Р Е Ш
Е Н И Е
№ 169 21.07.2020г.
град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на петнадесети юли две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в следния
състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурора Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 75 по описа на съда за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284 и сл. от ЗИНЗС.
С.Х.С., ЕГН **********, понастоящем
в затвора в гр.Бобов дол е предявил срещу ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА“ иск с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за заплащане на
обезщетение в размер на 3 000лв. за причинени неимуществени вреди през периода
24.06.2019г. – 26.06.2019г. в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС поради
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода. Ищецът твърди, че през исковия период е пребивавал в стационара на МЦ
към затвора поради обявена гладна стачка, като му било забранено да вземе със
себе си сокове, безалкохолни напитки, мляко, кафе, чай и вещи от битова
необходимост в нарушение на Списъка с разрешените вещи и предмети на МП и му
било забранено да излиза на престой на открито. Неимуществените вреди свързва с
физически и психически дискомфорт.
В с.з. ищецът поддържа иска.
В
писмен отговор и съдебно заседание пълномощникът на ответника намира иска за
допустим, но неоснователен и недоказан и моли за неговото отхвърляне.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност и недоказаност на иска, т.к. няма
незаконосъобразни актове през време на престоя на ищеца в стационара на МЦ в
затвора и не са налице посочените по иска вреди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване със становищата на страните и събраните
по делото доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът
е постъпил в затвора в гр.Бобов дол на 26.06.2015г. Изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ при „общ“ режим. В добро общо здравословно състояние.
С
ДЗ от 22.06.2019г. мл.инсп.А.А./постови на III група в затвора/ уведомил началника
на затвора, че на 21.06.2019г. на обяд ищецът върнал полагащата му се храна и
обявил гладна стачка. Същият върнал храната за вечеря и закуска на 22.06.2019г.
С
ДЗ вх.№Д-1249/24.06.2019г. мл.инсп. А.Н./постови на пост №3/ уведомил началника
на затвора, че ищецът продължил отказа от прием на храна за обяд и вечеря на
23.06.2019г. и за закуска на 24.06.2019г.
С
ДЗ от 24.06.2019г. мл.инсп В.К./постови на пост №3/ уведомил началника на
затвора, че на 24.06.2019г. на обяд ищецът отново отказал храна и че за случая
е запознат ИСДВР на групата. Към ДЗ е приложена декларация от ищеца, в която С.
декларирал, че считано от 21.06.2019г. обявява гладна стачка поради откраднат
ръчен часовник на стойност 5800лв., най-вероятно от служител на затвора и
забраната от началника на затвора за провеждане на петъчния футболен мач. С ДЗ
на ИСДВР Ю.Л.П.началникът на затвора е уведомен за обявената гладна стачка,
причините за нея и обстоятелството, че след обяд на 24.06.2019г. лицето е
настанено в стационара на МЦ на затвора. ИСДВР сочи, че на 25.06.2019г. е
посетил ищеца два пъти, като вторият път присъствал и фелшера В., но С. отказал
да му бъде премерено кръвното налягане и споделил за болки в черния дроб, като
на 26.06.2019г. отново посетил ищеца в присъствие на фелшера, когато е
премерено кръвно налягане 75/95 и С. имал болки в далака и черния дроб. В ДЗ на
ИСДВР е записано, че по време на срещите е разяснено на ищеца, че с гладната
стачка уврежда здравето си и е подканян за нейното прекратяване. Същият не бил
съгласен и заявил, че няма да прекрати стачката докато не му се разрешат
проблемите.
С
ДЗ от 24.06.2019г. на фелдшера от МЦ В.В. началникът на затвора е уведомен, че
при настаняване на ищеца в стационара му е разрешено закупуване на вода от
лавката и къпане в условията на стационара, но му е забранено да излиза на
престой на открито.
За
случая е уведомен окръжния прокурор при ОП – Кюстендил /писмо изх.№192/2015 от
24.06.2019г./.
С ДЗ от В.К.С.като инсп.психолог в затвора,
началникът е уведомен за проведено на 26.06.2019г. психологическо консултиране
на С. относно продължаващия отказ от храна, съгласно чл.68, ал.4 от ППЗИНЗС с
цел изясняване на причините за отказа и евентуалните рискове за самоувреждане и
суицид. Ищецът отказал да съдейства.
Видно
от ДЗ изх.№Д1287/27.06.2019г., на 26.06.2019г. мл.инсп. В.Т./постови на пост №9/
е извикан от ищеца поради силни болки в стомаха. Повикана е Спешна помощ и е
извършен преглед, след което С. преустановил гладната стачка.
За
прекратяване на стачката е уведомен окръжния прокурор при ОП – Кюстендил /вж.
изх.№192/2015 от 27.06.2019г./.
Със
заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на министъра на правосъдието е утвърден списък
на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да
получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места
лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанени в
затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите.
Претендираните по исковата молба хранителни продукти се включват в посочения
списък, който съдържа и разрешени вещи от битова необходимост.
На
03.11.2018г. главният директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ е утвърдил
Правилник за организацията на дейността и вътрешния ред в МЦ при затвора в
гр.Бобов дол, издаден на основание чл.23, ал.1 от Правилника за устройството и
дейността на лечебните заведения към МП. Видно от чл.3, т.5 от Правилника,
стационарът е обособено помещение към МЦ на затвора. Отделно от стационара има
изолатор. В стационара се осигуряват здравни грижи на лишените от свобода от
медицински фелдшер /вж. чл.4, ал.3/. В изпълнение на правомощието по организиране
и ръководство на МЦ по см. на чл.5 от Правилника, директорът на МЦ е утвърдил
Вътрешен ред в стационара/изолатора на МЦ. В т.6 и т.9 от Вътрешния ред е указал,
че храненето на лишените от свобода се осъществява в общата столова, съгласно
графика, че внасянето на храна е забранено и че на лицата с обявена гладна
стачка се извършва ежедневно медицинско наблюдение, като не се разрешава
извеждане за престой на открито и пазаруване на лавката /освен вода/. Лицата
имат право на собствени спални принадлежности и достъп до телефон, но не се
допуска внасяне на електронна техника, тютюневи изделия, запалки, остри режещи
и метални предмети.
В
представен отговор на Омбудсмана на Република България до ищеца
№5522/26.07.2019г. по повод жалба от последния се сочи, че са нарушени правата
по чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС поради забрана за извеждане на престой на открито
на лица, обявили гладна стачка, по чл.71, ал.13 от ППЗИНЗС поради забрана за
пазаруване от лавка освен на вода по т.9 от правилника за вътрешния ред на
затвора и др. Отправени са препоръки към началника на затвора за взимане на мерки
за отстраняване на нарушенията и спазване правата на лишените от свобода.
В
справка от 16.08.2019г. началникът на затвора описва посочените фактите относно
гладната стачка от ищеца и нейното прекратяване, като по повод препоръките на
Омбудсмана на Република България счита, че същите визират общия ред, докато
изготвеният Вътрешен ред в стационара/изолатора на МЦ указва реда при особени
случаи, където медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето
на лицата, а предписанията на медицинските специалисти имат задължителен
характер за началника съгл. чл.129, ал.3 от ЗИНЗС.
От
показанията на св.М.В.Л. се установява, че през периода на пребиваване на ищеца
в стационара към МЦ на затвора е спазен Правилника за вътрешния ред в стационара,
който е поставен на видно място в помещението, като ограниченията за внасяне на
остри и режещи предмети са въведени за предотвратяване възможността за
самонаранявания на настанените лишени от свобода. По време на престоя ищецът е
бил посещаван от ИСДВР и е преглеждан от фелдшера към МЦ. Храна не е допускана
поради обявената гладна стачка.
Показанията
на свидетеля съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични,
последователно и съответни на писмените доказателства по делото.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателствени
средства.
С
оглед така установената фактическа обстановка съдът намира иска за допустим,
като предявен от легимиран от закона правен субект с право да предяви иск за
доказване нарушения на чл.3 от ЗИНЗС като лице, изтърпяващо наказание „лишаване
от свобода“ през процесния период. Исковата защита е по чл.284, ал.1 от ЗИНС.
Съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС ответната ГДИН е юридическо лице, а затворите са
нейни териториални служби /вж. чл.12, ал.3 от закона/, като работещите там
служители имат качеството на специализирани органи по изпълнение на
наказанията. Съгласно чл.285, ал.2 от ЗИНС съдът е родово и местно компетентен
да разгледа спора.
Разгледан
по същество, искът е неоснователен. Съображенията за това са следните:
Фактическият
състав на обезвредата включва три кумулативни елемента: 1/нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, 2/настъпили вреди за ищеца и 3/пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Доказването на първият елемент е в тежест на
ищеца, а за останалите два елемента съдът прилага принципа за кумулативния
ефект на всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и
презумцията за понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение,
съгласно чл.284, ал.5 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените
вреди се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В
случая по делото, ищецът претендира нарушение на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода поради забрана за внасяне на храна в стационара
на МЦ в затвора и забрана за престой на открито през исковия период
24.06.2019г. – 26.06.2019г.
