Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 04.03.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7-ми състав
На
двадесет и пет януари година
2022
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова-Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 80
по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.
По изложените в искова молба
и молба –уточнение от 01.02.2021г. обстоятелства „П.К.“ ООД, регистрирано в
Република Сърбия с идентификационен номер *******, със седалище и адрес на
управление в Р Сърбия, гр.*******, улица „*******, представлявано от З.П., чрез
адв. В.Д. – пълномощник е предявило срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, иск с
правно основание чл.49 ЗЗД, да бъде осъден ответника да заплати на ищцовото
дружество сума в размер на 30000 USD /щатски долара/, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради допуснато неправомерно
бездействие от страна на служители на ответното дружество по повод банков
превод по платежно нареждане от 07.10.2019г.
сумата по който не е получена от „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД, посочен като
получател, ведно със законната лихва от датата на извършване на увреждането до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В исковата молба, както и в молба -
уточнение се твърди, че на 07.10.2019г. ищцовото „П.К.“ ООД превело сума в
размер на 30 000 щатски долара на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД по банкова сметка ***: ***.
Основанието за плащане е фактура № 203589/18.07.2019г. издадена за продажбата
на 75 тона ориз. В приложената банкова референция /NALOG ZA PLACANJE,
correspondent output reference:********/ било отразено, че посоченият титуляр
на сметката е „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД. Твърди се, че въпреки факта, че в банковата
референция е посочен титуляр на сметката и съответно получател на сумата „А.Б.Е.Ф.Б.“
ООД, това дружество не е получило сумата по този банков превод и до момента. По
настояване на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД, които не са получили плащане по фактура №
203589/18.07.2019г., ищецът извършил повторно плащане на получената от ищеца
стока на два транша, както следва:
- на 19.11.2019 г. – сумата 20 000 USD /Izvod br. 2019/008/
- на 22.11.2019 - сумата 10 000 USD /Izvod br. 2019/009/ -
цялото плащане е за 40 250 USD, но само 10 000 USD от тях са за доплащане на
фактура № 203589/18.07.2019г.
Ищецът поддържа, че причината
за неполучаване на сумата 30 000 щ.д. от „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД и повторното и
плащане, е бездействието на ответника „ОББ“ АД и в частност неглижирането и
неспазването на разпоредбите на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) 2015/847 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 май 2015 година, относно информацията, придружаваща
преводите на средства. Твърди се, че ответната
банка не е проверила дали IBAN ***н
в системата на „ОББ“ АД като IBAN *** „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД, както и не е проследила
плащанията по вече осъществени сделки между двете дружества (които са в трайни търговски отношения),
които са извършени именно по истинската сметка на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД в „ОББ“ АД.
Твърди се, че „О.Б.Б.“ АД, в
качеството си на доставчик на платежни услуги на получателя, чрез своите
управителни органи, не е създало ефективни процедури за проверка на точността
на информацията, съпътстваща банковите преводи, което дружеството е било длъжно
да стори по силата на съответен акт - РЕГЛАМЕНТ 2015/847 и насоките за
прилагането му (Съвместни насоки JC/GL/2017/16 от 16.01.2018 г). В случай, че
такива процедури са създадени, то управителните органи на банката не са
упражнили ефективен контрол за спазването им, поради което, служител на
банката, натоварен с работата да извършва тази проверка, е бездействал и не е
направил проверка за липсваща информация, не е сравнил сочения IBAN ***, като с
оглед несъответствието не е спрял и превода и не е изсикал от ДПУ на платеца
липсващата информация, придружаваща превода съгл. чл.34 от Съвместни насоки
JC/GL/2017/16 от 16.01.2018 г,
вследствие на което е причинена имуществена вреда на „П.К.“ ООД в размер на 30
000 щ.д.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „О.б.б.“ АД е
депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност
на исковата претенция. Не оспорва, че 07.10.2019г. дружеството ищец е наредило
банков превод за 30 000 USD от банковата си сметка в К.Б.Белград към
банкова сметка ***0, водена от банката. Посочва, че при обработката на
получения от ищцовото дружество кредитен превод по банкова сметка, *** ***,
банката, като надлежно лицензирана кредитна институция, е действала в
качеството си на доставчик на платежни услуги на получателя на средствата по
превода по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за платежните услуги и
платежните системи (обн. в ДВ, бр.20 от 06.03.2018г., по-нататък
„ЗПУПС"), като е заверила така посочената от Дружеството в преводното
нареждане банкова сметка - *** на чл.4, т.3, б."в" от ЗПУПС -
изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи.
Твърди, че ответната банка, действаща в качеството си на доставчик на платежни
услуги на получателя на превода, е изпълнила точно подаденото от Дружеството
преводно нареждане по смисъла на чл. 90, ал.1 от ЗПУПС като, в изпълнение на задължението си по чл. 87, ал.5 от ЗПУПС, е
заверила посочената от Дружеството в преводното нареждане уникален
идентификатор на платежна сметка на
получателя с IBAN ***.4, ал.1 от Наредба № 3 на БНБ със сумата по
платежната операция след получаване на средствата от съответния доставчик на
платежни услуги (през банката-кореспондент на банката на Дружеството - Deutsche
Bank Trust Company Americas, New York). Заявява, че в конкретния случай банката
ответник е изпълнила точно платежната операция, тъй като е заверила сметката,
чийто уникален идентификатор е посочен в платежното нареждане, със сумата,
посочена в платежното нареждане, съответно
не е осъществила противоправно поведение/нарушение на произтичащи от
приложимото законодателство задължения, които да дадат основание за уважаването
на предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. Твърди още, че никъде в
разпоредбите на Регламент 2015/847 не се съдържа задължение за доставчика на
платежни услуги на получателя да извършва проверка за съответствие между
посочения от наредителя в преводното нареждане име на получателя и уникалният
идентификатор (IBAN) ***. Оспорва причинно – следствената връзка между
претърпените от ищеца вреди и бездействието на банката. Посочва, че от
приложеното към исковата молба платежно нареждане номер ********подадено пред
банката, водеща банковата сметка на Дружеството, наредителят-законният
представител на ищцовато дружество е посочил за банкова сметка ***икатор (IBAN)
***, по която Банката е изпълнила превода ********. В исковата молба Дружеството също така
посочва, че основанието за плащане е фактура No 203589/18.07.2019г. за
продажбата на 75т. ориз. Но във фактурата, приложена също към исковата молба, в
раздел „Условия на плащане" изрично е посочено, че плащането следва да
бъде извършено по банкова сметка *** „Ю.Б." АД, с уникален идентификатор
(IBAN) ***. В исковата молба не се съдържат данни защо наредителят не се е
съобразил с така посочените реквизити, а вместо това собственоръчно е наредил
превода по друга сметка, различна от указаната във фактурата. Ответникът оспорва обстоятелството на извършено
повторно плащане, като счита, че от приложените към исковата молба
Удостоверение № 2019/008 от 19.11.2019г. и Удостоверение № 2019/009 от
22.11.2019г. не се установява извършването на плащане в полза на издателя на
фактурата в твърдения от Дружеството размер. За разлика от платежното нареждане
номер 1450031837216 от 07.10.2019г., в което се съдържат данни за банковата
сметка на получателя и данните от които съответстват изцяло на полученото от
Банката SWIFT съобщение през банката-кореспондент, тези удостоверения не
представляват сами по себе си нареждания за изпълнение на превод и не
удостоверяват факта на извършеното плащане, респективно на настъпването на
вреда в претендиралия с исковата молба размер.
В становище вх. № 303474 от
08.04.2021г. депозирано преди първо о.з. ищецът пояснява, че причината, поради която
дружеството превежда 30 000 щатски долара по сметката на З.Т.Ф./Z.F./ в „ОББ“
АД, вместо по сметка на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД е, че противозаконно е проникнато в
компютърната система на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД и по-точно в представителството на
дружеството в Република Сърбия. Персоналният компютър на М.П., работеща в
представителството в гр. Пирот, бил поразен
от зловреден софтуер, като по този начин са придобити потребителско име и
парола за достъп до електронната поща на П.. Така на 4.10.2019 г. и на
7.10.2019 г. от тази поща, без знанието и съгласието на П., са изпратени мейли
уж от името на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД (чрез представителството му в гр. Пирот,
Сърбия) към ищеца „П.К.“ ООД за промяна на банковата сметка, с посочена нова
такава за бъдещи парични преводи, а именно сметката с IBAN ***иас Т.Флорос. По този начин „П.К.“ ООД е въведено в
заблуждение и превежда сумата по посочения във фалшивия мейл сметка. Два дни след превода, представител на „А.Б.Е.Ф.Б.“
ООД се обадил на „П.К.“ ООД, за да съобщи, че сумата все още не е получена и
така се разкрива измамата. Тези констатации са направени в Постановление за
отказ да се образува наказателно производство от 14.01.2020г. на Окръжана прокуратура Варна.
В съдебно заседание ищецът чрез адв.В.Д. поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответниците чрез юрк.П.Н.оспорват предявените
искове. Представят списък на разноски.
Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, съгласно чл.12 и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
Видно от прието в превод от сръбски
на български удостоверение за регистрация издадено от Агенция по вписванията -
Белград, че ищцовото „П.К.“ ООД е търговско дружество, със седалище в Р Сърбия,
гр.Крагуевац, с капитал от 942,19 евро и законен представител З.П../л.44 -л.47 от делото/
По делото не е спорно, че трето дружество - „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД е продало
на „П.К.“ ООД - „75 тона индустриален ориз (натрошен)“. В резултат на
извършената покупко-продажба продавача „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД е издал фактура № **********
от 18.07.2019 г. на купувача „П.К.“ ООД - Сърбия на стойност 30 000,00 USD ./л.55
от делото/. В раздел „условия за плащане“ на фактура № **********/18.07.2019г.
е отразено: Банка - „Ю.Б.“ АД, с IBAN: ***, Банка – кореспондент –„D. B.T.C. A., N. Y“.
По делото не е спорно, че на 07.10.2019г. дружеството
ищец е наредило банков превод за 30 000 USD
от банковата си сметка в К.Б.Белград именно като плащане по фактура №
**********/18.07.2019г. издадена от „А.Б.Е.Ф.Б.“
ООД
Видно от представено платежно
нареждане от 07.10.2019 г., „П.К.“ ООД е наредило от банковата си сметка в К.Б.Белград
превод в полза на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД, по
сметка с идентификатор ********, в "О.б.б." АД по посочената фактура № **********/18.07.2019г. общо за
сума в размер на 30 000 щатски долара, като наредител е ищцовото дружество./л.64 –л.65 от делото/
Посочената в платежното
нареждане сметка с идентификатор /IBAN/ ***,
в "О.б.б." АД очевидно е
различна от банковата сметка на „А.Б.Е.Ф.Б.“ АД посочена във фактура №
********** от 18.07.2019г., а именно сметка с IBAN: ***.
Не е спорно, като се установява и приетите писмени доказатества, че наредената
от ищцовото дружество на 07.09.2019г. сума от 30 000 щатски долара не е постъпила
по банковата сметка на съконтрахента му „А.Б.Е.Ф.Б.“
В Постановление за отказ да
се образува наказателно производство от 14.01.2020г. на прокурор Св. Стойнов при Окръжна
прокуратура Варна, се сочи по повод жалба на сръбския гражданин З.П., управител
на „П.К.“ ООД, че са станали жертва на интернет измама била образувана проверка
при ОДМВР - Варна. В хода на проверката са установени данни, че българското
дружество „А.Б.Е.Ф.Б.“ АД имало изнесен
офис в гр.Пирот, Сърбия, в който работила служителя М.П.. В служебния компютър
на М.П. поразен от зловреден софтуер, като без нейно знание от електронната и
поща към „П.к.“ ООД бил изпратен имейл с посочена нова банкова сметка *** „А.Б.Е.Ф.Б.“
АД -********. По този начин „П.К.“ ООД е
въведено в заблуждение и превело сумата по посочената във фалшивия мейл сметка.
Два дни по-късно от българското дружество сигнализирали, че очакван паричен
превод от „П.к.“ ООД не е получен. Установени били данни, че сума в размер на
30 000 /тридесет хиляди/ щ. д. е постъпила по банкова сметка ***0 с титуляр З.Т.Ф.,
който открил сметка в банката на 26.07.2019г. в гр.София, клон „Милениум“ и
активирал услугата „онлайн банкирне“. Прокуратура стигала до извод, за
евентуално престъпление по чл.212а от НК извършено в гр.Пирот, Р Сърбия и
евентуално престъпно деяниие по чл.253 ал.1 НК, но тъй като нито една от
транзакциите не е наредена на територията на България или от български
гражданин, приела че разследването не е от компетентност на български прокурор
съгласно чл.3-6 от НК и отказала да образува наказателно производство, като
прекратила преписка №9973 /2019г. на ОП Варна.
От приетото заключение на допуснатата
съдебно- счетоводна експертиза с вещо лице Д.Ю.Г. се установява, че при извършената
проверка сочи, че „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД е
продал на „П.К.“ ООД - „75 тона индустриален ориз (натрошен)“, като врезултат
на извършената покупко-продажба продавача „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД е издал фактура
№********** от 18.07.2019 г. на „П.К.“ ООД - Сърбия на стойност 30 000,00 USD .
От извършената проверка на
предоставените по делото документи и банкови извлечения вещото лице
счетоводител установило, че „П.К.“ ООД -
Сърбия е извършил плащане към „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД със записано основание
процесната фактура, както следва:
- 30 000,00 USD - излъчен
превод от разплащателна сметка с IBAN: ***icК.DOO K.c основание, .INV
№203589/18.07.2019г. “към разплащателна сметка c IBAN: ***яр „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД -
/л.72/, съгласно банкова референция******** от 07.10.2019 г.;
-20 000,00 USD - съгласно
удостоверение №2019/008 от 19.11.2019 г. за излъчен превод от разплащателна
сметка с IBAN: ***icК.DOO Kragujevac c основание фактура № ********** $ DTD от
18.07.2019 г. /“към „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД
- /л.66/. Превода е към разплащателна сметка с IBAN: ***яр „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД -
/л.23/.
- 40 250.00 USD - съгласно
удостоверение №2019/009 от 22.11.2019 г. за излъчен превод от разплащателна
сметка с IBAN: ***icК.DOO Kragujevac c основание „Ф-ра №**********, 723,799“към
„А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД - /л.69/. Превода е към разплащателна сметка с IBAN: ***яр „А.Б.Е.Ф.Б.“
ООД - /л.25/.
След извършена проверка на
представените от „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД банкови извлечение за разплащателна сметка в
USD с IBAN: ***, експертизата е констатирала,
че:
- На 21.11.2019 г. по разплащателна сметка в USD
с IBAN: *** „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД е постъпила сума от Р.К.DOO Kragujevac в размер на
20 000.00 USD. Сумата е осчетоводена по сметка 411000 - Клиенти, аналитично за Р.К.DOO
Kragujevac като частично плащане по фактура №********** от 18.07.2019 г.
-На
26.11.2019 г. по разплащателна сметка в USD с IBAN: *** „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД е
постъпила сума от Р.К.DOO Kragujevac в размер на 40 250,00 USD. Сумата е
осчетоводена по сметка 41100 - Клиенти аналитично за Р.К.DOO Kragujevac, както
следва: 10 000,00 USD окончателно погасяване по процесната фактура №********** от
18.07.2019 г. 15 250,00 USD се закрива задължение по фактура №********** от 22.10.2019 г.; 15 000,00 USD се закрива задължение
по фактура №********** от 21.11.2019г.
В резултат на извършената
проверка и анализ в ССчЕ е обоснован извод, че ищцовото „П.К.“ ООД е извършило
плащания към „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД по процесната фактура в размер на 60 000,00 USD,
от които 30 000,00 USD по превод от 07.10.2019 г. не са отразени като постъпили
в счетоводството на „А.Б.Е.Ф.Б.“ ООД. Останалите 30 000,00 USD са постъпили,
както следва:
- 19.11.2019 г.- 20 000,00 USD и на
- 22.11.2019 г. - 10 000,00 USD. Неоспореното заключение по т.1 от ССчЕ,
съдът възприема като обективно изготвено.
Приети са и Правила за преводи и плащания
към чужбина между местни и чуждестранни лица на територията на страната
утвърдени през 2017г. от изпълнителните директори на "О.б.б." АД./л.116 – л.120 от делото/ В нормата
на чл.43 от цитираните Правила е
предвидено, че входящ валутен превод е изпълнен в съответствие с посочения в
съобщението уникален идентификатор /IBAN/ ***о отношение на получателя на
превода.
В подкрепа на твърденията на ответната
банка, че е изпълнила задълженията по ЗМИП
с отговора са представени международен паспорт № AN2696804 издаден на 06.09.2016г. на З.Т.Ф. – титуляр
на сметка c IBAN: ***, национален документ за самоличност на същия, попълнен
въпросник за идентификация на ФЛ от 25.07.2019г., спесимен на подписа на
титуляр на сметка c IBAN: ***. /л.121
– л.128 от делото/
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи:
По
допустимостта: Предвид
поддържаните в исковата молба твърдения, предявения деликтен иск е допустим.
По
същество:
Отговорността на банката- ответник по предявените главни искове с правно
основание чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. В качеството си на доставчик
на платежни услуги на получателя на средствата по превода по смисъла на чл.3,
ал.1, т.1 от Закона за платежните услуги и платежните системи, ответната банка носи
отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и
служители, на които е възложена работа по предоставяне на платежни услуги. Съгласно
императива на чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения, противоправност на деянието
(несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение),
причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното
(чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент –
виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на въложената
работа.
С оглед така изяснения правопораждащ
фактически състав в тежест на ищеца бе да установи, че служител в ответната банка, виновно е провел обработка на платежната
процедура противоправно, от което на дружеството ищец са нанесени неимуществени
вреди в размер на 30 000 щ.д.
Липсата в случая на деликтно поведение
от страна на определено физическо лице (или лица) при или по повод изпълнение
на възложената работа изключва и гаранционно - обезпечителната отговорност на
възложителя на тази работа, регламентирана от чл. 49 ЗЗД. Не се установи
противоправно действие или бездействие на служители при ответната банка в противоречие
с Регламент 2015/847 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година
относно информацията, придружаваща преводите на средства, от който устните и
лицето на ищцата са увредени. В разпоредбите на Регламент 2015/847 не се
съдържа задължение за доставчика на платежни услуги на получателя да извършва
проверка за съответствие между посочения от наредителя в преводното нареждане
име на получателя и уникалният идентификатор (IBAN) ***. В сочената от ищеца
норма на чл.7 ал.2. от Регламент 2015/847 е уредено, че „Доставчикът на
платежни услуги на получателя прилага ефективни процедури, включително, ако е
целесъобразно, последващо проследяване и проследяване в реално време, за да
установи дали не липсва следната информация относно платеца или получателя.“ По
делото не се установи нарушение на тази норма в процесния случай.
Следва да се има предвид и че съгласно
нормата на чл. 90, ал. 1 от ЗПУПС нареждането се смята за точно изпълнено по отношение
на получателя, посочен с уникалния идентификатор когато платежно нареждане е
изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор. Легалното
определение на този термин е дадено с разпоредбата на § 1, т. 59 от
допълнителните разпоредби на ЗПУПС, според която "Уникален идентификатор е
комбинация от букви, цифри или символи, съобщена от доставчика на платежни
услуги на ползвателя на платежни услуги, която трябва да бъде предоставена от
ползвателя на платежни услуги при изпълнение на платежна операция, за да може
еднозначно да бъде установен другият ползвател на платежни услуги и/или
неговата платежна сметка". Съгласно изричната норма на чл. 90, ал. 2 от
ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не носи отговорност за неизпълнението или
неточното изпълнение на платежна операция при неточност на посочения от
ползвателя на платежни услуги уникален идентификатор, като в, ал. 4 е посочено,
че в случаите по, ал. 2 и 3 доставчикът на платежни услуги е длъжен в рамките
на дължимата грижа да положи усилия за възстановяване на сумата по платежната
операция. Следователно банката не носи отговорност при преводи, изпълнени в
съответствие с въведения от платеца IBAN,
***,
изпълнено в съответствие с посочения в него уникален идентификатор, винаги се
смята за точно изпълнено, а по силата на чл. 7 от Наредба № 13 от 18 август
2016 г. за прилагането на международен номер на банкова сметка, ***, задължение
на клиента - ползвател на платежни услуги е да посочи пълно и точно IBAN, ***-съществената
информация, необходима на доставчика на платежни услуги с цел осъществяване на
превода. Установи се от приетото платежно
нареждане номер ********че именно дружеството ищец, като наредител, чрез
законният си представител е посочил за банкова сметка ***икатор (IBAN) ***, по
която ответната банка е изпълнила превод -
********.
В този смисъл по делото не се установи
наличие на противоправност и причинната връзка като елементи на непозволеното
увреждане.
Фактическият състав на непозволеното увреждане включва няколко елементи, като липсата на който и да е от тях изключва
ангажирането на отговорността на причинителят. Това е възприето в
константната съдебна практика, така Решение № 242 от 20.03.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 5739/2007 г., Ill г. о., ГК, докладчик съдията И.П.указва „За да е основателен предявеният иск с
правно основание чл. 45 от ЗЗД следва кумулативно да са налице следните
предпоставки - противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между
деянието и вредата. Липсата дори и на една от предпоставките води до недоказаност на иска. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да
бъде доказана във всеки конкретен случай“. В същия смисъл са и Решение N9 243 от 10.06.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1398/2010 г., Ill г. о., ГК, докладчик съдията М.И.,
Противоправността
като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ
отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество
несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети
правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. Именно на ищеца
принадлежи доказателствената тежест за установяване чрез пълно и
главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК,
противоправността на вредоносното поведение на служител при ответното търговско
дружество. В настоящия казус ищецът не доказа по безспорен, несъмнен начин, че
вредоносните последици са резултат от противоправно поведение на служители на ответник „ОББ“ АД. При преценка на събраните по делото доказателства не се установи поведение, отклоняващо се от общоприети правила за поведение.
Не се установи при обработката на входящия
валутен превод, предмет на спора, служителите на Банката да са допуснали
нарушение на приложимите нормативни разпоредби.
След като не се установи противоправно
виновно поведение на служители на ответното дружество, няма основание за
ангажиране на неговата гаранционно-обезпечителна отговорност за претърпени от
ищеца вреди, поради което предявените главния иск с правно основание чл.49 ЗЗД във
р. с чл.45, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Придвид недоказаност на главния иск, то и акцесорния иск за
обезщетение за забава с правно основние чл.86 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен
като недоказан.
По
разноските:
С оглед изхода на спора направените от
ищеца разноски остават за негова сметка. На основание чл.78, ал.3 ГПК право на
разноски имат ответника. Видно от списъка по чл.80 ГПК, на л.237 от делото, ответното дружество претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното,
Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П.К.“ ООД, регистрирано в Република
Сърбия с идентификационен номер *******, със седалище и адрес на управление в Р
Сърбия, гр.*******, улица „*******, представлявано от З.П., чрез адв. В.Д. –
пълномощник, срещу „О.Б.Б.“ АД, ЕИК *******, иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 30
000 /тридесет хиляди/ щатски долара,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради
допуснато неправомерно бездействие от страна на служители на ответното
дружество по повод банков превод по платежно нареждане от 07.10.2019г. сумата по който не е получена от „А.Б.Е.Ф.Б.“
ООД, посочен като получател, ведно със законната лихва от датата на извършване
на увреждането – 07.10.2019г. до окончателното изплащане, КАТО недоказан.
ОСЪЖДА „П.К.“ ООД, регистрирано в Република Сърбия с идентификационен
номер *******, представлявано от З.П. да заплати,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „О.Б.Б.“
АД, ЕИК *******, сумата от 150 лева
разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: