Решение по дело №243/2019 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 264
Дата: 26 юни 2019 г.
Съдия: Рени Михайлова Спартанска
Дело: 20194400500243
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                           Р    Е    Ш   Е   Н   И   Е

                               №    /26.06.2019

 

                                  Гр.Плевен 26.06.2019г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД          ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри гр.с.в публичното заседание на пети юни 

през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                                                                : мл.с.СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА

при секретаря  Ивало Цветков                                           и в присъствието на прокурора                                                           като разгледа докладваното от съдията РЕНИ СПАРТАНСКА                въззивно           гр.дело № 243  по описа за 2019г. на ПОС и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по чл. 258  и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №421 /06.03.2019г. , постановено по гр.д.№7459/2018 г.по описа на същия съд   на основание чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр.чл.258 ЗЗД,“ ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.***№ 1, ет.3 е осъдено да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.115, ап.12  сумата от 9600 лв.,ведно със законна лихва върху сумата от 17.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане, дължима по  фактура № **********/22.12.2017г.,издадена за извършена консултантска услуга-технически консултации и надзор по строителство на Фур.завод гр.***в периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.Със същото решение на ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „***“ ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к. „***“, бл.115,ап.12 против „*** „ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.***№ 1, ет.3 иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 801,60 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 9600 лв. по фактура № **********/22.12.2017г. за периода от 22.12.2017г. до 17.10.2018г.С решението на ПРС на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***“ ЕООД е осъдено да заплати на „***“ ООД сумата от 1162,71 лв. направени по делото разноски за държавна такса  и адвокатско възнаграждение.На основание чл.78, ал.1 ГПК „ ***“ ООД е осъдено да заплати на „***“ ЕООД сумата от 65,51 лв. направени по делото разноски за държавна такса,  и адвокатско възнаграждение.

            Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът пред ПРС-„***“ЕООД гр.Плевен,представлявано от Б.И.  ,който чрез своя пълномощник адвокат Д.И. от ПАК го обжалва в неговата осъдителна част,в която дружеството е осъдено да заплати сумата 9 600лв.по фактура  за консултантска услуга по строителен надзор №112/22.12.2017г.и в частта,в която е осъдено да заплати разноски по делото в размер на 1162,71лв.Изложени са доводи,че решението на ПРС в обжалваната му част е незаконосъобразно и неправилно,като съдът едностранчиво е анализирал събраните по делото доказателства.Твърди се,че  въззивното дружество нито е влизало в договорни отношения с ищеца,нито му е възлагало някакви консултантски услуги и не е получило каквото и да е изпълнение ,че процесната фактура не е предоставяна на дружеството.Посочва се,че процесната фактура  от данъчна гледна точка е изцяло негодна да служи като доказателство за извършена и приета усулга,като се позовава на чл.226 от Директива 2006/112 в частта по т.6. В жалбата са изложени доводи,че съдебната практика по данъчни дела приема,че когато услугата не оставя трайна следа в обективната действителност след приключването си,реалността й обективно може да бъде доказана със съставените между страните  документи по изпълнение  на договора,а в случая не са съставени такива документи или документални  следи за сделката.Твърди се,че съгласно Директива 2010/45/ЕС от 13.07.2010г.за изменение на Директива 2006/112/ЕС относно система на ДДС по отношение правилата на фактуриране , фактурите не са самостоятелни отделни документи,а част от документите,които се съставят в рамките на търговския и счетоводен процес.Направено е възражение,че не е доказано ищецът да е извършил фактурираната услуга  по строителен или технически надзор,не е доказано приемане на работата  или упражняване на фактическа власт върху нея чрез конклудентни действия от страна на възложителя,че не са събрани и косвени доказателства за наличие на договорна обвързаност между дружествата  или за някакво изпълнение от страна на ищеца.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения както във въззивната жалба,така и в депозираната от пълномощника на дружеството адвокат Д.И. от ПАК писмена защита. В заключение въззивникът моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му част и постанови друго,с което предявеният иск за сумата 9 600лв.по фактура №112/22.12.2017г.бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.Претендират се и направените  по делото разноски за двете съдебни инстанции.В съдебното заседание на 05.06.2019г.пред ПОС въззивникът чрез своя пълномощник адвокат Д.И. поддържа подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи.

            Въззиваемото дружество „***“ООД гр.Плевен, чрез своя пълномощник адвокат В.К. от ПАК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК , в който взема становище,че решението на ПРС  е правилно,законосъобразно и съобразено със задължителната практика на ВКС. Изложени са доводи,че съгласно константната практика на ВКС фактурата може да се приеме  като доказателство за възникнало договорно правоотношение,  доколкото в самата фактура фигурира  описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане ,наименованията на страните,време и място на издаване,както е в конкретния случай.Твърди се ,че фактурата е подписана от управителя на ответното дружество,в нея е отбелязано,че стоката е получена и до датата на подаване на ИМ възражения от страна на въззивника не са правени,като е посочено,че е налице преклузията на чл.264 ал.3 ЗЗД.В заключение въззиваемото дружество моли съда да отхвърли въззивната жалба.Претендират се и направените по делото разноски,съгласно списък по чл.80 ГПК.Изложените в отоговора доводи се поддържат от пълномощника на възизваемото дружество адвокат В.К. от ПАК и в съдебното заседание пред ПОС на 05. 06. 2019г.Подробни съображения в тази насока са изложени и в депозираната писмена защита.

          Окръжният съд като прецени изложените в жалбата оплаквания, доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

           Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК,от надлежна страна,срешу подлежащ на обжалване съдеъбен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

  Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени от „***“ООД срещу“***“ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 9 600лв., претендирана като неизплатено възнаграждение по договор за консултантски услуги,на основание фактура №112/22.12.2017г.и по чл.86 ЗЗД за сумата 801,60лв.,претендирана като лихва за забава върху главницата ,за периода 22.12.2017г.до 17.10.2018г.

Решението на ПРС в частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен,не е обжлвано от ищеца,влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка в настоящото производство.

От представената с ИМ фактура № **********/22.12.2017г.е видно,че същата е издадена от „***“ ООД като  доставчик за сумата 9600лв. , съответно сума по фактурата 8 000лв.и 1600 лв. ДДС .Съгласно фактурата получател е ответното дружество „*** „ЕООД,като основанието за издаване е :Консултантска услуга-технически консултации и надзор по строителство на Фур.завод гр.***в периода 01.01.2017г.-30.11.2017г. Фактурата е подписана от получател Б.И. ,който безспорно с оглед удостоверението за актуално състояние е управител и едноличен собственик на капитала на ответното дружеството,вписано като получател по фактурата.Като начин на плащане е отразено  платежно нареждане.В производството пред първата инстанция не е оспорен подписа на Б.И. ,представляващ получателя „***“ЕООД като неавтентичен ,но в писмения отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът е оспорил верността на тази фактура,както и обективираните в същата  консултантски услуги по строителен надзор. Направено е възражение,че съгласно ЗУТ строителния надзор се осъществява на основание договор ,сключен  от инвеститора с фирми и/или лица,вписани в регистъра и получили лиценз от ДНСК,че ищецът „***“ООД не е вписан в регистъра на лицата ,извършващи  дейностите по чл.167 ал.2 ЗУТ и е недопустимо да  извършва документираната с фактурата услуга.Изложени са доводи,че на обект Фуражен завод гр.***строителният контрол е осъществяван от фирма „***“ООД по договор с инвеститора ,а не с дружеството ответник като строител.В отговора е направено възражение ,че ответникът „***“ЕООД не е сключвал договор за строителен надзор и услуги с ищеца,че не налице изпълнена и предадена работа,за да се дължи претендираната по фактурата сума, че процесната фактура не е осчетоводена в счетоводството на дружеството .В тази насока ответникът е представил дневник за покупките на „***“ ЕООД за периода от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.,който не е оспорен от ищеца.От същия безспорно  се установява, че процесната фактура № **********/22.12.2017г., издадена от „***“ ООД за сумата от 9600 лв.не е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество.

Съгласно представеното разрешение за ползване № СТ-05-434/18. 04. 2018г.,изд.от началника на ДНСК арх.И.Н.   е разрешено ползването на Фуражен завод,силозно стопанство и обслужващи сгради с местонахождение: ПИ с идентификатор 72624.603.345 по КК и КР на гр.Добрич, промишлена зона Запад. В разрешението е посочено, че искането на възложителя е придружено с окончателен доклад на „*** „ООД/фирмата,която според ответника е осъществила строителния надзор на обекта Фуражен завод в гр.Добрич./

От изисканата от НАП справка  за актуално състояние на всички трудови договори за периода от 01.01.2017г. до 31.11.2017г. за дружеството ищец“***“ ООД се установява, че в посочения период три лица са били в трудово правоотношение:И.И.И. , П.Г.  И. и В.И.Л. .Представена е диплома за завършено висше образование на управителя на дружеството ищец И.И.И. ,от която се установява,че  същият е завършил във ВМЕИ „В.И.Л. “ София, специалност“ Хидравлика и пневматика“  и му  е призната квалификация  машинен инженер.

Окръжният съд споделя становището на ПРС,че договорът за консултантски услуги представлява вид договор за изработка /чл.258 и сл. ЗЗД/, имащ за предмет престиране на резултат и от умствен труд,в който смисъл  е цитираната в решението съдебна практика на ВКС.Като вид договор за изработка,договорът за консултантски услуги е неформален,консенсуален и същият се счита сключен с факта на постигнатото съгласие между страните. Доколкото се касае за неформална сделка няма законово изискване за писмена форма като условие за действителност на сделката.

         Категорична и непротиворечива е съдебната практика на ВКС,че фактурата може да се приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на издаване.Съставите на ВКС са приели,че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.В този смисъл са решение № 42 от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о; решение №23/07.02.2011 по т.д.№588/2010г,ІІ т.о; решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о.; решение № 96 от 26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС, I т. о.;решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о.и много др.

Подобно е становището на ВКС и в решение  № 45 от 28.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 1882/2013 г., I т. о., ТК,където е прието,че фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях.В цитираното решение ВКС приема,че дори неподписаната фактура от купувача по договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да послужи като доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея.В този смисъл са и  решение на ВКС №138/17. 10.2011г.по гр.д.№72//2010г.,ІІ т.о и решение №65/16.07.2012г.нао ВКС по т.д. №333/2011г., ІІ т.о.,цитирани и от ПРС в обжалваното решение,в които са разгледани казуси ,касаещи договори за изработка ,свързани с извършване на СМР.

     Окръжният съд не възприема изложените от ПРС доводи,че само на база представената по делото фактура се установява наличие на сключен между страните договор за изработка,респ.договор за консултантски услуги.Безспорно е установено,че  процесната фактура,съставена на 22.12.2017г. не е включена в дневника за покупките на ответното дружество за м.декември 2017г., не е осчетоводена и за тази фактура ответникът не е ползвал правото на приспадане на данъчен кредит,поради което същата не може да се счита като признание за отразеното в нея задължение за заплащане на сумата 9 600лв.По същите съображения не може да се приеме,че неосочетоводената при ответника фактура, независимо,че е подписана от управителя на дружеството получател ,доколкото подписът му не е оспорен,съставлява доказателство за приемане на възложената работа  по смисъла на чл.264 ЗЗД.По делото няма данни дали въпросната фактура е осчетоводена и в счетоводството на ищеца.Ответникът е оспорил наличието на  сключен с ищеца договор за възлагане на конслутантски услуги.Ищецът ,който твърди,че е изпълнител по този  договор и е извършил възложената му работа не е ангажирал никакви доказателства действително да са осъществени  описаните във фактурата технически консултации и надзор по строителството на Фуражен завод в гр.Добрич. за периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.От обсъденото разрешение за ползване на строеж Фуражен завод гр.***категорично е установено,че друга фрима е осъществила строителния надзор на обекта по реда  на ЗУТ. В съд. заседание на 19.12.2018г. пред ПРС пълномощниктъ на дружеството ищец е заявил,че няма твърдения за осъществен строитерен надзор по ЗУТ,а се касае за извършени технически консултации във вр.със строителството и проверка при изготвянето на книжата и документите,предназначени за строителния надзор. Адвокат К. е уточнил,че се касае за устни консултации ,извършени от И.И. ,управител на дружеството ищец,че същият е давал консултации на управителя на ответника и на негови служители за подготовка на документи , касаещи метални конструкции,силози,машини ,съоръжения.Така направеното уточнение за характера на извършените консултантски услуги не съответства на отразеното във фактурата за технически консултации и надзор по строителството на обекта.Дружеството ищец“***“ООД не е доказало наличието на  сключен договор за изработка ,респ.договор за консултанстки усулуги с ответника „***“ЕООД,нито неговите основни  параметри-вид и характер на възложената работа,цена на услугата,срокове за изпълнение. Не е установено в какво са се изразявали тези устни консултации за описания период 01.01.2017г.-30.11.2017г.във вр. със  строителен обект  Фуражен завод гр.Добрич, какъв е вида и характера на възложените технически консултации,как и кога  са осъществени,нито има данни,дори и косвени за размера на дължимото възнаграждение за тези устни консултантски услуги.

     По изложените съображения,съдът приема ,че искът с правно основание чл.266 ЗЗД за сумата 9 600лв.претендирана като неизплатено възнаграждение по  фактура №112/22.12.2017г.за извършени консултантски услуги е недоказан и следва да бъде отхвърлен като неоснователен.След като е стигнал до други правни изводи,ПРС е постановил едно неправилно решение,което на осн.чл.271 ал.1 ГПК следва да се отмени,а въззивната инстация се произнесе по същество в горния смисъл.В частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен,решението на ПРС е влязло в сила като необжалвано.

           При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3 ГПК ищецът /въззиваем/ следва да заплати на ответника/въззивник/ направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1915,25лв.Решението на ПРС следва да се отмени и в частта за разноските.                 

           Водим от горното, Окръжният съд  

Р      Е     Ш     И :

 

ОТМЕНЯВА на осн.чл. 271 ал.1 ГПК  решение на Плевенски Районен съд №421 /06.03.2019г., постановено по гр.д.№7459/2018 г.по описа на същия съд в следните части:

-В ЧАСТТА,в която  на основание чл.79, вр. чл.266, ал.1, вр. чл.258 ЗЗД, “ ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.***№ 1, ет.3 е осъдено да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.115, ап.12  сумата от 9600 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 17.10.2018г. до окончателното ѝ изплащане, дължима по  фактура № **********/22.12.2017г.,издадена за извършена консултантска услуга-технически консултации и надзор по строителство на Фур.завод гр.***в периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.

-В ЧАСТТА,в която на основание чл.78, ал.1 ГПК, „***“ ЕООД, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.***№ 1, ет.3 е осъдено да заплати на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.115, ап.12  сумата от 1162,71 лв.направени по делото разноски за държавна такса  и адвокатско възнаграждение.

-В ЧАСТТА,в която на основание чл.78, ал.1 ГПК „ ***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.115, ап.12 е осъдено да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.***№ 1, ет.3 сумата от 65,51 лв. направени по делото разноски за държавна такса,  и адвокатско възнаграждение КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

 ОТХВЪРЛЯ предявения на осн.чл.266 ЗЗД иск от „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к. “***“, бл.115, ап.12 ,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.К. *** срещу “ ***“ ЕООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен,ул.***№ 1,ет.3,със съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.И. ***  за сумата 9 600лв., претендирана като възнаграждение  за извършена консултантска услуга-технически консултации и надзор по строителство на Фур.завод гр.***в периода 01.01.2017г.-30.11.2017г.,съгласно  фактура № **********/22. 12. 2017г., ведно с претенцията за присъждане на законна лихва върху сумата,считано от 17.10.2018г.до окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

             ОСЪЖДА  на осн.чл.78 ал.3 ГПК „***“ ООД, ЕИК ***,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ж.к.“***“, бл.115, ап.12 със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.К. ***  ДА ЗАПЛАТИ на  “ ***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.***№ 1, ет.3 със съдебен адрес за призоваване: адвокат Д.И. *** деловодни разноски за двете съдебни инстанции в размер на 1915,25лв.

         В частта,в която искът по чл.86 ЗЗД е отхвърлен като неоснователен, решението на ПРС е влязло в сила.

         Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 и следв.от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                        ЧЛЕНОВЕ: