Решение по дело №160/2021 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 260071
Дата: 25 юни 2021 г. (в сила от 25 юни 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Петков
Дело: 20211800600160
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 22 март 2021 г.

Съдържание на акта

 


 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

гр. София, 25. 06. 2021 година

С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и първа година, в състав :

Председател: Пламен Петков

Членове: 1. Недялка Николова 2. Яиика Бозаджиева

при участието на секретаря Корнелия Лилова и прокурора..................... , като

разгледа докладваното от съдията Петков в.и.ч.х.д. № 160 по описа за2021 година                 и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от подс. А.К.К. и допълнение към нея, изготвено от защитника му - адв. З.С. от САК, против присъда № 28 от 14. 10. 2020 год., постановена по в.ч.х.д. № 268 / 2020 год. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда, първи състав на Районен съд - С. признал подсъдимият А.К.К. с установена по делото самоличност, за виновен в това, че на 26. 12. 2019 год., около 09 : 15 часа, в гр. С., пред блок 31, вх. „б“ в кв. С.о, умишлено, с нанасяне на юмруци лицевата част на главата, е причинил на Д.Г.Д. с ЕГН **********, лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК - разстройство на здравето извън случаите на чл.              128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в двустранен периорбиталеи хематом, травма              на лявото око със зачервяване, контузия на дясната лицева половина без загуба на съзнание, перкусионна болка на централните и странични резци на горната челюст, кучешките и предкътните зъби вляво, болезнени при перкусия и разклащане на страничния резец в дясно, както и охлузвания в областта на лицето - престъпление        по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го           освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание          глоба в размер на 4000 /четири хиляди/ лева.

Със същата присъда, първи състав на Районен съд - С. осъдил подс.  А.К.К. да заплати на частния тъжител Д. на основание чл. 52 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увредата - 26. 12. 2019

год., до окончателното изплащане на сумата. В тежест на подсъдимия били          възложени и разноските по делото.

В жалбата на подсъдимия и допълнението към нея се твърди, че         постановения първоинстанционен съдебен акт се явява явно несправедлив в наказателно-правната си част и неправилен в гражданско-осъдителната си част. Излагат се доводи за непълен доказателствен анализ довел до необективно  формирано вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав. Към въззивния съд      е отправено искане да упражни правомощието си по чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т.      1 от НПК, както и за отхвърляне на предявения граждански иск.

Жалбата се поддържа и в съдебно заседание пред настоящата инстанция от подсъдимия и неговия защитник.

Частният тъжител Д.Г.Д. не се явява. Повереникът му - адв. К.Н. от САК оспорва жалбата и пледира, първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна,

С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба, взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното :

ЖАЛБАТА е ОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваната присъда следва да бъде изменена както в наказателно-правната й част, така и в гражданско-осъдителната й част.

Това е така, поради следните съображения :

Правилно и законосъобразно първи състав на първоинстанционния съд е           приел, че подсъдимият А.К.К. на инкриминираните дата и  място, нанесъл на частния тъжител Д.Г.Д. лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК - разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяващо се в двустранен периорбитален хематом, травма на лявото око със зачервяване, контузия на дясната лицева половина без загуба на съзнание, перкусионна болка на централните и странични резци на горната челюст, кучешките и предкътните зъби вляво, болезнени при перкусия и разклащане на страничния резец в дясно, както и охлузвания в областта на лицето.

Този извод на първи състав на Районен съд - С. се базира на установените по делото доказателства, събрани и проверени посредством различни доказателствени средства, които не са противоречиви и взаимно се допълват. Извършеното от подсъдимия престъпление е правилно квалифицирано, като решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд е изложил аргументирани съображения досежно приетата за установена фактическа обстановка поради и  което, настоящата инстанция не намира за необходимо да излага допълнително съждения касателно установената по делото фактология. Следва да се отбележи /с  оглед наведените в жалбата оплаквания/, че при обсъждане на доказателствената съвкупност, от страна на решаващия състав не са били допуснати нарушения на процесуалните правила. Както преките, така и косвените доказателства събрани по делото, при техния логически анализ водят до единствено възможното заключение, че действително подсъдимия К. е причинил инкриминираните телесни увреждания засегнали физическия интегритет на частния тъжител Д..

            Така, при приетата като установена по делото, фактическа обстановка,              настоящият съдебен състав се солидаризира и с крайния извод на състава на          районния съд от правна страна, а именно, че от доказателствената съвкупност се установява по изискуемия съгласно разпоредбите на чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК


несъмнен начин, че подс. К. осъществил от обективна и субективна страна престъплението за което му е било повдигнато обвинение от страна на частния     тъжител. Иначе казано, липсва допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - приетите за установени от районния съд фактически положения, обуславят съставомерност на извършеното от подсъдимия деяние именно по чл. 130, ал. 1 от       НК.

Правилно е преценено и това, че обсъжданото престъпление е осъществено         при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно,       че подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието и неговите последици и е искал настъпването на последните /вж. и показанията на свид. Вукадинов/.

С оглед всичко горепосочено, първи въззивен наказателен състав на С. окръжен съд счита, че доводите изложени във въззивната жалба за допуснато нарушение на материалния закон, необоснованост на присъдата и наличие  на съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на установената  по делото доказателствена съвкупност не могат да бъдат споделени и следва да бъдат оставени без уважение.

Атакуваната присъда обаче ще следва да бъде изменена изменена както в наказателно-правната й част, така и в гражданско-осъдителната й част.

Това е така защото, неправилно състава на първоинстанционният съд при проведената преценка на доказателствения материал е счел, че наложеното         съобразно разпоредбата на чл. 78а от НК административно наказание глоба следва        да бъде определено към възможния максимален законов размер и същевременно, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, не е отчел реално претърпените от частния тъжител Д. увреди, подлежащи на репариране. В частност, следва да бъдат взети предвид и отчетени, заключението на експерта и разясненията от него дадени при проведеното първоинстанционно съдебно следствие. При това положение, изхождайки от доказателствената съвкупност установена по делото, преценена през призмите на разпоредбите на чл. 78а от НК и на чл. 52 от ЗЗД и обстоятелството, че към момента на извършване на деянието минималната работна заплата в страната е възлизала на сумата от 560 лв., настоящия въззивен съдебен състав счита, че, размера на административното наказание глоба следва да бъде намален от 4000 лв. на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, а обезщетение в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, би възмездило понесените от гражданския ищец и частен обвинител болки в цялост.

При извършената служебна проверка на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, въззнвния съд не констатира наличие на основания за неговото отменяване или изменяне извън горепосочените.

Всичко изложено по - горе, обуславя извода на първи наказателен въззивен състав на С. окръжен съд като решаващ делото по същество, че следва да постанови решение с което измени обжалваната присъда постановена от първи  състав на С.ския районен съд в посочения в мотивите на решението смисъл, потвърждавайки първоинстанционния акт в останалата му част.

Воден от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 5 и ал. 3 от  НПК, С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав

РЕШИ

ИЗМЕНЯВА присъда № 28 от 14. 10. 2020 год., постановена по н.ч.х.д. № 268       / 2020 год. по описа на Районен съд - С. същия съд, в частта с която на подс. А.К.К., с установена по делото самоличност, на основание чл. 78а от НК за извършване на престъпление по чл. 130 , ал. 1 от НК е било наложено административно наказание глоба в размера на 4000 лв., като НАМАЛЯВА размера административното наказание на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

ИЗМЕНЯВА присъда № 28 от 14. 10. 2020 год., постановена по н.ч.х.д. № 268       / 2020 год. по описа на Районен съд - С. същия съд, в частта с която подс.        А.К.К., с установена по делото самоличност, е бил осъден да заплати на частния тъжител Д.Г.Д., с установена по делото самоличност, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени болки, като НАМАЛЯВА размера на обезщетението на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва  върху главницата, считано от 26. 12. 2019 год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 5 000 лева, като           НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ИЗМЕНЯВА присъдата и в частта с която подс. К. е била осъден да заплати сумата от 200 лв. представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, като НАМАЛЯВА размера на сумата на 92 /деветдесет и два/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

 

Членове: 1.

  

 

                 2.