МОТИВИ по нохд № 538/10 год.:

 

С обвинителен акт Хасковската окръжна прокуратура е повдигнала следните обвинения:

Против подс.О.Й.Т. ***- затова, че на 29.05.2009 год. на ГКПП  „Капитан Андреево” в съучастие като подбудител и помагач с Д.А.Д. като извършител, без надлежно разрешително и чрез използуването на товарен автомобил „Ивеко”, рег.№ РВ 2265 ВА с ремарке рег.№ Х 8195 ЕЕ, управляван от М.И.Х., пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично вещество в особено големи размери- 9,490 кг хероин със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв. като деянието представлява особено тежък случай– престъпление  по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК;

- и затова, че  на 1.06.2009 год. в гр.София, в съучастие като съизвършител с П.Г.К., без надлежно разрешително и с цел разпространение направил опит да придобие високорисково наркотично вещество в особено големи количества- 9,490 кг хероин със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл.354а ал.2 изр.ІІ предл.ІІ  вр. ал.1 предл.І  вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.18 ал.1 от НК.;

Против подс.П.Г.К. ***- затова, че на 1.06.2009 год. в гр.София, в съучастие като съизвършител с О.Й.Т., без надлежно разрешително и с цел разпространение направил опит да придобие високорисково наркотично вещество в особено големи количества- 9,490 кг хероин със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв., като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини- престъпление по чл.354а ал.2 изр.ІІ предл.ІІ  вр. ал.1 предл.І  вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.18 ал.1 от НК.;

Подсъдимият О.Й.Т. се възползува от правото си да не дава обяснения.

Подсъдимият П.Г. К. не се признава за виновен, но дава обяснения, в които отрича твърдяните по обвинителния акт факти. Заявява, че живее в близост до мястото, където е бил задържан, и в момента на арестуването си отивал да пазарува в магазин „Билла”. Поддържа, че не познава подс.Т., нито свид.Д..

По друго дело на ОС- Хасково е било одобрено споразумение, по силата на което Д.А.Д. се е признал за виновен в това, че на 29.05.2009 год. на ГКПП  „Капитан Андреево” в съучастие като извършител с О.Й.Т.- подбудител и помагач, без надлежно разрешително и чрез използуването на товарен автомобил „Ивеко”, рег.№ РВ 2265 ВА с ремарке рег.№ Х 8195 ЕЕ, управляван от М.И.Х., пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично вещество в особено големи размери- 9,490 кг хероин със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв. като деянието представлява особено тежък случай– престъпление  по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.1 вр. чл.20 ал.2 от НК, за което при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от същия са му наложени наказания- „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ години и „глоба” в размер на 100 000 лв.

В настоящото производство Д.А.Д. участвува като свидетел.

            Като съобрази събраните на досъдебното производство доказателства поотделно и в съвкупност, Хасковският окръжен съд приема за установено следното:

            По фактическата обстановка:

            Свидетелите Д.Д. и М.М. ***, познават се отдавна и са в приятелски отношения. Свид.М. се занимавал с търговия на ******, които внасял от Турция

и продавал на различни шивашки фирми от страната и на пазара в „Илиянци”. Свид.Д. се занимавал с а*******, но също и търгувал на дребно със стоки от Турция. В периода 2005- 2006 год. семейството на свид.М. се преместило в София. Предоставили на семейството на свид.Д. да живее в къща на съпругата на М. ***. Освен това свид.М. предоставил на свид.Д. да ползува и бял микробус марка „Мерцедес” рег.№  РВ 8624 НН.

                        В своята търговска дейност за превоза и вноса на платове от Турция свид.М. ползувал услугите на спедиторската фирма за карго- превози на свид.Г.Л. ***. Фирмата се занимавала с групажни товари-  на множество търговци, чиито товари превозва със собствен или нает товарен автомобил, като освен това оформя и митническите документи. Нейната организация на работа била следната- фирмата разполага с нает паркинг- склад  и офис в Истанбул, където търговците носят стоката си, която се натоварва под ръководството на нарочно изпратени служители на Л.. Същите изготвят транспортен лист- списък на търговците и предадените от тях за натоварване стоки, които обичайно са опаковани в чували, номерирани или надписани по тяхно усмотрение, оформят и митническите документи. Товаренето продължавало ден, два или три- докато се натовари камиона. Предадените стоки се превозват до склад на фирмата в Хасково, където търговците идват да си ги получат. Свид.М. надписвал своите чували с името П., защото така се казвало лицето, което го запознало със свид.Л., или накратко с буквата „Р”, под което се имало предвид „П” на латиница.  М. *** да си получава стоката, при което поне в един от случаите бил придружавнан от свид.Д., тъй като имал нужда от помощ. Тогава и свид.Д. придобил представа за начина, по който се превозват търговски товари от Турция.

                        През есента на 2008 год. свид.Д. се запознал с подс.О.Т.. Последният го поразпитал с какво се занимава. Свидетелят му разказал, споделил и че е материално затруднен. Подс.Т. го попитал дали знае начин да се прекара нелегално „багаж” от Турция в България. Тогава свид.Д. си спомнил как свид.М. превозва платовете си от Турция и отвърнал, че може би има такъв начин. Споделил го на подс. Т.. Последният решил най- напред да натоварят пробно само платове и да проверят как ще пристигнат- ще бъдат ли отваряни на митницата, дали няма да се наруши целостта им и пр. Подс.Т. предал на свид.Д. два телефона с по два телефонни номера в тях, чрез които да осъщствяват контакт. Около половин година преди извършването на настоящото престъпление, по заръка на подс.Т. свид.Д. отпътувал за Истанбул. На предварително посочени му от подсъдимия място и час се срещнал с лице, с което Т. предварително се бил договорил. Същото лице го отвело във фирма за платове на едро, където закупил няколко топа, натоварил ги в чували и с товарно такси ги откарал до паркинга на фирмата на свид.Л.. Там предал платовете за превозването им до България. След няколко дни дошъл да ги получи от базата на спедиторската фирма в Хасково. Чувалите пристигнали, без да е нарушена целостта им, не личало да са подлагани на особена митническа проверка.

                        В последната седмица на м.май 2009 год. подс.Т. се обадил на свид.Д. и му казал, че е готов с „нещата” и вече трябва да пътува за Турция да товари „багажа”. Двамата се срещнали в София, като според свидетеля това станало в събота преди 26.05.2009 год., денят, в който отпътувал. В този смисъл са показанията на свид.Д., дадени на досъдебното производство пред съдия на 2.06.2009 год. /т.ІІ л.7 и сл. от дп/, прочетени на съдебното следствие на осн. чл.281 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НПК, т.е. броени дни след случилото се, поради което в тази им

част същите следва да се ползуват с несъмнена достоверност. Денят събота преди 26.05.2009 год. е бил 23.05.2009 год. На тази среща подс.Т. предал на свидетеля сумата от 500 евро за разходи по време на пътуването и го инструктирал след като пристигне в Истанбул, да отиде в кафето на спортен център в кв.Атакьой, където ще го чака човек, който ще му предаде „багажа”, а след това ще го заведе да закупи платове, в които да постави полученото.

            Вечерта на 25.05. свид.Д. заминал с автобус от София за Истанбул, където пристигнал на 26.05.2009 год.  около 9 часа. Най- напред закупил два броя бели, полиетиленови чувала от сезал и две ролки тиксо- кафяво и прозрачно. След това се отправил с метрото към кв.Атакьой. Около 10,00 часа бил на предварително посоченото му място. Там го очаквало лице, което го разпознало и му предало сак с големина- около 40-50 см на 20 см и тежина 9- 10 кг, в цвят червено и черно. В този момент свид.Д. не проверил съдържанието на сака. След това повикали такси, което да ги откара до текстилен цех. Там свидетелят закупил шест топа плат, които платил с част от предадената му от подс.Т. *** сума от 500 евро, и помолил шефа на цеха да му повика товарно такси, с което да се придвижи до мястото, където може да натовари стоката на български камион за транспортирането й до България. Пристигнало товарно такси- малко камионче. Свид.Д. се качил в каросерията при чувалите. Докато пътували, поставил във всеки от тях по три топа плат, в единия розовите, а в другия синьо- белите. След това отворил сака и установил, че вътре има общо четири найлонови торби, на цвят черни, на златисти ивици, увити с тиксо. Напъхал по две торби във всеки от чувалите- в средния топ с плат. Накрая запечатал всеки от чувалите с тиксото, което закупил веднага след пристигането си.

Междувременно таксито пристигнало на паркинга с камионите за карго- превози в кв.Аксарай. Свид. Д. възприел товарен автомобил с хасковска регистрация и се насочил към него. От разговор с водача- свид.М.Х. се уверил, че това е камионът за каргото на свид.Г.Л.. Попитал го ще вземе  ли стоката, казал му, че същата е за П. и П. от Пловдив. Нарочните служители на Л., които ръководят натоварването все още не били пристигнали, на паркинга били само шофьорът и хамалите. След кратък разговор водачът се съгласил да приеме стоката- два чувала с платове. Свидетелят надписал чувалите с фулмастер с буквата „Р”, защото бил видял този надпис, когато придружавал свид.М.. На водача обяснил, че това означава „П. и П. от Пловдив” на латиница. С помощта на шофьора на таксито и товаорачите пренесли чувалите и ги натоварили в камиона, който до момента бил напълно празен. След това свид.Д. напуснал паркинга, а следобед на същия ден отпътувал за България, отново с автобус.

            Товарен автомобил „Ивеко”, рег.№ РВ 2265 ВА с ремарке рег.№ Х 8195 ЕЕ, собственост на В. Я.  от гр.***** като ЕТ”*** ****- транс” бил нает ad hoc от свид.Л., която нямала в момента свободен камион. Негов водач за този курс бил свид. М.И.Х..*** в петък на 22.05.2009 год., натоварен с въглища за Истанбул, на следващия ден- събота- разтоварил, изчакал почивния ден неделя и в понеделник се обадил по телефона на собственика да пита ще има ли обратен курс. Последният го уведомил, че на другия ден ще товари карго- платове за свид.Л. ***. По- късно му се обадила самата Л., която му обяснила къде точно е паркинга.

Във вторник- на 26.05.2009 год. сутринта свид.Х. установил горепосочения товарен автомобил на указаното място, където стоял надпис „Карго Г.” и отворил задните капаци на ремаркето. По това в време там били само носачите, но скоро дошли свид.К.Т. и С.Д., син на свид.Л., впоследствие починал и неразпитан по делото. Те му се представили, че са от фирмата за карго- превози, които ще ръководят товаренето и отишли в офиса

да се преоблекат. Тъкмо тогава е дошъл свид.Д. с двата чувала, които оставил, без да осъществи контакт с тях. Когато служителите на Л. се върнали, свид.Х. им предал разговора си със свид.Д., а те от своя страна заявили, че знаят на кого е стоката. Свид.Т. утвърждава, че му е известен клиент на име П. от Пловдив, на когото от години карат стока, като чувлите му винаги са надписани с „Р”- буквата „П” на латиница. Самият Т. номерирал с 1 и 2 вече натоварените чували, а Д. ги записал в паркинг- листа / т.ІІ л.72 от дп/. Обстоятелството, че в същия паркинг- лист /или транспортен лист/ два чувала „...135 кг трико за П. П-в” са записани на най- горния ред кореспондира със свидетелските показания досежно факта, че тези чували са били натоварени първи.

Следва да се отбележи, че за установяване на описаното съдът кредитира показанията на свид. М.Х., дадени на досъдебното производство пред съдия на 30.05.2009 год. /т.ІІ л.61 и сл. от дп/, - едва 3- 4 дни след случилото се, прочетени на съдебното следствие на осн. чл.281 ал.2 вр. ал.1 т.2 от НПК.

Товаренето продължило през целия ден на 26.05. и на следващия ден 27.05.2009 год. /сряда/ до късно надвечер- около 18,30- 19,00 часа. Видно от транспортния лист, били са натоварени 593 бр. чували. Водачът изчакал забраната за движение на товарни автомобили по улиците до 22,00 часа, след което се отправил към митницата в Истанбул, където камионът трябвало да бъде запечатан. Там престоял цялата нощ, а на следващия ден– 28.05.2009 г. /четвъртък/ изпълнението на необходмите формалности продължило чак докъм 14,30- 15,00 часа, когато отпътувал за България. 

Към 23- 23,30 часа на 28.05.2009 год. управлявания от свид.Х.  товарен автомобил навлязъл на територията на ГКПП „Капитан Андреево” в България и след като му били оформени митническите документи, бил уведомен, че на камиона ще се извърши щателна митническа проверка /ЩМП/.

На 28.05. срещу 29.05.2009 год. на ГКПП”Капитан Андреево” дежурни нощна смяна /от 19,00 до 07,00 часа сутринта на другия ден/ на платно влизащи  от Турция товарни автомобили били митническите служители свидетелите П.И. и К.С.. Тъй като за процесния камион имало искане №111/28.05.2009 год. от Гранична полиция до Началника на Митчинески пункт „Капитан Андреево” / т.І л.54 от дп/. за щателна митническа проверка, след проверка на митническите документи те го отклонили към специализирания гараж за извършване на такава. Там дежурен бил свид.Н.Х.. Камионът бил напълно разтоварен, след което всички чували били „пролъчени” със специална рентгенова апаратура, при което в два от чувалите се показали тъмни петна. След разрязването им установили, че съдържат топове плат, но между  топовете във всеки от чувалите имало по две черни найлонови торби на златисти райета. В двете торби от единия чувал се открили 9 броя, а в двете торби от втория- 10 броя пакети, съдържащи прахообразно вещество със светлобежов цвят, което при тестване с полеви наркотест реагирало на хероин.

При тези констатации митическите служители уведомили полицаите от Гранична полиция, за да охраняват, както и органите на досъдебното производство, а свид.К.С. съставил Акт  за митническо нарушение №1046 от 29.05.2009 год. /том І л.39 от дп/. Вече на 29.05.2009 год. сутринта орган на досъдебното поизводство- разследващ полицай извършил оглед, последван от претърсване и изземване, последното своевременно одобрено от съдия /т.І л.4- 11 и 15- 17/. При тези действия по разследването е установено, че и двата чувала са надписани с буква „Р” и номерирани, единият с 1, а другият с 2. Двете черни полиетиленови торби на златисти райета от чувала, номериран с 1 съдържали общо 10 бр. пакети, а двете от чувала, номериран с 2- 9 броя пакети. Били иззети общо 19 броя пакета с общо тегло 9 870 кг, както и товарния автомобил- седлови влекач Ивеко”, рег.№ РВ 2265 ВА в бял основен цвят с полуремарке рег.№ Х 8195 ЕЕ в основни цветове светлосив и черен, собственост на ЕТ„**** ****- транс”- Хасково. 

При допълнителен оглед на веществени доказателства 19 броя пакети /т.ІІ л.109-110 от дп/ е установено, че всички съдържат силно пресовано прахообразно вещество със специфичен мирис и светлобежов цвят. Теглото на 19- те броя опаковки е измерено да възлиза на 380 г, а нетното тегло на веществото от всички пакети- на 9, 490 кг. Представителна проба от веществото е била подложена на физико- химическа експертиза /т.ІІ л.105-106 от дп/, чието заключение е установило, че същото представлява хероин със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента. Хероинът е вещество с наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства, ратифицирана от Република България, както и на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекусорите- Приложение №1 към чл.3 ал.2 /все още неотменен/. Съгласно ПМС №23/1998 год. за определяне цена на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството- цената на хероин с процентно съдържане на активното вещество в диапазона 45- 60% е 90 000 лв. за кг, въз основа на което стойността на установеното и иззето процесно количество хероин се изчислява на 854 100 лв. 

Органите на полицията незабавно уведомили свид.Г.Л., че в камиона, който превозва нейното карго е намерено наркотично вещество. Тя им казала, че знае за кого са чувалите, тъй като така ги надписва само „П. от Пловдив”, който е постоянен клиент, но когото никога не била виждала- контактували само по телефона, а за получаване на стоката в Хасково идвали винаги други лица. Същият и сега й се обадил преди товаренето с думите „Имам малко стока, работите ли?”, на което тя потвърдила, че работят. Свидетелката разполагала с телефонния му номер и го набрала, но същият не отговарял. Малко по- късно той сам се обадил и я уведомил, че ще си вземе стоката както винаги в понеделник- в случая 1.06.2009 год. Според свид.Л. хората му идвали за получаване на стоката от Хасково винаги в ден понеделник. Тя заявява още, че въпросният П. от Пловдив говори по телефона сякаш си преправя гласа, както и че този глас не е на свид.М., нито на свид.Д., които идвали за получаване.

            Междувременно подс.Т. се обадил на свид.Д. по телефона и му казал, че стоката е пристигнала и трябва да я вземе от Хасково и откара до София. Двамата се срещнали и Т. му предал Стокова разписка №23/1.06.2009 год. /т.ІІІ л.127 от дп/ за пренасяни 300 кг плат, за да няма проблеми при евентуални проверки по пътя от Хасково до София. В разписката бил посочен свид.Д. като МОЛ при фирма „Пикси”ООД- София , която била получила от „Люцканови”ООД /фирмата на карго- превозвача/  300 кг плат, той се подписал като приел, а отделно в разписката бил посочен регистрацонен номер на транспортно средство, с което ще се превозва стоката- РВ 8624 НН. Свид.Д. решил да пътува с мисробуса на свид.М.М.- марка „Мерцедес” рег.№  РВ 8624 НН, който и без това бил изцяло на негово разположение. Закупил винетка и на 1.06.2009 год. /понеделник/ рано сутринта около 5,00 часа потеглил за Хасково. По пътя подс.Т. на два пъти му се обаждал по телефона. Около 10,00 часа сутринта пристигнал в склада на свид.Л. в Южната индустриална зона на Хасково. Там бил посрещнат от служители на органите на сигурността, между които и свид.П.П., тогава оперативен работник в ДАНС. Същите поискали да се представи, а след това и да установи, че е оправомощен да получи чувалите с платове на „П. от Пловдив”, което Д. сторил с помощта на гореописаната стокова разписка. Тогава  му заявиили, че в чувалите е намерен около 10 кг хероин и го приканили, ако знае нещо, да съдейства на разследването за установяване самоличността на лицето, по чието поръчение е действувал.

Свид.Д. приел и заедно с двама служители от ДАНС- Хасково, между които свид.П., се отправили за София със служебен автомобил. По пътя в тяхно присъствие се обадил на подс.Т. по единия от телефоните, които лично последният му предоставил, и му предложил да се срещнат на обичайното място в час, който да се уточни допълнително съобразно това, кога Д. ще пристигне в София. Обичайното място според свид.Д. било заведение- клуб „Крис” зад пазара „Герена” и в близост до стадион „Георги Аспарухов” в кв.Подуяне. При пристигането в София на мотел „Църна маца” се провела среща със служители от отдел „Специализирани акции”/ОСА/ при ДАНС, които да наблюдават и проконтролират срещата с цел да задържат лицето или лицата, които се явят за получаване на стоката. След като всичко било съгласувано, свид.Д. отново се обадил на подс.Т. и му казал, че ще го чака на обичайното място, на което последният отвърнал, че ще бъде там след около половин час.

Около 15,30 часа свид.Д. седнал на една маса на терасата на заведението клуб „Крис” в кв.Подуяне, на съседна маса се разположили служители от ОСА при ДАНС, между които свид.С.С., а наоколо се намирали и други служители от същия отдел, които осъшествявали наблюдение, между които свид.Ю.Б. и самият тогавашен началник на отдела- свид.В.Х.. Подс.Т. се задал, придружаван от подс.К. /тогава свид.Д. го видял за пръв път/, но двамата подминали заведението и продължили, като пресекли улицата и се отправили към жилищните блокове. Свид.Д. съобразил, че трябва да ги последва  и го сторил, давайки знак с ръка на наблюдаващите го агенти. Свид.С. ги проследил, стараейки се да остане незабелязан.

Свид.Д. застигнал двамата подсъдими, към които междувременно с присъединило още едно лице. Започнал разговор с подс.Т., на който присъствувал и подс.К.. Подс.Т. изказал опасения, че след тях има опашка, дори посочил лице с черно яке. Споделил, че в медиите се появила информация за задържано количество хероин, и че допуска да се отнася за тяхната пратка.

/ В т.І на л.14 от дп е приложена разпечатка от интернет- сайта на „Дарик- България”, съдържаща информация от 29.05.2009 год. за заловено количество от 10 кг хероин на ГКПП”Капитан Андреево”. Изрично е оповестено, че в два чувала с платове са открити 19 пакета хероин./ Свид.Д. го уверил, че всичко е наред, носи стоката и е готов да я предаде. Тогава подс.Т. отвърнал, че сега само ще му заплати уговореното възнаграждение, а предаването на стоката ще стане другаде- след около час в района на бензностанция „Литекс” в близост до бул.”Опълченска”. Подс.Т. предал на свид.Д. мъжка чантичка тип „Борсалино” със сумата от 5 000 евро, като го уверил, че допълнително ще му даде и останалите уговорени 200 евро. С това се разделили. Предаването на чантичката било възприето от свид.С..

Тъй като не се стигнало до предаване на пратка, не се пристъпило и към задържане  на явилите се на срещата лица.

Свид.Д. разказал на придружаващите го служители на сигурността как е протекъл разговора и изразил опасения, че подс.Т. може да не дойде лично на определената втора среща, а да изпрати другиго. Въпреки това се отправили натам. Като пристигнали на мястото на срещата, свид.Д. възприел подс.К. да наближава сам. Посочил го на придружаващите го служители по сигурността, които решили да действуват незабавно и без повече изчакване, и задържали подс.К.. Подс.Т. не се появил.

С Протокол за доброволно предаване на 1.06.2009 год. /т.ІІ л.120 от дп/ в офиса на бензиностанция „Литекс” свид.Д. е предал на орган на досъдебното производство 3 броя мобилни телефони, 10 бр. банкноти от по 100 евро и 80 броя банкноти от по 50 евро- на обща стойност 5 000 евро. Върху тях не са установени годни за идентификация дактилоскопни следи.

Подс.Т. не бил установен и издирен и впоследствие, въпреки обявяването му за общодържавно издирване и проведеното от органа на досъдебното производство щателно такова, поради което за него цялото досъдебно производство е протекло задочно. Така започна и съдебното следствие, едва в хода на което същият бе задържан, тъй като е бил издирван и за изтърпяване на влязла в сила друга присъда.

Горпеописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства по делото-  свидетелски показания, заключения на назначени технически експертизи, проведени огледи, претърсвания и измевания и разпознавания.

По анализа на доказателствата и тяхната оценка:

Приоритетно и с нужното внимание следва да се обсъдят последните показанията на свид.Д. при преразпита му в последното с.з. от 16.09.2011 год., в които същият заяви, че лицето О. или Оги, за когото е говорил на всички свои предишни разпити, не е идентично с присътвуващия в съдебната зала подсъмим О.Й.Т., когото той не познава и вижда за пръв път. Това се налага най- малкото поради обстоятелствата, че наистна в нито един свой разпит нито на досъдебното производство, нито на съдебното следствие свид. Д. не назовава с трите му имена този О., с когото установил взаимоотношения във връзка с прекарването на пратка от Турция за България, както и защото подсъдимият О.Й.Т. за пръв път участвува и се явява лично в процеса едва в това с.з.на 16.09.т.г. Дотогава производството спрямо него се развивше задочно.

Въпреки тези показания на свид.Д., съдът прие, че всичко разказано и описано от него в хода на цялото производство се отнася именно за подс.О.Й.Т., като намери следните основания затова:

Показанията на свид.Д. ***. от 16.09.т.г. влизат в непреодолимо противоречие с друго събрано по делото доказателство- на проведено на досъдебното производство процесуално действие разпознаване по снимка /т.V л.220- 223/  самият той разпознава по снимка лицето О.Й.Т. като човекът, осъществил среща с него на 1.06.2009 год. под контрола на органите на ДАНС, на която получил от него сумата 5 000 евро за услуга, която му извършил  и се уговорили за нова среща по- късно, за да му предаде пратката.

            Разпознаването е извършено при спазване предписанията на НПК. То се предхожда от разпит на свид.Д. /към онзи момент с процесуално качество обвиняем/, заключителната част от който / т.V л.219 гърба/ е посветена на това дали Д. е в състояние да разпознае  О., което той е потвърдил с категоричност,  посочвайки множество характерни черти- голямо чело, къса, кестенява, рядка коса, пъстри очи и т.н и т.н. Присъствували са поемни лица. Към същия момент подс.Т. не е бил издирен, поради което не е могъл да бъде показан лично. За разпознаване са предявени общо 5 снимки на различни лица. Проведено е като единствен към момента способ за установявнане самоличност на отсъствуващо лице и в тази насока е дало резултат- разпознатия е О.Й.Т., с ЕГН ********** ***.

            За разрешаването на това противоречие съдът намери, че следва да потърси потвърждение на всяко едно от взаимноизключващите се твърдения на свид.Д. чрез съпоставката им с други доказателства, събрани по делото и други, безспорно установени факти.

            Така на друго проведено на досъдебното производство разпознаване по снимка /т.V л.38- 40/ и свид.С.С. разпознава тъкмо О.Й.Т. като лицето, осъществило среща с Д.Д. на 1.06.2009 год. в района на стадион „Герена” в София. На тази среща свид.

С. е очевидец, възприел е случилото се лично. Посочил е, че го разпознава по характерно челно оплешивяване и черти на лицето.

Внимателният прочит на всички доказателства, отнасящи се за осъществената среща в района на пазара и стадиона в кв.”Подуяне” сочи, че макар на нея подс.Т. да се е явил не сам, а придружаван от други лица, свид.Д. е водил разговор само с него.

Анализирайки хронологията на събитията и преценявайки отделните установени факти във взаимовръзка, съдът констатира още и следното- тази среща  свид.Д. е насрочил само на едно лице- О., или Оги, който го е изпратил в Турция / в този смисъл и показанията на свид.П.П., пред когото е станало това/. Срещата е уговорил по- рано същия ден- на 1.06.2009 год. по един от двата телефона, които Д. получил от същия О. с вкарани по два номера вътре, с указания да разговарят само по тях. /Всичко това са подробни, детайлни, но въпреки това непротиворечиви и логични показания на Д., от които той не се отрича/. На срещата идват няколко лица, но Д. разговаря само с едното от тях- това, което той, както и свид.С. разпознават като О.Й.Т. с посочените по- горе идентификационни данни.

Ето защо съдът прие, че лицето О. и О., за което се отнясат всички, дадени от свид.Д. на досъдебното производство и на съдебното следствие свидетелски показания, е подсъдимия О.Й.Т..

Фактическата обстановка по делото обхваща събития, развиващи се паралелно, динамично и напълно независимо едно от друго в един сравнително продължителен период от време и извършването на действия от множество лица, вкл. такива, които нямат връзка помежду си. Става дума за- от една страна, придвижването на свид.Д. до Истанбул, получаването, укриването и натоварването на наркотичното вещество и връщането му обратно в България, от друга- маршута на товарния автомобил, периода и процеса на натоварването и отпътуването на същия, та чак до пристигането му на българския граничен пункт и най- после- действията на митническите служители та ГПКК по провеждането на ЩМП и установяване наличието на хероин тъкмо в двата чувала, предадени от Д.. Досежно всички тези многобройни и разнообразни факти показанията на свидетелите Д., Х., Т., както и на митническите служители С., И. и Х. съвпадат и взаимно се подкрепят и допълват напълно /с едно- единствено изключение/, установявайки по този начин съвсем безпротиворечиво възприетото от съда и като хронология на събитията и като логика и житейска достоверност в действията на участниците.

Изключението е показанието на митническия служител свид.К.С. ***. от 12.04.т.г.,  че нощното дежурство, на което са станали събитията било на 29. срещу 30.05.2009 год. Съдът намира категорични основания да счита, че свидетелят греши и се обърква досежно точната дата, което следва да се отдаде на изтеклото продължително време /оттогава до разпита му на съдебното следствие са изминали повече от две години/.

Този свидетел е и актосъставител на Акт за митническо нарушение №1046 от 29.05.2009 год. /том І л.39 от дп/, съставен непосредствено след откриването на наркотика. Актът му бе предявен в с.з. и свидетелят потвърди, че е изготвен от него. Отправна точка за правилни и логични разсъждания по този въпрос следва да бъде така посочената дата на съставения акт. Нощната смяна е продължавала от 19,00 до 7,00 часа сутринта на другия ден, т.е. обхваща две дати. Товарният автомобил е пристигнал  на територията на ГКПП”Капитан Андреево” около полунощ. Първоначално е извършена рутинна проверка на митническите документи, след което е отклонен за ЩМП. За извършването на такава се е наложило разтоварването на 593 бр. чували и след това проверяването им със специална рентгенова апаратура. Това несъмнено е отнело много време и при откриването на наркотичното вещество часът със сигурност е бил вече след 00,00 часа. Впрочем в Искане №111/28.05.2009 год. за извършване на ЩМП /т.І л.54 от дп/ е отразен час на започване на същата 00,30 часа и час на приключване- 6,00 часа. Ето защо, ако събитията се бяха случили на нощно дежурство на 29.05. срещу 30.05.2009 год., актът щеше да носи дата 30.05.2009 год. Същата дата щеше да е посочена и на протоколите за оглед и претърсване и изземване. Във всички гореизброени обаче датата е 29.05.2009 год., поради което това е и датата на извършване на деянието.

  Съществена специфика на фактическата обстановка по делото е, че пренасяното през границата наркотично вещество не се придружава  и не се намира под прекия и непосредствен надзор и контрол на прекия извършител, който го е натоварил и предал за транспортиране до страната близо три дни по- рано. Това е прецедент в практиката на настоящия съдебен състав, ето защо съдът отдели нужното внимание да изключи всякакво съмнение, че откритото на ГКПП наркотично вещество е именно натовареното от свид.Д.. Затова допринасят показанията на свидетелите- Д., Х., Т., митническите служители И., С. и Х., както и установеното при извършените от органа на досъдебното производство оглед и претърсване и изземване, като всички тези доказателства задължително следва да се ценят в съвкупност и взаимна връзка.

Така свидетелите- митничари единодушно заявяват, че след разтоварване на всички чували и проверката им със специална апаратура са констатирали съмнително съдържание в два от тях, които отделили настрани. Така ги е заварил огранът на досъдебното производство, който е отразил в протоколите за оглед и претърсване и иззмемване, че същите чували са  надписани с буква „Р”,  номерирани с цифрите 1 и 2 и опаковани с тиксо, а във всеки един от тях е установено наличието на по две /общо четири/ полиетиленови торби, черни на златисти райета, също облепени с тиксо, напъхани между топовете плат. В тези именно четири торби се съдържат общо 19 пакета наркотично вещество- хероин. Тези доказателства напълно кореспондират с показанията на свид.Д., че в предадения му от непознат турски гражданин сак е имало четири полиетиленови торби, на цвят черни, на златисти райета и тях той укрил в два чувала с нарочно закупени за целта топове плат, които чували лично надписал с буквата „Р”. Свид.Т. пък заявява, че ги номерирал с 1 и 2, а свид.Х. възприел натоварването им в управлявания от него товарен автомобил- същият, отклонен за проверка от митническите служители.

Възразява се от защитата, че в извършени по- късно действия по разкриване самоличността на възложителя, изпратил свид.Д. в Турция са участвували агенти на ДАНС, които нямат и не могат да осъществяват полицейски функции и правомощия. Съдът подчертава, че изгражда изводи само и единствено въз основа на показания, дадени от агентите по сигурността П.П., С.С. и Ю.Б. в качеството им на свидетели за факти и събития, които са възприели лично, като очевидци.

По съставомерността на деянията:

Досежно обвинението по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 вр. предл.І вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК против подс.О.Й.Т.

В тази насока защитата на подс.Т. отправя едно генерално възражение за липса на състав на престъпление, тъй като не било осъществено пренасяне на наркотично вещество през границата на страната. Това било така, защото управлявания от свид.М.Х. товарен автомбил бил спрян за проверка преди границата на Република България, наркотичното вещество било намерено също извън територията на страната, то било пренесено през нея от неустоновен по делото митнически служител, а след това по думите на свид.П.П. било решено „да се имитира преминаване на камиона”, т.е.- самото пренасяне на хероин през границата също било имитирано. Подчертава се неколкократно, че контрабанда с процесния камион не е осъществена, защото камионът изобщо не е минавал границата.

Тази теза е очевидно спекулативна и се основава на едно превратно, изопачено и не на последно място незаконосъобразно разбиране за понятието „граница на страната”. Макар и не директно изразено, защитата без съмнение према, че територията на ГКПП не е част от територията на държавата Република България, а че тази територия започва с напускането на граничния пункт. В този смисъл е логиката на така поднесената теза.

Легално определение на понятието „държавна граница” дава разпоредбата на §1 от ДР на ППЗМВР в т.1, съгласно която това е  „линията, която огражда територията на Република България. Вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра на страната.” Дефиницията е дадена в ППЗМВР, защото съобразно чл.10 от Закона за геодезията и картографията министърът на вътрешните работи да осигурява геодезическото определяне на линията на държавната граница. Съгл. чл.85 ал.3 от ППЗМВР: Държавната граница на Република България на местността се обозначава с ясно видими гранични знаци, които се поставят на място, определено в документите за демаркиране на границата между Република България и съседните държави. „Пресичане на границата” пък според т.2 от горецитирания §1 от ДР на ППЗМВР е пресичането на линията на границата на Република България.

Линията, която огражда територията на Република България и я отграничава от тази на Република Турция е ясно обозначена, съобразно така установените изисквания с видими гранични знаци. Тази линия, която е и държавната граница, при влизане в страната по посока от Република Турция към Република България предхожда територията на ГКПП”Капитан Андреево”, т.е.- в граничния пункт се навлиза след пресичането на границата. Ето защо територията на ГКПП ”Капитан Андреево”, както и на всеки един граничен пункт, където се извършва граничен контрол на преминаващите лица и митнически такъв на пренасяните стоки, се намира на територията на страната. Поради това в случаите, когато при митническа проверка се установи превозване /или пренасяне по друг начин/ на наркотично вещество, е налице довършено престъпление, а не опит.

Що се отнася до заявеното от свид.П. „имитирано” преминаване на камиона, самият камион, ведно с натовареното наркотично вещество, е преминал ефективно границата, а това което е било решено всъщност е да се имитира, че наркотичното вещество не е било открито и е било пренесено безпрепятствувано. 

Ето защо по делото е налице пренасяне на наркотично вещество- хероин през границата на страната, без надлежно разрешително, като съществена част от обективните признаци на състава на престъплението, за което е повдигнато и поддържано процесното обвинение. Характеристиката на хероина като високорисково наркотично вещество, подробно посочена по- горе при описанието на фактическата обстановка, обуславя квалификация по основния състав по чл.242 ал.2 предл.І от НК.

Налице са обаче и обективните признаци на по- тежко наказуемия състав по ал.4 предл.І на същия- осоено големи размери на предмета на контрабандата и особена тежест на случая.

Особено големите размери следват от стойността на наркотичното вещество- 854 100 лв., надхвърляща многократно размера на 140 минимални работни заплати, което е установения от съдебната  практика на ВКС критерий за такива. Що се отнася до особената тежест на случая- по делото се констатира една много добра организация на извършване на престъпното деяние, продължителна във времето, грижлива, включваща внимателно обмисляне на всички детайли, ангажирала участието на множество хора и извършването на разнообразни и многобройни конкретни действия.

Ето защо коректната правна квалификация на деянието е тази, дадена и по обвинителния акт- по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І от НК и съдът напълно я споделя.

Конкретно по отношение деянието на подс.Т.- същият е обвинен в подбудителство и помагачество към извършване на престъплението от Д.А.Д., чиято наказателната  отговорност в качеството му на извършител на същото, е реализирана в друг наказателен процес.

При така установената и възприета от съда фактическа обстановка по безспорен начин е доказано, че подс.Т. най- напред е мотивирал свид.Д. към извършителство, вкл. чрез обещаване на материална изгода- възнаграждение в размер на 5 200 евро, като се е възползувал от материалните му затруднения. Възложил му е да „изпробва” уточнения от двамата способ, като натовари два чувала плат без наркотик в тях. За осъществяване вече на истинското прекарване на наркотично вещество Д. заминава в посочен му от подс.Т. момент и по негово изрично нареждане, след като последният е подготвил всичко необходимо. Подс.Т. дава на Д. пари за пътни и закупване на шест топа плат, с които да се камуфлира пратката като редовна търговска такава, посочва му адрес, на който да се яви в Истанбул за получаване на хероина, предприел е мерки Д. да бъде разпознат от неустановен турски „партньор”. След „пристигането” на стоката отново подс.Т. нарежда на Д. да замине за Хасково и я пренесе до София, снабдявайки го със Стокова разписка №23, която да му помогне безпрепятствено да получи и транспортира стоката до София. Най- сетне, при осъществена среща между двамата в София, когато свид.Д. го уверил, че носи пратката и е готов да му я предаде, подс.Т. му предал сумата от 5 000 евро като възнаграждение за извършеното.

Тези действия съдът квалифицира като съучастническа дейност, изразяваща се в подбудителство и помагачество към извършването на пренасяне на наркотично вещество през границата на страната в особено големи размери и представляващо особено тежък случай, поради  което призна подс.О.Й.Т. за виновен в престъпление по по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 предл.І и вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК.

От субективна страна подс.Т. е действувал при пряк умисъл, като макар да е съзнавал общественоопасния характер на деянието си и предвиждал неговите общественоопасни последици, пряко и непосредствено е целял постигането на същите. Заслужава да се изтъкне, че осъществяването на всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали от представите на подс.Т., тъй като то е извършено по негов план и под негово ръководство.

 

Досежно обвинението по чл.354а ал.2 изр.ІІ предл.ІІ  вр. ал.1 предл.І  вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.18 ал.1 от НК против двамата подсъдими:

Следва да се ценят и анализират от обективна страна действията на подсъдимите Т. и К. при явяването им на назначената от свид.Д. срещата в района на пазара в кв.”Подуяне” и явяването на подс.К. в близост до мястото на уговорената за по- късен час втора среща край бензиностанция „Литекс” до бул.”Опълченска”. Непосредствно и реално предаване, респ. придобиване на наркотично вещество с цел разпространение е трябвало да се осъществи едва на втората среща, но и първата има съществено значение за изясняването на намеренията, т.е. умисъла на подсъдимте.

По отношение на подс.Т.- същият е наясно с каква цел отива на срещата в клуб „Крис” кв.”Подуяне”- да получи пренесеното от свид.Д. наркотично вещество, чиято доставка той самият е организирал. Причината, да се яви на нея е, че е получил обаждане директно от лицето, което лично е изпратил в Турция със задачата да натовари наркотичното вещество, а след това и в Хасково, за да го пренесе до София. Тъкмо това се е обхващало от представите му.

Особено красноречиво за намеренията на подс.Т. говори факта, че предава на свид.Д. уговореното възнаграждение- действие, пряко насочено към придобиване на наркотика.

На подс.Т. обаче е станала достояние информация от медиите за разкрито на ГКПП”Капитан Андреево” наркотично вещество, което по количество и начин на укриване и пренасяне отговаря на неговата пратка. Ето защо е решил да прояви предпазливост и е отложил предаването, като насрочил втора среща, на която не отишъл лично, а изпратил подс.К..

По отношение на подс.К.: От обективна страна по делото са доказани единствено тези две негови действия- явяването на двете срещи. Впрочем за да бъде съставомерно деянието му като опит за придобиване на наркотично вещество с цел разпространение, не е нужно да му е била известна цялата деятелност на свид.Д. в Турция, предварителната подготовка, извършена от него и Т., нито да е имал някакво участие в нея.

На първата среща в кв.”Подуяне” обаче подс.К. е възприел естеството и съдържанието на разговора между свид.Д. и подс.Т., което е изградило у него пълноценна, ясна и категорична представа за случващото се, а именно- да се извърши предаване на наркотично вещество срещу разплащане от извършителя на самото пренасяне на този, който му е възложил това, както и че подс.Т. решава да отложи предаването за по- късен час на друго място. Поради това явяването му на втората среща и то именно на така уговореното място и в същия час, не може да се възприеме като случайност, съвпадение, резултат от друго действително намерение- напр. да отиде да си напазарува в намиращ се наблизо магазин „Билла”. Той е бил там с намерението да получи пратката от свид.Д., т.е- да придобие наркотично вещество с цел разпространение.

Ето защо действията и на двамата подсъдими са били насочени към осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението, в което са обвинени- по чл.354а ал.2 изр.ІІ предл.ІІ  вр. ал.1 предл.І  от НК. Извършени са в съучастие под формата на съизвършителство по смисъла на чл.20 ал.2 от същия. 

 Деянието им е останало недовършено изцяло поради независещи от тях причини- заради намесата на служителите по сигурността. Последните са пристъпили към задържане на подс. К., без да чакат появата на подс.Т., тъй като са преценили като висок риска от настъпване на възможни неблагоприятни последици- опасност да се застраши живота или здравето на случайни лица, предвид обстоятелството, че срещата е на оживено, публично място, а времето- денем в оживен час.  

Поради това следва да се квалифицира като опит по чл.18 ал.1 от НК.

От субективна страна двамата подсъдими са действували при общност на умисъла, който е пряк-  общественоопасния характер на деянието и неговите общественоопасни последици са били напълно осъзнавани от двамата, като пряко и непосредствено е желано настъпването на същите. Задружността при осъществяването е била осъзнавана от всеки един от тях. Целта на придобиването на наркотичното вещество- за разпространение- следва от голямото количество и висока стойност.

Причини за извършване на деянията са стремеж за бързо и значително материално облагодетелствуване, незачитане на правовия ред- за двамата подсъдими,  а за подс.К.- младежко лекомислие, повлияло способността за адекватна оценка на стореното.

По вида и размера на наказанията:

Наказанието в наказателния процес се налага за постигане целите, прогласени в чл.36 от НК, при което съдът е длъжен да се съобрази и с предписанията на разпоредбата на чл.54 от същия, като

вземе предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и всички други смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са били установени.

Освен това законоустановен принцип в наказателното право е, че когато отегчаващите обстоятелства по делото обосновават квалифициращ признак- напр. “особено тежък случай” или „особено големи размери”, същите не следва повторно да отегчават положението му при преценката на размера на наказанието и не могат да се ценят като отегчаващи.

По отношение на подс.О.Й.Т.:

Досежно престъплението по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 вр. предл.І вр. чл.20 ал.3 и 4 от НК-  значителната по обем и многообразие дейност по подготовката и осъществяването на това престъпление съдът оцени при квалифицирането на случая като особено тежък, поради което не следва да взема предвид като отегчаващи обстоятелства. Като такива обаче следва да се отчетат редица специфични за конкретното престъпление характеристики- проявени и то именно от подс.Т. значителна находчивост и комбинативност за прикриване както на пренасяното вещество, така и на извършителите, положената грижа прекия извършител да не може да бъде разкрит и задържан едновременно с евентуалното отркриване на наркотичното вещество. Същите се изразяват в камуфлирането на хероина като обичайна търовска пратка на постоянен клиент на утвърдена спедиторска фирма и натоварването му като част от групажен товар от близо 600 чувала.

Ето защо степента на обществена опасност на деянието трябва да се оцени като висока.

Що се отнася до личността на дееца- подс.О.Й.Т. е осъждан с влязла в сила Присъда №71/26.ІІ.2009 год. на СГС по нохд №3230/2007 год. на същия съд на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест години, което му е наложено като общо наказание за извършени общо три престъпления, най- тежкото от които- по чл.116 ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.115 и вр. чл.18 ал.1 от НК- за опит умишлено да умъртви лице от състава на МВР. Същото наказание изтърпява понастоящем, след задържането му през м.април т.г.

Несъмнено се доказват по делото неговите ръководна и водеща роля, значителен принос за реализиране на деянието, организаторски и ръководни качества, способност да се координират действията на множество хора, упоритост, впрегнати и посветени обаче за постигане на общественоопасен престъпен резултат. Обичайно приносът на подбудителя и помагача за извършване на деянието е по- малък от този на прекия извършител, но в случая е тъкмо обратното.

Всичко горепосочено се отнася към отегчаващите вината обстоятелства.

Смекчаващите обстоятелства се изчерпват с относително младата възраст и семейно положение на подс.Т..

Така съдът, като взе предвид, че за престъплението по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 вр. предл.І се предвиждат кумулативно- наказание „лишаване от свобода” за срок от 15 до 20 години и наказание „глоба” в размер от 200 000 до 300 000 лв., намери, че същите следва да  се определят при лек превес на отегчаващите обстоятелства и наложи наказанието „лишаване от свобода” за срок от 18 години, а наказанието „глоба”- в размер на 250 000 лв.

Досежно престъплението по чл.354а ал.2 изр.ІІ предл.ІІ  вр. ал.1 предл.І  вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.18 ал.1 от НК:

Всичко, изложено по- горе относно обществената опасност на дееца следва да се има предвид при определяне и на това наказание.

Самото деяние обаче не разкрива степен на обществена опасност, по- висока от характерните за този род престъпления. Подс.Т. просто се е явил, за да получи каквото е поръчал, като единствено е взел предпазни мерки- да дойде със съучастник, който да реално да получи наркотично

вещество и то на място и по време, различни от първоначално договорените. Не е налице обаче някаква разнообразна, продължителна дейност, насочена към осъществяване на престъплението.

Поради това съдът прецени да наложи предвидените от закона наказания- „лишаване от свобода” за срок от 5 до 15 години и наказание „глоба” в размер от 20 000 до 100 000 лв. в размер малко под  средния предвиден и осъди подс.Т. на „лишаване от свобода” за срок от 8 години и на „глоба”- в размер на 50 000 лв.

Двете престъпления са осъществени от подс.Т. при условията на реална съвкупност, поради което са налице предпоставки за приложение на чл.23 ал.1 от НК и определяне на общо наказание в размер на най- тежкото-„лишаване от свобода” за срок от 18 години, а наказанието „глоба”- в размер на 250 000 лв.

Наказанието „лишаване от свобода” следва да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор съобразно правилата, установени в чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС.

По отношение на подс.Т. няма предварително задържане, което да се приспада от така наложеното наказание, понастоящем същият пребивава в затвор по изтърпяване на друга влязла в сила присъда.

По отношение на подс.П.Г.К.: 

Същият беше признат за виновен единствено в извършване на престъпление по 354а ал.2 изр.ІІ предл.ІІ  вр. ал.1 предл.І  вр. чл.20 ал.2 и вр. чл.18 ал.1 от НК.

Както вече се изтъкна по- горе, конкретното осъществяване състава на това престъпление не разкрива  някаква особено висока степен на обществена опасност. Доколкото са взети някакви предпазни мерки, насочени към затрудняване разкриването и осуетяването му, техен автор е подс.Т., като няма факти и обстоятелства по делото, които да насочват към отговорност на подс.К..

Коректната правна квалификация на деянието на този подсъдим е съучастие под формата на съизвършителство с подс.Т., а не помагачество, но в чисто житейски аспект той е „помощник”на Т., който се включва в самото изпълнение на престъплението. Конкретната му роля не е значителна.

Анализ личността сочи, че подс.К. е неосъждан, с добри характеристични данни, в млада възраст, едва на *** години,  ******, понастоящем последна година. Няма сведения за други противообществени прояви. Ето защо съдът прецени, че степента на обществена опасност на този деец е сравнително ниска.

При съпоставка на отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства се констатира значителен превес на последните. Впрочем съществени отегчаващи обстоятелства липсват.

Не на последно място съдът приема, че постъпката на подс.К. е проява на младежка наивност, че ще разреши в някаква степен материалните си проблеми, която от своя страна се дължи на явна житейска незрялост и неопитност, а това не са характерни черти на лице с изградени и вкоренени престъпни нагласи. Независимо, че е извършител на едно от най-сериозните и опасни престъпления в съвременното общество, налице са солидни основания да се счете, че “подхлъзването” му по пътя на незачитането на закона е инцидент, изключение в досегашния му житейски път.

Оценявайки всичко така изложено, съдът прие, че са установени по делото многобройни смекчаващи обстоятелства и то такива, при които и най- малкото предвидено от закона наказание /а това в случая е „лишаване от свобода” за срок от 5 години и „глоба” в размер на 20 000 лв./ се явява несъразмерно тежко, а с това и законни предпоставки за прилагане разпоредбата на чл.55

ал.1 т.1 и ал.2 от НК. Ето защо наложи на подс.П.Г.К. наказанието „лишаване от свобода” за срок от 3 години. При това счете, че за постигане целите на наказанието не се налага същото да бъде изтърпявано ефективно и по реда на чл.66 ал.1 от НК отложи същото с максималния изпитателен срок от 5 години. Това съдът оценява като предоставяне на шанс да един млад човек с нелоша до момента биография и характеристика да преосмисли стореното и коригира съответно бъдещото си поведение.

При така събраните данни за материалното и социално положение на подс.К. съдът прие, че следва да приложи ал.2 на чл.55 от НК, като като наказанието “глоба” се наложи в размер, намален с една втора от предвидения от закона минимум от 20 000 лв., поради което го наложи в размер на 10 000 лв.

 

 По веществените доказателства и разноските:

Предметът на престъплението- високорисково наркотично вещество се отне в полза на държавата по силата на изричните императивни разпоредби на чл.242 ал.7 от НК, а е и забранено за притежаване в Република България- чл.53 ал.2 б.”а” от същия.

В съответствие с императивната норма на чл.242 ал.8 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата на МПС, послужило за пренасяне на наркотичното вещество- товарен автомобил „Ивеко”, рег.№ РВ 2265 ВА с ремарке рег.№ Х 8195 ЕЕ.

На осн. чл.53 ал.1 б.”а” от НК се постанови отнемане в полза на държавата и на сумата от 5 000 евро, получена от свид.Д. като възнаграждение за извършеното престъпление по чл.242 ал.4 предл.І вр. ал.2 вр. предл.І от НК.

На осн. чл.189 ал.3 от НПК направените по делото разноски в размер на 374.50 лв. общо за досъдебното и съдебно производство бяха поставени в тежест на двамата подсъдими поравно.

 

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си.

 

 

 

Председател:                                                 Член- съдия: