Р Е Ш
Е Н И Е
№ ……
10.01.2017г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданско отделение,
в открито съдебно заседание на 15.12.2016година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Секретар П.У.
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Тагарева
Гр. дело № 337 по описа за 2016г.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по исковата молба на С.Т.Г. ***, с която против Прокуратурата на Република
България са
предявени два обективно кумулативно съединени иска по
чл.2, ал.1, т.3, във вр. с т.1 от ЗОДОВ - за присъждане на сумата 4 070лв. и на
сумата 45 000лв., представляващи съответно обезщетение за имуществени и
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато спрямо него обвинение
за престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1, във вр. с чл.115 НК, включително в
резултат на взетите мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен
арест“, за което престъпление ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
Ищецът излага, че на 31.08.2009г.
бил привлечен като обвиняем по ДП №147/2009г. по описа на РУ на МВР „Тунджа“ за извършено от него престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.1 НК, във вр. с чл.115 НК, за което му е била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, продължила от 03.09.2009г. до
10.09.2009г., изменена в „Домашен арест“, последната продължила в периода 10.09.2009г.-16.09.2010г.
За престъплението по чл.116 НК, във вр. с чл.115 НК ЯОП внесла обвинителен акт,
по който било образувано НОХД №107/2010г. по описа на ЯОС, който произнесъл
оправдателна присъда, отменена от Апелативен съд - гр. Бургас, който от своя страна
върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане, по новообразуваното
НОХД №488/2011г. ЯОС отново постановил оправдателна присъда, потвърдена от
въззивната и касационната инстанции. Твърденията на ищеца са, че повдигнатото и
поддържано спрямо него обвинение в извършване на престъплението убийство, е
продължило в период от около четири години, през който той е претърпял
отрицателни последици - болки и страдания, които съсипали здравословното му
състояние и го довели до безсилие и онеправданост в личната му сфера. Ищецът се
почувствал компрометиран и унижен пред семейството си и пред всички познати и
приятели, пред целия град, тъй като след случилото се бил наречен пред всички
„престъпник“. Повечето му съседи и жители на населеното място променили
безвъзвратно отношението си към него, гледали го подозрително, спрели да го
поздравяват и да му се доверяват, както и да му възлагат услуги, като
последното пък се отразило на трудовата му дейност по обработка на земеделски
площи на хора от близки села и ищецът продал селскостопанската си техника. От
човек със стабилна психика, ищецът се сринал до емоционално лабилна личност и
се разболял от захарен диабет, като от напрежението и тревогите получил и
хидроцеле в дясната област и претърпял операция - ексцезия на хидроцеле. На
следващо място, неоснователното обвинение причинило сериозен трус в семейството
на ищеца, в отношенията със съпругата и децата му, които живели с позора от
вмененото му престъпление. Приблизително четири години от живота на ищеца преминали
в унизителни разпити и дела, митарства в институции, което се случило пред
съседи и приятели, и близки на него хора.
За всички тези негативни
изживявания ищецът счита, че е справедливо да бъде обезщетен със сумата 45 000
лв., а като имуществени вреди следва да му се присъди и сумата 4 070 лв.,
съставляваща платени от него адвокатски хонорари за съдебните производства.
Върху сумата на имуществените вреди ищецът претендира законната лихва от датата
на предявяване на иска, а върху сумата на неимуществените вреди - считано от
07.09.2011г., тъй като е отчел изтеклата давност при дължимост на лихвата от
датата на увреждането - 30.08.2009г.
В о.с.з. претенциите се поддържат изцяло от пълномощника на ищеца адв.А.,
която настоява за присъждане на разноските пред тази инстанция и представя подробни писмени бележки.
Ответникът Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор
от ЯОП, в писмения отговор и в с.з. оспорва ищцовите претенции по размер, с наведени доводи, че искът за неимуществени вреди е завишен и
не съответства на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на съдебната
практика по приложението на нормата; че следва да бъдат отчетени
обстоятелствата, че наказателното производство е приключило в разумен срок - за
около три години и девет месеца и в съдебната му фаза е преминало двукратно
през първа и втора инстанция, с произнасяне и на ВКС; че ищецът е оправдан по
обвинението в престъплението по чл.116, ла.1, т.6, във вр.с чл.115 НК, но е
осъден за престъпление по чл.339, ал.1 НК и в тази връзка следва да бъдат
прецени броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда, тежестта
на извършените действия, за които е осъден деецът, съпоставени с тези, за които
е оправдан и причинната връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията,
за които деецът е признат за невиновен и причинените вреди. Ответникът е
възразил, че за част от твърдените болки и страдания ищецът не е посочил
доказателства, а за други от тях не е налице причинно-следствена връзка.
Оспорил е размера на претенцията за
имуществени вреди с доводи, че хонорарът от 700 лв. по НОХД № 107/2010 г. не е
реално заплатен, а по хонорарите от 2 250 лв. по ВНОХД № 236/2012г. на БАС и от
1 120 лв. по КНД № 674/2013г. на ВКС не е налице реално осъществена адвокатска
защита. Ответникът е възразил и срещу началния момент, от който е дължима
лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди, а именно от влизане в сила
на оправдателната присъда, в случая 10.06.2013 г., като с оглед датата на
предявяване на иска е направил възражение за изтекла погасителна давност по
чл.111, ал.1 б.„в“ ЗЗД до 07.09.2013г.
ЯОС, след като извърши съвкупна преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, взе предвид и изявленията на страните, прие за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното НОХД №107/2010г. по описа на ЯОС, съдържащо и ДП №147/2009г.
по описа на РУП „Тунджа”–Ямбол, се установява, че по посоченото досъдебно
производство, с Постановление от 31.08.2009г. на разследващия полицай ищецът С.Г.
първоначално е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.115 НК за това, че на 30.08.2009г. в с.Завой, обл.Ямбол, на ул.„И. Вазов“ пред дом
№1 умишлено е умъртвил А. А. Х. от с.З., чрез прострелване с пистолет „Макаров“.
За така повдигнатото му обвинение с определение на ЯРС по ЧНД №304/2009г., на 03.09.2009г.
спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража”,
изменена от БАС с негово определение от 10.09.2009г. по вчнд №181/2009г. в
„домашен арест“. С Постановление от 10.02.2010г. разследващият полицай по
досъдебното производство е изменил обвинението против ищеца в по-тежко такова,
за осъществено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК,
като му е повдигнал обвинение и за престъпление по чл.339, ал.1 НК – за това,
че на 30.08.2009г. в с.Завой, обл.Ямбол,
на ул.„И. Вазов“ пред дом №1, Г. умишлено е умъртвил А. А. Х. от с.З., по начин
и със средства, опасни за живота на мнозина - чрез прострелване с пистолет
„Макаров“, както и за това, че на 08.05.2007г. е придобил и държал до
30.08.2009г. взривни вещества, оръжия и боеприраси - револвер, руски вариант на
„Смит енд Уесън“, с посочен фабр.номер, ловни патрони „Тордо“ 30бр., ловни
патрони саморъчна изработка 8бр., патрони 22калибър - 217бр., револверни
патрони 4бр., черен барут 371гр., бездимен барут 1661,9гр. и звездна бомба „Светкавица“
1бр., без да има за това надлежно разрешение.
На 12.03.2010г. в ЯОС е внесен обвинителния акт на прокурор от ЯОП
срещу ищеца Г. по обвиненията в
извършване на престъпленията по чл.116,
ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК и по чл.339, ал.1 НК. По образуваното
НОХД №107/2010г. на 16.09.2010г. ЯОС е изменил наложената на ищеца мярка за
неотклонение „домашен арест” в „парична гаранция” в размер на 2000лв., а с постановената
по това наказателно дело присъда от 27.05.2011г. окръжният съд е признал ищеца
за невиновен в извършване на престъплението по по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК,
вр. с чл.115 от НК и го е осъдил за престъплението по чл.339, ал.1 НК, като
тази присъда е отменена с решение на БАС по ВНОХД №177/2011г. и делото е
върнато на ЯОС за ново разглеждане.
При новото разглеждане на делото - преобразувано под №488/2011г. ЯОС е
произнесъл Присъда №93/21.10.2010г., с която е признал подсъдимия С.Г. за
невиновен в осъществяване на престъплението по чл.116, ал.1,т.6, пр.1 НК, вр. с
чл.115 от НК – в това умишлено да е умъртвил А. Х. от с.З. по начин и със
средства, опасни за живота на мнозина, чрез прострелване с пистолет „Макаров“,
и го е оправдал по така повдигнатото му обвинение. Със същата присъда ЯОС е
осъдил ищеца за престъплението по чл.339, ал.1 НК, като му е наложил наказание
една година лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложил по
реда на чл.66, ал.1 НК за изпитателен срок от три години. Присъдата на ЯОС е
обжалвана и потвърдена изцяло от БАС с Решение от 25.02.2013г. по ВНОХД №236/2012г.
Решението на апелативния съд е обжалвано пред ВКС, който с решение от
10.06.2013г. по н.д.№674/2013г. го е потвърдил и присъдата на ЯОС е влязла в
сила на същата дата - 10.06.2013г.
Разпитаните по делото свидетели Ж.Ж., Р.Т. и И.И.,***, са поддържали
показания, от които се установява, че до повдигане на обвинението спрямо ищеца,
същият преимуществено е живеел в с.З., където се е занимавал със земеделие и е извършвал
селскостопански услуги на хората от селото със закупена от него косачка. Според
тримата свидетели, след като Г. бил обвинен в убийството на другия човек от
същото село, голямата част от познатите и приятелите на ищеца от с.Завой се
отдръпнали от него, спрели да го поздравяват, променили отношението си,
престанали да търсят услугите му и Г. се принудил да продаде селскостопанската
си техника.
От показанията на другите двама свидетели - Х.Х. и Д.М., съответно съсед на
ищеца и негова дъщеря, се установява, че обвинението спрямо Г. и едногодишното
му задържане под домашен арест са се отразили зле на психиката и на начина му
на живот. От жизнен и весел човек ищецът се променил, станал нервен, започнал
да плаче, затворил се в себе си, изпитвал притеснения и непрекъснато
безпокойство, отчуждил се от приятелите си и заболял от захарен диабет.
От приложените по делото медицински документи и от заключението на
комбинираната съдебно-медицинска експертиза на вещите лица д-р Л.Д. – психиатър
и д-р Д.Д. - ендокринолог, по делото се установява, че ищецът Г. страда от Психиатрично
разстройство, дефинирано като трайна промяна на личността след катастрофални
преживявания, както и от Захарен диабет - тип 2. Вещото лице - психиатър е категорично,
че психиатричното заболяване у ищеца се е проявило след извършване на деянието
убийство, за което Г. е бил привлечен към наказателна отговорност, като същото
деяние, заедно с другите фактори - арест, домашен арест и съдебните дела, са
довели до трайна промяна в начина, по който ищецът възприема личността си,
мисли и се отнася към себе си и към околните. Според експерта, касае се за
настъпили проблеми в междуличностовото, социалното и професионалното
функциониране, до социално оттегляне, чувство на празнота и безнадеждност,
хронично чувство за нервно напрежение и отчужденост. Според заключението на същото
вещо лице, психичното разстройство на личността на ищеца се е развило при липса
на предхождащо такова, тъй като не е налице подобна предходно снета анамнеза и
при данни, че ищецът е имал военна подготовка, спортувал е, имал е добро
душевно и физическо здраве, добра социална подкрепа и добро социално положение.
Относно Захарния диабет - тип 2, вещото лице д-р Д.Д. е разяснило, че същото
представлява наследствено заболяване и в случая С.Г. е наследствено обременен,
тъй като майка му е страдала от захарен диабет, но за появата на заболяването способстват
редица неблагоприятни фактори на вътрешната и на външната следа на организма -
прехранване, затлъстяване, стресови състояния, хормонални ексцесии, медикаменти
и др. Според вещото лице-ендокринолог, при ищеца са налице две от основните
причини за захарния диабет - наследствена обремененост и силна психотравма,
което е дало основание на лекаря да даде заключение за наличие на връзка между
психотравмата с появата на диабета при Г.. Същото заключение - че психичното
разстройство у ищеца има връзка и е последица от нанесените му психотравми и от
воденото срещу него наказателно производство, дава и вещото лице- психиатър д-р
Л.Д..
Видно е от приложените наказателни дела - НОХД №107/2010г., преобразувано в
НОХД №488/2011г. по описа на ЯОС, ведно с въззивните производства и
касационното производство пред ВКС, че на упълномощения си защитник адв.А.
ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. за защитата
пред ЯОС по НОХД №488/2011г. (л.138 от делото), в размер на 2250лв. пред БАС по
ВНОХД№236/2012г. (л.39 от въззивното дело) и в размер на 1120лв. пред ВКС по
н.д.№674/2013г. (л.18 от делото), или общо изплатеният размер на възнагражденията
на посочения защитник възлиза в размер на сумата 4 870лв.
При тази фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното:
Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на
държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано, като съгласно разясненията, дадени от ОСГК на ВКС по т.11 от
ТР№3/2005г., държавата носи отговорност и при частично оправдаване. Субекти на
тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да
повдигат и поддържат обвинение за престъпления от общ характер - в случая
Прокуратурата на Република България. Ако във връзка с незаконното обвинение
спрямо обвиняемия е постановена мярка за неотклонение „задържане под стража”
или „домашен арест“, от които са последвали вреди - имуществени или неимуществени,
оправдаването на лицето е основание за него да претендира обезщетение и за тези
вреди (чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ), което обезщетение е част от общото обезщетение
за вредите от незаконното обвинение, съгласно т.13 от ТР №3/2005г. на ОСГК на
ВКС. Обективната отговорност на държавата по чл.2 от ЗОДОВ се реализира чрез
заплащане на обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение - чл.4 от ЗОДОВ. В
случаите на частично оправдаване с влязла в сила присъда, за обезщетението за
претърпените неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички
обстоятелства: броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда;
тежестта на извършените деяния, за които е осъден деецът, съпоставени с тези,
за които е оправдан; причинната връзка между незаконността на всяко едно от
обвиненията, за които деецът е оправдан и причинените вреди - болките и
страданията, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В случая основанието за отговорността на ответника - Прокуратурата на Република
България е доказано, т.к. ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда по едно от двете повдигнати му обвинения за
извършени престъпления от общ характер. Частичното оправдаване е за по-тежкото
престъпление - квалифициран състав на убийство по чл.116, ал.1, т.6 НК, за което
предвиденото наказание е лишаване от свобода от
петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, докато за престъплението по чл.339, ал.1 НК - незаконно притежание на оръжие
и боеприпаси, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. Или за това деяние, за което ищецът е оправдан, което несъмнено
е по-тежко от деянието, за което е осъден, С.Г. има право на обезщетение за
принципно търпените неудобства в резултат на това незаконно обвинение.
По делото е установено по безспорен начин от писмените доказателства, че
наказателното производство спрямо ищеца е продължило три години и девет месеца,
т.е. в продължителен срок от близо четири години, като за период от една година
С.Г. е бил и под домашен арест, а осем дни е бил задържан под стража в
изпълнение на наложените му по искане на прокуратурата мерки за процесуална
принуда по повод тежкото обвинение за престъплението убийство. Несъмнено е,
съгласно житейската и човешка логика, че посочените мерки за неотклонение,
които се явяват незаконни поради незаконност на самото обвинение, както и че обвинението
в убийство, са се отразили негативно в правната сфера на ищеца и същият е претърпял
вреди със соченото в исковата молба изражение – отрицателни изживявания от
обвинението и от неоснователното задържане и ограничаване възможността да води
обичайния си начин на живот. От показанията на всички разпитани свидетели, на
които съдът дава вяра, намирайки ги за логични и изградени в резултат на преки
впечатления, по делото се установи, че обвинението срещу Г. за убийство и едногодишното
му задържане под домашен арест са се отразили негативно върху личността и
психиката му – ищецът станал нервен, започнал да плаче, затворил се в себе си,
изпитвал притеснения и непрекъснато безпокойство, отчуждил се от приятелите си.
Същевременно голяма част от познатите и приятелите на ищеца се дистанцирали от
него и променили необратимо отношението си към него, Г. заболял от психиатрично
и ендокринологично заболяване. ЯОС намира, че за тези понесени от ищеца
неимуществени вреди, в съответствие с чл.52 ЗЗД и принципа за определяне на
обезщетението по справедливост, отчитайки вида и тежестта на обвинението, за което
има частично оправдаване спрямо това, за което е налице осъждане, вземайки
предвид продължителността на периода на наказателното преследване - почти
четири години от повдигане на обвиненията до влизане в сила на частично
оправдателната присъда, както и степента и интензитета на преживяните
страдания, ищецът има право на обезщетение в размер на сумата 15 000лв. Тази сума представлява
справедливия еквивалент на понесените неимуществени вреди, която ще допринесе
за преодоляване на неблагоприятните последици в правната сфера на ищеца от
незаконното обвинение и мерките за процесуална принуда.
Не се възприема за основателен довода на ответника, че душевните страдания
на ищеца от една страна са недоказани, а от друга - че не са в пряка причинна
връзка с обвинението, за които има частично оправдаване. От показанията на всички
разпитани свидетели се установи, че негативните психически изживявания на ищеца
са били причинени от обвинението в убийство, а от заключението на неоспорената
съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема изцяло, намирайки го за
обективно и професионално, се установи по категоричен начин и срива в
здравословното състояние на ищеца, който срив е в пряка причинна връзка също с незаконното
обвинение в убийство. Ищецът Г. е развил психиатрично заболяване - Психиатрично
разстройство, дефинирано като трайна промяна на личността, датиращо след
наказателното преследване, а на тази база е проявено и ендокринологичното заболяване
Захарен диабет - тип 2, което макар да е предопределено от наследствена
обремененост, е провокирано и от силната психотравма, като и двете заболявания
са налични и към момента. Показанията на всички разпитани свидетели, които
кореспондират изцяло помежду си и със заключението на вещите лица, като не
будят съмнения за недостоверност, установяват какво е било отражението на
воденото наказателно производство върху личността и психиката на ищеца - същият
от весел и жизнерадостен човек, станал затворен, необщителен и неспокоен, отдалечил
се и спрял да общува с приятелите си.
С оглед всичко изложено, предявеният иск за неимуществени вреди следва да
се уважи като основателен и доказан до размера на сумата 15 000 лв., а за
разликата над този размер, до пълния предявен - 45 000 лв. искът следва да
се отхвърли, т.к. при условията на пълно главно доказване – чл.154, ал.1 ГПК ищецът не установи по-големи като
степен и интензитет емоционални страдания от посочените по-горе, включително
проблеми в личен план. Не се събраха каквито и да са доказателства претърпяната
от ищеца операция „ексцезия на хидроцеле“ да има връзка и да е резултат от
наказателното преследване и от домашния арест. От разпита на св.Д.М. - дъщерята
на ищеца се установи, че по време на домашния арест и наказателното
производство семейството на Г. е било изцяло в негова подкрепа, т.е. липсват
доказателства обвинението в убийство срещу ищеца и ареста да са довели до
сериозен трус в семейството му, в отношенията със съпругата и децата му, както
се твърди в исковата молба.
Върху присъденото обезщетение ищецът има право и на законната лихва за
забава, считано от 10.06.2013г. – датата на влизане в сила на частично
оправдателната присъда на ЯОС. Според приетото от ВКС в т.4 на ТР №3/2005г. влизането в сила на
оправдателната присъда е момента, от който обезщетението за вреди става
изискуемо. В този смисъл е основателно възражението на Прокуратурата на РБ
относно началния момент на дължимост на законната лихва, който неправилно е
определен от ищеца в исковата молба. Независимо от това, законната лихва следва
да се присъди от 07.09.2013г., тъй като е основателно и второто възражение на
ответника за изтекла тригодишна погасителна давност по чл.111,б„в“ ЗЗД,
обхванала периода 10.06.2013г. - 06.09.2013г.
Като изцяло основателен и доказан следва да се уважи вторият иск по чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на сумата 4 070лв. имуществени вреди. В НПК
липсва процесуална възможност, даваща право на подсъдимия да получи в
наказателния процес разноските, съставляващи заплатен адвокатски хонорар за
осъществената защита в наказателното производство, завършило с оправдателна или
частично оправдателна присъда. Тези направени разноски във връзка с незаконното
обвинение съставляват имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1, т.3, вр. с
чл.4 ЗОДОВ, която се реализира по настоящия избран от ищеца ред. В случая
ищецът е установил, че на единия от защитниците си в наказателното производство,
на адв.А., е заплатил адвокатски хонорари в размер на сумата общо 4870лв. за
първа, въззивна и касационна инстанции. Следователно, касае се за имуществена
вреда, която е пряка последица от незаконното обвинение по смисъла на чл.4 ЗОДОВ,
но тъй като претенцията на ищеца е за сумата 4070лв. и липсва предприето
увеличение на иска, същият следва да се уважи в предявения размер, с присъждане
на законната лихва, считано от 07.09.2016г. - датата на подаване на исковата
молба.
Неоснователно е възражението на ответника за липса на осъществена реална
защита от страна на обсъждания защитник, тъй като видно от данните по НОХД
№488/2011г. по описа на ЯОС, адв.А. е представлявала ищеца пред трите съдебни
инстанции, а договорените и изплатени на този адвокат възнаграждения са
съобразени с фактическата и правна сложност на делото и с тежестта на
обвиненията, като същите не надвишават значително размерите, установени с
разпоредбите на чл.13, ал.6 и чл.15 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода на спора пред тази инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се присъждат разноски пред
първата инстанция в размер на 913,28 лв. – съразмерно с уважената част от
исковете.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да
заплати на С.Т.Г. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.2, ал.1, т.3, вр. с т.1 от ЗОДОВ сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК, за което Г. е частично оправдан с влязлата в сила присъда на ЯОС по нохд №488/2011г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2013г. до окончателното й изплащане, като искът за разликата над сумата 15000лв.
до пълния предявен размер 45 000лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България
да заплати на С.Т.Г. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 4 070 лв. (четири хиляди и седемдесет
лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.1 НК, вр. с чл.115 от НК, за което Г. е частично оправдан с влязлата в сила присъда на ЯОС по нохд №488/2011г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 07.09.2016г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на С.Т.Г., с посочени
данни, на основание чл.78,ал.1 ГПК
направените разноски пред първата инстанция в размер на сумата 913,28лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: