РЕШЕНИЕ
№ 129
гр. Добрич, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Х. Г. Х.
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103729 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е редовна искова молба от „Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Околовръстен път“ № 260, срещу Ж. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „****“ № 22, ап. 2, с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3651 по описа на Районен съд
Добрич за 2020 г:
1) 1858, 70 лева, представляваща неплатена главница по договор за
издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ от 16.12.2016г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението –
10.12.2020 г., до окончателното плащане;
2) 460, 76 лева, представляваща неплатена договорна лихва по
договор за издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ от 16.12.2016г., за
периода от 01.03.2019 г. до 09.11.2020 г.;
3) 236, 99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.03.2019 г. до 12.03.2020 г.;
4) 109, 29 лева, представляваща банкови такси за периода от
11.01.2019 г. до 02.12.2020 г.;
1
5) 72, 00 лева, представляваща нотариални такси.
В исковата молба се твърди, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение по договор за издаване на кредитна карта от
16.12.2016 г. По силата на съглашението банката е предоставила револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез
кредитна карта, в размер на 2000, 00 лева.
Сочи се, че картодържателят може да усвоява предоставения кредит
по начините в чл. 5 и чл. 6 от Общите условия към договора. В конкретния
случай Ж. А. многократно е усвоявал суми от разполагаемия кредитен лимит,
като непогасената главница възлиза на 1858, 70 лева.
Твърди се, че в изпълнение на чл. 8 от ОУ към Договора, банката е
изпращала на ответника месечни извлечения за извършени транзакции и
операции с картата. Според ищеца, същите съдържат информация за
дължимите лихви, такси и други разходи и задължения по Приложение № 1
от ОУ.
В исковата молба се сочи, че съгласно ОУ, върху усвоената и
непогасена част от кредитния лимит се начислява и възнаградителна лихва в
размер, посочен в Приложение № 1. В случай, че минималната погасителна
вноска не бъде платена до датата на падежа, посочен в месечното извлечение,
кредитополучателят дължи мораторна лихва.
Заявява се, че ответникът не е изпълнил договорните си задължения
по чл. 9 и чл. 10 от ОУ. Не е заплатил най-малко минималната месечна вноска
и всички задължения, за които е в забава и всяка сума, с която е превишил
кредитния лимит. Неплатени са останали и дължимите лихви и такси.
Банката се позовава на чл. 20.2 от ОУ, където е посочено, че при
неизпълнение на минималните вноски по две последователни месечни
извлечения, банката може да обяви задължението на длъжника за предсрочно
изискуемо. В тази връзка се акцентира на чл. 17.1 от ОУ, според която
разпоредба, всички уведомления се считат за получени, ако са изпратени на
адреса за кореспонденция.
Сочи се, че банката се е възползвала от тази възможност и е обявила
задълженията по договора за предсрочно изискуеми на 09.11.2020 г., с
нотариална покана с рег. № 5378/2020 г., том 1, акт № 163, на нотариус
Веселин Томов, като същата е била изпратена на адреса за кореспонденция,
посочен от ответника в договора. В тази връзка са платени нотариални такси
в размер от 72 лева.
Ищецът е подал заявление до Районен съд Добрич, което е уважено и
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК
по ч.гр.д 3651/2020 г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на
указанията на заповедния съд.
Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3651 по
2
описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
В законоустановения срок е постъпил отговор от особения
представител на ответника. В процесуалния документ са изложени твърдения
за неоснователност на претенциите. Сочи се, че процесният договор е
недействителен поради противоречие с чл. 22 вр. с чл. 11 от ЗПК. Според
особения представител, в договора липсва нормативно изискуемата
информация – размер, брой, периодичност, падежи на вноските, лихвени
проценти. Особеният представител счита също, че са нарушени
императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на чл. 10 от ЗПК. Прави
се искане за отхвърляне на претенциите.
Ответникът не се явява в съдебно заседание и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна
квалификация по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 10.1 от ОУ и по чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 20.3 от ОУ.
По иска с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1
ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски
кредит; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата, както
и изискуемостта на задължението за връщане на сумата.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че между
страните е бил сключен договор за издаване на кредитна карта на 16.12.2016
г. По силата на съглашението ищецът е предоставил на ответника револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2000, 00 левa (по арг. от
чл. 7.1. от ОУ кредитният лимит представлява общия размер на
потребителския кредит, предоставен за ползване на картодържателя от
банката, посредством извършване на транзакциите по чл. 5.1). Уговорили са
се кредитът да бъде усвояван чрез кредитна карта „Mastercard“. Не е спорно и
обстоятелството, че картата е бил предадена на ответника. Съгласно чл. 7.1 от
ОУ банката уведомява картодържателя за определения кредитен лимит при
предаване на картата и посредством месечни извлечения. Тези извлечения,
които отразяват всички извършени с картата транзакции, следва да бъдат
изпращани на длъжника – чл. 8 от ОУ. В чл. 7.6 изрично е посочено, че
надвишението на кредитния лимит се счита за нарушение на договора и е
основание за плащане на обезщетение по приложение № 1 към договора от
страна на картодържателя. Разпоредбата на чл. 9 от ОУ урежда погасяването
на задълженията от длъжника. Картодържателят следва да изпълнява
задълженията си изцяло или на части в срок до датата на издължаване,
3
посочена в извлечението. „В последния случай усвоената и непогасена част
от кредитния лимит остава дължима, като картодържателят трябва да изплати
най-малко минималната месечна вноска и всички задължения, за които е в
забава и всяка сума, с която е превишил разполагаемия кредитен лимит.
Минималната месечна вноска се изчислява като процент от усвоения, но
непогасен кредитен лимит към деня, в който приключва съответния месечен
отчетен период и е определена в Приложение № 1 към ОУ, като конкретният
размер за всеки месечен отчетен период се посочва в месечното извлечение.
От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че длъжникът е усвоил сума в размер на 1969, 75
лева от кредитни лимит. Според заключението на вещото лице, неплатени са
останали главница от 1854, 91 лева и възнаградителна лихва от 460, 76 лева,
за периода от 01.03.2019 г. до 09.11.2020 г. Експертът е изчислил, че върху
просрочената главница се дължи обезщетение за забава в размер на 236, 99
лева, за периода от 01.03.2019 г. до 12.03.2020 г. Посочил е също, че дължите
такси за периода от 11.01.2019 г. до 02.12.2020 г. възлизат на 109, 29 лева.
Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата
квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.
В условията на пълно и главно доказване ищецът установи наличието
на валидно облигационно отношение с ответника, възникнало въз основа на
договор за револвиращ кредит. Установи се, че ищецът е изпълнил основното
си задължение по договора и ответникът е усвоил кредитен лимит от 1969, 75
лева. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че е
останала непогасена част от главницата в размер на 1854, 91 лева.
Ответникът, от своя страна, не ангажира доказателства, от които да се
установи, че е платил процесната сума.
В чл. 20.2 от Общите условия към договора е уговорена предсрочна
изискуемост на целия кредит при непогасяване на минималните вноски по две
последователни месечни извлечения. Съгласно чл. 20 от Общите условия
таксите за принудително събиране на вземането, платени от кредитора, са за
сметка на кредитополучателя и с тях се увеличава дългът. Съдът счита, че
предсрочната изискуемост на целия кредит е настъпила на 10.11.2020 г.,
когато е изтекъл срокът за получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост от канцеларията на нотариус Веселин Томов. Необходимо е да
бъде съобразено приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по
тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният съд е
посочил, че предсрочната изискуемост по същността си представлява
изменение на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Последиците от предсрочната изискуемост настъпват
от момента, в който длъжникът е получил уведомлението. Този факт се
установи от приложената разписка на л. 22, в която е отразено връчване по
4
реда на чл. 47 от ГПК на настоящия и постоянен адрес на ответника: гр.
Добрич, ул. „Ком“ № 11. Връчването на уведомлението по реда на чл. 47 от
ГПК не препятства настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Това е така, защото фингираното връчване на документа е предизвикано от
поведението на ответника, който не е изпълнил договорното си задължение да
уведоми ищеца за промяната на адреса си – чл. 17 от ОУ.
Оттук се извежда, че искът за главницата трябва да бъде уважен за
сумата от 1854, 91 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от
1858, 70 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
По иска с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2
ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните по договор за потребителски
кредит; изпълнение на задължението си за предоставяне на главницата,
уговорка за плащане на възнаградителна лихва, размер на лихвата, както и
изискуемостта на претендираната лихва.
В чл. 10 от ОУ е уговорено плащането на възнаградителна лихва
(съобразно посоченото в Приложение № 1 от договора) и предпоставките за
начисляването ѝ.
Част от предпоставките за уважаване на претенцията се припокриват
с тези по иска за главницата, поради което не е необходимо повтарянето им.
От договора се установи, че страните са уговорили за ползването на
паричната сума да бъде плащана възнаградителна лихва при годишен лихвен
процент от 18, 90 %. От изчисленията на вещото лице стана ясно, че за
периода от 01.03.2019 г. до 09.11.2020 г. се дължи възнаградителна лихва от
460, 76 лева.
Ето защо, искът за възнаградителна лихва от 460, 76 лева,
представляваща неплатена договорна лихва по договор за издаване на
кредитна карта „MASTERCARD“ от 16.12.2016г., за периода от 01.03.2019 г.
до 09.11.2020 г., следва да бъде уважен в цялост.
По иска с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1
ЗЗД е в негова тежест да установи съществуването на главен паричен дълг,
падеж на главното задължение и размер на вземането за мораторна лихва.
Според експерта, изготвил съдебно-счетоводната експертиза, дължимото
обезщетение за забава върху главницата, за периода от 01.03.2019 г. до
12.03.2020 г., възлиза на 236, 99 лева.
На тази основа може да бъде заключено, че искът за сумата от 236, 99
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2019 г. до
12.03.2020 г., следва да бъде уважен в цялост.
В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 422 от ГПК
във вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 10.1 от ОУ да докаже предоставянето на услугите
на ответника, както и стойността на таксите, които се дължат за
предоставянето им.
5
Предоставянето на услугите, за които се претендират процесните
такси, не се оспорва от ответната страна. Размерът им е определен в
Приложение № 1 към Общите условия, като вещото лице е изчислило, че за
периода от 11.01.2019 г. до 02.12.2020 г., възлизат на 109, 29 лева.
Поради тази причина претенцията следва да бъде уважена изцяло.
Искът с правно основание по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във
вр. с чл. 20.3 от ОУ за сумата от 72, 00 лева също е основателен в цялост. От
приложените по делото преводни нареждания се установява, че ищецът е
платил на нотариус Петьо Петров и нотариус Веселин Томов, съответно 18,
00 лева и 54, 00 лева, за нотариална заверка на подпис в нотариална покана на
л. 20 от делото (уведомление за предсрочна изискуемост) и за връчване на
процесното уведомление за предсрочна изискуемост на ответника.
Ответната страна е релевирала възражения срещу претенциите в
отговора на исковата молба. Същите обаче са неотносими към предмета на
делото, доколкото касаят нищожност на неустойка, каквато в настоящото
производство не се претендира.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенцията.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
445, 74 лева (адвокатско възнаграждение в размер на 390, 99 лева и държавна
такса в размер на 54, 75 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 1345, 57
лева (държавна такса в размер на 219, 60 лева; депозит за вещо лице в размер
на 320, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00 лева;
адвокатско възнаграждение от 505, 97 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 445, 12 лева; за първоинстанционното производство – 1343,
71 лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Ж. Г. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 22, ап. 2, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1854, 91 лева, представляваща неплатена главница по договор за издаване на
6
кредитна карта „MASTERCARD“ от 16.12.2016г., заедно със законната лихва
върху нея от датата на подаването на заявлението – 10.12.2020 г., до
окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 3651 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г. като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1854, 91 лева до пълния претендиран размер
от 1858, 70 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Ж. Г. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 22, ап. 2, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
460, 76 лева, представляваща неплатена договорна лихва по договор за
издаване на кредитна карта „MASTERCARD“ от 16.12.2016г., за периода от
01.03.2019 г. до 09.11.2020г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3651 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Ж. Г. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 22, ап. 2, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от
236, 99 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2019
г. до 12.03.2020 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 3651 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Ж. Г. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 22, ап. 2, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД вр. с чл. 10.1 от ОУ, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 109, 29 лева, представляваща банкови такси за периода от
11.01.2019 г. до 02.12.2020 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3651 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, бул. „Околовръстен път“ № 260, срещу Ж. Г. А., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „****“ № 22, ап. 2, иск с правно основание по чл. 422
от ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 20.3 от ОУ, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 72, 00 лева, представляваща нотариални такси, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3651 по описа на
Районен съд Добрич за 2020 г.
7
ОСЪЖДА Ж. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ № 22, ап. 2, да заплати на Юробанк България“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Околовръстен път“ №
260, сумата от 445, 12 лева – разноски по ч.гр.д. № 3651/2020 г. на Районен
съд Добрич.
ОСЪЖДА Ж. Г. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул.
„****“ № 22, ап. 2, да заплати на Юробанк България“ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Околовръстен път“ №
260, сумата от 1343, 71 лева – разноски по гр.д. № 3729/2021 г. на Районен
съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8