,
трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, външно стълбище и панорамна
тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 67800.7.45.2.19,
под обекта - 67800.7.45.2.14 и 67800.7.45.2.8, над обекта – няма, ведно със
съответните проценти от правото на строеж върху недвижимия имот, върху който е
построена сградата, съставляващ поземлен имот с идентификатор 67800.7.45, с
адрес на имота: гр.Созопол, местност „Буджака“, целият с площ от 3406 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
за друг вид курортно – рекреационен обект. Цената на имота е била
33 333.33 евро без ДДС, платима до 5 години от сключването на сделката,
която обаче изобщо не е била платена. Поради липсата на плащане, за дружеството
е безпредметно да изпраща покана със срок за изпълнение. След разваляне на
договора по вина на ответницата, същата следва да бъде осъдена да предаде
владението върху имота на дружеството.
Ответната страна не отрича
съществуването на сключен договор за покупко-продажба, оформен с посочения
нотариален акт, чрез който смятала да закупи описания недвижим имот. Но между
страните е бил сключен договор за наем на имота, който дружеството е следвало
да плаща за ползването – по 1000 евро на месец. Този договор за наем е бил
прекратен с анекс от 01.11.2016г., като е било направено прихващане между
дължимите цена и наем и с това страните са уредили окончателно отношенията
помежду си. Приложени са писмени доказателства.
С допълнителната искова молба,
ищецът излага доводи, че покупко-продажбата е била така сключена, че
ответницата да не плати дължимата цена чрез ефекта на давността. По време на
сделката, пълномощникът на купувача е бил представител и на продавача, който
пък действал и чрез друг пълномощник. Представените от ответната страна писмени
приложения са били съставени единствено с цел ползването им в настоящия процес,
тъй като положеният печат нито при подписването, нито сега, се използва от
”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД. Уговореният месечен наем не кореспондира с
условията в България и ваканционния характер на местонахождението на имота.
Дружеството никога не е сключвало договори за наем на други недвижими имоти
след 2011 г., а за управлението на имотите ползва услугите на други дружества.
В счетоводството на ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД не са били осчетоводявани
приходи или разходи, свързани с тези документи.
В отговора на допълнителната
искова молба, ответната страна твърди, че изложеното от ”Сънуорлд пропъртийс
БГ” ООД не се подкрепя от доказателствата по делото.
В съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба и моли съда да постанови решение, с което
да уважи исковете, като присъди и направените съдебни разноски. В подкрепа на
исковата претенция ангажира свидетелски показания, съдебно-счетоводна,
съдебно-оценъчна и съдебно-техническа експертизи. Доводи бяха развити и в
писмени бележки.
В съдебно заседание ответната страна, чрез
процесуалния си представител, поддържа направените възражения и счита, че съдът
следва да отхвърли предявения иск за разваляне като неоснователен, като й бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски. Защитната си теза изложи и в
писмени бележки.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като подадена от лице,
което има правен интерес. Предявените искове са с правно основание в чл.87 ал.
3 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС.
С протокол от извънредно заседание на Общото събрание
на съдружниците в ”Сънуорлд
пропъртийс БГ” ООД, проведено на 12.11.2012 г., е взето решение за продажбата
на недвижим имот на дружеството, представляващ апартамент № А-14, с адрес на
имота: гр. Созопол, местност „Буджака“, сграда Група I, секция А, построена в УПИ V- 7045, с цел финансиране на
търговската дейност на дружеството. Установява
се от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т.*,
рег.№ *, н.д.№ */ 2013г. на нотариус с район на действие РС-Бургас (л.7-8), че Д.М. O.K. е закупила от ищцовото дружество описания недвижим
имот за сумата от 33 333,33 евро без с ДДС, които следва да бъдат платени
от купувача на продавача по банков път, ведно с начисления ДДС, в срок от пет
години, считано от датата на подписване на нотариалния акт. Няма спор между
страните, че тази договорка не е изпълнена и сумата, уговорена като продажна
цена за имота, не е постъпвала по банкова сметка ***. На 01.06.2013 г. е
сключен договор за наем на недвижим имот, с който ответницата е предоставила за
временно и възмездно ползване на ищцовото дружество процесния недвижим имот,
при договорена наемна цена в размер на 1000 евро на месец и за неопределен
срок. С приемо – предавателен протокол от същата дата на дружеството е
предадено владението върху имота. На 01.11.2016 г. е подписан анекс към
договора за наем от 01.06.2013 г., с който страните се споразумяват и признават,
че наемателят ”Сънуорлд
пропъртийс БГ” ООД има вземане към
наемодателката Д.М. O.K.
в размер на 40 000 евро, произтичащо от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, т.*, рег.№ *, н.д.№
*/ 2013г., а наемодателката има вземане към наемателя в размер на
47 855,68 евро, произтичащо от договора за наем. Страните се съгласяват да
извършат прихващане на вземанията си до размера на по – малкото от тях и да
нямат претенции една към друга за посочените вземания, като дължимата от дружеството
след прихващането сума в размер на 7 855,68 евро ще бъде опростена. На
същата дата е подписан и приемо – предавателен протокол, с който дружеството е
предало владението на процесния имот на собственика O.K..
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза,
вещото лице, по която дава заключение, че за периода от 2013 до 2016 г. в
счетоводните регистри на ищцовото дружество няма счетоводни записвания,
свързани с договора за наем от 01.06.2013 г., съответно няма никаква информация
в ГФО на дружеството за същия период. Установено е още от вещото лице, че в
информационният масив на ТД на НАП - гр. Бургас, ответницата Д.М. O.K. не е подавала данъчни декларации за деклариране
на доход от наем с източник Република България.
От заключението на назначената и изслушана съдебно –
оценъчна експертиза се установява, че за периода от 01.06.2013 г. до края на
2014 г. пазарната цена на месечния наем за процесния имот е в размер на 810
лева, а за периода от началото на 2015 г. до 01.11.2016 г., същата възлиза в
размер на 920 лева.
Съгласно заключението на вещото лице, по назначената и
изслушана по делото съдебно – техническа (химическа) експертиза, подписите в
представените по делото документи са изпълнени с химикални пасти, като договор
за наем на недвижим имот от 01.06.2013 г. и анекс от 01.11.2016 г. към договор
за наем от 01.06.2013 г. са изпълнени със светлосиня химикална паста със сходни
по вид и физично – оптични свойства, а приемо – предавателен протокол от
01.06.2013 г. и приемо – предавателен протокол от 01.11.2016 г. са изпълнени
със тъмносиня химикална паста със сходни по вид и физично – оптични свойства.
Констатирано е, че документите са отпечатани на един и същ по вид принтер, а
почеркът на Л. Д. Г.за периода от 2013 до 2016 г. се характеризира с висока
устойчивост и слаба вариативност. По отношение на отпечатъците от кръгъл печат
в горепосочените четири документа е установено, че те не са положени с кръглия
печат на ищцовото дружество, с който са положени отпечатъци в представените за
сравнение документи.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р.В.
се установява, че за периода от 2015 г. до 2017 г., процесният апартамент не е
бил отдаван под наем, а ответницата го е посещавала няколко пъти.
Събраните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, водят до извода за основателност на предявения иск за
разваляне на сключения между страните договор. Безспорно установено по делото
е, че между страните е сключен договор за продажба на недвижим имот за сумата
от 33 333,330 евро, която сума ведно с дължимия ДДС ответницата Д.М. O.K. е следвало да заплати в
срок от пет години, считано от датата на
подписване на нотариалния акт. Договорът за покупко - продажба е двустранен,
възмезден и консенсуален. В него е било постигнато съгласие, плащането на
уговорената цена да стане до изтичането на определен срок. Спорно между
страните е обстоятелството, дали това задължение се е погасило с твърдяното от
ответницата прихващане, обективирано в представения по делото анекс от 01.11.2016г.
Съгласно чл.87 ал.1 и ал.4 от ЗЗД, когато длъжникът по
един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение, с предупреждение, че след изтичане на срока ще смята
договора за развален. Разпоредбата на чл.87 ал.2 от ЗЗД урежда хипотезите, при
които се допуска разваляне на договора и без предоставяне на срок за изпълнение
на длъжника. Според чл.87 ал.3 от ЗЗД, развалянето на договорите, с които се
прехвърлят вещни права върху недвижим имот, става по съдебен ред.
В настоящия случай кредиторът няма задължение да дава
срок за изпълнение на длъжника, тъй като такъв е уговорен в самия договор. С
подаването на исковата молба е отправено изявление за развалянето му без
предоставяне на срок за изпълнение поради продължителната забава на длъжника, в
резултат на която изпълнението станало безполезно за ищеца. Ответникът твърди
наличие на плащане чрез прихващане на насрещни задължения и поради това смята,
че е изпълнил договора. В тежест на ответника е да установи при условията на
пълно и главно доказване, наличието на плащане по договора, включително чрез
извършено прихващане. В тази връзка ответницата се позовава на представените по
делото договор за наем на недвижим имот
от 01.06.2013 г., приемо – предавателен протокол от същата дата, анекс от
01.11.2016 г. към договора за наем от 01.06.2013 г. и приемо – предавателен
протокол от 01.11.2016 г., които според нея доказват твърдяното прихващане на
насрещни задължения между страните, с
което задължението й за плащане на продажната цена по договор за покупко –
продажба на недвижим имот е изпълнено. Поради оспорване на истинността на
посочените документи от ищеца, по делото са събрани множество доказателства.
В приетото и неоспорено заключение на вещото лице по
назначената и изслушана съдебно – счетоводна експертиза се установява, че в
счетоводствата на ищцовото дружество няма счетоводни записвания, свързани с договора
за наем от 01.06.2013 г. Вещото лице е констатирало още, че документите
свързани с твърдените от ответницата наемни правоотношения и тези, свързани с
уреждането на взаимни задължения между страните, не са налични в ищцовото
дружество. Установено е още, че за периода от 2013 г. до 2016 г. в ГФО на ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД няма
информация за задължения по процесния договор за наем. Фактът, че документите
не са налични в дружествените книжа и в счетоводните записвания на дружеството
ищец, не е отразено наличието на задължения по процесния договор за наем,
съответно извършено прихващане на това задължение с вземането за продажната
цена на процесния недвижим имот, следва да бъде ценен съвкупно с останалите
факти и обстоятелства по делото, тъй като сам по себе си той нито доказва, нито
отрича наличието на твърдените от ответницата взаимоотношения между страните. От назначената съдебно – оценителна експертиза се
установява, че средната пазарна наемна цена на недвижим имот, с характеристики
подобни на процесния за периода 2013 г. 2016 г. е около 920 лева. В съдебно
заседание, вещото лице заявява, че е използвала приходния метод при
краткосрочно отдаване под наем, тъй като не е намерила оферти и пазарни случаи,
в които апартаменти в гр. Созопол да се отдават целогодишно или дългосрочно и
извън туристическия сезон. С оглед вписания в търговския регистър предмета на
дейност на ищеца, не могат да бъдат споделени застъпените от ответницата доводи
в писмената защита, че процесния имот, който се намира на последния етаж на
жилищна сграда, е бил ползван от дружеството заедно със специфично и
скъпоструващо обзавеждане за бизнес цели. Нелогично е, ако имотът е бил
необходим за бизнеса на ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД, да бъде продаден и то под отлагателно условие
за плащането на продажната му цена за срок до пет години, а в последствие нает
за двойно по – висока от средната пазарна цена.
Относно установяване на факта за фактическото ползване
на процесния имот от ищеца за периода от 2013 г. до 2016 г., по делото са събрани
гласни доказателства от свидетелката В., която заявява, че наблюденията й за
процесния имот са в периода от месец февруари 2015 г. до края на 2017 г. За този
период свидетелката твърди, че имотът не се е отдавал под наем. Този факт ѝ
е известен, поради длъжността, която е изпълнявала към този момент – управител
на комплекса, в който се намира процесният имот, както и поради личните й
отношения с ответницата O.K., нейната леля М. Г.и Л. Г..
Свидетелката твърди, че като пълномощник на последните двама е отговаряла по
въпросите за настаняване и за недвижимите им имоти. Виждала е ответницата да
посещава апартамента няколко пъти. Съдът кредитира изцяло така дадените
свидетелски показания, които оборват твърденията на O.K., че процесния имот е бил ползван под наем от ищцовото
дружество, тъй като, същите са обективни и безпристрастни, не страдат от
вътрешни противоречия и кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал. В подкрепа на извода за недоказаност на твърдяното
между страните наемно правоотношение е и установеният от вещото лице по съдебно
– счетоводната експертиза факт, че ответницата не е подавала данъчни декларации
за деклариране на доходи от наем с източник в Република България.
Съдът кредитира и изслушаната и приета по делото
съдебно – техническа експертиза, чийто изводи сочат, че представените по делото
документи от ответната страна, свързани с наемни правоотношения между страните,
имат много сходни характеристики. Всички четири броя документи (договор за наем на недвижим имот от 01.06.2013 г.,
приемо – предавателен протокол от същата дата, анекс от 01.11.2016 г. към
договора за наем от 01.06.2013 г. и приемо – предавателен протокол от
01.11.2016 г.) са подписани с химикална паста,
като характеристиките й по вид и физично – оптични свойства са сходни, а именно
тези в договора за наем от 01.06.2013 г. са сходни с анекс от 01.11.2016 г. към
договора за наем от 01.06.2013 г., а тези в приемо – предавателен протокол от
01.06.2013 г. са сходни с тези в приемо – предавателен протокол от 01.11.2016
г., независимо, че е посочена различна дата на изготвянето им. Констатирано е,
че документите са отпечатани на един и същ по вид принтер, а отпечатъците от
кръгъл печат не са положени с кръглия печат на ищцовото дружество, с който са
положени отпечатъци в представените за сравнение документи. В съдебно заседание
експертът уточнява методите на изследване на документите, като заключава, че
разгледани в своята съвкупност са налице твърде много съвпадения между изследваните
характеристики на документите, за да имат случаен характер, което води до
извода, че най - вероятно те са изготвени наведнъж, по едно и също време, при
едни и същи условия и с едни и същи материали и средства. С оглед обсъдените
доказателства, може да се направи логичен извод, че представените по делото
документи - договор за наем на недвижим имот от 01.06.2013 г., приемо –
предавателен протокол от същата дата, анекс от 01.11.2016 г. към договора за
наем от 01.06.2013 г. и приемо – предавателен протокол от 01.11.2016 г., са
неистински и са съставени за целите на настоящото производство.
От представения по делото протокол за извънредно
заседание на общото събрание на съдружниците в ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД, проведено на
12.11.2012 г., е видно, че решението за продажбата на процесния недвижим имот е
взето с цел финансиране на търговската дейност на дружеството. Тази цел
предполага, че на дружеството са нужни свободни средства, с които да развива
дейността си, за което е взето решение по целесъобразност за тяхното набавяне. Противоречи
на търговската логика, по – малко от два месеца след продажбата на имота,
дружеството да го наема, при заплащане на два пъти по – висока наемна цена, при
това без да е получило цената от продажбата му. При това положение, съдът приема
за недоказани твърденията на ответницата Д.М. O.K., че е изпълнила задълженията си по договора за покупко –
продажба за плащане на продажната цена, чрез прихващане на насрещни с ищеца
задължения.
Съгласно Постановление № 3/ 29.03.1973 г. по гр. д. №
2/1973 г. на Пленума на ВС на РБ, основен принцип в облигационното право е
изпълнението на поетите по договор задължения и постигането на тези реални
цели, които страните са преследвали със сключването на договора. Разясненията са
в смисъл, че при споровете във връзка с неизпълнението на договорите, следва да
се изхожда от възможностите за тяхното изпълнение и да се допуска развалянето
им само в случаите, когато неизпълнението е толкова съществено, че прави
невъзможно постигането на договореното. Развалянето на двустранните договори
поради неизпълнение, когато с тях се прехвърлят вещни права върху недвижими
имоти, става по съдебен ред - чл. 87 ал. 3 от ЗЗД, като съдът би могъл да даде
допълнителен срок за изпълнение според обстоятелствата, ако длъжникът предложи
да изпълни в течение на процеса. С Решение № 29/ 13.04.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 396/2010 г., I т. о., ТК е прието, че „обстоятелства“ по смисъла на чл. 87
ал. 3, изр. 2 ЗЗД, въз основа на които съдът, разглеждащ иск по чл. 87 ал. 3 ЗЗД, може да даде на длъжника срок за изпълнение на парично задължение са:
наличието на извинителна причина за забавата и ако такава е установена -
интерес на кредитора от късното изпълнение. Извинителната причина може да
изключва отговорността за забава или да се изразява във факти и обстоятелства,
които са довели до забавата, но са настъпили от действия на кредитора или на
трети лица, оказващи съдействие (по закон или по уговорка между страните) при
осъществяване на предложеното изпълнение. Липсата на интерес на кредитора,
отказващ да приеме изпълнението, се преценява с оглед наличието на
обстоятелства от кръга на посочените в нормата на чл. 87 ал. 2 от ЗЗД или на
значителност на неизпълнената част от задължението - по аргумент от чл. 87 ал.
4 ЗЗД.
В настоящия случай се касае за неизпълнение на парично
задължение с определен падеж. При паричните задължения не съществува нито
виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за
изпълнение, както и временна невъзможност на изпълнение - чл. 81 ал. 2 ЗЗД.
Освобождаването от последиците на забавата следва да се осъществи по правилото
на чл. 97 ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В този смисъл, кръгът на извинителните причини за
длъжника, които да представляват обстоятелства за определяне на срок по чл. 87
ал. 3, изр. 2 от ЗЗД, е стеснен. Според възприетото в цитираното решение
тълкуване на обстоятелства, при които съдът би могъл да определи допълнителен
срок за изпълнение при противопоставяне от кредитора, на изследване подлежи
наличието на извинителна причина за длъжника за забавата и само ако такава
съществува - и интерес на кредитора от късното изпълнение. Не са налице
извинителни причини за забавата, които биха представлявали обстоятелства по
смисъла на чл. 87 ал. 3, изр. 2 от ЗЗД за определяне на срок за изпълнение, а и
такъв не е поискан от ответницата. Това е така, защото в срока за изпълнение не
е платена никаква част от цената на имота. Всичко изложено дотук налага извода,
че забавата е резултат от бездействието на ответницата, която не е предложила
изпълнение и няма извинителни причини от категорията на тези, които биха
представлявали обстоятелства по смисъла на чл. 87 ал. 3, изр. 2 ЗЗД за
определяне на срок за изпълнение. На това основание допълнителен срок за
изпълнение не следва да се определя, както и да се обсъждат твърденията и
доводите на ищеца за липса на интерес от късното изпълнение.
С оглед на така приетото, няма изпълнение по договора
от страна на купувача по договора. Не е налице нито плащане в брой, нито
прихващане. Поради това и договорът следва да бъде развален, с произтичащите за
страните последици.
При това положение, съдът приема за основателна и
претенцията на ищеца за предаване на владението на имота. Поради основателността на претенцията по чл. 87 ал.
3 от ЗЗД и връщането на процесния имот в патримониума на ищцовото дружество,
както и липсата на спор между страните, че имотът се владее от ответницата Д.М. O.K., претенцията за
осъждане на ответницата да предаде владението на процесния имот следва да бъде
уважена. Съобразно т.2А на тълк.решение № 4/2014г. от 14.03.2016г. на ОСГК на
ВКС, когато съдът е сезиран с иск по чл.108 от ЗС, следва да се произнесе с
установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост. В
настоящото производство е безспорно, че ищцовото дружество след разваляне на
договора за покупко-продажба е собственик на недвижими имот.
Предвид уважаването на исковата претенция, на
основание чл.78 ал.1 от ГПК ответната страна следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски в размер на 8 581,78 лв.,
от които 740 лв. внесена държавна такса, 6 960 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение и 881,78 лв.
възнаграждение за вещи лица за общо четири броя съдебни експертизи, съобразно приложения
списък но чл.80 от ГПК. Ответницата е направила възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение без да се е обосновала, защо го счита за
прекомерно. Настоящият състав неведнъж е изразявал становище, че нормата на
чл.78 ал.5 от ГПК е създадена за случаи, когато изисканият за плащане хонорар
показва явно намерение за злоупотреба с права. Опитът по всяко дело на една от
страните да изисква „смъкване“ на заплатеното адвокатско възнаграждение,
противоречи на тази цел на закона. Умението да договориш и получиш по-висок
хонорар винаги е било специфична част от адвокатската професия и изискването от
съда да оценява допълнително работата на пълномощниците по делото, в никакъв
случай не е била целта на законодателя.
По същество на възражението. Съдът изчисли дължимия
съгласно чл.7 ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения хонорар на сумата от 2 807,15 лв. и 20 %
ДДС върху него или общо
3 368,58 лв., при което получената сума от 6 960 лв. се оказва с
3 591, 42 лв. по-висока от минималната. Но предвид това, че делото се характеризира с фактическа
сложност - всички факти между страните са спорни, изготвени са и са изслушани
четири вида експертизи, разпитван е свидетел, проведени са множество съдебни
заседания и т.н., спорът не е съсредоточен само в правни доводи, поради което
сумата от 3 591, 42 лв., въпреки, че е по висока от минималния адвокатски
хонорар, не се явява прекомерна и следователно възражението не следва да бъде уважавано.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
РАЗВАЛЯ
сключения с нотариален акт № 178, том І, рег.№ 3843, н.д.№ */2013 г. на нотариус с район на действие
РС-Бургас, вписан в СВ – Бургас с.нот.а.№ *, том *, рег.№ *, н.д.№ */2013 г. договор, с който ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД – в ликвидация, вписано в
Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към
Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к.“Лазур“ бл.123, партер,
представлявано от ликвидатора Мария Д. Дошева, чрез пълномощник адв.Георги
Валентинов Денборов е продало на Д.М. O.K., гражданка на И., родена на ***г. в Л.,
с документ за самоличност паспорт № **689 издаден на 24.10.2012г. от Паспортна
служба на И., гр.Д., валиден до 24.10.2022г., с адрес: С. Х., Ф., Л., И. 2, следния недвижим имот: апартамент № А – 14, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.7.45.2.20 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива едно, с площ съгласно кадастралната схема от 155 кв.м.,
ведно със съответния процент идеални части от правото на собственост върху
общите части на сградата и състоящ се от 3 спални, 3 тераси, всекидневна,
трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, външно стълбище и панорамна
тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
67800.7.45.2.19, под обекта - 67800.7.45.2.14 и 67800.7.45.2.8, над обекта –
няма, ведно със съответните проценти от правото на строеж върху недвижимия
имот, върху който е построена сградата, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 67800.7.45, с адрес на имота: гр.Созопол, местност „Буджака“,
целият с площ от 3406 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид курортно – рекреационен
обект, поради неизпълнение от страна на Д.М. O.K..
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по исковата претенция на ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД – в
ликвидация, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к.“Лазур“
бл.123, партер, представлявано от ликвидатора Мария Д. Дошева, чрез пълномощник
адв.Георги Валентинов Денборов против
Д.М. O.K., гражданка на И., родена на ***г. в Л., с документ за самоличност паспорт
№ **689 издаден на 24.10.2012г. от Паспортна служба на И., гр.Д., валиден до
24.10.2022г., с адрес: С. Х., Ф., Л., И. 2, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: апартамент № А –
14, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.7.45.2.20 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с предназначение:
жилище, апартамент, брой нива едно, с площ съгласно кадастралната схема от 155
кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на собственост
върху общите части на сградата и състоящ се от 3 спални, 3 тераси, всекидневна,
трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, външно стълбище и панорамна
тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
67800.7.45.2.19, под обекта - 67800.7.45.2.14 и 67800.7.45.2.8, над обекта –
няма, ведно със съответните проценти от правото на строеж върху недвижимия
имот, върху който е построена сградата, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 67800.7.45, с адрес на имота: гр.Созопол, местност „Буджака“,
целият с площ от 3406 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид курортно – рекреационен
обект.
ОСЪЖДА Д.М. O.K., гражданка на И., родена на ***г. в Л., с документ за самоличност
паспорт № **689 издаден на 24.10.2012г. от Паспортна служба на И., гр.Д.,
валиден до 24.10.2022г., с адрес: С. Х., Ф., Л., И. 2 да предаде на ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД – в ликвидация, вписано в Търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел към Агенция по вписванията,
Министерство на правосъдието с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Бургас 8000, ж.к.“Лазур“ бл.123, партер, представлявано от
ликвидатора Мария Д. Дошева, чрез пълномощник адв.Георги Валентинов Денборов владението на следния недвижим имот: апартамент № А – 14, съставляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.7.45.2.20 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр.Созопол, с предназначение: жилище,
апартамент, брой нива едно, с площ съгласно кадастралната схема от 155 кв.м.,
ведно със съответния процент идеални части от правото на собственост върху
общите части на сградата и състоящ се от 3 спални, 3 тераси, всекидневна,
трапезария с кухненски бокс, баня, тоалетна, външно стълбище и панорамна
тераса, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж -
67800.7.45.2.19, под обекта - 67800.7.45.2.14 и 67800.7.45.2.8, над обекта –
няма, ведно със съответните проценти от правото на строеж върху недвижимия
имот, върху който е построена сградата, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 67800.7.45, с адрес на имота: гр.Созопол, местност „Буджака“,
целият с площ от 3406 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид курортно – рекреационен
обект.
ОСЪЖДА Д.М. O.K., гражданка на И., родена на ***г. в Л., с документ за самоличност
паспорт № **689 издаден на 24.10.2012г. от Паспортна служба на И., гр.Д.,
валиден до 24.10.2022г., с адрес: С. Х., Ф., Л., И. 2 да заплати в полза на ”Сънуорлд пропъртийс БГ” ООД – в ликвидация,
вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска
цел към Агенция по вписванията, Министерство на правосъдието с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас 8000, ж.к.“Лазур“ бл.123, партер,
представлявано от ликвидатора Мария Д. Дошева сумата от 8 581,78 (осем хиляди петстотин осемдесет и един лв.
седемдесет и осем ст.) направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: