Решение по дело №128/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260140
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Ивелина Митева Събева
Дело: 20203100500128
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                 /             2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

в публично съдебно заседание на 15.06.2020г. в състав :

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВЕЛИНА  СЪБЕВА

            ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

                        МАЯ НЕДКОВА

 

секретар: ПЕТЯ ПЕТРОВА

разгледа докладваното от председателя на състава

в.гр.дело № 128 по описа за 2020г.

 

            Производството е по реда на чл. 268-271 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, депозирана от упълномощен процесуален представител, срещу решение № 5540/ 09.12.2019г.  постановено по гр.д.№9568/ 2019г. на Районен съд- Варна, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е  прието да установено в отношенията между страните, че Ц. В.М. не дължи ва дружеството- ответник сумата  1783.90лв., претендирана по издадена фактура №    / 7.06.2019г.у по партида с посочен кл./ аб.номер за обект на потребление ***. С решението са присъдени разноски, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

            Поддържа възражения за неправилност и необоснованост на решението, постановяването му в разрез със събрания доказателствен материал. Изложени са фактически и правни аргументи в подкрепа на становището за правомерно начисляване на задължението за реално консумирано количество ел.енергия при условията на чл.50 от ПИКЕЕ, остонойстено по цени за технологични разходи.  Процесната сума се дължи от ищеца като насрещна престация по договора сключен с дружеството за доставка на електроенергия.  По същество отправя искане за отмяна и постановяване на решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да се присъдят направените в производството съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна- Ц.М.М., чрез процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна с доводите на писмения отговор. Моли решението да бъде потвърдено и да се присъдят сторените в производството разноски.

            Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК,  констатира:

Предявеният иск е за установяване недължимостта на претендирано от ответника вземане към ищеца в размер на сумата 1783.90лв., начислена за периода  04.06.2017г.- 03.06.2018г., след извършена корекция на сметката за обект на потребление-*** .

 Оспорва задължението по основание и до размер. Счита, че проведеното корекционно производство е неправомерно, лишено от нормативно основание за определяне на реално потребено количество ел.енергия въз основа на констатациите обективирани в констативен протокол , при отсъствието на рекламентиран ред за проверка изправността на СТИ. Оспорва констативния протокол, въз основа на който е начислена процесната сума. Оспорва начина, методиката и основанието на издадената фактура , като твърди, че сумите по периодичните месечни отчети са изплатени изцяло в съответния срок и не са налице данни, опровергаващи действителното потребление на електроенергия.

Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД оспорва исковата претенция с доводи за неоснователност. Твърди наличие на основание за възникване на вземането във връзмка с изпълняваните от страните задължения по договор за пренос на електрическа енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север“ АД.  Начислената сума представлява цената на реално доставена и потребена, но неотчетена  електроенергия  и се дължи от абоната , основание чл. 50 от ПИКЕЕ във вр. чл. 200, ал.1, предл.1-во ЗЗД.  Вземането е съобразено с резултатите от проверката на СТИ и констатациите , обобощени в КП на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО- Варна, който е официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила. С идентични аргументи поддържа това становище пред въззивния съд.

Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата, обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени доказателства. Във връзка с повдигнатите възражения преценява следните документи:

            Констативен протокол №1104636/03.06.2018г.,съставен от служители на „Електроразпределение Север“АД , за резултатите от проверката на измервателната система на обект в гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ №67, ап.9 Електромерът е демонтира със снети показания от регистри 1.8.1-1.8.0, и подменен с нов.

Според констатациите на метрологичната експертиза на демонтираното СТИ, обобщени в КП № 1010/ 03.06.2019г. БИМ, РО- гр.Русе, процесният електромер е тип МЕ 162-D1А52-МЗКО, статичен, еднофазен, двутарифен, с показания на активни регистри: Т1 001318kWh. и Т2-006305kWh. При проверка на точността не се установява грешка над максимално допустимата/ т.4.3./. Прието е, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност, но не отговаря на техническите характеристики- при софтуерен прочит е установена външна намеса в тарифната схема и наличие на преминала ел.енергия на тарифа Т3-регистър 1.8.3./ 009727.886 kWh, невизуализирана на дисплея.

Въз основа на получените данни от скрит регистър е издадено становище за начисление на електроенергия, общо 9727 кВТч, за периода 04.06.2017г.- 03.06.2018г.

Начислено е допълнително задължение с фактура № **********/ 07.06.2019г. в размер на 1 783.90лв. с ДДС.

Абонатът е уведомен за задължението и срок на погасяване.

По искане на ответника е назначена съдебно-техническа експертиза.

Според заключението на вещото лице от 28.10.2019г., електромерът е преминал първоначална проверка през 2016г., има 6- годишен срок на метрологична годност до 2022г. Счита, че натрупаното в регистър 1.8.3. количество ел.енерия  може да бъде натрупано само след софтуерно претарифиране по отделни регистри, с оглед да не се отчита в пълен обем количествата ел.енергия  по нощна и дневна тарифни зони. В съдебно заседание  е пояснено, че електромерът не е включен в системата за дистанционен отчет, поради което началния момент на прехвърляне на енергията в регистър 1.8.3 и съответно часовия диапазон, не могат да се определят.

По същество на спора:

            Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена ел.енергия за период, предхождащ  датата на констатираното нарушение, при действащите към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението му.

Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя на ел.енергия е дадена в ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147 / 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г. Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1 - 47 и чл.52 - 56 от ПИКЕЕ  с  Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г. Действащи за разглеждания период са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с  Решение № 2315 от 21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.

Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление в  посочения срок, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ / отменена с решение  2315/ 2018г. ВАС, обн.ДВ, бр.97/ 18г./, в сила към датата на проверката.

Начисленото количество е определено по показанията от регистър 1.8.3 / Т3- върхова тарифа/ като реално потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдени са измерените показания по активни регистри- дневна и нощна тарифа. Електромерът е без външни дефекти, с необходимите обозначения  на табелката,знаци и пломби, т.е. без индикация за неправомерен достъп до вътрешната  конструкция. Срокът на метрологична годност не е изтекъл и отчитането на потребяваната електроенергия е по две тарифи- дневна и нощна. Електромерът не е модел SMART , липсва възможност за изпращане на данни до диспечерския център.

В информационната база данни на дружеството няма отчитане на натрупани  количества в останалите регистри, невизуализирани на дисплея,  и следователно възможност да бъде установено несъответствие при редовен отчет на показанията при доставчика. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество.

Разглеждащият състав не приема за основателно възражението за правно обосновано начисляване, съобразно фактическия състав на приложеният чл.50 ПИКЕЕ. При установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група  и въведените в информационната база  данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, възниква право на дружеството да начисли допълнителна сума / в рамките на минал отчетен период/ за срок от допускане на грешката до нейното констатиране. Корекционните предпоставки ще бъдат изпълнени, ако са налице предходни данни за показанията от всички регистри-активни и неактивни, при които в условията на последваща проверка е възможно да се установи  точното  количество електроенергия потребено на обекта в  лимитирания от закона корекционен период.

Представеният КП № 1111387 / 07.06.2016г.е за монтаж на електромер с идентичен фабричен номер и вписани „0“ показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2, без данни за неактивен регистър 1.8.3. , въз основа на които може да се извърши съпоставка с резултатите от проверката на 03.06.2018г.

Поради изложеното ответникът не доказва главно и пълно предпоставките на приложения чл.50 от ПИКЕЕ за допълнително начисляване на реално потребена и неотчено количество електроенергия.

Решението, с което искът е уважен, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            На основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски, претендирани и доказани в размер на 400лв.- внесено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, представен в настоящото производство. Възражението за прекомерност е неоснователно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед на минималния размер по Наредба №1 / 2004г., изчислен върху материалния интерес, и претендираните  от въззивната страна  разноски при същите показатели.

Съдът, на основание чл.271, ал. 1 ГПК

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5540/ 09.12.2019г.  постановено по гр.д.№9568/ 2019г. на Районен съд- Варна.

ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, да заплати на Ц.М.М., ЕГН- **********, сумата 400 лв. / четиристотин лева / съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

            РЕШЕНИЕТО не   подлежи на обжалване.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :            1.            2.