Решение по дело №5123/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, ………………….2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХVІ-ти въззивен състав на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:                                                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

                                                                                 

при участието на секретаря Гергана Цветкова, в присъствието на прокурора Божидара Димова, разгледа докладваното от съдия Кехайова наказателно дело ВНОХД № 5123 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по повод подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия И.Л.Б. срещу присъда от 21.11.2017 г. по НОХД № 17254/2016 г., СРС, НО, 16 състав.

Със същата подсъдимият И.Л.Б. е признат за виновен в това, че на 04.06.2016 г., около 09:00 ч. в гр. София, на етажна площадка на блок, находящ се в гр. София, ул. „******, причинил на Г.Д.Б. средна телесна повреда - закрито счупване на долна челюст, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето на пострадалия Б., поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. И.Л.Б. е бил осъден да заплати сумата от 154,56 лева по сметка на СДВР, представляващи направените по делото разноски.

В жалбата е изразено становище за завишеност на наложеното наказание. Иска се постановяване на решение, с което размерът на наказанието да бъде намален.

В разпоредително заседание на 19.11.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивната инстанция по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата по делото не следва да бъдат събирани други доказателства.

В дадения ход по същество защитата пледира за уважаване на депозираната въззивна жалба по изложените в нея съображения.

Представителят на прокуратурата пледира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Частният обвинител счита жалбата за неоснователна поради тежестта на извършеното от подс. Б. престъпление, което е довело до обезобразяването му.

Подсъдимият моли за намаляване на наказанието.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, доводите, изложени във въззивната жалба, и като провери законността и обосноваността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 НПК и от надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Поради това изложените в нея възражения и доводи следва да бъдат разгледани и обсъдени от настоящия съдебен състав по същество.

Производството пред първоинстанционният съд е проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства по отношение на тези факти.

Присъдата на районния съд е постановена при пълното, всестранно и точно изясняване на фактическата обстановка по делото, при което районният съд правилно е приел, че свидетелката Л.Т. и подсъдимият И.Б. имали приятелски отношения. Свидетелят Г.Б. извършвал строително монтажни работи - основен ремонт на апартамента на Л.Т., като двамата имали устна договорка за ремонта и начина на осъществяването му. Апартаментът, който Г.Б. ремонтирал, се намирал в гр. София, на ул. „******, ап. 42. Самият ремонт бил скъп, а отделно от извършването му, Л.Т. включвала и допълнителни работи, които следвало да се заплатят отделно. Първоначално Л.Т. заплатила част от сумата с уговорка, че след завършване на ремонта ще се заплати и остатъкът. Във връзка с ремонта, подсъдимият Б. правил забележка на свидетеля Б. относно качеството му на работа като между двамата еднократно възникнал спор.

На 04.06.2016 г. около 09:00 ч. в гр. София, ул. „******, ап. 42, Г.Б. отишъл, за да му бъде заплатена останалата част от сумата за извършения ремонт. Б. заварил в жилището подсъдимия И.Б., който казал на Б. да изчакат Л.Т., след което да си оправят сметката по извършения ремонт. Свидетелят Б. си взел инструментите в два куфара от апартамента и тръгнал към автомобила си, за да ги натовари, след което да се върне в жилището. В този момент, около 09:00 ч. на етажната площадка на етаж 7 в блок 37, находящ се в гр. София, ул. „Мала планина“, подсъдимият Б. настигнал Г.Б. и му нанесъл удари с юмруци в областта на лицето. След като нанесъл ударите, подсъдимият седнал на етажната площадка с думите „Какво направих, защо го направих, сега спонсорът ще ме пребие мене, че съм те пуснал да си тръгнеш“. Тогава свидетелят Б. се качил в асансьора, слязъл долу пред блока и подал сигнал до органите на МВР на тел. 112 за случилото се. Впоследствие на място пристигнал екип на ЦСМП, който отвел Г.Б. до УМБАЛСМ „Пирогов“. На пострадалия бил извършен преглед, а впоследствие и операция на счупената челюст, която била фиксирана чрез четири винта.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза на Г.Б. е причинено счупване на челюст, което трайно затруднявало дъвченето и говора за срок повече от 30 дни. Експертизата сочи, че счупването се дължи на силен удар в дясната част на долната челюст, който е превишил пределната устойчивост на костната структура на челюстта. Вещото лице сочи, че описаните телесни увреждания съответстват да са получени при възникналия инцидент, така както съобщава пострадалият.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепящо се от събраните в досъдебното производство доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна, че подсъдимият И.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал. 2, вр., ал. 1 от НК.

От обективна страна подсъдимият на 04.06.2016 г., около 09:00 ч. в гр. София, на етажна площадка на блок, находящ се в гр. София, ул. „******, причинил на Г.Д.Б. средна телесна повреда - закрито счупване на долна челюст, чрез нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето на пострадалия Б.. В случая е налице пряка причинно-следствена връзка между действията на Б. - нанасяне на удари с ръце и крака в лицето на пострадалия и получените от Б. увреждания, тъй като видно от назначената по делото експертиза и показанията на свидетелите нараняванията са били причинени вследствие на нанесените удари от страна на подсъдимия Б.. Инкриминираното деяние е съставомерно по чл. 129, ал. 1 НК, тъй като получените от пострадалия телесни увреждания по своята медико-биологическа характеристика са довели до счупване на челюст, което трайно затруднявало дъвченето и говора за срок повече от 30 дни, но последното е без значение за съставомерността на деянието, доколкото според трайната практика на ВС счупването на челюст е самостоятелен вид увреждане, винаги имащо за последица отразеното по-горе затруднение, при това същото може да е само временно. Също така на Б. са били причинени и други телесни увреждания, които по своята медикобиологична характеристика се субсумират под състава на цитираната по-горе разпоредба, доколкото се изразяват в отоци и кръвонасядания, осъществяващи медикобиологичната характеристика на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Б., нанасяйки поредица от удари (с юмруци) в областта на главата на пострадалия е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, като е целял настъпването именно на тях. В тази връзка следва да се приеме, че И.Б. е целял нанасянето на такова телесно увреждане (счупване на челюст), като е съзнавал, че при нанасяне на такива удари-с юмруци в незащитена област на лицето, с една значителна сила, както е в случая, е целял нанасянето на посочените телесни увреди.

Основният въпрос, който е очертан в жалбата, се свежда да размера на наказанието с уточнението, че то е завишено.

За извършеното от подс. Б. престъпление законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Районният съд на основание чл. 58а, ал.1 е наложил наказание от една година и шест месеца, което е намалил с 1/3, като е постановил изтърпяването така намаленото наказание от една година лишаване от свобода да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

Присъдата подлежи на изменение единствено в частта относно размера на наказанието „лишаване от свобода“ и в този смисъл доводите в жалбата за намаляване на размера на наказанието „лишаване от свобода“ са основателни.

На първо място настоящият въззивен състав също като първия съд намира, че не са налице условията на чл. 55 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на СРС обаче относно наличието и относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и отмерването на размера на наказанието като неточна следва да бъде коригирана.

Действително са налице смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства - чистото му съдебно минало, изразеното разкаяние за извършеното и то  непосредствено след деянието и трудовата му ангажираност.

Първоинстанционният съд не е отчел наличието на отегчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, а такива безспорно са налице. На пострадалия са били нанесени множество удари, в областта на главата; вследствие причиненото счупване на челюстта на пострадалия е била осъществена оперативна интервенция. Наказателната отговорност на подсъдимия се отегчава и от факта, че проявената от подс. Б. агресия е била напълно безпричинна, както и от това, че на пострадалия са причинени и други увреждания, които в своята съвкупност са му причинили болка и страдания и които макар да не се отразяват на правната квалификация на деянието, не могат да бъдат подминати при определяне му. Ето защо и като съобрази изложеното въззивният съд намира, че категорично не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, а наказанието на подсъдимия следва да бъде посоченото в санкционната част на чл. 129, ал. 1 от НК, а именно лишаване от свобода. При определяне на справедливия размер на наказанието въззивният съд съобрази изложените по-горе обстоятелства, и намери, че същото следва да бъде определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства и да бъде в размер на 1 година „лишаване от свобода“. Като съобрази процесуалния ред, по който е протекло производството пред първата инстанция и задълженията на съда, визирани в чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК съдът редуцира така определеното наказание с 1/3 и налага на подсъдимия И.Б. наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца.

Чистото съдебно минало на подсъдимия и размера на наложеното наказание правилно са били отчетени от първата инстанция при преценката на наличието на формалните предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. До момента подсъдимият няма криминални прояви, изразил е съжаление за стореното, поради което може да се приеме, че тази негова общественоопасна проява е изолирана и се явява инцидентна в живота му. С оглед добрите характеристични данни на подсъдимия - семейното му положение и трудовата му ангажираност съдът намира, че за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и за мотивирането на подсъдимия да спазва законите и да не извършва противоправни деяния не е необходимо определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно. Съдът счита, че правилно е било прието от районния съд, че подходящият изпитателен срок е тригодишен и в този си размер ще изпълни превантивната си роля.

Първоинстанционният съд правилно е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски, предвид постановената осъдителна присъда и разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК

Мотивиран от горното и на основание 334, т. 3 и т. 6, чл. 337, ал. 2, т. 1, чл. 338 от НПК, Софийският градски съд, НО, ХVІ въззивен състав

 

Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯ присъда от 21.11.2017 г., постановена по НОХД № 17254/2016 г. по описа на СРС, НО, 16 състав, като намалява размера на определеното на подс. И.Л.Б. наказание от една година на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      

                               

 

 

                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                         2.