Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр. Добрич, 21.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на осемнадесети август, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на секретаря, Мария Михалева, разгледа докладваното от председателя
административно дело № 301 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано
е по жалба на С.К.О., гражданка на Руската федерация, действаща от свое
име и от името на малолетното си дете, С.
** с адрес *** Тошево, подадена чрез адв. К.П. – ДАК,
с адрес ***, срещу Решение № 342/28.01.2020 г. на П.П.- председател на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, с което е постановен отказ за предоставяне
статут на бежанец и хуманитарен статут.
Жалбоподателката счита постановеното решение за неправилно, поради
нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Оспорва изводите на председателя на Държавната агенция за бежанците,
че не са налице предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ за предоставяне на статут
на бежанец и на хуманитарен статут. Настоява, че не желае да се ползва от
закрилата на държавата си по произход и не желае да се върне в нея поради
множеството представени доказателства за извършено спрямо нея преследване,
основано на арменския й произход. В съдебно заседание лично и чрез адв.К.П. заявява, че поддържа жалбата си и изложените в нея
твърдения и моли решението като незаконосъобразно да бъде отменено, а
преписката да се върне на решаващия орган за уважаване на искането за
предоставяне на статут на бежанец, респ. на хуманитарен статут.
Ответникът, председателят на Държавната
агенция за бежанците при Министерски съвет чрез процесуалния си представител, **
-старши юрисконсулт, в писмен отговор от 20.07.2020 г. оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Ответникът счита, че е спазил общите и специалните
изисквания по АПК и Закона за убежището и бежанците за законосъобразност на
индивидуалните административни актове, както и че е преценил всички правно
значими факти, свързани с личното положение на жалбоподателката
и с държавата й по произход. Изразява становище за законосъобразност на
постановения отказ и съответствието му с материалния закон, поради липса на данни
в административната преписка животът на жалбоподателката
да е бил в опасност, както и спрямо нея да са предприемани каквито и да е било
действия, предизвикващи основателни опасения за преследване или опасност от
тежки посегателства по смисъла на Закона за убежището и бежанците. Моли
решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.
Административен
съд – Добрич, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото
във връзка с приложимия закон и извърши
проверката по чл.168, ал.1 от АПК за законосъобразността на оспорения
административен акт, приема следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е
допустима. Неправилно върху оспореното решение е отбелязано от административния орган, че същото
е връчено по реда на чл.76, ал.5 от ЗУБ на 06.02.2020 г. От данните по делото е
видно, че решението е било изпратено на жалбоподателката
по пощата с обратна разписка, но в известието за доставяне е посочено невярно,
че адресът на жалбоподателката, с.Люляково,
ул.“Девета“ № 20, община Генерал Тошево,
е непознат. Видно от служебна бележка (л.30) от делото и нотариален акт за
покупко-продажба № 162, том VІІ, дело № 1237/2013 г. на Сл.Вп.
при РС Ген.Тошево (л.175), адресът е действителен, известен и по делото няма данни
да е бил променян след образуване на административното производство пред
Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Затова не е налице „невъзможност за връчване“ по см. на
чл.76, ал.5 от ЗУБ. Невярно отразеното обстоятелство в известието за доставяне
налага извода, че жалбоподателката не е била търсена
на адреса си и не е получила изпратеното с обратна разписка решение, за да се
приеме, че същото е връчено при условията на чл.76, ал.5 от ЗУБ и е влязло в
сила. По изложените съображения съдът приема, че подадената на 12.06.2020 г.
жалба срещу решението не е просрочена. Същата изхожда от надлежна страна и е
срещу годен за оспорване административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че С.К.О. с ЛНЧ **********, е гражданка на Руската
федерация от арменски произход ( с баща арменец и майка рускиня), родена е на ***
г. в гр.Фрязино, Московска област. Видно
от данните по делото жалбоподателката е носела
фамилията Кеселман, която била на бащата на
малолетния й син С.. Впоследствие К.О. е е върнала предишната
си фамилия - С..
На
17.09.2013 г. управляваното и представлявано от жалбоподателката
търговско дружество „Маша и Медведи“ ЕООД е придобило
чрез покупко-продажба недвижим имот в с.Люляково, община Генерал Тошево, област
Добрич, на ул.“Девета“ № 20, представляващ къща с площ от 86,34 кв.м., ведно с
дворното място, върху което е построена –УПИ № ХХІV-42, кв.7 с площ от 1080
кв.м.
Жалбоподателката обитава този имот и понастоящем.
Установява
се, че на 16.08.2019 г. жалбоподателката е влязла
легално на територията на Р България, с положена в паспорта си
виза, заедно със сина си ** С. също гражданин на Руската
федерация с ЛНЧ **********, роден на *** г. в гр.Москва, Руска федерация.
На
19.08.2019 г. тя е подала молба с рег. № УП20328 до ДАБ при МС, с която е поискала
от властите на Република България международна закрила за себе си и за детето
си ** С. (л.191).
Образувано
е производство по общия ред на чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ.
На
02.10.2019 г. служител в ДАБ в присъствието на преводач от руски език е провел
интервю с жалбоподателката, за което е съставен
Протокол с рег. № УП 20328 (л.144).
Видно от
протокола от проведеното интервю, К.О. е посочила, че в Руската федерация има
проблеми заради своята етническа принадлежност, арменски произход. Проблемите
конкретизира с твърдения за преследване от властите, тровене с газ на работното
й място, невъзможност да започне работа, а след започване на работа,
принуждаването й да я напусне работата. Същите твърдения жалбоподателката
излага и в съдебното заседание от 18.08.2020 г., като настоява, че в страната
си по произход е обиждана и преследвана с цел физическо и морално унищожение,
заради това, че името й е арменско и че външният й вид се различава от този на
хората със „славянска външност“. Твърди, че в Руската федерация не й се дава
правото да работи, домът й бил подпален, властите отказали да приемат синът й в
детска градина, а впоследствие и в училище.
Като
извършители на неправомерните деяния срещу себе си и в производството пред
административния орган, и пред съда, жалбоподателката
посочва: руските власти, от които не получавала съдействие като се обръщала към
тях; работодателите, които не я вземали
на работа и я принуждавали я да напусне работа; съседите, един от които се
опитал да я изнасили, а останалите съседи непрекъснато викали полиция, понеже
детето й си играело много шумно и отправяли заплахи, че ще я убият; роднините
си (майка, баба и две
пълнолетни деца), които я ненавиждали и не я приемали, освен баба й и бащата на
пълнолетния й син, който живеел в САЩ. Твърди също, че роднините й я
заплашвали, че ще я настанят в психиатрична клиника.
Като
причина за напускането на страната си по произход жалбоподателката
е посочила пред административния орган, че на 09 и 10 август 2019 г. е имала
проблем със своите съседи в жилището си в гр.Фрязино,
които са я биели на улицата, защото била арменка и са викали полиция заради
нейното дете, което било много шумно. Затова жалбоподателката
отишла при приятелка, след около седем дни получила виза за България и успяла
да напусне страната. Като причина за напускане на Руската федерация жалбоподателката сочи пред ответника и в съдебното
производство обстоятелството, че синът й, С., не бил приет в детска градина, а
тук е приет в училище и е завършил първи клас.
Междувременно,
синът на жалбоподателката, С., е бил приет в първи
клас през учебната 2019-2020 г. в Средно училище „Никола Йонков Вапцаров“ в
гр.Генерал Тошево, област Добрич. По делото е представено Удостоверение за
завършен първи клас, издадено от директора на училището и благодарствено писмо от
училището към К.О. за оказаната помощ при провеждане на онлайн обучението.
Пред
административния орган и в съдебно заседание жалбоподателката
твърди, че в България се издържа със средствата, които й изпраща нейната баба
на 87 години, живееща в Москва. Къщата в България била закупена със получените
средства от продажбата на нейн собствен апартамент в
Москва.
Установява
се, че жалбоподателката има в Руската федерация близки
роднини, баба, майка и две пълнолетни деца, дъщеря и син, А.А.Ж.и
А.А.Ж., за които твърди, че не е в добри отношения.
Пред административния орган жалбоподателката е
представила заведена от нея през м.януари 2017 г. искова молба пред руски съд
срещу пълнолетните й деца с искане за разваляна на договор, с който децата й са
придобили правото на собственост върху недвижим имот.
Представила
е също и Решение от 19.10.2016 г. на Комисията за работа с непълнолетни и
техните права – гр.Фрязино (л.87), с което и е наложено административното наказание
„предупреждение“ затова, че на 06.10.2016 г. е оставила сина си ** без надзор,
последният избягал и следвало да бъде издирван. Комисията е констатирала в
решението, че жалбоподателката държи детето в
неспретнат вид и при общуването си с него често вика. Представено е и решение
от 25 ноември 2016 г. на федерален съдия при Щелковския
градски съд, с което е отказано разглеждане на жалба срещу решението на
Комисията, поради просрочие. На стр.6 от протокола от
проведеното интервю жалбоподателката твърди, че тези
документи са свързани с твърденията й за преследване от властите.
В развилото
се пред ДАБ административно производство е било изискано становище от социален
работник от Дирекция „Социално подпомагане“ – Генерал Тошево. От предоставената
информация в социалния доклад административният орган е приел, че не са налице
обстоятелства, които да налагат предприемане на мерки за закрила на детето по
реда на Закона за закрила на детето.
Интервюиращият
орган, П.Лулова, на 11.12.2019 г. е направила
предложение да не се предоставя статут на бежанец и на хуманитарен статут.
С Решение №
342 от 28.01.2020 г. председателят на ДАБ при МС в производство по общия ред по
чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ е постановил на
основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ отказ да предостави на К.О.С. статут на
бежанец и на хуманитарен статут.
Решението е
мотивирано с обстоятелството, че не са налице предпоставките по чл.8, ал.1 и
чл.9, ал.1 от ЗУБ. Подробно са обсъдени всички конкретни твърдения на лицето,
търсещо закрила, както и представените от него документи. Изведени са изводи,
че не се доказва наличието на основателни опасения за преследване спрямо К.О. и
малолетното й дете в страната им по произход, основано на раса, религия,
националност, политическо мнение, или принадлежност към определена социална
група затова същата не отговаря на хипотезите, при които може да й се
предостави статут на бежанец.
Извършена е
преценка и дали са налице обстоятелствата за предоставяне на хуманитарен статут
по чл.9, ал.1 от ЗУБ и позовавайки се на бежанската история и данните в
административната преписка председателят на ДАБ е стигнал до заключение, че К.О.
и малолетното й дете не са изложени в Руската федерация на реална опасност от
тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко
или унизително отнасяне или наказание, тежки заплахи срещу живота и личността
има като цивилни лица поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт. За да достигне до този извод ответникът е
съобразил и данните, съдържащи се в изисканата Справка от 18.10.2019 г., изготвена от Дирекция
„Международна дейност“ при ДАБ.
С писмения
отговор по жалбата ответникът представя актуална справка
изготвена на 27.05.2020 г. относно положението в Руската федерация, от
съдържанието на която не се установяват съществени изменения, считано от м.10
2019 г. в актуалната политическа и икономическа обстановка и спазване на
човешките права в Руската федерация или промяна в обществено-икономическите
отношение в гр.Фрязино, Московска област.
При така
установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна, а оспореното решение
е правилно и законосъобразно и в двете части - в частта, с която е отказано
предоставяне статут на бежанец и в частта, с която е отказано предоставяне на
хуманитарен статут.
Компетентност
на издателя на акта.
Решението е
издадено от компетентен орган. Съгласно чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, на председателя на Държавната
агенция за бежанците е предоставено правомощието да отказва, отнема и прекратява международна закрила в Република България, както и да отнема временна закрила в случаите по чл.
17, ал. 4.
Спазване на
установената форма
Решението е
издадено в писмена форма, съдържа фактически и правни основания, т.е. мотиви и от
съдържанието му може да се разбере, какви са причините мотивирали
административния орган да постанови отказ.
Спазване на
административно-производствените правила.
Съдът не
установи в производството по постановяване на отказа да са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да послужат като основание за отмяна. Събрани са
всички относими и допустими данни, необходими за
извършване на преценка за наличие на обстоятелствата по чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1
от ЗУБ. Жалбоподателката лично е участвала в
производството, с нея е проведено интервю, обясненията и твърденията й, т.е.
бежанската й история е надлежно отразена в протокол и подробно и мотивирано
обсъдена при решаването на въпроса. Обсъдени са и всички представени от жалбоподателката писмени доказателства, както и служебно
събраните такива. Видно от административната преписка производството е
проведено в законоустановените срокове и са спазени
процесуалните права на чужденеца, на когото ДАБ е осигурила преводач, както и
социално наблюдение на малолетния чужд гражданин.
Обстоятелството,
че са допуснати нарушения при връчване на решението и жалбоподателката
е узнала за него по-късно, не е основание за отмяна на акта, тъй като има
значение единствено за преценката дали жалбата е подадена в срок.
Съответствие
на решението с материалния закон
Отказът е
постановен в съответствие с материалния закон.
Съгласно
чл.8, ал.1 и ал.2 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя
на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към
определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради
тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или
да се завърне в нея. За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение
обстоятелството дали чужденецът принадлежи към тези раса, религия,
националност, социална група, или изразява политическо мнение, които са в
основата на преследването. Достатъчно е органът или организацията,
осъществяваща преследването, да смята, че чужденецът има такава принадлежност.
Съдът
споделя изводите на административния орган, че опасенията на жалбоподателката
за осъществено спрямо нея преследване заради етническия й произход са неоснователни
и не се подкрепят от изложените в тази връзка твърдения. Жалбоподателката
не твърди да е преследвана поради религия, политическо мнение или принадлежност
към определена социална група. Не се установява да е била член на политическа
партия, арестувана, съдена, осъждана.
Твърденията
й за преследване в страната й по произход са свързани изцяло с етническата й
принадлежност, арменски произход, арменското й име и външност, но бежанската й
история, преповторена в съдебно заседание, не обоснова извод за наличие на
реални опасения от преследване поради произход. Жалбоподателката
не представя доказателства, че е търсила работа, която е била отказвана, поради
арменския й произход. Напротив, от нейните твърдения се установява, че е
полагала труд през периода 2001 - 2004 г. и през 2014 г. в салон за красота
като фризьор. Следователно, работа в Руската федерация не й е била отказвана.
Твърденията на жалбоподателката,
че с цел да напусне работата си е била тровена с газ неизвестно от кого, докато
е подстригвала клиент в салона, пълен много други работещи и клиенти, съдът
приема за недостоверни и нелогични. Тези
твърдения са придружени с обяснението, че останалите души в салона не усетили и
не разбрали нищо за този инцидент, т.е. никой друг не разбрал, че в салона е
бил изпуснат газ.
От данните в справките за положението в
Руската федерация се установява, че опитът за изнасилване, както и самото
изнасилване се преследват от закона и са обявени за престъпления. По делото не
се представят доказателства, че срещу жалбоподателката
е имало дейтвително подобно престъпно посегателство,
тъй като същата твърди, че не е подала оплакване в полицията. Затова не може де
се изведе извод нито, че руските власти са отказали защита срещу престъпно
посегателство, нито че този отказ е свързан с арменския произход на жалбоподателката.
Съобразен с
представените по делото доказателства е изводът на административния орган, че
малолетния син на жалбоподатгелката не е бил записан
в детска градина, поради обективни причини- липса на място, а не поради
арменски произход на неговата майка. Дори и подобни опасения да съществуват, те
не са достатъчни да обосноват предоставяне статут на бежанец, тъй като няма
данни спрямо жалбоподателката и нейния син да е
осъществена дискриминация на етнически признак при реализиране на правото на
образование. Нама данни за отказ на властите да
допуснат С. С. училищно образование. Напротив, от решението на Комисията за
работа с непълнолетни и техните права във връзка с обясненията на жалбоподателката при проведеното интервю е видно, че
социалните работници в гр.Фрязино са извършвали в
минал момент необходимите проверки според местното законодателство, за да се
уверят, че за детето се полагат необходимите грижи.
Останалите
твърдения на К.О. са неотносими в производството по
предоставяне на международна закрила, а са от битов характер. Не се установява
неправомерно преследване от страна на роднините й. Напротив, самата жалбоподателката твърди, че се издържа благодарения на
средства, изпращани от баба й и че се снабдява с документи, необходими в административното производство пред ДАБ,
благодарение на своята пълнолетна дъщеря, която и ги изпраща по пощата.
Не се
установяват и обстоятелствата, при наличието на които председателят на ДАБ предоставя
на чужденеца хуманитарен статут.
Съгласно
чл.9, ал.1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не
отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може
или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да
бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание
или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание,
или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно
насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
Твърденията
на жалбоподателката за неразбирателство с властите,
роднини и колеги не обосновават наличието на риск за нейния живот или за живота
на сина й, нито за нечовешко и унизително отнасяне в степен да обоснове
необходимост от предоставяне на хуманитарен статут.
По горните
съображения съдът приема, че обжалваното решение е законосъобразно, а
подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
На
основание изложеното и чл.90, ал.1 и ал.3 от ЗУБ и чл. 172, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.О., гражданка на
Руската федерация, с ЛНЧ **********, родена
на *** г. в гр.Фрязино, Московска област, действаща
от свое име и от името на малолетното си
дете, С. ** с ЛНЧ **********, срещу
Решение № 342/28.01.2020 г., издадено от П.П.- председател на Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, с което е постановен отказ за предоставяне статут
на бежанец и хуманитарен статут.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
Нели
Каменска