№ 1022
гр. Варна, 25.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. В. Пенева
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря М.на Ив. Иванова
като разгледа докладваното от С. В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20233100501677 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на И. Н. Б. чрез
пълномощника му адвокат М. П. против решение № **** от 13.07.2023 г., постановено по
гр.д.№ **** по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав, с което
е задължен И. Н. Б. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо О. М. Ш. и
Й. И. Б. на основание член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН; задължен е И. Н. Б. да посещава
специализирана програма за извършители на насилие към Фондация „SOS - семейства в
риск” на основание член 5, алинея 1, точка 5 от ЗЗДН; осъден е въззивника да заплати в
полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна глоба в размер на 200 лева на
основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН, както и държавна такса в размер на 25 лева на
основание член 11, алинея 2 от ЗЗДН.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Счита се за неправилен изводът на съда, че не са доказани твърдените актове
на домашно насилие, като се прави анализ на събраните доказателства. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае потвърждаване на атакуваното
решение. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е ценил събраните
доказателства. Възразява се против допускането до събиране на исканите с въззивната жалба
доказателства.
1
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и като съобрази приложимия закон съобразно нормата на
член 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителката О. М. Ш. излага, че с ответника
са в граждански брак, от който имат роден син Й., роден на **.**.**** г. Твърди, че
съвместно със страните живее и синът на молителката от предходен брак – М.. Сочи, че
ответникът упражнява системно психическо и икономическо насилие спрямо нея и децата.
Конкретно се излага, че на 23.04.2023 г. след 13 часа молителката и детето Й. били в
кухнята на жилището, което обитават. Ответникът влязъл в помещението и започнал да
крещи: „Защо си скрила бонбоните? Къде са бонбоните, които бяха вчера на масата?".
Молителката му обяснила, че ги е прибрала и е забравила за тях, но той продължил да
крещи, че ще вземе водата и тоалетната хартия и други неща, който е купил, и ще си ги
занесе някъде. Крещял на молителката „Циганка, мангал! Много ще съжаляваш, че си
махнала бонбоните!". Детето Й. се стресирало от случващото се и след като баща му излязъл
от стаята, попитал майка си защо не отиде в полицията, за да се оплаче. След известно
време молителката отишла в стаята на ответника и го помолила да й възстанови сумата,
която е заплатила за изнасяне на стара пералня, след което се върнала при детето. Малко
след това Б. влязъл в кухнята и хвърлил на пода до Ш. 10 лева, като започнал да крещи:
„Вдигни, вдигни, вдигни ги! Защо не ги вдигаш! Вземи тези мръсни пари от пода! Вдигни
ги, мръсен идиот! Няма да ти дам другите пари! Достойна си само за мръсни пари, които
лежат на пода!". Молителката се почувствала унизена от поведението на съпруга си, като му
заявила, че ще отиде в полицията, а той започнал да я заплашва, че ще съжалява, а на детето
казал, че ако придружи майка си, няма да му помага с домашните. Въпреки горното Ш.
подала оплакване в полицията, а ответникът по-късно изпълнил заканите си, отказвайки да
помогне на детето с домашните, тъй като бил придружил майка си органите на реда. Тъй
като ответникът не преставал и със заканите си, молителката подала сигнал на телефон 112,
като адресът бил посетен от служители на реда, които говорили с ответника, който на висок
глас им заявил, че Ш. взема пари, за да прави секс с него. Когато полицаите си тръгнали,
ответникът влязъл в жилището и взел всички налични бутилки с вода и тоалетната хартия,
при което напуснал апартамента. На следващия ден - 24.04.2023 г. - около 07,10 часа
ответникът вдигнал скандал, като крещейки, попитал молителката защо му краде водата. Ш.
му припомнила, че предната вечер позволил на детето да вземе една бутилка за училище,
което детето Й. потвърдило. Независимо от това ответникът продължил да вика: „Крадеш
като циганка!". По-късно вечерта ответникът изблъскал молителката с лявото си рамото,
докато тя се сресвала пред огледалото, от което тя залитнала. На 28.04.2023 г. около 19,00
часа ответникът започнал да обикаля из жилището, крещейки: „Защо си ми развалила
нарочно зарядното за телефона? Защо не си ми прибрала дрехите от балкона? Ще ползвам
вода в апартамента и няма да я плащам повече! Всичко ти ще плащаш! Ще те съдя, защото
губиш моето време и пари! Не трябва да се занимавам с твоите глупости в полицията за
2
домашно насилие!". Молителката не отговорила нищо, за да не ескалира ситуацията.
Ответникът крещял известно време и тръгнал. На 01.05.2023 г. около 14,00 часа ответникът
вдигнал скандал, затова че са го викали в полицията да дава обяснения по подадения от
молителката сигнал. Сочи, че Б. повтарял на детето Й., че молителката е лоша майка, че не
се интересува от него, че лъже точно като майка си, че само той се интересува от него и се
занимава с него. Молителката попитала ответника как се занимава с детето, в отговор на
което Б. заявил, че няма да ми й дава пари за детето, защото се обадила в полицията, и
занапред Ш. сама ще издържа синът им. В периода 24.04.2023 г. - 02.05.2023 г. ответникът
ежедневно искал обяснения от молителката къде ще излиза и с каква цел, като й повтарял,
че е длъжна да му дава обяснения къде отива и откъде има пари. Казал й, че получава пари
като лека жена и моралът й е отвратителен спрямо неговия, като непрестанно й повтарял, че
ще я осъди, защото съдиите и адвокатите го познават и той ще вземе детето Й., от което Ш.
ще се почувства много зле.
По делото е постъпил писмен отговор от ответника И. Н. Б., в който излага фактически
твърдения за случилите се събития на процесните дати, както и за взаимоотношенията
между страните, както и във връзка с отглеждането на двете деца. Оспорва категорично
наведените в молбата твърдения и отрича да е осъществявал актове на домашно насилие,
както по отношение на съпругата си, така и по отношение на сина си. Сочи, че към
настоящия момент отношенията между съпрузите са влошени, като твърди, че това се дължи
на финансови неблагополучия през последните години и необходимостта от преки грижи за
болната му майка. Твърди, че молителката е тази, която постоянно инсценира скандали,
обижда ответника и майка му, настройва сина им срещу него. Конкретно за твърдените
актове на насилие сочи, че сумата от 10 лева била поискана от молителката за интимен
контакт между съпрузите, като настоявала да й бъдат дадени веднага. Оспорва твърдението,
че във връзка с горната сума детето Й. се е разстроило, твърдейки, че молителката е тази,
която методично полага усилия да настройва детето срещу баща му. Не оспорва, че е
изнесъл от дома тоалетна хартия, но твърди в жилището да е останала такава за няколко
дни, а по отношение на водата твърди, че е преместил бутилката в другата стая. Оспорва да
е блъскал жена си, като твърди, че на процесната дата молителката била застанала в
коридора пред огледалото и след като е видяла, че съпругът й иска да мине покрай нея
демонстративно му препречила пъти и в опита си да я заобиколи, я докоснал леко, при което
тя се развикала, че я блъска. Оспорва в резултат на допира между двамата молителката да е
залитнала.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна поддържа, че поведението на единия
родител спрямо другия, което причинява болка и/или страдание, в присъствието на детето
го поставя автоматично в ролята на жертва на психическо насилие. Поддържат, че
насилието, дори и като еднократен акт, може да остави трайни следи върху психическото
здраве на детето. Поради изложеното изразяват становище за основателност на молбата.
3
Настоящият състав на съда намира, че не следва да описва събраните по делото пред
първата инстанция доказателства, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща
към мотивите на първоинстанционното решение в тази му част.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от акт на
домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен спрямо него от някое от
лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е да бъде дадена възможност на
пострадалите да потърсят и получат защита на правото си на лична неприкосновеност от
съда чрез налагането на съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този
смисъл, за да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или емоционално
по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в конкретните си проявни
форми.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателствени средства по
категоричен начин се установява, че между страните е налице сериозен и дълбок конфликт,
отношенията им са враждебни и нападателни, както и липсва разбирателство дори по
отношение на роденото от брака им малолетно дете.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителките
насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от ЗЗДН. Този вид декларация е
доказателство с обвързваща съда стойност до доказване на противното от ответника, като
последното цели да опосреди доказването на насилствени деяния, извършени без
присъствието на трети лица, каквато обичайно е ситуацията, като заповед за защита може да
се даде и само при наличие на декларация от молителя за извършено насилие по член 9,
алинея 3 от ЗЗДН по аргумент от член 13, алинея 3 от ЗЗДН, а когато по делото са
ангажирани още и други доказателства, те следва да имат приоритетно доказателствено
значение.
Въпреки предоставената му възможност ответникът не е ангажирал годни
доказателства, които да разколебават декларираното от молителката, и които да установяват
твърденията му, че е имал поведение, което да съответства на етичните норми. В тази връзка
съдът не кредитира показанията на свидетеля Стоянов, които не се основават на преки и
непосредствени впечатления, а възпроизвеждат споделено му от ответника и се базират на
негови заключения.
Поведението на И. Б. спрямо О. Ш. може да бъде квалифицирано като акт на домашно
насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, тъй като бе установено, че е извършил целенасочени
волеви актове, насочени към психическата стабилност на молителката. В закона не е дадено
определение за това какво представлява психическо насилие, поради което преценката дали
е налице такова следва да бъде направена конкретно, като се вземат предвид
4
взаимоотношенията между лицата, техните психически особености и съответно какви следи
е оставило насилието в съзнанието на пострадалото лице. Психическото насилие може да
има различни проявни форми и да варира от обидно поведение, доминиране, обезценяване,
контрол до заплахи, включващи образно и детайлно описание на следващи насилствени
действия.
Съобразно разпоредбата на член 2, алинея 2 от ЗЗДН, когато психическото или
емоционалното насилие се извършва в присъствието на дете, този акт се счита за домашно
насилие, извършено спрямо него. Безспорно се установи посредством гласните
доказателства, че детето Й. е присъствало и на инцидентите, възприело ги е, било уплашено
и е увещавало майка си да се обърне към полицията.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно естество,
интензивност и последици, поради което и законът предвижда различни мерки за защита от
домашно насилие, то всяка мярка за защита следва да е съответна на извършения акт,
съобразно неговата тежест, продължителност и последици. При избор на мярката, която да
бъде наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на извършителя. В
конкретния случай се касае за упражнено психическо и емоционално насилие върху
молителката и детето, поради което и крайният извод на въззивният съд е, че следва да се
предприемат мерки по член 5, алинея 1, точка 1 и точка 5 от ЗЗДН, като бъде задължен
ответникът да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката и детето, както и да
посещава специализирана програма.
На основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника задължително следва да се
наложи и глоба в размер от 200 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78 от ГПК право на разноски за
производството пред настоящата инстанция има въззиваемата, но същата не претендира
разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № **** от 13.07.2023 г., постановено по гр.д.№ **** по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6