№ 2986
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20241110170719 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЗД “Б. И.” АД, БИК
*********, гр. С........, представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М. Г., срещу
С. О. ЕИК: ********* ул. М............, чрез юрк. Д. А., с която се иска осъждане
на ответника да заплати сумата от сумата от 175.00 лева представляваща
изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата
на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на дължимите суми,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско Стандарт"' по щета № № *********** във връзка със застрахователно
събитие - ПТП, настъпило 15.07.2021 г.
Ищецът твърди, че на 15.07.2021 г. в района на път I, 3 км преди с. Яна е
реализирано произшествие, при което МПС марка „Порше Кайен” с per. №
******, собственост на К. Н. и управлявано от К. Б., който попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Според
представения протокол за ПТП № 1787141, съставен от органите на КАТ,
причините за произшествието се дължат на необезопасена и несигнализирана
дупка на пътното платно. МПС марка „Порше Кайен” с per. № ******е имала
сключена застраховка “Автокаско” в ЗД ”Б. И.”АД със застрахователна полица
№ ************, валидна към момента на събитието. В компанията ни е
заведена щета под № ***********, след направена оценка на щетата е било
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 150.00 лв. Сочи че На
основание чл. 410 и следващите от КЗ и чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата след изплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят
встъпва в правата: на увредения срещу причинителя на вредите. Ответникът
1
бил поканен да заплати вредите. С писмо от С. О. изрично отказала да заплати
дължимата сума. Ето защо счита че за него е налице правен интерес от
предявяване на исковете и моли за осъджането на ответника да заплати
сумите предмет на иска.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който взема становище за неоснователност на предявените искове.
Поддържа че липсва точна индивидуализация на мястото на настъпване на
процесното събитие. Изтъква, че в тежест на ищеца е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, безпротиворечивото наличие на
твърдените от него обстоятелства. В тази връзка не са представени никакви
преки доказателства, които да потвърждават наличието на препятствие на
пътното платно (дупка). Липсва каквото и да е описание на твърдяната пътна
неравност, поради което, в случай че ищеца не представи доказателства на
наличието на същата, не би могло да се приеме, че подобна съществува.
Оспорва протокола за ПТП. Сочи че посоченият пътен участък е част от
републиканската пътна мрежа и не е стопанисван от С. О.. Прави възражение
за съпричиняване.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като
обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и
правна страна намира следното:
Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 410, ал.1, т.3
от КЗ вр. с чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ангажирането на отговорността по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е обусловено от установяването на следните кумулативни
предпоставки: 1/ наличието на валиден договор за имуществено застраховане
между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/; 2/ заплащане
на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец; 3/
предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди ; тези вреди да са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа;
причинителят да е действал виновно. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да
противопостави на застрахователя всички свои възражения, които има срещу
застрахования. Той разполага с възможността да направи възражения, които
се основават на застрахователното отношение, в т.ч. и за липсата на валиден
застрахователен договор, или за отсъствие на една от предпоставките,
посочени в чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - виж Решение № 64 от 15.06.2010 г. на ВКС
по т. д. № 667/2009 г., І т. о., ТК.
Първият спорен въпрос е дали е налице сключена застраховка „КАСКО“
за автомобил „Порше Кайен” с per. № ******.
От представената застрахователна полица № ************ се
установява, че автомобил „Порше Кайен” с peг. № ****** бил застрахован със
2
застраховка „Каско“ при ищеца сключена за периода от 02.07.2021 до
01.07.2022г. Несъмнено е също така, че съществувалия между страните
договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети
на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие - виж
глава ІI "Покрити рискове и изключения" от Общите условия на ищеца за
застраховка "Каско Стандарт".
На следващо място съдът намира, че е доказано, че ищецът е заплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на 150 лева.
Следващият спорен въпрос е свързан с механизма на ПТП.
По механизма не се спори а и той се установява от представените по
делото доказателства – протокол за ПТП и от заключението по допуснатата
съдебно-автотехническа експертиза. От горепосочените доказателства се
установява, че на 15.07.2021 г. в района на път I, 3 км преди с. Яна е
реализирано произшествие, при което МПС марка „Порше Кайен” с per. №
******, собственост на К. Н. и управлявано от К. Б., който попада в
необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно
Вследствие на преминаването през дупката на процесното МПС били
повредени предна дясна гума и джанта.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че уврежданията
на гумите са в причинна връзка с настъпилото ПТП и преминаването през
необезопасената дупка.
Тук следва да се посочи, че тезата на ответника за друг механизъм на
произшествието не се подкрепя от данните по делото.
Следващият спорен въпрос е свързан със стопанисването на процесния
път.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или
по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
По делото е безспорно, че път І на който е реализирано произшествието,
е включен в списъка на републиканските пътища, утвърдени с Решение № 945
на МС от 01.12.2004 г., издадено на основание чл. 4, ал. 1 ППЗП и обнародвано
в ДВ, бр. 109/2004 г. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се
управляват от Агенция пътна инфраструктура, който на основание чл. 30, ал. 1
ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези
пътища. В разпоредбата на чл. 30, ал. 3 е регламентирано, че Агенцията и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии при условията и по реда, определени
с правилника за прилагането на закона.
Процесният пътен участък, на който е настъпило произшествието, е част
от републиканската пътна мрежа. Той не се намира в урбанизираната
3
територия на гр. София и поради това обстоятелство за поддръжката му не е
отговорна С. О., а АПИ.
Ето защо при недоказване от ищеца ПТП да е настъпило на път, за
поддържането на който задължение има ответникът, предявеният иск е
неоснователен.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски има ответникът,
който не е представил доказателства за сторени разноски.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, 100 лева. За да определи възнаграждение в такъв размер съдът
прецени, ниската цена на иска, ниската правна и фактическа сложност на
делото, обстоятелството, че същото е приключило в едно съдебно заседание.
По изложените съображения съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД “Б. И.” АД, БИК *********, гр. С........,
представлявано от С. П. и К. К., чрез адв. М. Г., срещу С. О. ЕИК: *********
ул. М............, чрез юрк. Д. А., иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 175.00 лева
представляваща изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане на
дължимите суми, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско Стандарт"' по щета № № *********** във връзка със
застрахователно събитие - ПТП, настъпило 15.07.2021 г.
ОСЪЖДА ЗД “Б. И.” АД, БИК *********, гр. С........, представлявано от
С. П. и К. К., ДА ЗАПЛАТИ на С. О. ЕИК: ********* ул. М....., ПК 100 лева
разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4