Установи
се, че през посочения период ищецът е пребивавал в стационара на МЦ към
затвора, настанен по препоръка на медицински специалист след извършен преглед
поради риск за увреждане на здравето в следствие обявената от него гладна
стачка. Затворническата администрация е изпълнила задълженията за документиране
на отказа от храна, предлагане на всяко едно от полагащите се хранения и
провеждане на разговори между лишения от свобода и ИСДВР, психолога и
медицинския специалист /фелдшер/ по правилата на чл.68, ал.4-6 от ППЗИНЗС и
чл.45, ал.1 и ал.2 от Наредба №2/22.03.2010г. за условията и реда за
медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода /обн. ДВ,
бр.31/23.04.2010г./, издадена по делегация от чл.128, ал.3 от ЗИНЗС.
Администрацията на затвора е изпълнила и задължението за поставяне на ищеца под
медицинско наблюдение в стационара на МЦ поради продължаващият отказ от хранене
по см. на чл.68, ал.7 от ППЗИНЗС и чл.45, ал.2 от посочената Наредба.
Оплакванията на ищеца от болки и продължителния отказ от прием на храна /от
21.06.2019г. до 24.06.2019г./ са създали опасност за живота и неговото здраве
по см. на чл.121, ал.1 от ЗИНЗС. Предписанието на фелдшера /медицински
специалист/ е задължително за началника на затвора, съгласно чл.129, ал.3 от ЗИНЗС и чл.5, ал.3 от Наредба №2/22.03.2010г.
Съгласно
чл.23, ал.1 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения
към МП /обн. ДВ, бр.66/25.07.2003г., изм./, организацията на дейността и
вътрешният ред на лечебните заведения към МП се определят с правилници,
утвърдени от главния директор на ГДИН. За затвора в гр.Бобов дол такъв
правилник е утвърдения пред 2018г. Правилник за организацията на дейността и
вътрешния ред в МЦ при затвора – Бобов дол. В чл.5 от Правилника е дадено
правомощие на директора на МЦ да организира и ръководи дейността на МЦ. Следователно,
Вътрешният ред в стационара/изолатора, изготвен от директора на МЦ подлежи на
изпълнение от всички правни субекти – служителите от затворническата
администрация и лишените от свобода, настанени в стационара или изолатора.
Стационарът е особено място за престой на лишените от свобода. По арг. от
чл.133, ал.2 от ЗИНЗС в стационара се провежда краткотрайно лечение на лишените
от свобода. Извършваната в стационара специална дейност по лечение на болни
лица, респ. такива с опасност за живота и здравето като отказващите прием на
храна, налага и различен режим за престой. В този смисъл ограниченията по т.6 и
т.9 от Вътрешния ред в стационара/изолатора на МЦ представляват специални
правила спрямо общите в ЗИНЗС относно режима за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Следователно, забраните за внасяне на посочената по иска
храна и за престой на открито, не поставят ищеца в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието по см. на чл.3, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗИНЗС. Същият
е имал право да се храни в общата столова с останалите лишени от свобода, но не
го е сторил поради собственото си укорително поведение за отказ от хранене.
Забраната за престой на открито е наложена поради опасност от внезапно
влошаване на здравословното състояние и необходимост от медицинско наблюдение.
Между впрочем, такова влошаване е настъпило, което е наложило идването на
Спешна помощ и прекратяване на гладната стачка.
Изводът
от изложеното е, че ответникът чрез служителите в затвора в гр.Бобов дол е
спазил задължението да осигури предвидените за стационара в МЦ на затвора
условия за изтърпяване на наказанието по отношение личността на ищеца.
Поради
липсата на първия елемент от отговорността, съдът не е длъжен да изследва
наличието или липсата на останалите два. Независимо от това, съдът ще посочи,
че по делото липсват установени вреди, идентични с твърдяните в исковата молба.
Няма данни, че престоят в стационара в рамките на 2 дни е причинил у ищеца осезаем
физически и психически дискомфорт. Ищецът не може да черпи права от собственото
си противоправно поведение. Същият сам се е поставил в ситуация, налагаща
различен режим на ежедневие от обичания такъв за затвора извън МЦ. Това
изключва и наличието на причинна връзка между заявените вреди и поведението на
затворническата администрация.
Изложеното
налага извод за неоснователност на иска.
Въпреки
изхода от спора, ответникът няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, т.к. нормата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Правилата на исковото производство по ЗИНЗС са специални спрямо общите такива
по чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК и чл.143 от АПК, поради което
последните са неприложими.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С.Х.С. срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за
заплащане на обезщетение в размер на 3 000лв. за неимуществени вреди през
периода 24.06.2019г. – 26.06.2019г. в стационара на МЦ на затвора поради
нарушения по чл.3 от ЗИНЗС - поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в забрана да вземе със себе
си сокове, безалкохолни напитки, мляко, кафе, чай и вещи от битова необходимост
в нарушение на Списъка с разрешените вещи и предмети на МП и забрана да излиза
на престой на открито.
Решението подлежи на касационно
обжалване и протестиране от страните пред тричленен състав на КАС в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: