№ 16
гр. Велико Търново , 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20204001000278 по описа за 2020 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 45 от 06.03.2020г. по т.д. № 198/2019г. Плевенският
окръжен съд е осъдил на основание чл.498, ал.3 вр. чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл.
52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД ЗАД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД-гр.София да
заплати на М. Л. М. сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от увреждания при
настъпило ПТП на 09.08.2018 г. около 17.40 часа на пътна отсечка с. Горник
– с. Сохаче, област Плевен, общински път № 11618, на 2600 метра от табела,
обозначаваща край на с. Горник в посока с. Сухаче, при управление на МПС –
лек автомобил марка „Мерцедес“ Ц 250 ТД с рег. № ЕН 72 **** от Й. П. М. и
въз основа на застрахователна полица за сключена застраховка „Гражданска
отговорност № BG/ 30/117002659356, сключена на 05.10.2017 г. с крайна дата
на покритие 05.10.2018 г., 23:59 ч., ведно със законната лихва върху
главницата на основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ считано от 24. 01. 2019 г. до
окончателното й изплащане, като искът за разликата до 65 000 лева главница
1
и лихва за забава за периода от 09. 08. 2018 г. до 23. 01. 2019 г.е отхвърлил. С
решението М. Л. М. е осъден да заплати на ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“
АД с направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 1068. 54 лв., а ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД е осъдено да
заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на
2000 лева.
Въззивна жалба срещу горното решение в осъдителната му част е
подадена от ответника ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“ АД-гр.София.
Жалбоподателят счита, че не са налице правни и фактически основания за
присъждане на обезщетение в посочения размер, поради което иска да се
отмени решението и да се отхвърли предявения иск в обжалваемата част, а в
условията на евентуалност-да се намали размера на застрахователното
обезщетение, поради неговата необосновава прекомерност. Оплакването в
жалбата е, че първоинстанционният съд неправилно е определил размера на
обезщетението, тъй като не е взел предвид доводите за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца, който не е бил с поставен предпазен
колан, както и поради неправилно кредитиране на показанията на свидетелите
във връзка с болките и страданията на ищеца, приемане на нисък размер на
съпричиняване от страна на ищеца. Поддържа се довод, че обезщетението
следва да бъде изчислено, съобразно претендираните от ищеца 60 000 лв.,
намалено с процента за съпричиняване и след приспадане на платените 10 000
лв., оставало обезщетение в размер на 42 000 лв. Жалбоподателят твърди, че
определеният размер на обезщетението противоречи на съдебната практика и
не е съобразен с реално понесените от ищеца болки и страдания.
От ответната страна М. М. е постъпил писмен отговор на въззивната
2
жалба, с който се изразява становище за неоснователност на същата.
Великотърновският апелативен съд като прецени направените във
въззивната жалба оплаквания, доказателствата по делото и доводите на
страните, приема за установено следното:
Пред Окръжен съд – Плевен е предявен иск с правно основание чл. 432
ал.1 от КЗ вр. чл.45 ЗЗД от М. Л. М. против ЗАД „Даллбогг: Живот и здраве“
АД-гр.София за заплащане на обезщетение в размер на 65 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди от телесни увреждания, настъпили
вследствие на ПТП.
От фактическа страна се установява следното:
Не се спори от страните, че на 9.08.2018г. на пътна отсечка между
с.Горник в посока и на около 500 метра преди село Сухаче, Плевенска област
е настъпило ПТП с лек автомобил „Фолксваген Поло“, в който на предна
дясна седалка се е возел ищецът М. М..
С решение № 43/ 17.04.2019 г. по АНД № 77/ 2019 г. по описа на
Районен съд – Червен бряг Й. П. М., е признат за виновен в това, че на
09.08.2018 г. около 17.40 часа на пътна отсечка с. Горник – с. Сохаче, област
Плевен, общински път № 11618, на 2600 метра от табела, обозначаваща край
на с. Горник в посока с. Сухаче, при управление на МПС – лек автомобил,
марка „Мерцедес Ц 250 ТД“ с рег. № ЕН 72**** нарушил правилата за
движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на М. Л. М. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1
НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв. Решението е влязло в сила на 07.05.2019 г.
Не се спори от страните, че към момента на настъпване на процесното
ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с
ответното застрахователно дружество за управлявания от Й. П. М. лек
автомобил марка „Мерцедес“ Ц 250 ТД с рег. № ЕН 72 ****.
3
На 2.01.2019г. ищецът е подал по реда на чл. 380 КЗ заявление до
ответното застрахователно дружество за изплащане на обезщетение за
нанесени неимуществени вреди от деянието на Й. М. в размер на 75 000 лева.
С уведомление изх. Рег. № 309/ 23.01.2019 г. застрахователят е
уведомил ищеца, че заявлението по чл. 380 КЗ е разгледано и е решено да се
изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на
10 000 лева.
Не се спори от страните и се установява от представеното по делото
платежно нареждане, че на ищеца е изплатено обезщетение от
застрахователя в размер на 10 000 лева на 22. 01.2019 г.
От заключението на назначената от първостепенния съд съдебна
автотехническа експертиза се установява механизма на настъпване на
процесното ПТП - Й. М. е загубил контрола над управлявания от него
автомобил „Мерцедес“ С ДК № ЕН 72**** и е започнал да се движи косо по
пътното платно от дясната лента за посоката си на движение пред линията от
надлъжната пътна маркировка и частично по лявата лента за посоката си на
движение и в областта на разделителната линия и лявата лента се е сблъскал с
лек автомобил „Форд Фиеста, с ДК № СА24****, като след удара лекият
автомобил, управляван от Й. М. е продължил движението си косо на пътното
платно, след което челно се е блъснал в лек автомобил „Фолксваген Поло“, в
който на предна дясна седалка се е возел ищецът М. М.. В резултат на удара
двата автомобила се отблъснали на разстояние около 3 м и се установили в
лентата за движение на лек автомобил „Фолксваген Поло“. От удара се
деформирали предните части на двата автомобила, отворили се двата еърбега
на водача и пътника на предните седалки в автомобила „Фолксваген Поло“.
В същото заключение е отразено, че за всички седалки на лек автомобил
„Фолксваген Поло“ са поставени обезопасителни колани от тип триточкови,
както и че в протокола за оглед коланът на пътника на предна дясна седалка
на автомобила е записан, че е установен обтегнат до колоната неползван и за
предните седалки са отворени въздушните възглавници. В заключението е
посочено е, че при непоставен колан тялото на пътника на предната дясна
седалка от инерционните сили следва да се премества напред към челното
стъкло, арматурното табло и долните крайници в пространството под
4
арматурното табло. Вещото лице е посочило, че части на тялото, с които
пътникът на предна дясна седалка на автомобила е могъл да осъществи
контакт с части от купето или други предмети са горните крайници, главата и
долните крайници, като движението на тялото в купето е било ограничено от
отворения еърбег. Според заключението обезопасителните колани и
въздушните възглавници са най-ефективни при челен удар и при страничните
и коси удари не винаги се получава защитата, която се изисква за
безопасност. Съдът възприема заключението на автотехническата експертиза
като компетентно и обосновано.
От заключението на назначената и изслушана от първостепенния съд
съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице д-р С. К., се
установява, че непосредствено след инцидента на ищеца М. М. са установени
следните травматични увреждания: рани по главата /в теменната и
челната област/, рана по гърба на дясната длан; счупване на втората дясна
дланна кост /в областта на главичката, многофрагментно/;
натъртване/контузия/ на дясната коленна става с оточност, кръвонасядане,
ограничени и болезнени движения. Раните са обработени, извършено е
наместване на счупването на втората дясна дланна кост и ръката е
обездвижена с гипсова лонгета, назначени са обезболяващи медикаменти,
издаден е болничен лист за временна нетрудоспособност. В същото
заключение вещото лице посочва, че на 23.08.2018 г. на ищеца е извършен
повторен преглед от ортопед, издаден е амбулаторен лист, в който наред с
посочените увреждания, установени непосредствено след ПТП, е вписано и
счупване на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена става, което е
установено с образно изследване/КАТ – компютърна аксиална томография/.В
материалите вещото лице не е установило фиш за КАТ- изследване от 23. 08.
2018 г., а е приложен фиш с дата на изследване от 24.08.2018 г. В
заключението на медицинската експертиза е отразено, че по повод
установеното счупване на лявата тазобедрена става е назначено движение с
помощни средства за отбременяване на крайника и обезболяващ
медикамент, а впоследствие и физиотерапия. Проведени са два десетдневни
курса на домашно-амбулаторно физиотерапевтично лечение, но независимо
от проведеното лечение, увреждането е протекло затегнато, без заздравяване
на счупването и с развитие на дегенеративни усложнения – асептична некроза
5
на главата на бедрената кост, артроза на ставата, прогресиране на
функционалния дефицит. На 26. 08. 2019 г. е извършена оперативна
интервенция с имплантиране на изкуствена става и ищецът е изписан с
подобрение, препоръки за продължаване на лечението в домашно –
амбулаторни условия / превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 14
следоперативен ден, антикоагулантна профилактика до 30 следоперативен
ден, ходене с помощни средства 45 дни/, контролни прегледи и последващ
стационарен курс на рехабилитация от 7 дни в болница на МВР- София. В
заключението е отразено, че съобразно приложените болнични листи,
издадени по повод получените при ПТП травматични увреждания, ищецът за
периода от 09.08.2018 г. до 31.01.2020 г. е бил неработоспособен. Съгласно
заключението на медицинската експертиза уврежданията на ищеца са в
резултат на тъпа травма, в условията на станалото ПТП/пътник на предна
дясна седалка в лек автомобил без поставен обезопасителен колан, челен удар
с насрещно движещ се лек автомобил/, са резултат от удари върху
прилежащите повърхности в купето на автомобила, при рязката промяна на
скоростта му и инерционното движение на тялото. При посоченият
механизъм, счупването на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена
става е индиректно, на разстояние от контактната повърхност/коляното/ и
посока на удара по оста на лявата бедрена кост, а останалите увреждания са
директни, в мястото на контактната повърхност. Заключението на експерта е,
че вида и локализацията на уврежданията съответства да са получени при
посочения механизъм на ПТП. Съгласно заключението на медицинската
експертиза интензитета на болките е на-голям в първите дни след получаване
на уврежданията. В конкретния случай усложненията на увреждането на
лявата тазобедрена става, са предпоставка за засилващи се с времето,
продължителни болки, включително в покой, водещи до нарастване на
функционалния дефицит на крайника. При актуалното състояние, с
имплантирана изкуствена тазобедрена става, не може да се изключи
възможността от наличие на болка, най-вече при физическо натоварване.
Останалите увреждания според вещото лице би следвало да са преминали без
последваща болкова симптоматика. Съгласно заключението на медицинската
експертиза раните по главата и дясната длан и контузията на дясната коленна
става са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота;
счупването на втората дясна дланна кост е довело до трайно затрудняване на
6
движението/хващане, държане/ на десния горен крайник за срок около 1-1.5
месеца при нормално протичане на оздравителния процес; увреждането на
лявата тазобедрена става/счупването на задния ръб на ставната ямка,
последващи дегенеративни усложнения-асептична некроза на главата на
бедрената кост, артрозни изменения/ са довели до трайно затрудняване
движението на левия долен крайник за срок от получаване на увреждането до
2-3 месеца след оперативната интервенция. Към момента на депозиране на
заключението е възстановена работоспособността на ищеца, но с намалена
годност за по-тежък физически труд. Заключението на вещото лице д-р К. е,
че съобразно данните за предшестващото здравословно състояние на ищеца и
тези от компютърно-томографското проследяване на увреждането на лявата
тазобедрена става, следва да се приеме, че описаните увреждания са в пряка
причинно- следствена връзка с травмата от ПТП, настъпило на 09.08.2018г.
Експертът е заключил, че увреждането на дясната коленна става и лявата
тазобедрена става са резултат от инерционно преместване на тялото и удар
върху прилежащите вътрешни повърхности от купето на автомобила и че
същите не би следвало да се получат при поставен обезопасителен колан,
който би фиксирал тялото на пострадалия към седалката. За останалите
увреждания не може да се изключи възможността да се получат и при
поставен обезопасителен колан. По отношение на установеното на
23.08.2018г. счупване на ставната ямка на лявата тазобедрена става, вещото
лице посочва, че е било предприето консервативно лечение-отбременаване на
левия долен крайник чрез ползване на помощни средства, но поради
несрастване на счупването, довело до продължително обездвижване на
крайника и последващи увреждания от дегенеративен характер, на
26.08.2019г. е извършена оперативна интервенция за замяна на увредената
става с имплантиране на изкуствена става. Оздравителния период след
оперативната интервенция е протекъл в обичайните срокове, включвайки
последваща рехабилитация за възстановяване на работоспособността.Пред
първостепенния съд вещото лице, изготвило медицинската експертиза е
изяснило, че в случая операцията е била абсолютно необходима, за да се
запази функционалността на ставата, а уврежданията довели до тази операция
са в следствие на ПТП-то. Експертът изяснява, че преди ПТП съобразно
данните по делото, тазобедрените стави са били здрави. В съдебно заседание
вещото лице д-р К. е изяснил, че при първичния преглед не е установена
7
травмата на лявата тазобедрена става и че без извършване на скенер това
счупване на ръба на ставната ямка е невъзможно да бъде установено.
Заключението на същия експерт е, че некрозата на лявата бедрена кост е в
резултат на травмата при ПТП-то и тя не може да се свърже с двуседмичното
забавяне на изследването със скенер и на лечението. Въззивният съд
възприема заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е
обосновано и компетентно. Същото не е оспорено от страните.
От показанията на свидетелката П. М.-снаха на ищеца, се установява,
че при ПТП-то ищецът получил травми на главата, натъртвания по тялото и
травма в лявата ябълка на таза, където имал спукване. Изчаквало се тома
спукване да калцира, но това не станало и се наложило да се извърши на
ищеца операция за да се смени тазобедрената става. След произшествието
ищецът имал нужда от грижи, защото не можел да се обслужва сам, не можел
да се придвижва. Според показанията на свидетелката М. ищецът през цялото
време изпитвал болки, дори и след операцията. Свидетелката посочва, че сега
вече ищецът се движи, но куца. В показанията си свидетелката М. посочва, че
след произшествието ищецът станал изнервен, много се затворил.
Свидетелят Л. Л.-син на ищеца установява, че от ПТП-то ищецът
получил спукване на тазобедрената става и специалистите считали, че ставата
ще калцира, но това не станало и се наложила операция за смяна на ставата.
Преди операцията ищецът трудно се придвижвал, изпитвал болки, страдал от
безсъние, а след операцията бил по-добре. Свидетелят посочва, че след ПТП-
то ищецът бил отчаян, притеснявал се, че трябва някой да се грижи постоянно
за него, станал затворен.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди направените с въззивната жалба оплаквания,
намира същите за неоснователни. Съображенията за това са следните:
Решението е валидно и допустимо.
По делото е установено основанието на чл.432 ал.1 от Кодекса за
застраховането, при което ответното застрахователно дружество следва да
заплати обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на увреденото лице-М. Л. М.. С влязло в сила решение по чл.78а от НК е
8
установено деянието, неговата противоправност и виновността на
причинителя на процесното ПТП Й. М., чиято отговорност за причинени
вреди е застрахована при ответното застрахователно дружество по
застраховка „гражданска отговорност. Основанието за ангажиране на
отговорността на застрахователя спрямо пострадалия М. М. в случая не се
оспорва от ответникът и същият доброволно е заплатил на ищеца сумата от
10 000 лв.
Задължението на ответното застрахователно дружество да обезщети
причинените на ищеца неимуществени вреди, зависи от деликтното
обезщетение, при което е приложим принципа за справедливо обезщетяване
на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от
конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Ето защо
размерът на обезщетението следва да се определи при преценка на
конкретните обстоятелства-характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. В този смисъл са разясненията, дадени с
Постановление № 4/1968г. на Пленума на Върховния съд. При определяне на
обезщетението следва да се съобразят и икономическите условия в страната
към момента на настъпване на произшествието, като ориентир за
икономическите условия се използва предвидения лимит на застрахователно
покритие/чл.492 КЗ/.
Несъмнено уврежданията са причинили физически болки и страдания
на ищеца. Въззивният съд намира, че при определяне размера на дължимото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и
страдания, следва да се вземат предвид следните обстоятелства: броя и вида
на уврежданията – рани по главата/в теменната и челната област/, рана по
гърба на дясната длан, счупване на втората дясна дланна кост/в областта на
главичката, многофрагментно/, натъртване/контузия/ на дясната коленна
става с оточност, кръвонасядане, ограничени и болезнени движения и
счупване на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена става;
проведеното лечение- обработване на раните, наместване на счупването на
втората дясна дланна кост и обездвижване на ръката с гипсова лонгета,
9
назначени обезболяващи медикаменти, които са извършени в центъра за
спешна медицинска помощ, а по отношение на счупването на ставната ямка
на лявата тазобедрена става първоначално е назначено консервативно
лечение чрез придвижване с помощни средства за отбременяване на
крайника и обезболяващ медикамент, проведени са два десетдневни курса на
домашно-амбулаторно физиотерапевтично лечение, но независимо от
проведеното лечение, това увреждане е протекло затегнато, без заздравяване
на счупването и с развитие на дегенеративни усложнения – асептична некроза
на главата на бедрената кост, артроза на ставата, прогресиране на
функционалния дефицит, което е наложило извършването на оперативна
интервенция с имплантиране на изкуствена става; периода на болничното
лечение от 19.08.2019г. до 2.09.2019г. във връзка с извършената операция за
тотална смяна на тазобедрена става; периода на възстановяване- за
счупването на втората дясна дланна кост на десния горен крайник
оздравителния процес е около 1-1.5 месеца, а за увреждането на лявата
тазобедрена става/счупването на задния ръб на ставната ямка, последващи
дегенеративни усложнения-асептична некроза на главата на бедрената кост,
артрозни изменения/ крайник оздравителния процес е около 1 година и
четири месеца; обстоятелството, че ищецът заради получените при
процесното ПТП травматични увреждания е бил неработоспособен за период
от около една година и пет месеца/от 9.08.2018г. до 31.01.2020г./; изпитваните
от ищеца болки с най-голям интензитет в първите дни след получаване на
уврежданията и изпитваните от него в продължение на около една година и
четири месеца продължителни болки, включително и в покой от
усложненията на увреждането на тазобедрената става, водещи да нарастване
на функционалния дефицит на крайника; обстоятелството, че заради
счупването на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена става по
предписание на лекуващия лекар ищецът се е придвижвал с помощни
средства от установяване на това увреждане/24.08.2018г./ до 45 дни след
извършване на операцията за смяна на тазобедрената става/26.08.2019г./ и
свързаните с това неудобства; възрастта на ищеца към момента на
произшествието-57 години; начина на увреждането; обстоятелството, че към
момента ищецът е възстановен от уврежданията, което е констатирано от
прегледа на вещото лице, с изключение на това, че съобщава за периодична
болка в областта на лявата тазобедрена става, провокираща се от
10
продължително ходене и застудяване, каквато болка според вещото лице е
възможно да има, най-вече при физическо натоварване, и че се движи с леко
накуцване/установено от вещото лице при прегледа и според свидетелските
показания/; възстановена е и работоспособността му, но с намалена годност за
по-тежък физически труд; обстоятелството, че ищецът за период от около два
месеца едновременно е със счупване на горен десен крайник и със счупване
на тазобедрената става на левия долен крайник, които са довели до трайно
обездвижване на горния десен крайник и до трайно обездвижване на левия
долен крайник и свързаните с това неудобства да се обслужва сам;
отражението върху психиката на ищеца-станал изнервен и затворен,
ограничил контактите си с колеги и приятели. Съобразявайки горните
обстоятелства, икономическите условия в страната към момента на
увреждането и съобразно критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД
въззивният съд намира, че следва да бъде определено обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди-болки и страдания в размер на
75 000 лв. Този размер на обезщетение представлява справедлив еквивалент
на претърпените от ищеца неимуществени вреди. В този смисъл
неоснователни са оплакванията на застрахователя за завишаване размера на
обезщетението и несъответствието му с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и
съдебната практика. Несъстоятелен е доводът на жалбоподателя, че
изплатеното от него обезщетение в размер на 10 000 лв. е достатъчно да
компенсира претърпените от ищеца неимуществени вреди, предвид на
описаните подробно по-горе обстоятелства, имащи отношение към обема и
степента на понесените неимуществени вреди от ищеца.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя във връзка с травмата
на лявата тазобедрена става, а именно, че същата е настъпила след ПТП, че не
е установена причината за времевата разлика в установяване на получена
травма на лявата тазобедрена става едва на 14 ден след пътния инцидент, че
липсва установяване на счупване или дори болки в областта на таза.
Въззивният съд приема, че ищецът при станалото ПТП на 9.08.2018г. е
получил счупване на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена става
и следва да бъде обезщетен за претърпените неимуществени вреди и за това
телесно увреждане. Причиняването на посоченото увреждане на
тазобедрената става при процесното ПТП е установено със задължителното за
11
гражданския съд по силата на разпоредбата на чл.300 от ГПК решение по
чл.78а от НК, постановено по анд №77/2019г. на Районен съд-Червен бряг.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно в
случая с влязлото в сила решение № 43/ 17.04.2019 г. на Районен съд-Червен
бряг по АНД № 77/ 2019 г., постановено по реда на чл.78а от НК, с което
наказателния съд се произнася по същите въпроси, както с присъдата-за
дееца, деянието, противоправността му и вината и с което фактическият
състав на престъплението е установен по съдебен ред/т.15 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС/. Независимо, че в диспозитива на посоченото решение на
Районен съд-Червен бряг не е подробно изписано в какво се изразява
причинената на М. М. средна телесна повреда, в мотивите на същото е
отразено, че Й. П. М. на 9.08.2018г. при управление на моторно превозно
средство в нарушение на правилата за движение по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на М. Л. М., изразяваща се в счупване на
дясната втора дланна кост, довело до трайно затрудняване на
движението/хващане, държане/ на десния горен крайник и счупване на задния
ръб на лявата гаванковидна ямка, довело до трайно затрудняване на
движението на левия долен крайник. Следователно причиненото на ищеца
телесно увреждане- счупването на задния ръб на ставната ямка на лявата
тазобедрена става, което е част от фактическия състав на престъплението, е
установено с решението на наказателния съд, постановено по реда на чл.78а
от НК и е задължително за гражданския съд. Наред с това, заключението на
назначената по делото медицинската експертиза, основана на медицинската
документация, е че уврежданията на ищеца, включително и увреждането на
лявата тазобедрена става, са в резултат на тъпа травма, в условията на
станалото ПТП, както и че вида и локализацията на уврежданията съответства
да са получени при посочения механизъм на ПТП. Заключението на същата
експертиза е, че уврежданията на ищеца са в пряка причинно-следствена
връзка с травмата от ПТП на 9.08.2018г. Ирелевантни за спора са
повдигнатите с жалбата въпроси относно причината за наличието на времева
разлика от първия извършен преглед и липсата на установено
счупване/спукване в областта на таза и установяването му на 24.08.2018г.,
12
относно обстоятелството как за период от 2 седмици до установяване на
счупването на тазобедрената става ищецът не е потърсил медицинска помощ.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че ищецът с
неглижиране на здравословното състояние, с ненавременното лекуване и
оставане в покой на счупения ацетабулум е допринесъл за настъпване на
усложнението при лявата тазобедрена става, тъй като според заключението
на вещото лице д-р К., изготвило медицинската експертиза /разясненията
дадени пред първостепенния съд/, че некрозата на ставната глава , не може да
се свърже с двуседмичното забавяне на изследването със скенер и на
лечението. Становището на експерта е, че некрозата на лявата бедрена кост от
всички данни по делото, би следвало да се приеме, че е в резултат от травмата
при ПТП.
Възражението на ответното дружество за съпричиняване по чл.51 от
ЗЗД от страна на пострадалия, заради обстоятелството, че по време на
станалото ПТП е бил без поставен обезопасителен колан, е основателно.
Установено е заключението на автотехническата експертиза/ основавайки се
и на отразеното в огледния протокол/, че ищецът е бил без предпазен колан.
При огледа на местопроизшествието е установено, че коланът на пътника на
предна дясна седалка е обтегнат до колонката неизползван. Ищецът се е возел
на предна дясна седалка, следователно по време на произшествието той е бил
без поставен обезопасителен колан. Заключението на медицинската
експертиза е, че увреждането на дясната коленна става и лявата тазобедрена
става са резултат от инерционно преместване на тялото и удар върху
прилежащите вътрешни повърхности от купето, които не би следвало да се
получат при поставен обезопасителен колан, който би фиксирал тялото на
пострадалия към седалката. За останалите увреждания заключението на
същата експертиза е, че не може да се изключи възможността да се получат и
при поставен обезопасителен колан. Като не е бил с поставен предпазен колен
по време на произшествието ищецът не е спазил изискването на разпоредбата
на чл.137а ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите и пътниците на определени
категории МПС/сред тях е процесния автомобил/, когато са в движение, са
длъжни да използват обезопасителни колани. Ето защо следва да се приеме,
че ищецът е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на
чл.51 от ЗЗД, при процент на съпричиняване 20%. Не е налице основание за
13
определяне на по-висок процент на съпричиняване, тъй като за част от
уврежданията, изключая уврежданията на коленната и тазобедрената става,
заключението на медицинската експертиза е, че не може да се изключи
възможността да се получат и при поставен обезопасителен колан.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди от 75 000 лв. следва да
бъде намалено с 20% заради съпричиняването от страна на ищеца, след което
остава обезщетение в размер на сума от 60 000 лв. От този размер следва да се
приспадне изплатената вече от застрахователя сума от 10 000 лв. и остава
сума от 50 000 лв., която следва да се присъди с решението като обезщетение
за претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 24.01.2019г. до изплащането.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първостепенният
съд се е произнесъл свръхпетитум редуцирайки с процента на съпричиняване
сумата от 75 000 лв., явяваща се над заявената от ищеца претенция от 65 000
лв. Определеният в мотивите цялостен размер на обезщетението от 75 000 лв.
не е присъден с диспозитива на решението и не се ползва със сила на
пресъдено нещо, поради което не е налице произнасяне свръхпетитум и не е
налице недопустимост на решението. Ето защо първоинстанционното
решение, с което е присъдено обезщетение в размер на 50 000 лв. е в рамките
на заявения петитум от 65 000 лв. и е допустимо, независимо, че е определено
цялостно обезщетение в по-голям размер в мотивите на решението, което е
редуцирано поради съпричиняването от страна на пострадалия. Преценката за
размера на обезщетението при прието съпричиняване от съда следва да се
прави, като се вземе предвид действителния размер на обезщетението, което
съответства на вредите, получени от пострадалия. В този смисъл е решение
№ 166 от 13.01.2011г. по т.д. № 43/2011г. на ВКС, І т.о.
Първостепенният съд е достигнал до същия извод за уважаване на
исковата претенция в размер на 50 000 лв. обезщетение за причинени
неимуществени вреди.
Поради съвпадане на изводите на първоинстанционния съд с тези на
въззивната инстанция, решението в обжалваната част, с която ответното
застрахователно дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва,
14
считано от 24.01.2019г. до изплащането, следва да се потвърди.
Ответникът по въззивната жалба М. М. не претендира разноски за
настоящото производство, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 45 от 06.03.2020г. на Окръжен съд-
Плевен, постановено по т.д. № 198/2019г. по описа на същия съд, в
обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15