РЕШЕНИЕ
№100/22.02.2019г.
гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при
секретаря Дорета Атанасова.................................................................и
в присъствието на прокурор……………………...........................................................................като
разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д №1154 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК , вр. чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП).
Образувано е по жалба на И.М. от РГ. със
съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) №РД-14-2839/19.11.2018г. на Главен
инспектор при Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО”АА”) - Хасково.
Жалбоподателят счита заповедта за
незаконосъобразна и неправилна, поради издаването ѝ при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалния закон и целта му. Излага съображения, че в
производството пред административния орган е бил нарушен принципът по чл.14
ал.2 от АПК, тъй като не му е бил назначен преводач, с което е ограничено
правото му на защита. Счита, че доколкото налагането на ПАМ е предвидено в
чл.22-23 от ЗАНН, последният закон се явява общ спрямо ЗАвтП и за неуредените
въпроси по процедурата препраща към разпоредбите на НПК, който в чл.21 ал.2
въвежда изискване за назначаване на преводач на лицата, невладеещи български
език. Счита , че процесната ПАМ е от категорията на преустановителните такива, чиято цел е пресичане на
закононарушения. С фактическото ѝ прилагане собственикът на автомобила се
лишавал от възможността да се ползва от превозното средство, съобразно
предназначението му. С тази мярка по същество се разпореждала забрана за
движение на пътното превозно средство по пътищата като ограничението
рефлектирало пряко и непосредствено в правната сфера на собственика му, поради
което именно последният следвало да бъде адресат на акта за прилагане на ПАМ. В
случая, видно от НП №*********/19.11.2018г.,
още при проверката било установено, че превозното средство, управлявано
от жалбоподателя не е негова собственост, а е собственост на „АЛХИМ“ООД. При
това положение неправилно ПАМ била приложена спрямо водача на МПС и само на
това основание заповедта била незаконосъобразна.
Жалбоподателят сочи също, че към момента
основанието за прилагане на ПАМ е отпаднало, доколкото действието на същата
било обвързано със заплащане на наложената с наказателното постановление глоба,
а същата била заплатена. Моли този факт
да бъде отчетен съгласно чл.142 ал.2 от АПК.
По изложените съображения, моли
оспорената заповед да се отмени. Претендира разноски съгласно представен
списък.
Ответникът – Главен инспектор при
Областен отдел „Автомобилна администрация” - Хасково, не ангажира становище по
жалбата.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.11.2018г. на И.М. от РГ., с
месторабота „Алхим“ ООД – гр.Пазарджик като водач на
МПС е съставен АУАН серия *-2018№ 251522 от служител на ОО„АА” - Хасково за нарушение
на чл.34§3 б.“б“ от Регламент (ЕС) №165/2014. Въз основа на съставения акт е
издадено от Главен инспектор при ОО“АА“ – Хасково НП №*********/19.11.2018г., с
което на основание чл.93в ал.1 от ЗАвтП на И.М. е наложена глоба в размер
150000 лв.
На същата дата от Главен инспектор при
ОО“АА“ – Хасково е издадена процесната заповед, с
която е приложил спрямо водача ПАМ по
106а, ал.1, т.3, б.“г“ вр. ал.2 т.2 от ЗАвтП, чрез
сваляне на предна табела с рег. №РА 6***ВХ на влекач „МАН ТГС 18.440“ и отнемането
ѝ заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство
и документите, свързани с извършвания превоз до заплащане на наложената с наказателното
постановление глоба. В заповедта е определено
и място за домуване на автомобила - охраняем паркинг
на химкомбинат „Неохим“ - гр. Димитровград. Посочено е, че разходите във връзка
с домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са
за сметка на водача, извършил превоза като същото се задържа до заплащането им.
Разпоредено е заповедта да се доведе до знанието на водача И.М..
Заповедта за прилагане на ПАМ е била връчена
на И.М. на 19.11.2018г. срещу подпис. Жалбата срещу заповедта е подадена по
пощата на 23.11.2018г. (според пощенското клеймо) директно до Административен съд– Хасково,
където е заведена с вх.№ 7505/27.11.2018г.
Видно от представена разписка от
19.11.2018г. на УниКредит Булбанка
за картово плащане, в полза на ОО “АА“, гр.Хасково на 19.11.2018г. в 17:02:55
ч. е заплатена сумата от 1500 лв. Не става ясно от разписката какво е
основанието за заплащане на тази сума, но с оглед изричното посочване в писмо
рег.№РД-14-2839/2/05.12.2019г. на ОО“АА“ – Хасково, с което е изпратена
административната преписка по издаване на оспорената заповед, че глобата е
заплатена на 19.11.2018г., както и предвид отразеното в АУАН серия *-2018№
251522/19.11.2018г. , че на същата дата са върнати иззетите от водача документи
за регистрация на ППС и тези, касаещи превоза, съдът приема, че с така
посочената сума се заплаща глобата по НП №*********/19.11.2018г.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок срещу годен за оспорване административен акт и от лице с правен интерес от
търсената защита. Съгласно разпоредбата на чл.
106а, ал.2, т.4, изречение второ от ЗАвтП (в действащата ѝ към
момента на издаване на оспорената заповед редакция), разходите във връзка с
домуването на превозното средство на определения платен охраняем паркинг са за
сметка на водача, извършил превоза. С оглед на това И.М., посочен в заповедта
като водача, извършил превоза, има правен интерес да обжалва заповедта, с която
е наложена принудителната административна мярка.
Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Предмет на контрол в настоящото
производство е Заповед №РД-14-2839/19.11.2018г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 106а, ал. 1
т.3 б.“г“ от ЗАвтП, издадена от Главен
инспектор при ОО”АА” – Хасково на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП.
Съгласно чл. 107, ал. 1 ЗАвтП принудителните
административни мерки по чл. 106 и 106а
се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция "Автомобилна администрация" (ИА”АА”) или упълномощени от него
длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Главен инспектор при ОО”АА” –
Хасково по повод извършено на територията на гр.Димитровград нарушение по
ЗАвтП. Видно от представената Заповед № РД-01-212/15.05.2015г. на Изпълнителния
директор на ИА„АА”, главният инспектор в областен отдел „АА“ е упълномощен да
прилага принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП и
доколкото гр.Димитровград попада в обхвата на териториалната компетентност на
ОО“АА“ – Хасково, оспорената заповед е издадена от материално и териториално
компетентен орган.
Заповедта е обективирана в изискуемата
от закона писмена форма и съдържа посочени фактически и правни основания за
издаването й. Не се констатира при издаването ѝ да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а оплакването на жалбоподателя в тази насока е неоснователно.
Не е спорно, че жалбоподателят е чужд
гражданин и действително не се установява при издаване на процесната
заповед да му е бил назначен преводач, каквито данни са налице при съставяне на
АУАН. Неназначаването на преводач съдът не приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да
съставлява самостоятелно основание за отмяна на заповедта. В чл.
1, т. 3 от Директива 2010/64/ ЕС на Европейския парламент и на Съвета
относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (Директивата) е
регламентирано, че когато законодателството на държава - членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата
директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд.
Следователно, съгласно цитираната разпоредба от Директивата на
Европейския съюз, която е достатъчно ясна, точна и конкретна и подлежи на пряко
приложение, в производства като настоящото не е абсолютно задължително
назначаването на преводач. В т.16 от Преамбюла към Директивата изрично е
посочено, че в случаите на пътнотранспортни нарушения, извършвани в широк мащаб
и които могат да бъдат установени след пътнотранспортна проверка каквото е и
настоящото нарушение) не може да се изисква компетентният орган да гарантира
всички права съгласно тази
директива.
Съдът счита, че заповедта е съответна на
материалния закон и неговата цел.
По приложената хипотеза на
чл. 106а, ал.1, т.3
б.“г“ от ЗАвтП,
за
преустановяване на административните нарушения се налага принудителна мярка временно спиране от движение на
моторно превозно средство, с което се извършва превоз на пътници или товари,
когато нарушителят няма постоянен адрес на територията на Република България -
до заплащане на наложената с наказателното постановление глоба за извършеното
нарушение.
В
случая е безспорно установено, че
с влекач
„МАН ТГС 18.440“ с рег. №РА 6***ВХ е извършван превоз на товари. Наред с това,
на водача е съставен акт за установяване на административно нарушение, наказуемо
по ЗАвтП, а в последствие е издадено и наказателно постановление, с което му е
наложено наказание "глоба" в размер на 1500 лв. Безспорно е също, че водачът И.М. – гражданин на РГ. няма постоянен адрес на територията
на Република България.
Предвид
горното безспорно са налице материалноправните предпоставки за прилагане на
ПАМ по чл. 106а, ал.1, т.3 б.“г“ от ЗАвтП.
Изпълнена е и целта на закона чрез прилагане на
принудителната мярка да се спре дейността по превоз на товари в нарушение на
законовите изисквания.
Съдът не споделя оплакването на
жалбоподателя, че доколкото не е собственик на процесното
МПС, то неправилно ПАМ е приложена спрямо него. Няма спор и се установява от
данните по делото, че временното спреният от движение влекач „МАН ТГС 18.440“ с
рег. №РА 6***ВХ е собственост на „АЛХИМ“ООД – гр.Пазарджик. Последното
обстоятелство означава, че като засегнато от ЗППАМ дружеството има правен
интерес да я оспори и същевременно не води до извод, че водачът, осъществяващ
конкретния превоз, не може да бъде адресат на тази ПАМ. С оглед преустановителния характер на процесната
ПАМ, респ. целта ѝ да се пресече дейността по превоз на товар, извършван
в нарушение на закона и доколкото този превоз фактически се осъществява именно
от водача на МПС, безспорно последният може да бъде адресат на процесната ПАМ.
Не се споделя и твърдението на жалбоподателя, че
поради заплащане на наложената с НП глоба е отпаднало основанието за прилагане
на ПАМ. Със заплащане на глобата за извършеното нарушение единствено се
прекратява действието на ПАМ. Незаплащането на наложената с НП глоба не е сред материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по 106а,
ал.1, т.3
б.“г“ от ЗАвтП. В тази връзка последващото
заплащане на глобата не обосновава извод, че основанието за прилагане на ПАМ е
отпаднало, нито може да се обсъжда като обстоятелство по смисъла на чл.142 ал.2
от АПК.
По
изложените съображения съдът приема,
че оспорената
заповед отговаря на
всички изисквания за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, поради което подадената срещу нея
жалба е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на производството на жалбоподателя не се следват разноски.
Водим от горното и на основание
чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М. от РГ. със съдебен адрес:***,
подадена чрез пълномощник, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №РД-14-2839/19.11.2018г. на Главен инспектор при Областен отдел
„Автомобилна администрация” - Хасково.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия: