РЕШЕНИЕ
№ 19674
гр. София, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110139747 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК
Образувано е по предявени от А. С. С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка К.
Н. К., ЕГН **********, срещу С. И. С., ЕГН **********, обективно кумулативно съединени
искове по чл.143, ал.2 СК и по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК - за присъждане на дължима от
родител на ненавършило пълнолетие дете месечна издръжка в размер на 500,00 лв., считано
от 17.07.2023 г. до настъпване на обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването
й /съгласно направеното изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/, както и
издръжка за минало време в размер на 500,00 лв. месечно за периода дванадесет месеца
преди датата на исковата молба, т.е от дата 17.07.2022 г. – 16.07.2023 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като с майката на ищеца са
разделени. Твърди се грижи за ищеца да полага единствено неговата майка. Сочат се нужди
на ищеца за храна, дрехи, учебни пособия, транспорт и пр. Претендира се присъждане на
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на претенцията за издръжка занапред и
неоснователност на претенцията за издръжка за минал период, като се излагат съображение,
че ответника е заплащал издръжка до 2008г., а от 2020г. е давал пари на ръка на ищеца.
Ответника твърди, че е спрял да дава пари на ищеца, тъй като последния е взел от
1
апартамента му парите предназначени за издръжката му. Сочи, че нетното му
възнаграждение е в размер на 1100 лева, поради което не може да заплаща претендирания
размер на издръжката. Възразява се и срещу искането издръжката да бъде заплатена чрез
майката на ищеца, тъй като последния към датата на постановяване на съдебното решение
ще е пълнолетен.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
По делото не спорно, а и се установява, че ищеца е непълнолетен /към дата на подаване
на исковата молба/ и е дете на ответника (удостоверение за раждане на л. 6 от делото).
Майката на ищеца в периода м. май 2022 г. – м. август 2023 г. е реализирала средно месечно
брутно възнаграждение в размер 1420,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 71-72 от
делото). От справката от НОИ се установява, че майката на молителката е имала сключен
трудов договор с „БИЛЛА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, който е бил прекратен на 11.08.2023г., като
няма данни за сключен друг трудов договор след тази дата. Ответникът в периода 01-ви
септември 2022 г. – 31-ви август 2023 г. е реализирала средно месечно брутно
възнаграждение в размер 1420,00 лв. (видно от справката от НАП на л. 73-74 от делото). По
отношение на ответника се установява също че има сключен трудов договор с „БИЛЛА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД от 25.01.2019г., които нее бил прекратен до момента на изготвяне на
справката.
Общоизвестно е обстоятелството, че деца на възрастта на ищеца (седемнадесет години)
имат потребност от разнообразна храна, дрехи, обувки, както и за почивка и развлечение.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съобразно
разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от доходите на
лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословното и психическото състояние на всяко дете, на подходяща социална и културна
среда, на образование и всестранно развитие. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК "минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата"
или 195 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът намира, че този
минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител, доколкото се съотнася с
минималната работна заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на
трудовото възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата освен това регулира масовия случай на претенция за издръжка
спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо. По делото се установява ответникът е в
трудово правоотношение, както и че реализираните доходи са в двоен размера на
минималната работна заплата за страната.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищците от издръжка с оглед
2
възрастта им, обстоятелството, че ответникът е в трудоспособна възраст, установеният по
делото размер на доходите на ответника, обстоятелството, че не се установи по делото
същият да има други деца за които да се грижи и съобразявайки обстоятелството, че основни
грижи за ищеца полага неговата майка, която също е получава брутно трудово
възнаграждение равно на това на ответника, както и че трудовото й правоотношение е било
прекратено, намира, че искът се явява основателен до размер от 300,00 лв. месечно, до който
размер същият следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от
500,00 лв. месечно, следва да бъде отхвърлен.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 17.07.2023 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване. В случая ищеца
е навършил пълнолетие на 24.10.2023г. поради което издръжка се дължи до тази дата.
По иска по чл.149 от СК:
По изложените съображения частично основателен за сума в размер на 250 лв. месечно се
явява и обективно съединеният иск по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК, доколкото не се установи
по делото плащане от страна на ответника на издръжка на ищеца в този период. По делото
са представени доказателства за плащане на издръжка от ответника само в периода от 2007г.
до 2008г. което е извън претендирания с исковата молба срок. Съдът при определяне
размера съобрази възможността на ответника да плаща издръжка и като взе предвид и по-
ниския праг на минималната работна заплата за част от този период. По тези съображения
искът по чл. 149 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за размер от 250,00лв месечно за
периода 17.07.2022 г. – 16.07.2023 г. (в общ размер на 3000,00 лв.), като следва да бъде
отхвърлен за сумата над уважения размер от 250,50 лв. месечно до пълния предявен такъв от
500,00 лв. месечно (или общо в размер на 6 000,00 лв.), като неоснователен.
По изпълнението на решението: Съгласно чл.242, ал.1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските: При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски за
уважената част от исковете, а ответникът - за отхвърлената част от тях. По отношение на
ищцата се установи направата на разноски в размер на 500,00 лв. платено адвокатско
възнаграждение, поради което и следва да й бъдат присъдени разноски в размер на 253,84
лв. Що се отнася до ответника не е направил искане за присъждане на разноски поради което
съдът не дължи произнасяне в тази част. Ищците по иск за издръжка са освободени от
държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената част от
обективно кумулативно съединените искове следва да остане за сметка на бюджета на съда,
а ответникът да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху уважената
част от същите в размер на 336,00 лв.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал. 2 СК С. И. С., ЕГН **********, да заплаща на А. С.
С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка К. Н. К., ЕГН **********, месечна
издръжка в размер на 300,00 лв., считано от 17.07.2023 г. до настъпване на законна причина,
обуславяща нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 300,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00 лв. месечно, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 СК А. С. С., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка К. Н. К., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 250,,0 лв. месечно за
периода 17.07.2022 г. – 16.07.2023 г. (в общ размер на 3000,00 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 250,00 лв. месечно до пълния предявен такъв от 500,00
лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената в полза на А. С. С., ЕГН **********, издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във връзка с чл. 83, т. 2 от ГПК С. И. С., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд, сумата в размер на 336,00 лв.,
представляваща държавна такса върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. И. С., ЕГН **********, да заплати на А. С.
С., ЕГН **********, действащ чрез своята майка К. Н. К., ЕГН **********, сумата в размер
на 253,84 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок,
считано от 29.11.2023 г. (чл. 315, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4