Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 80 18.01.2019
година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, седемнадесети състав, на деветнадесети декември две хиляди
и осемнадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря М.В., в присъствието на прокурора Христо
Колев, като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1717
по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба на В.И.К. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерството на правосъдието, с искане да бъде осъдена
ответната страна да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили по време на изтърпяване на
наказание лишаване от свобода през периода 23.12.2015 г. - 19.09.2017 г., както
и сумата от 3853.53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
23.12.2015 г. до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
и́ изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът В.К. е
пребивавал в арест в гр. София в продължение на седем месеца, считано от
06.02.2014 г., с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. През м.
септември 2014г. бил преместен в Централния затвор в гр. София, като от м.март
2015 г. бил настанен в килия с площ от 6 кв.м., където съжителствал с друго
лице. Считано от 23.12.2015 г. същият изтърпява наказание „лишаване от свобода“
в Затвора в гр. Бургас, като първоначално е настанен в приемно отделение, а от 14.01.2016
г. е преместен в килия с площ от 12 кв.м., в която са съжителствали общо 18
души, до м.юли 2016-та година, когато е преместен в килия с площ от 17 кв.м., с
още 17 души. От 19.09.2017 г. е преместен в затворническото общежитие в с.
Дебелт. В исковата молба е изложено, че по време на престоя си в
затворническото заведение К. е претърпял неимуществени вреди, вследствие лошите
битови условия- недостатъчна площ на спалните помещения, лошо осветление и
липса на чист въздух, липса на санитарен възел, достъп до течаща вода и др.
Твърди се, че в мястото за лишаване от свобода ищецът е бил подложен на
нехуманно и нечовешко отношение, на мъчително и унизително съществуване и от
това е претърпял неимуществени вреди, които оценява на сумата от общо 15000
лева. Претендира да му бъде заплатена тази сума от ответната страна, ведно с
мораторна лихва от 3852.53 лева за периода от 23.12.2015 г. до датата на
предявяване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, с който е заявено становище за неоснователност на
исковата претенция, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС
материалноправни предпоставки. Оспорват се твърденията за настъпили
неимуществени вреди.
В съдебното заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител, който поддържа предявения иск. Ангажира
доказателства. Моли за уважаване на исковата претенция. Претендира разноски.
За ответната страна не се явява представител в
съдебното заседание, редовно уведомена. Не се сочат нови доказателства.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас
дава заключение за частична основателност на иска. Не сочи нови доказателства.
Предявеният иск е допустим, с оглед
твърденията на ищеца за настъпили неимуществени вреди по време на изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“, вследствие бездействието на длъжностни лица
от затворническата администрация.
Бургаският административен съд, след като
се запозна със събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът В.И.К. изтърпява наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 20 години, считано от 06.02.2014 г. Видно от приложената
по делото справка от началника на Затвора- Бургас, за времето от 23.12.2015 г. до
05.01.2016 г. К. е бил в приемно отделение, където е съжителствал с други
лишени от свобода на приблизителна жилищна площ от около 110 квадратни метра,
със санитарен възел с обособени
умивалня, тоалетна и баня. В справката се сочи, че престоят на лишения от
свобода в приемното отделение е продължил до 05.11.2016г., когато последният е
бил преразпределен в 6-та група, заедно с около 120 човека на обща жилищна площ
от около 206 м2. В спално помещение той е бил настанен с 8 - 20 човека на площ
приблизително от 20 м2 до 30 м2. със санитарен възел с обособени умивалня,
тоалетна и баня. На 19.06.2017 г. е бил преразпределен в 9-та група. В
справката е отбелязано, че няма съхранени данни относно обитаваните от него
спални помещения за времето на престоя му в 9-та група, но почти всички спални
помещения в затвора - Бургас са с прозорци с размери широчина 1.30 м и височина
0.75 м., като поне два от прозорците са отваряеми. Отбелязано е също, че той е
съжителствал с до 100 човека на обща жилищна площ от около 116.81 квадратни метра,
като в спално помещение е бил настанен с около 7 до 15 човека на площ от около
20 м2 до 23.46 м2., със санитарен възел с обособени умивалня, тоалетна и баня. Конструктивните
особености на сградата на затвора не позволявали наличие на течаща вода и тоалетна
във всяко спално помещение, поради което за удовлетворяване на физиологични
нужди за времето от вечерна проверка до ставане от сън са били осигурявани
пластмасови кофи с капак. Ползването на баня било организирано два пъти
седмично по утвърден график. На 18.07.2017 г. ищецът бил преразпределен в 5-та
група, където съжителствал с около 80 лишени от свобода на обща жилищна площ от
приблизително 104 м2. Обитавал спално помещение с около 8 до 17 човека с площ
около 15 м2 до 21 м2. Няма съхранени данни, в които да е описано конкретно кои
спални помещения е обитавал същият. В групата имало санитарен възел с обособени
умивалня, тоалетна и баня, но не във всяко спално помещение, тъй като конструктивните
особености на сградата на затвора не позволявали наличието на течаща вода и
тоалетна.
В справката се сочи още, че в Затвора-
Бургас са поставени решетки на всички прозорци. Помещенията се проветряват по
естествен начин, чрез отваряне на врати и прозорци, като по желание през
летните месеци лишените от свобода, настанени в спалните помещения, оставят
прозорците постоянно отворени, за да повишават естествената вентилация.
Прозорците са снабдени с мрежа, с цел предотвратяване предаването на вещи от
лишените от свобода, настанени на различни етажи, както и да се предотврати
изхвърлянето на отпадъци през прозорците. Хигиената в спалните и общите
помещения на групите се поддържала ежедневно от самите лишени от свобода-
хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената. Всеки месец лишените от
свобода получават необходимите материали, с които да поддържат чистотата и
хигиената в спалните си помещения и общите помещения.
