№ ……………
гр. София, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав,
в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
при секретаря: Весела Станчева като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 1186 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане са обективно съединени искове по чл. 57 ал. 3 от Закона за
банковата несъстоятелност (ЗБН).
Производството
е образувано по искане на А.Н.Д.и К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б.”
АД – в несъстоятелност срещу О.Н.Р. и И.А.З., Г.П.Х. и А.М.П.. В исковата молба
се твърди, че на 24.08.2011 г. ответникът
О.Р. заедно с Г.Х. като членове на
управителния съвет на банката, взели решение да се сключи договор за банков
кредит с „К.-М“ ЕООД за сумата от 9500000 евро без да са осигурени реални
обезпечения към момента на сключване и усвояването му в нарушение на
предвидените правила за кредитната дейност. – без да са налице изискуеми документи за финансовото състояние
на кредитополучателя, предмета и целта на кредитната сделка, в нарушение на
задълженията по чл. 39 ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 43, чл. 45 ал. 1 и ал. 2 от
Правилника за кредитната дейност (ПКД) и в нарушение на чл. 4.10., чл. 4.10.2,
чл. 4.10.3 и чл..4.10.4. от договорите за управление (според конкретизираното в
хода на процеса). Изводът за липсваща информация се обосновава и с факта, че в
рамките на един ден е постъпило искане и кредита е разрешен, съответно
договорът е сключен при положение, че процедурата по анализ отнема около един
месец. Твърди се и да не е положена грижата на добър търговец и на добър
банкер, с която се свързва задължение за извършване на преценка на цялостната
документация преди да бъде взето решение за сключване на сделка и подписване на
договор за кредит. Застъпена е теза, че както грижата на добър банкер, така и
произтичащите от ПКД задължения ангажират администраторите да осъществяват
текущ и последващ контрол по сключените сделки и оценка на кредитните
експозиции на банката, което ищецът смята да включва и проследяване на
по-нататъшното спазване от страна на кредитополучателя на условията по
подписания договор за банков кредит. На същата дата Г.Х.
като изпълнителен директор
и А.П. като прокурист подписали договор с посочено предназначение – закупуване
на недвижим имот, при поето от кредитополучателя задължение да учреди първа по
ред договорна ипотека върху закупен с кредита недвижим имот в срок до
30.09.2012 г. и да учреди особен залог на вземания по договори за разплащателни
и други сметки, сключени с банката, ежемесечно – на 25-то число, да
заплаща лихва в размер на 9 % годишно
върху дебитното салдо по заемната сметка и да върне сумата на 36 ежемесечни
вноски през периода 20.09.2013 г. – 20.08.2016 г. Твърди се сумата да е усвоена.
Обезпечение не било учредено като в кредитното досие липсва и доказателство да
е придобита собствеността върху имота, а и по партидата на кредитополучателя
няма вписване нито, че имотът му принадлежи, нито за учредена договорна ипотека върху
имота. Сочи се, че използването на предоставените средства за цели, различни от
посочените в договора за кредит е самостоятелно основание за предсрочна
изискуемост на кредитното задължение. В Централния регистър за особените залози
също не бил вписан предвиденият
договор за особен залог, а и на кредитополучателя не било възложено задължение
да поддържа наличности по сметката, служещи за обезпечение на отпуснатия
кредит. Поради допусната забава банката обявила кредита за
предсрочно изискуем с изявление изх. № 8536/13.11.2014 г., връчена на
представител на „К.-М“ на 14.11.2014 г. По искане на синдика на банката срещу „К.-М“
ЕООД било открито производство по несъстоятелност по реда на чл. 632 ТЗ. Твърди
се да е причинена вреда поради допусната от ответника небрежност. Иска
се О.Р. да бъде осъден да заплати солидарно с Г.Х. сумата 9 500 000 евро, а евентуално да заплати сумата от 4 750 000 евро.
В
становище по фактите досежно договор от 24.08.2011 г. ответникът О.Р. признава,
че е избран за член на управителния съвет и изпълнителен директор като твърди с
решение от 02.11.2012 г. функциите на членовете на управителния съвет да са
били разпределени. Оспорва твърдяните от ищеца действия да се включват в
обхвата на общата координация и контрол върху дейността на звена и дирекции,
възложени в пряка отговорност на ответника досежно договора от 24.08.2011 г.
Твърди в подписаното от него решение на УС от 24.08.2011 г. да е предвидено
изискване за обезпечение на кредита, а решението да е взето въз основа на положително
становище на служители от дирекция „Кредитен риск“, управление „Кредитиране“ и
юрисконсулт при определен комплексен кредитен рейтинг. Оспорва да е имал преки
задължения за сключване на договора, усвояването и издължаването на сумите, а и
тези дейности да касаят работещите в контролирани от него звена и дирекции.
Ищецът
твърди и на 10.12.2012 г.
ответниците О.Н.Р. и И.А.З. заедно с Г.П.Х. и А.М.П. в
качеството им на членове на управителния съвет на банката да са взели решение
за отпускане на кредит в полза на „К.-М“ ЕООД в размер на 7 200 000 евро без да е осигурено реално обезпечение към
момента на сключване и усвояване на кредита като се навежда довод това да е
станало в отклонение от предвидените правила за кредитната дейност. Според
сключен договор от Г.Х. и А.П., действащи
в качеството си на изпълнителни директори, ответникът поел задължение
кредитополучателят да учреди особен залог върху активи на стойност минимум 150
% от размера на кредита в срок до 31.03.2013 г. и особен залог на вземания по
договори за разплащателни и други сметки, сключени с банката, да заплаща лихва в размер на 9 % годишно върху дебитното
салдо по заемната сметка и да върне сумата на 48 ежемесечни вноски през периода
10.06.2013 г. – 10.05.2017 г. Сумата 7 200 000 евро била изцяло
усвоена от кредитополучателя при указано предназначение – за осъществяване на
инвестиции в областта на разпространението на печатни издания в България –
закупуване на ДМА, придобиване на участия в капитала на трети лица.. Отговорността на ответниците и по този договор се извлича
от неизпълнение на указаните вече задължения при довод за проявена небрежност. По
този договор също не било осигурено договореното обезпечение, а сумата останала
несъбрана. Твърди се да са причинени вреди на банката. Претендира се О.Н.Р. и И.А.З. солидарно с Г.П.Х. и А.М.П. да заплатят сумата от 7 200 000 евро, а при
условията на евентуалност – всеки от тях да заплати по 1 800 000 евро.
По
фактите досежно договор от 10.12.2012 г. ответникът О.Р. по съществото на спора признава, че е участвал при
вземане на решение на управителния съвет като твърди това да е станало въз
основа на изготвено положително становище на служители в дирекция „Кредитен
риск“ и управление „Кредитиране“.
Твърди, че с решение на управителния съвет на КТБ от 02.11.2012 г. са
разпределени функциите на членовете на управителния съвет, а ищецът не твърди
допуснато нарушение в неговия ресор..Застъпва и теза, че отговорността на изпълнителните членове на управителния
съвет за действия, увреждащи интересите на банката води само до вътрешноправни
последици в отношенията между банката и член на съвета. Твърди да е освобождаван
от отговорност като оспорва да е
налице основание за търсене на отговорност и по реда на
чл. 57 ал. 3 ЗБН предвид субсидиарното приложение на чл. 240 ал. 3 от
Търговския закон вр. чл. 7 от Закона за кредитните институции. Застъпва теза, че нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН е
ограничена до случаите, когато органните представители не са освободени от
отговорност. Оспорва да е налице предвидено от закона
основание за солидарна отговорност.
В допълнителната си искова молба по
повод отговора на ответника Р. ищецът оспорва функциите между членовете на
управителния съвет да са били разпределени, съответно застъпва теза, че това е
без значение с оглед нормата на чл. 237 ал. 1 ТЗ, а и смята отговорността на
членовете на управителния съвет за произтичаща от самия факт на участие при
вземане на решение за сключване на договора в отклонение от поетото задължение
за прилагане на грижата на добър банкер,
ангажиран с повишаване финансовите резултати на
банката, установяване на стабилност и издигане на нейния престиж. Застъпена е
теза, че решението на управителния съвет е взето при отсъствие на документи,
предвидени в Правилника за кредитната дейност на банката и не предписва
обезпечението като условие за усвояване на средствата. Позовава се и на
неизпълнено задължение да изиска
документацията, необходима за вземане на решение за сключване на договора за
кредит. Позовава се и на неизпълнено задължение като
член на управителния съвет да организира и контролира цялостната дейност на
банката, което смята да включва и контрол върху изпълнението на
процесните договори.
Ответникът З. чрез адв. Т. сочи, че
не е доказана твърдяната вреда с довод, че обявяването в несъстоятелност на
кредитополучателя не е достатъчно за подобен извод. Твърди, че кредитополучателят е
имал имущество, позволяващо да бъде осребрено за събиране на дължимото,
препятствано от бездействието на КТБ АД да предприеме необходимите действия
след 24.06.2014 г. Твърди, че според Правилата за кредитната дейност, раздел II
глава Втора, органи по управление на кредитния риск са Кредитен комитет,
управление „Кредитиране“, управление „Правно“ и дирекция „Кредитен риск“ като
задължение на директорите е само да обсъдят предлаганата сделка, а не да
проверяват истинността на документите по
нея. Оспорва да дължи
да следи за наличие на
обезпечение и да упражнява контрол по отпускане на кредита, съответно да
предприема действия за защита интересите на банката, както и да сключва
договори за банкови кредити само след представено обезпечение.
В допълнителната си искова молба
ищецът поддържа твърдението си, че търсената вреда – несъбираема главница,
произтича от взето решение за сключване на
договора без да е осигурено достатъчно обезпечение,
позволяващо на банката да се удовлетвори от него, неотчетена липса на учредения
обезпечения по договорите и без предвидено на предварително
осигурено достатъчно обезпечения за натрупания размер на главницата. Твърди се да е допуснато грубо
нарушение на Правилника за кредитната дейност на КТБ АД (ПКД) като на една и
съща дата – 10.12.2012 г. е постъпило искането, изготвено е положително
становище и е сключен договор. Застъпва теза
да е нарушена нормата на чл. 237 ал. 2 ТЗ, задължаваща членовете на
управителния съвет да изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в
интерес на дружествата и всички акционери. Позовава
се на неспазена процедура по отпускане на кредити според предвиденото в ПКД и
неправилна преценка за възможността на кредитопучателя да погасява кредита в противоречие като смята, че и при отсъствие на императивно правило описаното
поведение, противоречи на житейската логика, и
на банковата практика. Твърди
към датата на вземане на решенията на УС членовете да са разполагали с
информация, че кредитополучателят няма имущество, съответно да не е събрана
необходимата информация за финансовото и икономическото състояние на
кредитоискателя, а договорът е сключен при неизгодни за банката условия, довели
до необезпеченост на кредита и до усвояване
на средствата без учредяване на надлежни обезпечения. Сочи, че вземанията са
предявени в производството по несъстоятелност като общият размер на вземанията
по пет договора за банков кредит възлиза на 35327189,52 евро и 1815463,04 лв. –
главница, лихви, неустойка и комисионни.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – адв. К. твърди, че 7 200 000 евро е
непогасена главница към момента на депозиране на исковата молба и в този размер
твърди вземането да е било прието от синдика в производството по
несъстоятелност, определяйки я и като вредата, , която претендира ищеца. Адв. Й.,
също конкретизира, че вредата за банката произтича от откритото производство по
несъстоятелност. По същество адв. Й. поддържа исковете. Застъпва теза да е
доказано неизпълнение на законови и договорни задължения на ответниците и в
частност – разпоредбата на чл. 430 ал. 1 ТЗ, наведен е довод, че сключените
договори не съдържат всички условия за ползване на отпуснатите средства в това
число и клауза, която да позволява усвояване на средствата в зависимост от
учредяване на договорените обезпечения. Поддържа се и теза, че като
изпълнителни директори ответниците са били длъжни да проследят дали е спазена
предписаната от ПКД процедура. Оспорва се това да е направено предвид
нетипичната за банковата практика бързина по отпускане на кредита, с което се
свързва възникнала вреда за банката в претендирания размер.
В първото заседание
по делото процесуалният представител на ответника Р. – адв. Я. застъпва теза,
че ищецът не конкретизира императивни правни норми, които да са нарушени от
всеки един от ответниците и в резултат от това нарушение като пряка и
непосредствена последица да е възникнала имотна вреда.
В хода на делото
ответникът З. застъпва теза, че предложените за продажба вземания по договорите
за банков кредит лишава ищеца от възможност да ангажира отговорността му,
доколкото кредитите вече не формират масата на несъстоятелностт, за събирането
на която е призван и искът по чл. 57 ал. 3 ЗБН. Твърди, че до освобождаването
му от длъжност кредитът от 10.12.2012 г. е обслужван редовно. Позовава се и на
учредено обезпечение чрез особен залог върху вземания. Твърди и в дълга на „К.-М“
ЕООД по договорите за кредит от 2011 г. и 2012 г. да е встъпило „Национална
агенция за разпространение“ ЕАД. Твърди и кредитополучателят да е мажоритарен
собственик на осем дружества.
Процесуалният
представител на ответника З. – адв. Х., назначен за особен представител с
определение от 25.01.2021 г., оспорва исковете. Застъпва теза, че събраните
доказателства не подкрепят наведените в исковата молба твърдения. Не се установява коя клауза от договора е
нарушена от ответника. Не се доказва установена щета за банката, тъй като не е
доказано какви действия банката е предприела за обезпечаване и събиране, ако е
имала някаква събираемост, от патримониума на „К. М“ ЕООД, а дружеството е
обявено в несъстоятелност с решение № 450 от 01.03.2017 г. Оспорва да е налице
и причинна връзка между твърдяното противоправно поведение на ответника З. и
евентуално настъпила вреда с довод, че ищецът не е посочил на основание на кои
факти и документи почиват задълженията на ответника и с кое точно свое действие
или бездействие той е нарушил задълженията си. Навежда доводи в писмени
бележки.
Адв. Х. отправя
искане да му бъде определено възнаграждение при условията на Наредба № 1.
Ответникът
О.Р. не изпраща представител и не изразява становище в хода на устните
състезания.
Исковете
са предявени в предвидения от закона преклузивен срок. Твърдяните от ответника Р.
обстоятелства не лишават А.Д. и К.М.от легитимация да предявят претенцията – те
са вписани в търговския регистър по партидата на „К.т.б.“ АД (в
несъстоятелност) на 02.03.2016 г., което е достатъчно, за да ги легитимира като
правоимащи да предявят процесните претенции. Като обсъди представените от
страните доказателства и наведените доводи по докладвания предмет на спора,
прецени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По
делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че с писмен договор
от 21.07.2003 г. К.т.б.“ АД (КТБ) възлага на О.Н.Р. да управлява банката и да я
представлява пред трети лица съгласно действащото законодателство, устава на
банката, решенията на общото събрание на акционерите, решенията на надзорния
съвет и решенията на управителния съвет на банката. Определен е срок от 5
години и е договорено, че ако не е взето валидно решение за освобождаването му
от длъжност до датата на изтичане на договорения срок, договорът се продължава
до освобождаването му. Съгласно чл. 4.10 изпълнителният директор като член на
управителния съвет управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго
легитимирано лице 1прокурист, търговски пълномощник и др.) банката, като:
организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в съответствие
и в изпълнение на решенията на общото събрание на акционерите, надзорния съвет
и управителния съвет (чл.4.10.1 от договора), упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност на банката (чл. 4.10.2 от договора), решава дали
да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното
съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се
решава от надзорния съвет или управителния съвет или съдържанието на техни
клаузи се определя от тях (чл. 4.10.3. от договора), управлява имуществото на
банката … (чл. 4.10.4 от договора).
Идентичен
по съдържанието си договор е сключен на 21.07.2003 г. и между КТБ и И.А.З..
Видно от
приложения по делото и неоспорен Правилник за кредитната дейност от 2011 г. документът
регламентира дейността по проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет
и контрол на кредитните сделки в КТБ. Чл. 39 ал. 1 ПКД определя, че за анализ на предложените обезпечения от
кредитоискателя се изискват документи за собственост; експертна оценка от
независим оценител съгласно Закона за независимите оценители; застрахователни
полици и други документи по преценка на Банката.Съгласно чл. 39 ал. 2
изборът на обезпечения и тяхната оценка се извършва в съответствие с Методиката за оценка на обезпеченията
(Приложение № 9). а следващата алинея предвижда при определяне нетната
реализуема стойност на приемливите обезпечения ;при установяване на специфичните провизии за
кредитен риск да се осъществява съгласно Наредба № 9 на БНБ и да се извършва по
Методиката за формиране на нетна
реализуема стойност на приемливите обезпечения и гаранции (Приложение № 9а).
Съгласно чл. 43 от Правилника след приключване на процедурите по проучване на
искането за кредит съответният кредитен специалист предава кредитното досие
заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление „Кредитиране“ и
Дирекция „Кредитен риск“ на ресорния изпълнителен директор. Проекто-договорите по кредитната сделка,
съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от
Централно управление на банката, Началника на управление „Кредитиране“ се
предават на представляващите банката лица за
вземане на решение. Предлаганата кредитна сделка се обсъжда от изпълнителните директори
(чл. 45 ал. 2) Когато вземането на решение е в компетенциите на управителния
съвет, изпълнителните директори внасят
предложението за разглеждане чрез председателя на управителния съвет.
Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с взетото от него решение
по кредитното искане се предоставя на управление „Кредитиране“ за предприемане
на съответните действия.
На 24.08.2011 г. е
депозирано искане от името на „К.-М“ ЕООД за усвояване на кредит в размер на
9 500 000 евро.
На същата дата Г. З.
с указание да е от У-ние „Кредитиране“
и П.Х.– главен експерт в Дирекция
Кредитен риск са подписали становище, видно от което молителят сключил
предварителен договор за покупка на описания имот при обща цена от 16 151
хил.евро без ДДС, платимо съответно 9 300 хил.евро авансово, 3389 хил.евро
при акт 15 и 3 389 хил.евро при акт 16. Посочено е като източници за
обслужване на искания кредит да са продажбите на обекти от сградата, а целта на
дружеството – да реализира обектите, които ще бъдат с луксозно изпълнение на
платежоспособни чуждестранни купувачи. Указано е, че кредитополучателят ползва
и други кредити като до момента винаги изпълнява ангажиментите си към банката и
е мажоритарен собственик на една от най-големите дистрибуторски мрежи за
печатни издания в България, чието добро финансово състояние дава допълнителна
сигурност за банката при евентуално положително решение за финансиране на
сделката. Дадено е предложение за отпускане на кредит за посочена цел със срок на
усвояване до 30.09.2011 г. и срок на издължаване до 20.08.2016 г. на 36 бр.
равни вноски от 20.09.2013 г. при лихва от 9,5 %, еднократна такса за
управление и без други такси при обезпечение: 1) в срок до 30 дни от
придобиване на собствеността – първа по ред договорна ипотека върху закупения с
кредита недвижим имот, но не по-късно от 30.09.2012 г. и 2) особен залог по
реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания по договори и разплащателни
сметки.
Определен е
комплексен кредитен рейтинг в първа рискова група по Наредба 9 „ВВВ“.
От правния анализ
се налага извод за представен предварителният договор, какъвто не е наличен
сред книжата по делото, който е сключен на 24.08.2011 г.
На 24.08.2011 г.
като член на управителния съвет ответникът Р. е подписал решение да се сключи
договор за банков кредит с „К.-М“ ЕООД в размер на 9 500 000 евро при
падеж – 20.08.2016 г. и обезпечение: в срок до 30 дни от придобиване на
собствеността – ипотека върху закупения с кредита недвижими имоти, но не
по-късно от 30.09.2012 г. Посочено е, че решението се взема предвид свързаност
на кредитополучателя с „Е.“ ЕООД и „Национална агенция разпространение“ АД ,
водещо до формиране на голяма експозиция към
свързани лица с балансова/отчетна стойност от 48347 хил.лева, което
представлява 14,36 % от Капиталовата база на Банката и експозиция за регулиране
в размер на 46447 хил.лева, което представлява 13,80 % от Капиталовата база на
Банката.
На 24.08.2011 г. Г.Х.
и А.П. като представители на КТБ и „К.-М“ ЕООД, представлявано от В.Г.Ш., е
подписан договор за банков кредит, съгласно който банката отпуска на
кредитополучателя банков кредит в размер на 9500000 евро. Посочено е, че
средствата са предназначени за покупка на недвижим имот – жилищна сграда с
идентификатор 10135.2569.20.6, изградена на етап „груб строеж“ с приблизителна
разгъната застроена площ от 10420 кв.м. съгласно разрешение за строеж и
съгласуван и одобрен инвестиционен проект и представляваща част от комплекс от
затворен тип с търговско наименование „САНА ПАРК РИЗОРТ“, ведно с находящите се
в описания поземлен имот паркоместа. Съгласно т. 4 от договора средствата се
предоставят за ползване по разплащателната сметка на кредитополучателя в
банката , а кредитополучателят се е задължил един работен ден преди всяко
ползване на кредита писмено да посочи размера на желаната за усвояване сума. За
ползвания кредит е договорена годишна лихва от 9,5 %, която се начислява
ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25
число на съответния месец,съответно на първия следващ работен ден. Съгласно т.
11 към датата на олихвяване кредитополучателят се задължава да осигурява по
разплащателната си сметка средства за издължаване на лихвите. Посочено е също
така, че първата вноска за погасяване на главницата е платима на 20.09.2013 г.
в размер на 263 885 евр, а останалите 35 вноски – на 20-то число на месеца
за периода 20.10.2013 г. – 20.08.2016 г. в размер от по 263 889 евро.
Кредитополучателят е дал съгласие при наличие на средства по сметките при
банката 5 дни преди падеж на вноска по главницата и/или лихвите, банката да
блокира необходимата сума за предстоящото погашение (т. 20.1). При
неиздължаване на погасителна вноска и/или начислена лихва се прилагат клаузите
за увеличение на обезпечението или кредитът се обявява за предсрочно изискуем.
Съгласно т. 31 за обезпечаване на всички вземания на банката към
кредитополучателя, възникнали на основание на сключения договор
кредитопучателят се задължава да учреди в полза на банката в срок до 30 дни
след придобиване на собствеността първа по ред договорна ипотека върху
закупения с кредита недвижим имот, но не по-късно от 30.09.2012 г. Изразено е
съгласие, че при преценено от банката ползване на средствата в противоречие на
целта на договора, тя има право да обяви цялото си вземане за предварително
изискуемо и/или да прекрати едностранно предоставянето на средства по кредита.
На
24.08.2011 г. за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е сключен
договор за особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания по договори за
разплащателни сметки, сключени с банката. Ответниците не твърдят и не са
ангажирани доказателства за вписване на този договор в Централния регистър на
особените залози.
На 24.08.2011 г. е
депозирано искане от името на „К.-М“ ЕООД за усвояване на кредит в размер на
9 500 000 евро.
На същата дата Г. З.
с указание да е от У-ние „Кредитиране“
и П.Х.– главен експерт в Дирекция
Кредитен риск са подписали становище, видно от което молителят сключил
предварителен договор за покупка на описания имот при обща цена от 16 151
хил.евро без ДДС, платимо съответно 9 300 хил.евро авансово, 3389 хил.евро
при акт 15 и 3 389 хил.евро при акт 16. Посочено е като източници за обслужване
на искания кредит да са продажбите на обекти от сградата, а целта на
дружеството – да реализира обектите, които ще бъдат с луксозно изпълнение на
платежоспособни чуждестранни купувачи. Указано е, че кредитополучателят ползва
и други кредити като до момента винаги изпълнява ангажиментите си към банката и
е мажоритарен собственик на една от най-големите дистрибуторски мрежи за
печатни издания в България, чието добро финансово състояние дава допълнителна
сигурност за банката при евентуално положително решение за финансиране на
сделката. Дадено е предложение за отпускане на кредит за посочена цел със срок
на усвояване до 30.09.2011 г. и срок на издължаване до 20.08.2016 г. на 36 бр.
равни вноски от 20.09.2013 г. при лихва от 9,5 %, еднократна такса за
управление и без други такси при обезпечение: 1) в срок до 30 дни от
придобиване на собствеността – първа по ред договорна ипотека върху закупения с
кредита недвижим имот, но не по-късно от 30.09.2012 г. и 2) особен залог по
реда на ЗОЗ на всички настоящи и бъдещи вземания по договори и разплащателни
сметки.
Противно на
поддържаната в в писмените бележки на процесуалния представител на ищеца теза
по делото е представен правен анализ досежно договора от 24.08.2011 г. От съдържанието
на този документ се налага извод за представен предварителният договор, какъвто
обаче не е наличен сред книжата по делото.
На 19.06.2014 г. Г.Х.
и А.П. в качеството си на изпълнителни директори и Васил Шуманов, представляващ
„К. – М“ ЕООД писмено са изразили съгласие, че към 19.06.2014 г. непогасената
главница по договор за банков кредит от 24.08.2011 г. е в размер на
7 125,03 евро и следва да бъде погасена на 24 погасителни вноски, първата
от които в размер на 296 878 евро и е дължима на 20.09.2014 г., а останалите
23 вноски от по 296875 евро – са дължими ежемесечно на 20-то число всеки месец
за периода 20.09.2014 г. – 20.08.2016 г.
На 10.12.2012 г. е
депозирано искане от името на „К.-М“ ЕООД за усвояване на кредит в размер на 7 200 000
евро.
На същата дата Г. З.
с указание да е от У-ние „Кредитиране“
и П.Х.– главен експерт в Дирекция
Кредитен риск са подписали становище, видно от което молителят ползва и
други кредити, които обслужва без закъснение като отново е посочено, че е
мажоритарен собственик на една от най-големите дистрибуторски мрежи за печатни
издания в България, чието добро финансово състояние дава допълнителна сигурност
за банката при евентуално положително решение за финансиране на сделката.
Дадено е предложение за отпускане на кредит за осъществяване на инвестиции в
областта на разпространението на печатни издания в България (закупуване на
дълготрайни материални активи, придобиване на участия в капиталите на трети
лица и други) със срок на усвояване до 31.03.2013 г. и срок на издължаване до 10.05.2017
г. на 48 бр. равни вноски от 10.06.2013 г. при лихва от 9 %, еднократна такса
за управление и без други такси при обезпечение: 1) особен залог на активи на
стойност минимум 150 % от размера на кредита и 2) особен залог на вземания по
договори за разплащателни и други сметки, сключени с банката.
На 10.12.2012 г.
като членове на управителния съвет ответниците Р. и З. са подписали решение да
се сключи договор за банков кредит с К.-М ЕООД в размер на 7 200 000 евро
при падеж – 10.05.2017 г. и обезпечение: в срок до 31.03.2013 г. – особен залог
на активи на стойност минимум 150 % от размера на кредита. Посочено е, че
решението се взема предвид свързаност на кредитополучателя с „Е. ЕООД и
Национална агенция разпространение АД и формираната голяма експозиция към свързани
лица нараства по балансова/отчетна стойност от 50099 хил. лева на 64181 хил.
лева, което представлява 14,36 % от Капиталовата база на Банката, а експозицията за регулиране нараства от 48398
хил. лева, което представлява 13,98 % от Капиталовата база на Банката.
На 10.12.2012 г. Г.Х.
и А.П. като представители на КТБ и „К.-М“ ЕООД, представлявано от В.Г.Ш., е
подписан договор за банков кредит, съгласно който банката отпуска на кредитополучателя
банков кредит в размер на 7 200 000 евро. Посочено е, че средствата са
предназначени за осъществяване на инвестиции в областта на разпространението на
печатни издания в България (закупуване на дълготрайни материални активи,
придобиване на участия в капиталите на трети лица и други). Съгласно т. 4 от
договора средствата се предоставят за ползване по разплащателната сметка на
кредитополучателя в банката , а кредитополучателят се е задължил един работен
ден преди всяко ползване на кредита писмено да посочи размера на желаната за
усвояване сума. За ползвания кредит е договорена годишна лихва от 9 %, която се
начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната сметка и е платима
ежемесечно на 25 число на съответния месец,съответно на първия следващ работен
ден. Съгласно т. 11 към датата на олихвяване кредитополучателят се задължава да
осигурява по разплащателната си сметка средства за издължаване на лихвите.
Посочено е също така, че първата вноска за погасяване на главницата е платима
на 20.09.2013 г. в размер на 150 000 евро, а останалите 47 вноски – на 10-то
число на месеца за периода 10.06.2013 г. – 10.05.2017 г. Кредитополучателят е
дал съгласие при наличие на средства по сметките при банката 5 дни преди падеж
на вноска по главницата и/или лихвите, банката да блокира необходимата сума за
предстоящото погашение (т. 20.1). При неиздължаване на погасителна вноска и/или
начислена лихва се прилагат клаузите за увеличение на обезпечението или кредитът
се обявява за предсрочно изискуем. Съгласно т. 31 за обезпечаване на всички
вземания на банката към кредитополучателя, възникнали на основание на сключения
договор, кредитопучателят се задължава да учреди в полза на банката: а) в срок
до 31.03.2013 г. – особен залог на активи на стойност минимум 150 % от
стойността на кредита и б) особен залог на вземания по договори за
разплащателни и други сметки, сключени с банката. Изразено е съгласие, че при
преценено от банката ползване на средствата в противоречие на целта на
договора, тя има право да обяви цялото си вземане за предварително изискуемо
и/или да прекрати едностранно предоставянето на средства по кредита (т. 9).
На
10.12.2012 г. за обезпечаване на вземанията по договора за кредит е сключен
договор за особен залог върху всички настоящи и бъдещи вземания по договори за
разплащателни сметки, сключени с банката.
С
решение № 73/20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка КТБ
е поставена под специален надзор, а членовете на управителния съвет на банката
са освободени.
Видно от
списъка на приетите вземания произтичащата главница от договора за кредит от
24.08.2011 г. възлиза на 7 125 000 евро, а по договора за банков
кредит от 10.12.2012 г. – на 5 250 000 евро. Тези суми са установени
като актуално състояние на задълженията и от вещото лице П.. В рамките на
откритото производство по несъстоятелност са постъпили плащания по договора от
10.12.2012 г., с които са погасени непредявени в настоящото производство
акцесорни вземания по отношение на главницата.
С
решение № 450/01.03.2017 г. по т.д. № 1337/2015 г. е обявена
неплатежоспособността на „К.-М“ ЕООД, за начална дата е определена 13.11.2014
г., търговецът е обявен в несъстоятелност и производството е спряно поради
неустановено бързоликвидно налично имущество на длъжника, осигуряващо посрещане
на началните разноски в производството. Съдът по несъстоятелността не е
разглеждал предявеното при условията на евентуалност основание за откриване на
производство по несъстоятелност – свръхзадълженост.
При
възприетата фактическа обстановка съдът от правна страна намира следното:
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН утвърждава ограничена във времето възможност за синдик на банка да
ангажира отговорността на администратор на банката в производство по
несъстоятелност, за да възстанови причинени й вреди. По силата на чл. 57 ал. 1
ЗБН синдикът е овластен да извърши всички необходими действия и да използва
допустимите правни средства за събиране вземанията на банката. В това общо
правомощие се включва и пряко произтичащото от нормата на чл. 240 ал. 3 ТЗ да
ангажира отговорността на член на управителния орган, когато не е освободен по
реда на чл. 221 т. 10 ТЗ. По правило върховният орган на акционерното дружество
е в състояние да прецени дали и доколко дейността на управителното тяло
съответства на корпоративния интерес. Специфично за банковата институция обаче
е тя да съхранява и управлява чужди средства. Затова и трайната невъзможност
банката да обслужва тези свои задължения, обуславяща откриване на производство
по несъстоятелност, засяга пряко интересите на трети на мандатното
правоотношени лица – кредиторите на банката. Нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН
утвърждава специфичен ред за защита на този интерес, легитимирайки синдика в
рамките на преклузивен двугодишен срок да ангажира отговорността на бившите
администратори на банката за виновно причинени от тях вреди. Законът не
утвърждава връзка между тази отговорност и регламентираната от 240 ал. 3 ТЗ, а
предвид спецификата на отстоявания интерес такава връзка не може да бъде
извлечена по аналогия. Ако върховният орган на нормално функциониращо дружество
е в правото си да прецени дали и доколко
е налице основание да бъде търсена отговорност от членовете на управителния
орган, неспособността на банката да посрещне задълженията си ангажира
отговорността на администратора. Ето защо взетите решения за освобождаване от
отговорност на членовете на УС за дейността им през 2011 г. (л. 510 от делото)
и за дейността им през 2012 г. (л. 518 от делото) не препятства синдика да ангажира
отговорността им по реда на чл. 57 ал. 3 ЗБН. Това налага непосредствено
изследване на предпоставките за ангажиране отговорността на бивш член на
управителен съвет на банкова институция.
Предявеният от
ищеца иск предполага да бъде установено в процеса, че 1)
ответниците са притежавали качеството
администратор на банка – член на надзорен или управителен съвет (съвет на
директорите) на банка; длъжностно лице с ръководни функции в банката или друго
лице, което самостоятелно или съвместно с друго лице може да сключва сделки за
сметка на банката; 2) осъществено от него
конкретно поведение (действие или бездействие), довело като 3) пряка и
непосредствена последица (произтича от неправомерното поведение и е закономерен
(неизбежен) резултат негов резултат) до 4) причинена вреда за банката 5) а
ответникът е
могъл да предвиди или предотврати вредата.
По
делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че ответниците са били
членове на управителния съвет, поради което и притежават качеството бивш администратор
на банка.
В
рамките на състезателното производство съдът е обвързан от очертания от ищеца
предмет на делото. Доколкото в случая искането за защита се извежда от
твърдение за неправомерно деяние, предметът на изследване бива ограничен до
твърдяното като дължимо, но неосъществено поведение. Спорен в процеса е обемът
на преценка при вземане на решение от колективния орган, в състава на който са
участвали и ответниците. От доказателствата се налага извод, че ответникът З.
има отношение единствено към взетото решение за отпускане на кредит по договора
от 10.12.2012 г., а ответникът Р. е участвал в управителния съвет както при
вземане на решение за тази сделка, така и при предходната от 24.08.2011 г. Разрешаването
на очертания спор предполага анализ на утвърдената специална отговорност.
Следва
да бъде споделен аргументът на ответника, че с оглед относителния характер на
облигационното право отговорността възниква в рамките на конкретно взаимоотношение
и се носи към насрещната страна в регулирано от правото отношение. По аргумент
от чл. 21 ал. 2 ЗЗД, който недобросъвестно попречи на изпълнението на договор
дължи на собствено основание обезщетение. Настоящият състав приема, че израз на
това правило е и нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН. Произтеклата вреда за банката от
неизпълнение на вменени на бившите администратори задължения, доколкото формира
дефицит в нейния патримониум, препятстващ изпълнение на задълженията към
кредиторите на банка, уврежда и третите на мандатното правоотношение лица. Затова
и следва да бъде споделен доводът на процесуалния представител на ищеца, че
нормата на чл. 57 ал. 3 ЗБН цели да защити техния интерес. С оглед особените
правила за удовлетворяване кредиторите на банка в несъстоятелност тази дейност
е концентрирана в правомощията на синдика.
Характерно за
договора е поет ангажимент за постигане на конкретен резултат. Типично за
договора е и търсена в правоотношението промяна. Извън договорно определените рамки
задължение възниква само доколкото е изрично предписано с обвързващ акт. Затова
и определящо за ангажиране отговорността на ответниците е установено поведение,
осъществено в разрез с изрично предписано правило. Това в контекста на чл. 57
ал. 3 ЗБН може и следва да стане както с договора – възложеното управление на
банката е и средство за реализация на ангажиментите й към нейните кредитори,
така и с конкретно нормативно предписано задължение. При договора за управление
дали и доколко резултатът съответства на очакваното е овластена да прецени
единствено насрещната страна в правоотношението при отчитане и на специфичните
правила на договорната отговорност. В тази насока и задълженият по договор е
обвързан да съобразява и неписани, но утвърдени
в практиката прийоми с доказана полезност.
Законът охранява
интересите на неопределен кръг трети лица посредством задължението да не се
вреди. Затова и характерно за деликтното правоотношение е съхраняването на
благата, осъществено чрез конкретно очертани граници на допустимо поведение.
Когато в резултат на пренебрегването им бъде причинена вреда (защитеният от
закона интерес е увреден) възниква и задължението за обезвреда. С други думи, ако
за постигане на обещания резултат ангажиралият се с договор дължи да положи и всички
утвърдени от добрата практика усилия, дължимото поведение при деликта е
насочено към предотвратяване на промяна в статуквото. Това налага изрично
предписано поведение, поради което и деликтната отговорност произтича от пренебрегнато предписание за поведение. Неопределеното
съдържание на дължимата грижа не обезпечава предвидимост, поради което и не е в
състояние да обоснове деликтна отговорност. Понеже ангажиментът на бившия
администратор не произтича от непосредствено поет ангажимент към кредиторите на
банката, а от закона, неприложима остава присъщата за договорното правоотношение
грижа на добрия търговец, съответно на добрия банкер. По тези съображения
настоящият състав приема, че бившият
администратор дължи обезвреда, ако е допуснал отклонение от изрично предписано
му поведение.
Предвид идентичното
съдържание на договорите за управление и за двамата ответници обхватът на
нормираното поведение ще бъде изследван общо. Клаузата на т. 4.10.3 от договора
за управление пряко ангажира изпълнителния директор да решава дали да сключи от
името на банката договори както в качеството му на представляващ я пред трето
лице (кредитополучателя), така и като член на колективния орган – управителен
съвет. Така очертаното задължение ангажира всеки от ответниците да формира
самостоятелно мнение по предлаганата сделка. С оглед създадената организация
членовете на управителния съвет дължат да се уверят, че предписаните процедури,
гарантиращи вземане на информирано решение, са спазени. Основа за това е и
самостоятелна преценка, осигурена чрез правилото на т. 43 ПКД с оглед
задължението на ресорния изпълнителен
директор да управлява имуществото на банката и да държи сметка за ефекта от
предлаганата сделка.
Дължимата преценка
за ефекта от решението предполага да се отчита и възможността за събиране на предоставената
сума. Активът за банката, с който се осъществява произтичащото от решението
задължение за изпълнение, е формиран от вложени средства с поет ангажимент към
вложителите. Затова и безусловно
необходимо е да се оценява адекватно рискът от неизпълнение на произтичащото от
сделката задължение за възстановяване на предоставените средства.
Ищецът свързва
отговорността на ответниците с взети решения от управителния съвет за сключване
на договор при голяма експозиция. В контекста на диспозитивното начало съдът е
обвързан от посочените от ищеца обстоятелства, които могат да бъдат обобщени
като 1) неизвършена преценка за кредитоспособността на кредитополучателя, 2)
непоставено условие за усвояване на кредита след учредяване на предвиденото
обезпечение и 3) неосъществен последващ контрол за учредяване на обезпечение.
От правилото на чл.
28 ал. 4 ПКД, а и с оглед систематичното му място, изключителна компетентност
на управителния съвет е да реши дали да
бъде отпуснат кредит, който води до формиране на голяма експозиция. По
силата на чл. 4.10.3 от договорите за управление изпълнителните директори,
подписващи договора, дължат да зачетат и предписаното от решението на
колективния орган съдържание на договора.
Спорен по делото е
обхватът на дължимата проверка при вземане на решението от членовете на управителния
съвет. Клаузата на чл. 45 ал. 2 ПКД задължава изпълнителните директори да
обсъдят предлаганата сделка, поради което настоящият състав приема, че в
рамките на процедурата членовете на колективния орган на собствено основание
дължат да се уверят, че рискът от планираната сделка е под контрол. Средство за
изпълнение на така вмененото задължение е непосредствен извод, че 1) предписаните процедури за оценка на риска
са спазени и 2) формулираното предложение
е разумно обосновано. От правилата не следва изрично задължение за
членовете на управителния съвет в процеса на вземане на решение дали да бъде
сключена сделката да извършват самостоятелна преценка на документите,
съпътстващи искането за отпускане на кредит. Установените процедури пряко
ангажират служители на банката да извършат анализ и да изразят становище. В
контекста на дължимото решение, предпоставящо разпореждане с финансови средства
обаче и предвид изрично възложеното задължение на ответниците да осъществяват
оперативен контрол върху дейността на банката (т. 4.10.2. от договора за
управление) и като членове на колективния орган те дължат да формират собствено становище при указаното съдържание. Следователно
установената от правилата оперативна самостоятелност на банкови служители не
освобождава изпълнителните директори от задължението да осъществят контрол
върху техните действия. Макар и да не дължат да проверяват истинността на
документите, очакваното решение предполага както пряко уверяване, че
процедурата е осъществена, така и изводима от съдържанието на документите
обосновка на взетото решение.
Наличната преписка
у ресорния изпълнителен директор (според изискването на чл. 43 от ПКД) пряко го
ангажира да проконтролира документалната обосновка и да защити предложението пред
колективния орган. Това обаче не освобождава останалите членове на колективния
орган да формират собствено информирано мнение за предлаганата сделка. Следователно,
налага се преосмисляне на предходно изразено становище от настоящия състав по
този въпрос. Застъпената теза от ответника З. в становище от 29.03.2021 г., а и
данните по делото не позволяват извод, че документалната обосновка на
предложението е проконтролирана. Това обаче само по себе си не е достатъчно, за
да се приеме, че изискуемата преценка не е била направена макар и от
служителите на банката. Обстоятелството, че и по двата кредита процедурата е
започнала и приключила в рамките на един ден само по себе сочи на нетипична
бързина – според ПКД срокът за разглеждане на исканията е 15 работни дни след
представяне на всички документи. Сам по себе си визираният факт обаче не е
достатъчен за поддържания извод от процесуалните представители на ищеца, че
проверка е изцяло пропусната или фиктивно
извършена.
Ищецът твърди да
липсват необходими за самостоятелна преценка документи, но и не оспорва
твърдението на ответника З., че кредитното досие се намира сред веществените
доказателства по НОХД 2209/2017 г. Този фактически спор може да бъде разрешен с
оглед съдържанието на кредитното досие. Понеже ищецът основава тезата си на
непълнота в съдържанието на кредитното досие съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК нему се
следва и тежестта да го докаже. Макар и твърдението да сочи на отрицателен
факт, той е доказуем чрез установяване на положителния факт – наличното съдържание
на кредитното досие. Въпреки разпределената тежест и оказано съдействие ищецът
не представи документите, находящи се в кредитното досие. Същевременно обаче
данни за налични документи, извън представените по делото, следват и от
отразеното във форма за извършен правен
анализ – правно становище, за представен предварителен договор. Предвид и
твърдението на ответника З., че представените документи от ищеца не изчерпват съдържанието
на кредитното досие, настоящият състав приема за недоказана твърдяната
документална необоснованост на предложението за кредит.
От съдържанието на
представените по делото и неоспорени договори не се установява да са били
парафирани според изискването на чл. 45 ал. 1 ПКД, но това е относимо към
съдържанието на договора. Според правилата управителния съвет дължи да вземе
решение дали да бъде сключена сделката, но не и да определя условията, при
които това да стане. По аргумент от 4.10.3 от договорите за управление
определените от управителния съвет условия по договора обвързват представящите
банката изпълнителни директори без обаче да ги освобождава от отговорност да
детайлизират неразгледаните условия. Показателно в тази насока е и
обстоятелството, че договорите съдържат предложено, но невъзприето в решението
на управителния съвет обезпечение – особен залог върху вземания.
От данните по
делото не става ясно в какво се изразява обсъждането, с което пряко са
ангажирани изпълнителните директори без оглед дали участват в колективния орган
управителен съвет или решават самостоятелно дали да бъде отпуснат поискан
кредит. Конкретизираната от ответника З. практика позволява извод, че членовете
на управителния съвет са разчитали на дадените им становища въпреки изрично
вмененото задължение и с т. 4.10.3 именно те да решават дали да сключат или не
сделката и при задължение. В тази връзка и логично т. 4.10.2 от договорите за
възлагане на управление изрично вменява в пряка отговорност на всеки
изпълнителен директор оперативния контрол върху текущата дейност на банката.
Нормативно утвърдените с чл. 11 ал. 1 ЗКИ изисквания към членовете на
управителното тяло на банкова институция и в частност изискуемото единствено за
членовете на управителния орган достатъчни
за съответното образование квалификация и професионален опит в банковата сфера
са гаранция за надлежно управление на банката, съществен реквизит от което е и
разпореждането с финансови средства (т. 4.10.4 от договора за управление). Очертаните
задължения налагат непосредствен ангажимент на членовете на управителния орган
и формиране на самостоятелен извод дали да сключат сделката. Предвидените
компетенции с вътрешните правила ангажират съответните служители да обобщят и
анализират съответната информация, но не освобождават изпълнителните директори
от изрично вменените им задължения да проконтролират делегираната дейност и да
вземат самостоятелно решение дали да сключат сделката. Ето защо и не може да
бъде споделено разбирането на ответника З., че дадените становища от
съответните служители на банката е достатъчно за вземане на решение за
сключване на сделката. При тези съображения настоящият състав приема за
доказано неизпълнение на задълженията по чл. 4.10.2. от договора за възлагане
на управлението и на чл. 45 ал. 2 ПКД.
Отсъствието на предварително
учредено обезпечение обаче само по себе си не уврежда интересите нито на
банката, нито на кредиторите понеже доброволното изпълнение на необезпечено
задължение изцяло ги удовлетворява. Затова и нито законът, нито ПКД предписват
задължение за обуславяне отпускане на кредит от учредено обезпечение. Нормата
на чл. 430 ал. 1 ТЗ предписва изискване за формулиране на условията по кредита
доколкото с алинея 3 утвърждава писмена форма за действителност на тази сделка.
Това ще рече, че само отразените в договора условия са меродавни в отношението
между страните. Преценката за обезпечаване на кредита се опира на
целесъобразност, присъща за дължимата грижа при договорно правоотношение, но
неприложима в деликтното правоотношение, от което в случая ищецът извлича
претенциите си. Ето защо и отсъствието на изискване за предварително учредяване
на обезпечение не обосновава нарушение в указания вече смисъл.
Освен това,
усвоената сума дори и да не е осигурено предварително обезщетение не е
равнозначно на причинена вреда. По делото не се спори, че по сключените
договори са постъпвали плащания в погашение на договорените възнаградителни
лихви. Следователно макар и необезпечена, предоставената сума е довела до
приход, а следователно и до увеличаване имуществото на банката.
Неоснователно
отговорността на ответниците се извежда и от неосъществено наблюдение върху
изпълнението на задължението за учредяване на обезпечение. Предписаните задължения
за ответниците, които ищецът твърди да не са били изпълнени, не включват пряк ангажимент
за последващ контрол от тяхна страна като членове на управителния съвет както
за използване на средствата по договореното предназначение, така и за
учредяване на отложени във времето обезпечения. Ищецът не оспорва вида на
избраните в случая обезпечения, поради което безпредметно остава обсъждането им
с оглед критерия достатъчност. Според чл. 40 б. „г“ от договорите за кредит
неучреденото обезпечение в уговорения срок е основание за обявяване на
предсрочна изискуемост, но изискуемата в случая вина предполага задължение и възможност
за узнаване на това обстоятелство. Съгласно чл. 57 ПКД текущият контрол по сключените кредитни сделки се осъществява от
кредитните специалисти във финансовите центрове, респективно – от съответните
служители в Управление „Кредитиране“. По делото не се спори, че ипотека не
е учредена, но и не се твърди ответниците Р. и З. да са били уведомени за
допуснатото неизпълнение на задължението за учредяване на обезпечението. Твърдението
на ищеца, че ответниците са имали нужната информация (съгласно
уточнение по л. 586 от делото) не бе доказано. Меродавно за възникване на
задължение за действие е яснота за обуславящите го обстоятелства. Затова и
твърдяната информация за неспазена процедура, съответно за неадекватност на
обезпеченията не може да бъде изведена от предположение, включително и основано
на дължимата грижа на добрия банкер, каквато теза е застъпена в писмените
бележки.
Нормата на чл. 57
ал. 3 ЗБН не предписва санкционна отговорност, поради което само по себе си нарушение
на задълженията от страна на ответниците, не е достатъчно. Основание за
ангажиране имуществената сфера на ответниците е възникнала вреда. По отношение
на тази отговорност обаче меродавна е общоутвърдената граница – на обезвреда
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от укоримо поведение
(така изрично чл. 51 ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД). Ищецът не твърди обстоятелства,
очертаващи нарушена кредитоспособност на „К.-М“ ЕООД към датата на вземане на
решенията за сключване на кредитните сделки, поради което и не е възможно
изследването им понастоящем. При това положение установеното неизпълнение на
задълженията – ответниците да формират собствена преценка по този значим
въпрос, се явява формално, а следователно и недостатъчно, за да ангажира
отговорността за обезвреда, която предполага настъпил резултат – намалено
имущество на банката.
Както бе посочено
вече необезпеченият кредит сам по себе си не води до дефицит в патримониума на
банката. Както неправилната преценка в кредитоспособността, така и отсъствието
на реално обезпечение се препятстват реализацията на вземането, обуславящо и
вреда за кредитора, едва при
неизпълнение на задълженията и липса на имущество, достатъчно да посрещне
задълженията на длъжника към всички негови кредитори. По делото не се
спори, че до 20.04.2014 г., когато ответниците са освободени от длъжност,
кредитополучателят е обслужвал редовно произтичащите от процесните договори
задължения. От изявлението за предсрочна изискуемост се налага извод
неизпълнение да е настъпило към 13.11.2014 г., която дата е и обявената от съда
по несъстоятелността начална дата на неплатежоспособността По делото обаче не
се установява към датата на неизпълнението да е липсвало имущество, достатъчно
да покрие задълженията към всеки от кредиторите, за да обоснове пряката и
непосредствена последица именно от необезпечеността на кредита.
Съгласно чл. 133 ЗЗД длъжникът гарантира изпълнението на своите задължения с цялото си
имущество, което обуславя възможност за кредитора при допуснато неизпълнение да
насочи изпълнението върху който и да било елемент от имуществото на длъжника. В
тази насока и липсващото обезпечение обосновава пряка вреда, само ако и
доколкото възникне конкуренция между кредитори поради липса на имущество,
покриващо задълженията към всички тях. При все това обаче, необхидимата степен
на обусловеност – непосредственост, изисква липса да е налична към датата на
неизпълнението. Ищецът обаче не свързва вредата с отсъствие на имущество към
тази дата, а с откритото производство по несъстоятелност. Законът разграничава
две основания за откриване на производство по несъстоятелност –
неплатежоспособност и свръхзадълженост. Нормата на чл. 608 ал. 1 ТЗ свързва
неплатежоспособността с невъзможността търговецът да изпълни изискуемо парично
задължение. Именно това състояние е установено от съда по несъстоятелността. То
обаче не сочи на очертаната пречка за събиране на вземането и то към меродавния
в случая момент. Обслужването на изискуемите парични задължения, както е
посочил и съдът по несъстоятелността, предполага наличие на краткотрайни активи.
Те обаче не изчерпват съдържанието на имуществото, което включва всички оценими
блага. В тази насока застъпеният довод в писмените бележки за недостатъчност на
активите на дружеството не почива на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав
приема, че макар и размерът на погасените вземания в рамките на производството
по несъстоятелност да е относим към наличието, съответно обема на вредата,
висящността на производството по осребряване не обуславя изхода от спора. Както
бе посочено вече, невъзможността предоставените кредити да бъдат събрани не е
равнозначно на вреда от установеното нарушение. Настоящият състав вече имаше
повод да посочи, че дължи да отчете настъпилите към датата на приключване на
устните състезания факти – чл. 235 ал. 3 ГПК, какъвто се явява и обемът на
нереализираните вземания в откритото производство по несъстоятелност. Понеже
във фазата по осребряване съдът по несъстоятелността не разрешава правен
въпрос, което едва ограничава настоящия състав да формира собствени изводи по аргумент
от чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, неудовлетвореното към датата на приключване на
устните състезания вземане не обосновава вреда в указания вече смисъл. На общо
основание то е оценимо благо, а следователно и елемент от имуществото на
банката. На това логично се основава и предложението за продажбата на
вземанията (л. 441 от делото). Реализацията на това благо не лишава банката от
легитимация да търси обезщетение по чл. 57 ал. 3 ЗБН, но въздейства върху
наличието, съответно обема на вредата. Ето защо макар и да не се установява
процесните вземания да са продадени, продължаващото производство по
несъстоятелността изключва възможността за извод, че процесните вземания са
несъбираеми. Както бе посочено обаче едва това обстоятелство обосновава вреда,
изводима от отпускане на финансови средства без да е осигурено реално
обезпечение.
Обстоятелството, че
производството по несъстоятелност е открито по реда на чл. 632 ТЗ поради
отсъствие на бързоликвидни ликвидни средства, които да покрият първоначалните
разноски в производството, също не позволява представа за съдържанието на
имуществото и то към момент, когато управлението на банката е осъществявано от
ответниците. Ето защо и дори да се приеме, че ответниците са могли и са били
длъжни да инициират предсрочна изискуемост с факта на пропуснатия срок за
учредяване на обезпеченията, няма основание за извод нито за липса на имущество,
нито до да е резултат от бездействието на ответниците. Напротив, от служебно
направената справка по партидата на „К.-М“ ЕООД се установява, че спряното
производство по несъстоятелност с решението по чл. 632 ТЗ е възобновено. Този
факт предполага да е налице идентифицирано от кредиторите имущество, осмислящо
в крайна сметка и развитието на производството по несъстоятелност.
Тъй като по делото не
се установява намаление в патримониума на банката, явяващо се пряка и
непосредствена последица от установеното неизпълнение предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода от
спора ищецът няма право на разноски, който извод, с оглед правилото на чл. 81 ГПК предвид изрично заявеното искане следва да намери отражение в диспозитива.
Ищецът е освободен
от задължение да внесе предварително следващата се държавна такса – чл. 57 ал. 6
ЗБН, поради което и дължимата сума следва да бъде възложена в тежест на масата
на несъстоятелността.
Ответникът З. е
представляван от адвокат при условията на чл. 23 ал. 3 от Закона за правната
помощ (ЗПрП). Така предявеното искане не се включва в обхвата на чл. 78 ГПК. Възнаграждението
подлежи на плащане от бюджета на Националното бюро за правна помощ (НБПП), а не
от насрещната по спора страна. В тази връзка и съгласно чл. 39 ЗПрП
възнаграждението подлежи на определяне от Националното бюро за правна помощ. Съдът
дължи служебно да определи реда за разглеждане на искането. В тази насока и
предложеният механизъм за определяне размера на възнаграждението и доколкото
въпросът е възложен в компетенциите на НБПП, искането е недопустимо.
Предложеният механизъм за остойностяване
на адвокатския труд сам по себе си не обосновава развитие на производство под
контрола на съда.
Така
мотивиран Софийски градски съд, VІ-13 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност срещу О.Н.Р. иск с правно основание чл. 57 ал. 3 ЗБН за сумата 9 500 000 евро –
претърпяна вреда от неизпълнение на задължения на О.Р. като член на управителния
съвет на „К.т.б.“ АД във връзка с договор за банков кредит от 24.08.2011 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията на синдик на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност срещу О.Н.Р. иИ.А.З. иск с правно основание
чл. 57 ал. 3 ЗБН за сумата 7 200 000 евро – претърпяна вреда от
неизпълнение на задължения на О.Р. иИ.З. като членове на управителния съвет на
„К.т.б.“ АД във връзка с договор за банков кредит от 10.12.2012 г.
ВЪЗЛАГА направените от А.Н.Д.и
К.Х.М., упражняващи функцията на синдик
на „К.Т.Б. АД“ – в несъстоятелност в тежест на масата на несъстоятелността.
ОСЪЖДА на основание чл. 71 ал.1 ГПК вр. чл. 57 ал. 6 ЗБН „К.т.б."
АД – в несъстоятелност, ЕИК ******** със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
градски съд сумата от 654775,85
лв. – дължима държавна такса в производството пред Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на адвокат В.Б.Х. да му бъде определено възнаграждение по Наредба
№ 1
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: