М О Т И В И към Присъда № 169 по НОХД №
1388/2019 г. по описа на РС Сливен, изготвени на 28.11.2019 год.
РП-Сливен е внесла обвинителен акт
против подсъдимите К.И.Н. за извършено от него престъпление по чл.195, ал. 2,
, вр. ал.1, т.4, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК И.Б.Б. за извършено
от нея престъпление по чл. 195, ал.1, т.4, чл.20, ал.4 от НК от НК.
В разпоредително заседание пострадалите
лица А.Г.С. и С.Г.С., редовно и своевременно призовани. Явява се лично
пострадалият А.С., който заявява, че желае да се конституира като частен обвинител
и като граждански ищец и предявява граждански иск срещу подсъдимите за сумата
от 19 000 евро. Съдът конституира А.С. като граждански ищец, както и го
конституира като частен обвинител по отношение на обвинението предявено срещу
подсъдимия Н., по което А.С. *** изпраща в разпоредително заседание свой
представител, който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1
от НПК.
В разпоредително заседание подсъдимите Н.
и Б. се явяват лично и със защитниците си, които дават отговори на въпросите по
чл.248, ал.1
от НПК.
Подсъдимите признават изцяло фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и молят делото да се разгледа по
реда на особените правила, а именно по глава 27 от НПК- съкратено съдебно
следствие.
Съдът след като изслуша страните в
разпоредително заседание счете въпросите по чл.248, ал.1
от НПК
за изяснени. Прие, че искането за разглеждане на делото по глава 27
от НПК
е основателно, следва да се уважи и след приключване на разпоредителното
заседание премина към предварително изслушване на страните. При предварителното
изслушване на страните съдът разясни на подсъдимите правата по чл.371
от НПК
и ги уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и
направените от тях самопризнания по чл.371, т.2
от НПК
ще се ползват при постановяване на присъдата, след което обяви, че ще ползва
самопризнанията направени от всеки един от подсъдимите, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Представителят на РП- Сливен в съдебно
заседание поддържа обвинението така, както е повдигнато против всеки един от
двамата подсъдими, като предлага на подсъдимия Н. да бъде наложено наказание в
размер на две години "Лишаване от свобода", което на основание чл.
58А от НК да бъде намалено с една трета и изтърпяно при строг режим, а на подсъдимата
Б. да бъде наложено наказание "Лишаване от свобода" за срок от една
година и шест месеца, което да бъде намалено с една трета и да бъде отложено за
изтърпяване за изпитателен срок от три години.
Гражданският ищец и частен обвинител
иска от съда да бъде определено максимално наказание за двамата подсъдими и
гражданския иск да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът на подсъдимия Н. предлага на
съда на подзащитния му да бъде определено наказание при условията на чл. 58а от НК, като му бъде наложено наказание от три години "Лишаване от свобода",
което да бъде редуцирано на две години "Лишаване от свобода", както и
да бъде приспаднато време, през което подсъдимият е бил задържан. Моли
гражданският иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.
Защитникът на подсъдимата Б. пледира за
налагане на минимално наказание на подзащитната й. Счита граждански иск за
неоснователен.
Подсъдимият Н. в съдебно заседание се
признава за виновен, разкайва се и лично моли да му бъде наложено по-малко
наказание. Подсъдимата Б. иска да й бъде наложено наказание по преценка на
съда.
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н. със свой приятел -
Христо Чорбаджийски решили да извършат кражба от апартамент на св. А.С. ***.
Подсъдимият Н. обаче решил сам да проникне в апартамента. Той се уговорил с
подсъдимата Б., тя да му помогне да се направи дубликат от ключа от дома на А.С.,
който Н. да вземе от Христо Чорбаджийски. Пред август месец 2012 год. подсъдимата
Б. се свързала със св. Валентин Димов, като се уговорила с него той да отиде
при ключар, за да извади дубликат от ключа, който ще му даде. Срещали се
няколко пъти, като подсъдимата чакала подс. Н. да й се обади, за да й даде
ключа. През месец октомври 2012 год. подс. Н. взел ключа от апартамента на
бабата и дядото на А.С. *** от Христо Чорбаджийски. Свързал се с Б., която
казала на св. Димов, че трябва да отиде до кв. Клуцохор, блок 1, където във
вход А ще го чака мъж, който ще му даде ключа. За ключа Б. казала на Димов, че
е от дома на нейната баба. Св. Димов дал ключа на ключар, който работил на
Кооперативния пазар в Сливен, като последният направил дубликат на ключа. Св.
Димов предал и двата ключа на подсъдимия Н. отново във вход А на бл.1 в кв.
Клуцухор. След това Димов се срещнал с подсъдимата Б. и й казал, че работата е
свършена. През месец октомври 2012 год. подсъдимият Н. влязъл в апартамента на
бабата и дядото на св. А.С. и С.С., като от една от стаите от червена картонена
кутия с надпис "AOTORIA"
намерил и банкноти от по 50 евро. В последствие в дома му дошла подсъдимата Б.,
като установили че отнетата сума е от размер на 9000 евро и разделили парите по
равно помежду си. Тази сума от 9000 евро била оставена в цитираната кутия от
обувки от св. С.С.. Няколко дни по-късно подсъдимият Н. отново влязъл в
апартамента, като от метална кутия с надпис "Стрийт" намерил сумата
от 10 000 евро в банкноти от по 50 евро, която била оставена там от св. А.С..
Двете кутии, в които били оставени парите, в последствие били предадени по
делото в с протокол за доброволно предаване от св. А.С., както и секретен
патрон и секретен ключ от входната врата на процесния апартамент.
С протокол за доброволно предаване,
подсъдимият Н. предал дубликата на ключа, с които проникнал в апартамента и
който бил скрил на перваза на прозореца на междустълбищната площадка на
четвъртия етаж.
В хода на досъдебното производство бил
проведен следствен експеримент, посредством който било установено, че секретния
ключ, предаден от Н. свободно влиза и превърта секретния патрон, предаден от А.С..
Назначени и изготвени са
съдебно-технически експертизи.
Пред полицейските служители Кулев и
Русев подсъдимият Н. признал за извършеното от него деяние.
Към датата на извършване на деянието
подсъдимият Н. е осъждан, подсъдимата Б. е с чисто съдебно минало.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за безспорно установена въз основа на направените от подсъдимите
самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са взаимно
допълващи се.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответния
процесуален ред. Съдът по реда на чл. 283
от НПК
присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени
към досъдебното производство, както и заключенията на вещите лица по назначените
в хода на досъдебното производство съдебно-технически експертизи, които
кредитира като изготвени от компетентни лица и в чиято безпристрастност няма
основания да се съмнява, както и от изготвените по делото ВДС. Така
установената фактическата обстановка се подкрепя и от признанията на фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт от двамата подсъдими.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимият Н. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.2,
вр.ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.26, ал.1 от НК, тъй като на неустановени
дати през месец октомври 2012
г. в гр.Сливен, от апартамент в *****, в условията на
продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство /ключ/, в
съучастие като извършител с И.Б.Б. /помагач/, извършил кражба на сумата от 9 000
евро в левова равностойност към месец октомври 2012 г. в размер на 17 550
лева, собственост на С.Г.С. *** и извършил кражба на сумата от 10 000 евро в
левова равностойност към месец октомври 2012 г. в размер на 19 500 лева, собственост на
А.Г.С. ***, всичко на обща стойност 37 050 лева (тридесет и седем хиляди и
петдесет лева), като кражбата е в големи размери,.
Безспорно установено е, че деянието, извършено
от подсъдимия е продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като
двете отделни деяния осъществяват състава на едно и също престъпление - кражба,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината - пряк умисъл, като последващите се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Безспорно установено е и че извършената
кражба е в "големи размери" по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от
30.10.1998 год. на ВКС по тълк. нак. дело
№ 1/1998 г., ОСНК, тъй като общата сума от двете отделни деяния е в
размер на 19 000 евро или 37 050 лева, която сума надхвърля седемдесет пъти
установения размер на минималната работна заплата за страната към месец
октомври 2012 год, която към инкриминирания период е била 290.00 лева.,
съгласно постановление на Министерски съвет № 300 от 10.11.2011 г.
/ДВ бр.91 от 2011 год./
Безспорно е също, че с деянието си
подсъдимият Н. е осъществил предложение второ от т.4 на чл. 195, ал.1 от НК,
тъй като и двете отделни деяния извършени от Н. са осъществени посредством
използването, по предназначението му, на техническо средство - ключ, с който е
проникнато в процесния апартамент, от където са отнети движимите вещи - пари.
Установи се по делото също, че едно от
деянията, включени в продължаваното престъпление, а именно кражбата на сумата
от 9 000.00 евро, собственост на С.С. е извършена от Н. в съучастие с Б.,
като Н. е извършител на деянието, тъй като е участвал в самото осъществяване на
изпълнителното деяние, последством отнемането на вещите и установяване на
владение върху тях. В това деяние, Б. е подпомогнала Н., като е набавила
средства – ключ, с което е улеснила извършената кражба от Н..
Деянията включени в продължаваното
престъпление са извършени от подсъдимия с пряк умисъл. Той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици. Относно деянието, извършено в съучастие с
подсъдимата Б., то Н. е имал умисъл и относно задружното му осъществяване, тъй
като е знаел и искал да бъде подпомогнат от подсъдимита Б. при осъществяване на
деянието.
Причини, мотиви и условия за извършване
на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия,
стремежът му към облагодетелстване по незаконен начин .
С деянието си подсъдимата Б. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.20, ал.4 от НК, тъй като на неустановена дата през м.октомври 2012 г. в гр.Сливен, като
помагач, чрез набавяне на ключ, в съучастие с К.И.Н. /извършител/, чрез
използване на техническо средство /ключ/, от апартамент в *****, извършила
кражба на сумата от 9 000 евро, в левова равностойност към м.октомври 2012 г. в размер на 17 550 лева
(седемнадесет хиляди петстотин и петдесет лева), собственост на С.Г.С. ***.
Установи се безспорно по делото че Б., е
действала като помагач по смисъла на чл. 20,ал.4 от НК, на подсъдимият Н. при
отнемането на сумата от 9000.00 евро,
собственост на С.С., като е набавила средство - ключ от апартамента на бабата и
дядото на св. С., където са се съхранявали отнетите вещи - пари, с което е
улеснила подсъдимият при проникването му в жилището и по този начин е улеснила
извършването на кражбата, преди да е започнало самото изпълнително деяние.
Подсъдимата е помагач именно за извършване
на деяние по чл. 195, ал.1, т.4, пр. 2 от НК, тъй като тя е имала умисъл за извършване
на кражба именно посредством използването на техническото средство ключ, за
намирането на което е и помогнала. Тя е помагач единствено и само за кражбата
на пари, собственост на С.С., тъй като не е знаела и не е допускала, че подс. Н.
ще проникне отново в апартамента, използвайки дубликата на ключа, за направата
на който е съдействала и ще отнеме пари, собственост и на А.С.. Тя е нямала
умисъл да подпомогне, чрез набавянето на ключа Н. при извършването на втората
по ред от него кражба.
Деянието е извършено от подсъдимата с
пряк умисъл. Тя е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици. Подсъдимата е съзнавала и
искала да улесни извършването на кражбата от подсъдимия Н., като му е набавила
дубликат на ключ, с който той да проникне в процесния апартамент. Двамата с
подсъдимия Н. са действали при общност на умисъла за извършване на кражба на
пари от св. С.С., чрез използването на техническо следство – ключ, като тя е
улеснила извършването на кражбата, а Н. е осъществил самата кражба.
Причини, мотиви и условия за извършване
на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата,
стремежът й към облагодетелстване по незаконен начин .
По наказанието:
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Н. съдът се съобрази с
индивидуализиращите вината обстоятелства. Съдът отчете като отегчаващо
обстоятелството, че същият към датата на извършване на деянието
е осъждан /с присъди по НОХД 630/1997 год. по описа на РС Сливен, по НОХД
312/1999 ГОД. по описа на Окръжен съд Сливен, одобрени от съда споразумения по
НОХД 147/2009 по описа на РС Сливен и по НОХД 491/2011 год. по описа на РС
Сливен/, лошите му характеристични данни. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за извършеното и оказаното
съдействие на разследващите органи, семейното му положение – баща на две
деца.
Ръководен от тези изводи и като взе
предвид целите на индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи на
подсъдимия за извършеното от него престъпление по чл. 195, 2, вр. ал.1, т..4,
пр.2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК наказание "лишаване от
свобода" за срок от три години, което на основание чл. 58А,
ал.1 от НК
намали с 1/3 като така намалено наказание в размер на две години "Лишаване
от свобода", същият постанови да изтърпи при първоначален строг режим. При
определяне на режима на изтърпяване на наказанието съдът се съобрази с
разпоредбата на чл. 57 от ЗИНЗС. Съдът намери, че за проправяне и
превъзпитаване на подсъдимия не е необходимо да налага и предвиденото като
възможност в разпоредбата на чл. 195, ал.2 от НК наказание „конфискация на
имущество” на подсъдимия.
Съобразно правилата на чл. 59 от НПК
съдът приспадна времето, през което подсъдимият Н. е бил задържан с наложени
мерки за неотклонение "Задържане под стража" и "Домашен
арест".
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да
наложи на подсъдимата Б. съдът се съобрази с индивидуализиращите вината
обстоятелства, както и с характера и
степента на участие в извършеното престъпление. Съдът отчете като отегчаващо
обстоятелството стойността на отнетото имущество – 10 000 евро, разняващо
се на 17550.00 лева. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете изразеното съжаление за извършеното и
оказаното съдействие на разследващите органи, факта, че към момента на
извършване на деянието подсъдимата не е била осъждана, семейното й положение – майка,
младата възраст на която е била при
извършване на деянието.
Ръководен от тези изводи и като взе предвид целите
на индивидуалната и генерална превенция, съдът наложи на подсъдимата на основание чл. 195 ал.1, т.4, вр. чл. 20, ал.4, вр. чл.54,
ал.1 от НК
наказание "лишаване от свобода" за срок една година и три месеца, което на
основание чл. 58А,
ал.1 от НК
намали с 1/3. Съдът
намери, че в настоящия казус са налице условията на чл. 66 от НК – предвид
факта, че към момента на извършване на деянието подсъдимата не е била осъждана,
като отложи така определеното наказание от десет месеца „лишаване от свобода”
за срок от три години, като счете, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на подсъдимата не е необходимо тя да изтърпи ефективно
наказанието.
По предявения граждански иск:
Съдът счете, че
предявеният от А.Г.С. граждански
иск за заплащане на сумата от
19000.00 евро, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в
резултат на престъплението, е своевременно предявен, във връзка с предмета на
делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса. За да се
произнесе по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от
ЗЗД, както и със събраните
по делото доказателства. Безспорно се установи в процеса,
че на гражданският ищец А.С. е отнета сума пари. Установи се също, че тази сума
пари е в размер на 9 000.00 евро и е отнета от подсъдимия Н.. За
отнемането на тази сума подсъдимата Б. не е знаела и е нямала умисъл, че
подпомага подсъдимият Н., като го улеснява за извършването и на тази кражба.
Ето защо съдът отхвърли предявения срещу нея граждански иск от А.С.. Поради
изложените по-горе обстоятелства съдът уважи предявеният граждански иск в
размер на само на 9 000.00 евро, като осъди единствено Н. да заплати тази
сума. За останалата част от предентдираната сума, поради обстоятелството, че се
отнася до паричните средства, собственост на С.С., съдът отхвърли иска на А.С.
като неоснователен и недоказан.
Съгласно
правилата на гражданския процес, подсъдимият Н. беше осъден да заплати държавна
такса върху уважения граждански иск в размер на 780.00 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Сливен.
Съобразно правилата на процеса осъди
подсъдимите да заплатят по равно направените в хода на досъдебното производство
разноски в полза на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР Сливен - по 22.73
лева и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РП Сливен - по 117.00
лева, предвид факта, че те са направени за доказване на престъпната дейност и
на двамата.
Съобразно правилата на процеса съдът
отне в полза на държавата иззетите по делото веществени доказателства.
Ръководен от изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: