№ 88
гр. Перник, 05.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно частно наказателно дело № 20221700600126 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7 НПК.
С постановление от 27.05.2020 година по прокурорска преписка № 0152 / 2015
година по описа на РП- гр. Радомир, прокурор при същата прокуратура на основание чл.24,
ал.1, т.1 и чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по ДП № 88 /
2015 година по описа на РУ Радомир, водено за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Така постановеното постановление е потвърдено с определение № 172 /
30.03.2022 г. по ЧНД № 312 / 2022 г. по описа на РС Перник.
Против така постановеното определение е постъпила жалба от М.А., в качеството
му на пострадал, в която се моли същото да бъде отменено, а заедно с това и разпоредено
изпълнението на допълнително разследване. Основната теза на жалбоподателя е, че са
налице достатъчно доказателства за привличане на конкретно лице като обвиняем.
Въззивният съд, след преценка на всички доказателства събрани в досъдебната
фаза на производството, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Подадената частна жалба е допустима, като подаден от процесуално
легитимирана страна – пострадало по смисъла на чл. 74 от НПК лице срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт в едноседмичния срок по чл. 342, ал. 1 НПК
ДП № 88/2015 година по описа на РУ Радомир е било образувано на 31.03.2015
година и водено срещу виновно лице за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, за това, че за
периода от месец април 2012 година до месец февруари 2015 година в гр. Радомир
противозаконно са присвоени чужди движими вещи – парична сума в размер на 6 400 лв.,
собственост на живущите в гр. Радомир, ж.к. “НОЕ 3“, които владеел.
По делото са събрани всички възможни и относими доказателства от значение за
1
неговото изясняване. Поради което настоящият съдебен състав счита, че изложената
фактическа обстановка в Постановлението за прекратяване на наказателното производство,
която първостепенния съд е възпроизвел, е установена въз основа на събрани по реда на
НПК доказателства, които са в обем, който да доведе до извод, че е установена в пълнота
обективната истина по случая, съобразно чл.13 от НПК.
Изпълнени са указанията на съдебните инстанции произнасяли се по реда на
чл.243, ал.3 и 7 НПК в предходни производства.
В обжалваното определение районния съд в рамките на неговите ограничени
пълномощия е отделил пространно място в мотивите си за това дали делото е изяснено от
фактическа страна.
Изложените положителни доводи в тази насока се възприемат изцяло от
въззивния съд, поради което не се налага тяхното детайлно преповтаряне.
Въз основа на пълно и всестранно събраната доказателствена съвкупност първия
съд е посочил и установените въз основа на нея факти. Между тях и приетите от
прокуратурата такива не се съдържат съществени различия.
Определението на районния съд е пълно, последователно и мотивирано.
Обсъдени са всички наведени от жалбоподателя съображения.
Настоящата инстанция намира за необходимо да преповтори обстоятелството, че
в производството по реда на чл.243 НПК, каквото е настоящето правомощията на
съдилищата са ограничени. Така основния въпрос дали да бъде изготвен обвинителен акт,
срещу кого, за какво престъпление и дали този обвинителен акт да се внесе в съда е изцяло и
единствено във властта на прокуратурата.
Това е така по силата на разпоредбата на чл.127 от Конституцията на РБ съгласно
която прокуратурата следи за спазване на законността като ръководи разследването и
упражнява надзор за законосъобразното му провеждане /т.1/ и привлича към отговорност
лица, които са извършили престъпление и поддържа обвинението по наказателни дела от
общ характер. В този смисъл в Република България конституционно установени са
правомощията на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване, водейки
се от вътрешното си убеждение и при точно спазване на закона. В тази връзка следва да се
отбележи, че доколкото българското законодателство е делегирало само и единствено на
прокуратурата правомощието да преценява дали има извършено престъпление, каква е
неговата правна квалификация и авторство въз основа на събрания доказателствен материал,
то от това следват и действията на прокурора след завършване на разследването като втори
етап от досъдебното производство.
Съдебният контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство може да се разпростре само и единствено по отношение на
законосъобразното осъществяване на правомощията му по реда на чл.243 ал.1 от НПК.
Именно в рамките на това ограничение районния съд е развил своите съображения. В
производството по делото са събрани всички необходими за неговото изясняване
доказателства. В този смисъл то е пълно.
Тези доказателства са подложени както от прокурора, така и в обжалваното
определение на подробен анализ. В този смисъл производството е законосъобразно и
всестранно.
Липсват основания за даване на указания за събиране на нови доказателства или
превратно тълкуване на вече събрани такива.
При това положение за районния съд е бил налице единствен избор от правна
страна и той е да потвърди прекратителното постановление.
Водим от изложеното и на основание чл.243, ал.7 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 172/ 30.03.2022 г. по ЧНД № 312 / 2022 г. по
описа на РС Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3