От 19.09.2017 г. К. е настанен ЗО
„Дебелт“, корпус „Б“ 4-та група, спално помещение № 103, където съжителства с
още трима лишени от свобода в спално помещение с обща жилищна площ 22.80 м2, с
обособен санитарен възел- душ, тоалетна и умивалня, с непрекъснато подаване на
течаща вода, а топла- два пъти дневно по утвърден график. Прозорците в спалните
помещения са с размери широчина 1.90 м. и височина 1.50 м. с поставени решетки,
които не препятстват достъпа на естествена светлина. Помещенията се проветряват
по естествен начин- чрез отваряне на врати и прозорци, като по желание лишените
от свобода, обитаващи спалните помещения, оставят прозорците постоянно отворени.
По отношение на хигиената в спалните и общите помещения на групите се сочи в
справката, че тя се поддържа ежедневно от самите лишени от свобода- хигиенисти
и дежурни по поддържане на чистотата и хигиената, като за целта същите
получават в началото на всеки месец необходимите материали. Отоплението на
спалните помещения се извършва чрез централно парно, като във всички спални
помещения са монтирани радиатори.
По делото са разпитани в качеството на свидетели
лишените от свобода М.Г. и Д.А.. В показанията си пред съда свид. Г. сочи, че през
периода от м.май до м.юни 2016 г. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“
в Затвора- Бургас, заедно с ищеца В.К.. Уточнява, че не е бил настаняван в
спалното помещение на ищеца, но го е посещавал. Свидетелят заявява, че в
килията на К. били настанени повече от 17 лишени от свобода на площ от около
20-25 кв.метра. Прозорците не се отваряли достатъчно, за да се осигури
проветряване на килията, осветлението било слабо. Нямало изграден санитарен
възел в спалното помещение и през по-голямата част от денонощието настанените в
нея лица нямали достъп до течаща вода. През нощта същите удовлетворявали
физиологичните си нужди в пластмасова кофа. В
помещенията имало множество вредители- мишки, хлебарки и дървеници. Тези
условия се отразявали неблагоприятно върху психиката на ищеца и върху
физическото му състояние. В този смисъл са и показанията на свид. А., който
сочи, че е изтърпявал заедно с ищеца наказание през периода от м.януари 2017 г.
до м.януари 2018 г. Показанията на свидетелите досежно битовите условия в
затворническото заведение съответстват на останалите доказателства по делото, в
т.ч. на представеното от ответната страна справка, поради което следва да бъдат
кредитирани.
При тези данни съдът намира предявения иск за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие лошите битови условия в затворническото заведение, за
доказан по основание. Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на
наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на
условия за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и
зачитане на правата и достойнството им. В чл. 3 от същия закон е установена
забрана за подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на
осъдените лица, а за такива се смятат умишленото поставяне в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето (т. 2), както и
унизителното отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност (т. 3). Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС,
местата за лишаване от свобода трябва да разполагат с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Разпоредбата е доразвита в чл. 20 от ППЗИНЗС, който в ал.3 предвижда
осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода на лишените от
свобода. В конкретния случай горните изисквания не са изпълнени по време на
престоя на ищеца в ареста и в корпуса на Затвора- Бургас и несъмнено от това ищецът
е понесъл вреди, които следва да се определят като неимуществени. С оглед на
това съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. Не са
ангажирани доказателства от ответника за изпълнение на горните изисквания, а на
основание чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС (обн. ДВ бр. 13 от 2017 г.) настъпването на
вредите се предполага. Материалноправно легитимирана да отговаря по предявения
иск е ответната Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която осъществява
прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от
свобода, съгласно нормата на чл. 12, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Изискването за справедливо обезщетяване на вредите е свързано с
преценка конкретните обстоятелства, характера и степента на претърпените
страдания. От друга страна, не бива да се допуска обезщетението за
неимуществени вреди да бъде източник на обогатяване за увредения. В случая с
оглед горните данни относно характера на увреждането, степента и
продължителността на причинените страдания и техния интензитет, съдът счита, че
сумата от 1900 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените през процесния
период неимуществени вреди. Ето защо,
предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи до този размер. В
останалата част претенцията се явява неоснователна и следва да се отхвърли,
доколкото не са ангажирани от ищеца доказателства за претърпени вреди в
по-голям размер.
При
неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. Според разясненията, дадени с т. 4 на Тълкувателно
решение № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, когато вредите произтичат от
фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях
може да се иска след признаването им за незаконни. Следователно,
административният орган изпада в забава от момента на влизане в сила на
настоящото решение, а не от началната дата на бездействието, както се
претендира от ищеца. Ето защо, на претенцията за мораторна лихва за посочения в
исковата молба период също следва да се отхвърли, като неоснователна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието- гр. София да заплати на В.И.К. с ЕГН ********** сумата от 1900 (хиляда
и деветстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие поставянето му в неблагоприятни условия по време на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода през периода 23.12.2015 г. -
19.09.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване
на иска-02.07.2018 г. до окончателното и́ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение в останалата му част до
предявения размер от 15 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на В.И.К. с ЕГН **********
против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
правосъдието- гр. София за заплащане на сумата от 3853.53 лева (три хиляди
осемстотин петдесет и три лева и петдесет и три ст.), представляваща мораторна
лихва за периода от 23.12.2015 г. до датата на предявяване на иска- 02.07.2018
г.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: