РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

  РАЙОНЕН СЪД- ДИМИТРОВГРАД

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№  ……

15.07.2020 год., гр.Димитровград

 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

С участието на секретаря Пл. Дянкова, като разгледа докладваното от председателят НАХД № 217 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

1.      Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.

2.      ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ- К.Д.Д. е останал недоволен от наказателно постановление(НП) № 19-0254-001116 / 08.01.2020 г. на Н-к РУ Димитровград към ОДМВР- Хасково, с което за това, че на 14.12.2019 г. в 17:40 часа в гр. Димитровград по бул. Трети март до номер 2 управлява лек автомобил Субару Легаци с ДК№ **** след употреба на алкохол, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, инв.№ 0057,  с което виновно е нарушил чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП са му наложени наказания  Глоба в размер на 1,000.00 (хиляда лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца. Моли за отмяна на НП като неправилно.

3.      В с.з. поддържа жалбата си чрез представител, излага ясни и и аргументирани съображения за наличието на алкохол при пробата и твърди, че не е виновен в извършване на нарушението.

4.      НАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН(АНО)- Н-к РУ Димитровград към ОДМВР- Хасково не взема становище по жалбата.

5.      РП- Димитровград не взема становище.

Приложим закон.

6.      ЗАКОН за движението по пътищата(ЗДвП)

Чл.5, ал.3 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) На водача на пътно превозно средство е забранено:  1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;

Чл. 174. (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.)(1)
Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: 2. над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв..

Факти по делото.

7.      На 14.12.19 г. в периода между 17:00 и 17:45 часа, жалбоподателят посетилб зъболекар-д-р Д., където били извършени манипулации, включващи използване на 70% спиртен разтвор на етилов алкохол, спиртен разтвор на хлорфенолкамфор и спиртен разтвор на прополис. Тези препарати задължително оказвали влияние върху технически уреди за отчитане концентрация на алкохол в кръвта, без да може да се даде количествен критерий за това повлияване, предвид начина на употреба- в устна кухина, където скоростта на всмукване е в пъти по- висока от употреба на алкохол, равнопоставено на мускулна инжекция.

8.      Връщайки се от кабинета на д- р Дъбев, при управление на  лек автомобил Субару Легаци с ДК№ **** в 17:40 часа в гр. Димитровград по бул. Трети март до номер 2 бил спрян от служители на АНО- св. И. и св. С.. Извършена била проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, инв.№ 0057 за наличие на алкохол в кръвта, при която се установило концентрация от 0.92 на хиляда. . За това му деяние бил съставен акт за установяване на административно нарушение(АУАН) № GA130439/ 14.12.2019 г., където било отразено възприетото, препис бил връчен веднага на жалбоподателят, АУАН бил подписан от актосъставител, свидетел и жалбоподателят.

9.      Издаден бил талон за изследване №0058131, в който било отразено , че до 18:20 часа на дата 14.12.19 г. жалбоподателят следвало да даде кръвна проба. Последният посочил, че не приема показанията на техническото средство. Явил се в ЦСМП- Димитровград и доктор Проданова отразила отказа на жалбоподателят да даде кръв, като в последващо сведение посочила , че това е станало след дълго премисляне.

10. Горната фактическа обстановка се установи от събрания еднопосочен доказателствен материал по делото.

Процесуална допустимост.

11. Жалбата е подадена в срок, от лице, което има право да жали НП, пред компетентен съд и следва да се обсъди по същество.

По същество.

12. НП е законосъобразно издадено, при спазване на всички процесуални правила в ЗАНН и ЗДвП.

13. НП обаче е неправилно, защото жалбоподателят не е виновен в извършване на твърдяното нарушение и не може да носи отговорност за своето поведение.

14. Несъмнено се установи, че е непосредствено преди да бъде спрян , жалбоподателят е посетил зъболекарски кабинет, където в лечебният процес лекуващия стоматолог използва три препарата, съдържащи алкохол. Съдът довери в тази връзка медицинската документация- амбулаторен лист и обяснение на д- р Д. .

15. Несъмнено е също така, че тези препарати задължително оказвали влияние върху технически уреди за отчитане концентрация на алкохол в кръвта, без да може да се даде количествен критерий за това повлияване, предвид начина на употреба- в устна кухина, където скоростта на всмукване е в пъти по- висока от употреба на алкохол, равнопоставено на мускулна инжекция. В тази посока е заключението на в.л. д- р Е., което този съд не поставя под съмнение, а доверява.

16. Безспорно пак така се установи, че след това жалбоподателят управлява МПС и се насочва към гр. Димитровград, където е спрян за проверка и е констатирано, че има концентрация на алкохол в кръвта си над 0.5 промила,и по точно- между 0.8 и 1.2 промила- 0.92 промила. То е установено по надлежен ред с Алкотест Дрегер 7510, инв.№ 0057.

17. Не се спори по делото, че жалбоподателят оспорва данните и отива да даде кръвна проба в съответното болнично заведение, но отказва да даде такава.

18. От обективна страна като че ли състав на нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП има.

19. От субективна страна обаче няма как да се приеме, че жалбоподателят е извърши деянието виновно- умишлено или по непредпазливост/ за разлика от престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, което е възможно само при наличие на умисъл- по аргумент от чл. 7 от ЗАНН/.

20. Според практика на ВКС,  всякога за субективното отношение на дееца към неговото деяние се съди от обективните му действия, а не от последващите му обяснения и собствената му интерпретация на произтеклите събития[1].  Още по – точно е, че вината, като конкретен факт от субективната реалност, принципно е познаваема чрез обективирането в изменение на материалната действителност. Съдът не разполага с друг когнитивен способ за установяване на нейното съдържание освен обективния, всестранен и пълен анализ на съвкупността от всички обстоятелства за извършеното деяние[2].

21. Или използвайки доктрината, за прекия умисъл, интелектуалния момент се изразява в това, че субектът е предвиждал конкретните обществено опасни последици от деянието и е съзнавал неговия общественопасен характер. Волевият момент отразява, че деецът е искал настъпване на последиците, че той ги желае,  че има за цел, цели тяхното предизвикване. Когато става въпрос за престъпление на просто извършване, деецът съзнава неизбежността на деянието за постигане на цел, която не е съставомерен резултат на дадения вид посегателство[3]

22. Казано по друг начин, няма как да се установи, че дееца е действал умишлено, в смисъла на чл. 11, ал.2, пр. първо от НК, ако единствено се отчете обективният факт на наличие на алкохол в кръвта му, за да е налице съставомерност . Вместо това за установяването на прекия умисъл, следва да бъдат разгледани всички обективни прояви, сочещи към него- че жалбоподателя е съзнавал свойството и значението на постъпките си(че е знаел, че е употребил алкохол, преди да управлява МПС), неговия обществено опасен характер(че това е опасно за участниците в движението, тъй като дейността на водача е високо рискова, а алкохолът притъпява инстинктите му и пр.) и въпреки  това е знаел, че е неизбежно настъпването на последиците от постъпките си( управлението на автомобила, със съзнанието че преди това е употребил алкохол и това е опасно за обществото е неговото желано поведение).

23. Очевидно е, че няма надлежни доказателства, че жалбоподателят е консумирал алкохол, т.е. по обичайният за това начин е погълнал количество спиртна напитка.

24. Несъмнени са данните, че непосредствено преди проверката при стоматологични манипулации е използван спиртен разтвор, който безспорно рефлектира върху показанията на техническото средство.

25. Трудно може да се приеме, че жалбоподателят на първо място е съзнавал, че разтворите съдържат спирт. Второ, още по- трудно може да се приеме, че е знаел, че тези разтвори рефлектират върху кръвното съдържание на алкохол. Трето, най- малко вероятно е, да е осъзнавал, че след стоматологична манипулация концентрацията на алкохол в кръвта му ще е над 0.5 промила.

26. Тези обстоятелства игнорират напълно възможността жалбоподателят да е действал умишлено. Така стои въпроса, дали е действал непредпазливо.

27. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати- чл. 11, ал.3 от НК. С оглед обективните проявления, търсенето на субективният елемент от съда е свързано с преценка на извършеното от дееца, отмерена през призмата на абстрактна личност, имаща сходни с тези на жалбоподателят, релевантни качества. Идеята е, да се съпостави извършеното от жалбоподателят с това, което тази хипотетична личност би извършила в обстановка, сходна на разглежданата в казуса, имайки предвид факта, че абстрактното лице е разумно, информирано, с обичайно присъща честност, добросъвестност  и стремеж към правомерно поведение. Ако поведението на жалбоподателят се приближава(съвпада) с това на еталона, то не би могло да се говори за вина и обратно.

28. Абстрактната личност е тази, която споделя целевата група, в която попада и подсъдимият. Говорим за лице от мъжки пол в своята зрялост/ 60 годишен, с вероятно богат социален опит. Това лице, с обичано присъща честност и морал, до степен да води своите обществени и частни дела, неговата информираност обаче не навлиза в дълбочина, що касае въпросите на токсикологията и правото, те са по- скоро общи. Не би могло да се изисква от това лице да знае, че при стоматологична манипулация се използва спиртен разтвор, а дори и да усети това, не би могъл да знае, че ще окаже въздействие и то твърде бързо, увеличавайки съдържание ан алкохол в кръвта му , което да му попречи да управлява МПС. Това лице би знаело, че е противозаконно, престъпно да се управлява МПС след употреба на алкохол, която употреба е непосредствена или отдалечена във времето до толкова, но приет по обичаен начин,че двете действия да са свързани едно с друго. По- нататък, стресовата обстановка, свързана със стоматологична манипулация- по предположение силно болезнена, би въздействала в допълнение върху оценката му, като най- вероятно ще отведе използването на спиртен разтвор за промивка на един твърде отдалечен, заден план. Такова лице не би управлявало МПС- то, ако е употребило алкохол, но би управлявало МПС- то в случаи, при които е нямало как да оцени въздействието на спиртен разтвор, използван за промивка при лечение на зъб.

29. При съпоставката между поведението на еталона(абстрактната личност) и жалбоподателят следва да се отчетат обективно установените данни по делото. Имаме манипулация в друго населено място, а непосредствено след това – проверка с техническо средство за алкохол в кръвта. Доброволно е дадена тази проба, но е възразено на показанията от техническото средство. Отишъл е в лечебно заведение за даде кръв, но след дълго колебание не е дал такава.

30. Очевидно всичко това говори, първо, че жалбоподателят е действал  както би действало абстрактно лице, което  е разумно, информирано, с обичайно присъща честност, добросъвестност  и стремеж към правомерно поведение.

31. Второ, жалбоподателят не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от факта , че е бил на зъболекар и след това е управлявал МПС. Това е така, защото не е знаел, че спиртният разтвор влияе на концентрацията на алкохол в кръвта. Затова е дал без притеснение проба с техническо средство, бил е изненадан от позитивният тест и то – с такова високо съдържание, по тази причина първоначално е искал да даде кръв, но в последствие е преценил, че и там може да се даде позитивен резултат, което пък тотално се е разминавало с представата за случилото се. В крайна сметка не е можел да си обясни към момента на управлението на МПС , съответно – при проверката , защо се отчита концентрация на алкохол в кръвта му.

32. Не може да се приеме, че жалбоподателят е  бил длъжен и е могъл да предвиди тези последици, още по- малко да е предвиждал настъпването на тези последици и е мислил да ги предотврати.

33. Не може да задължим всеки да има медицински познания над нормалните, в случаят дори и за съда е новост изнесеното от вещото лице, назначено именно поради нуждата от специални познания. Още по- малко може да се вмени в задължение на обичайно разсъдлив и нормален гражданин да съзнава обстоятелствата, описани по делото , които биха довели до този неправомерен резултат.

34. В резюме, за този съд е несъмнено и безспорно установено, че в казуса жалбоподателят е действал невиновно, така и неправилно е ангажирана отговорност за деяние, което не може да му ес вмени във вина. От тук НП като неправилно следва да се отмени изцяло.

35. Претенцията на защитата за разноски следва да се уважи изцяло. Платени са 300.00 лева за адвокатски хонорар, които следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателят.

Мотивиран така, съдът

 

 

 

 

Р                     Е                     Ш                   И         :

 

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0254-001116 / 08.01.2020 г. на Н-к РУ Димитровград към ОДМВР- Хасково, с което на К.Д.Д., ЕГН**********,***, за това, че на 14.12.2019 г. в 17:40 часа в гр. Димитровград по бул. Трети март до номер 2 управлява лек автомобил Субару Легаци с ДК№ **** след употреба на алкохол, установена с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, инв.№ 0057,  с което виновно е нарушил чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП са му наложени наказания  Глоба в размер на 1,000.00 (хиляда лева) лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца като НЕПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА РУ Димитровград към ОДМВР- Хасково да заплати на К.Д.Д. направени по делото разноски в размер на 300.00(триста лева)лв.

Решението подлежи на обжалване пред ХАС в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Съдия: