Р Е Ш Е Н И Е № …

гр. К., 16.05.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание на 09.04.2019г, в състав :

                                               Председател:МАРИАНА СТАНКЕВА

при участието на секретаря М.Ш., като разгледа НАХД № 12, по описа за 2019 година, докладвано от съдията Станкева, взе предвид следното:

                               

К.ският районен съд е сезиран с жалба от „М.” ЕООД, град С., бул.„Б.” № *, ет.* против наказателно постановление № 23-002085 / 19.03.2018 година, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ С.  област. Излага подробни съображения за несъставомерност и недоказаност на нарушението.

          Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          Въз основа на протокол за извършена проверка от 22.02.2018 година и акт от същата дата за установяване на административно нарушение, е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева, на основание чл.416, ал.5,  вр. чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2, вр.ал.1 от Кодекса на труда, за това, че при извършената проверка на 02.02.2018 година в предприятието на жалбоподателя било установено, че в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДРКТ е допуснал до работа на същата дата в 08,00 часа лицето М.И. Г.на длъжност „касиер - продавач”, в обект – магазин Т маркет, находящ се в гр.К., ул.“Й. Й.“ № 39, преди да й е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП за сключения с нея трудов договор № 0104/02.02.2018 г. Същото е било с изходящ номер от 02.02.18 г. в 10,07 ч., а лицето е било заварено да работи същия ден в 14,05 часа.     Съдът намира, че така установеното административно нарушениe  се явява не съставомерно и не доказано при така събраните гласни и писмени доказателства по делото.

          Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него обжалвано наказателно постановление са постановени при нарушаване на задължителните законови изисквания на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.

          Видно от приложените към делото доказателства – декларация от лицето М.Г.от 02.02.2018 г., 14,05 часа, трудов договор № 0104 от 02.02.2018 г., справка по 62, ал.5 от КТ в 10,07 ч.на 02.02.2018 г. и работен график жалбоподателят, в качеството си на работодател е сключил договор с лицето Г.за работно време от 08,00 до 17,00 часа, за което своевременно е бил сключен трудов договор, като  в 10,07 часа е бил уведомен ТД на НАП. Нарушението е било установено на 02.02.2018 година в 14,05 часа, а от присъствения лист, намиращ се на л.12 от делото, т.23 е видно, че лицето М.И. Г.реално е започнала да полага труд на 02.02.2018 година в 10,30 часа, т.е. след уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

Съгласно чл.63, ал.2, вр.ал.1 от КТ, в чието нарушаване е подведен под административно наказателна отговорност жалбоподателя, „работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1., като е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите”.

В настоящия казус служителят е постъпил на работа в деня на сключване на трудовия договор, в 10,30 часа, съгл.отразеното в присъствения лист, едва след като е било изпратено  уведомяването на ТД на НАП – 10,07 часа, като в чл.7 от договора е отразено, че същият влиза в сила от 02.02.2018 година, за пълен работен ден от 08 до 17 часа, но според съда и събраните по делото доказателства работникът фактически е започнал да полага труд не от 08.00 часа през първия си работен ден, а в случая след 10,07 часа, а именно в 10,30 часа, като незапочването на трудовия му ден от 08,00 часа би довело до евентуално налагане на друг вид санкции от страна на неговия работодател за несвоевременно неявяване на работа. В конкретния случай, след като уведомлението до НАП е било извършено в 10,07 часа, а работникът е бил заварен да полага труд по-късно през същия ден – в 14.05 часа, това не означава че лицето е започнало да полага фактически труд в 08.00 часа сутринта, преди уведомлението до НАП. В тази насока наказващият орган не само не е доказал твърдяното в АУАН и в НП, в каквато насока е доказателствената му тежест, че лицето М.Г.е била допусната от работодателя й до работа за периода между 08,00 часа и 10,07 часа, за да бъде адекватно ангажирана административно наказателната му отговорност в тази насока, а напротив – установено е, че лицето е започнало да полага труд след надлежното уведомление до ТД на НАП.

Ето защо съдът счита, че липсва действително, безспорно доказано и своевременно установено нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2, вр.ал.1 от КТ.

           

          В резултат на горното съдът приема, че издаденото и обжалвано наказателно постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

         

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,  СЪДЪТ

         

    Р          Е          Ш          И  :

         

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 23-002085 / 19.03.2018 година, издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ С.  област, като незаконосъобразно.

 

Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от съобщенията, пред Административен съд – С. област.

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :