Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 26.01.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
шести януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Д.
при участието на секретаря В.р., като разгледа
докладваното от административния съдия АД № 285 по описа за 2020
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.215 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е въз основа на жалба
от «Е.Б. ООД, ***, представлявано от управителя Р.Ш.А.срещу Заповед
№1258/16.06.2020г. на кмета на община Върбица. С обжалваната заповед, издадена
на основание чл.225а от ЗУТ за премахване на незаконни строежи V и VI
категория, кметът на Община Върбица е разпоредил на «Е.Б. ООД да премахне
извършения от дружеството незаконен строеж, както следва: «дървен навес» с
размери 53,00 / 4,00м, с дървени колони, трайно прикрепени към терена с
бетонови стъпки и анкерирани греди към масивна постройка. Едноскатен покрив с
дървена конструкция, покрита с профилирана ламарина, височина 3,20м и 3,95м.
Използван за съхранение на дървен материал; «двускатна дървена покривна конструкция»
на производствена сграда, покрита с керемиди върху летвена обшивка с размери
12,30м / 53,00м, трайно прикрепена към стоманобетонови оградни стени и бетонови
греди, изградени в УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица, собственост на
дружеството съгласно НА № 194/2014г.
Оспорващият твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като посочените в нея обекти се явяват «търпими строежи»
и като такива не подлежат на премахване. В тази насока се позовава на
Удостоверение за търпимост изх.№ 26-00-546/30.11.2016г., издадено от община
Върбица, което според дружеството – жалбоподател обхваща и посочените в
заповедта строежи. Като самостоятелно основание за отмяна на акта се излагат
доводи за допуснати съществени нарушения в производството, изразяващи се в
несъбиране на доказателства за търпимостта на строежа, както и за липса на
индивидуализация на производствената сграда, върху която се твърди, че е
изградена «двускатната дървена покривна корструкция», предвид обстоятелството,
че дружеството рпритежава повече от една производствена сграда в посочения УПИ.
Въз основа на изложените в жалбата аргументи, се отправя искане за отмяна на
заповедта като незаконосъобразна. В съдебно заседание оспорващото дружество,
представлявано от неговия управител и от упълномощен
процесуален представител адв.Д.р.от ШАК, заявява, че поддържа жалбата. В
пледоарията по същество и представени писмени бележки излага подробни аргументи
за несъответствие на заповедта с материалния закон и моли съда да отмени изцяло
атакуваната заповед. Претендира присъждане на направените разноски по делото.
Ответната
страна – кмет на Община Върбица, чрез процесуалния си представител адв. Б.Г.от
ШАК, оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания посочените в атакуваната
заповед строежи да се квалифицират като «търпими», тъй като същите не са
описани в представеното удостоверение за търпимост. Въз основа на изложените
доводи в съдебно заседание и в писмени бележки отправя искане за отхвърляне на
оспорването като неоснователно. Претендира и направените деловодни разноски.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството
жалбоподател се легитимира като собственик на недвижим имот дворно място с площ
от 15500кв.м., част от УПИ ХIХ, в кв.1 по плана на гр.Върбица, заедно с
построените в имота сгради – масивна сграда за административни нужди със
застроена площ от 128 кв.м., фабрично помещение – бояджийско със застроена площ
от 206 кв.м., трафопост със застроена площ от 9 кв.м., компресорно отделение
със застроена площ от 92 кв.м., механичен цех със застроена площ от 451 кв.м.,
склад със застроена площ от 311 кв.м., заваръчен цех със застроена площ от 990
кв.м. и склад със застроена площ от 105 кв.м., съгласно Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 193/20.06.2014г., том I, рег.№ 2697, дело №
597/2014г. на нотариус с район на действие РС - гр.Велики Преслав.
На
10.04.2020г., във връзка с получено писмо вх. № 24-00-74/20.02.2020г. от РДНСК
– Шумен за изградени незаконни строежи в УПИ ХIХ, в кв.1 по плана на гр.Върбица, С.Б.Б.–
главен специалист «Екология, незаконно строителство и инвеститорски контрол» в
община Върбица и длъжностно лице по чл.223, ал.2 от ЗУТ, осъществил проверка на
място, в присъствието на управителя на «Е.Б. ООД, при която установил, че в
имота са изградени «дървен навес» към масивна производствена сграда и «двускатна
дървена покривна конструкция» на същата сграда, без необходимите документи.
Видно от Констативен акт № 1 от 10.04.2020г., обективиращ направените
констатации, на място са установени следните строежи: 1. «дървен навес» с
размери 53,00 / 4,00м, с дървени колони, трайно прикрепени към терена с
бетонови стъпки и анкерирани греди към масивна постройка. Едноскатен покрив с
дървена конструкция, покрита с профилирана ламарина, височина 3,20м и 3,95м.
Използван за съхранение на дървен материал. Строеж VI категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ; 2. «двускатна дървена покривна конструкция»
на производствена сграда, покрита с керемиди върху летвена обшивка с размери
12,30м / 53,00м, трайно прикрепена към стоманобетонови оградни стени.
В констативния акт е посочено, че
по информация на управителя на дружеството, строежите са извършени след
придобиване на имота и сградите през 2014г. Същите представляват строежи по
смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изградени в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от
ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект и разрешение за
строеж по чл.148, ал.2 от ЗУТ, респективно спрямо тях следва да се инициира
производство по чл.225а от ЗУТ.
Констативният
акт е връчен на управителя на «Е.Б. ООД на 03.06.2020г., видно от приложения по
делото протокол за връчване (л.20).
Несъгласно
с направените констатации в Констативен акт № 1/10.04.2020г., дружеството депозирало
писмено възражение вх.№ 26-00-192/10.06.2020г., в което посочило, че описаният
«дървен навес» не представлява обект, трайно прикрепен към земята. На място има
бетонова основа, която е построена много отдавна и върху тази стара основа е
изграден дървеният навес. Този тип постройки, които са с «лека» конструкция, не
представят строеж шеста категория, както е посочено в разпоредбата на чл.137,
ал.1, т.6 от ЗУТ. Относно констатациите в частта досежно «двускатна дървена
покривна конструкция» дружеството изложило твърдения, че не е нов строеж, а представлява
извършване на ремонтни дейности на съществуващ върху сградата покрив, при което
не са сменяни греди и не се променя конструкцията на покрива. Посочило също, че
металните греди на покривната конструкция съществуват и могат да се видят и към
момента.
Въз основа на Констативен акт № 1/10.04.2020г.
кметът на община Върбица издал Заповед № 1258/16.06.2020г., с която на
основание чл.225а от ЗУТ наредил «Е.Б. ООД да премахне извършените от
дружеството незаконни строежи: «дървен навес» с размери 53,00 /
4,00м, дървени колони, трайно прикрепени към терена с бетонови стъпки и
анкерирани греди към масивна постройка. Едноскатен покрив с дървена
конструкция, покрита с профилирана ламарина, височина 3,20м и 3,95м. Използван
за съхранение на дървен материал; «двускатна дървена покривна конструкция» на
производствена сграда, покрита с керемиди върху летвена обшивка с размери
12,30м / 53,00м, трайно прикрепена към стоманобетонови оградни стени и бетонови
греди», изградени в УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица, собственост на
дружеството съгласно НА № 194/2014г.
В обстоятелствената част на
заповедта са възприети и описани фактите, отразени в констативен акт №
1/10.04.2020г., въз основа на които е направен извод за наличие на строежи по
смисъла на §5, т.38 от Др на ЗУТ, изградени в нарушение на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Посочено е също,
че възраженията, направени от «Е.Б. ООД са неоснователни.
В заповедта е указано да бъде
изпълнена в срок от 20 работни дни, считано от датата на връчването ѝ. Същата
е връчена на нейния адресат на 17.06.2020г.
С
жалба вх.№ 26-00-238/30.06.2020г. по описа на община Върбица дружеството оспорило
пред Административен съд – гр.Шумен заповедта за премахване на незаконен
строеж.
В
хода на съдебното производство по делото са представени писмените
доказателства, представляващи административната преписка по издаване на
оспорвания акт. По искане на страните са разпитани свидетели.
По
делото е допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза, в това число и
допълнителна такава.
При
така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Жалбата
е подадена в регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване
на заповедта, доколкото последната е съобщена на 17.06.2020г., а жалбата срещу
нея – депозирана на 30.06.2020г.
Същата
е подадена от заинтересувано лице, разполагащо с правен интерес от нейното
оспорване. Съгласно разпоредбата на §3, ал.1 от ДР на Наредба № 13/23.07.2001г.
за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или
части от тях от органите на Дирекцията за национален строителен контрол,
адресати на заповедите по чл.225, ал.1 от ЗУТ (респ. по чл.225а от ЗУТ) са
физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена,
лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо
които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Съгласно
установената съдебна практика, посочените субекти се явяват и лицата, чиито
права и/или законни интереси могат да бъдат засегнати от заповедите за
премахване на незаконни строежи и които имат правен интерес от оспорването на
тези заповеди. Съдът намира, че оспорващото дружество попада в кръга на тези
субекти, доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че е
собственик на обектите, описани като незаконни строежи, по отношение на които в
процесната заповед е разпоредено премахване.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуално правните
и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта,
която преследва законът.
Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на
административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146
от АПК, административният съд приема следното:
Оспореният
административен акт, с който е разпоредено премахване на строежи,
квалифицирани като незаконни строежи от V и VI
категория, е издаден от компетентен орган, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.225а от ЗУТ кметът на общината (района) или упълномощено от
него длъжностно лице издава заповеди за премахване на незаконни строежи от
четвърта, пета и шеста категория. Заповедта за премахване на незаконен строеж е мотивирана
с посочване на фактически и правни основания за издаването ѝ. Като
фактически основания, върху които основава своето разпореждане, кметът на
община Върбица е посочил констатациите, обективирани в съставен при проверка на
място Констативен акт №1 от 10.04.2020г., като е приел, че се
касае за строежи по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изградени без одобрен
инвестиционен проект и разрешение за строеж. Установените факти са отнесени към правната норма на
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Заповедта е завършващият
акт на провелото се по правилата на чл.225а от ЗУТ административно производство – процедура
за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по
чл.225а, ал.2 от ЗУТ, С.Б.Б.– главен специалист «Екология, незаконно
строителство и инвеститорски контрол» в община Върбица и длъжностно лице по
чл.223, ал.2 от ЗУТ, съгласно заповед №85/09.01.2020г. на кмета на община
Върбица, е съставил констативен акт за установяване състоянието на строежите,
липсата на издадени строителни книжа и документи и данни за извършителя.
Проверката е извършена в присъствие на оспорващия, на същия е връчен екземпляр
от съставените актове и той се е възползвал от възможността да изложи
възражения срещу тях.
Въз основа на гореизложеното
съдът приема, че обжалваната заповед представлява валиден административен акт,
издаден в установената писмена форма и при липса на съществени нарушения на
процесуалните правила.
При направената преценка за
съответствие на Заповед № 1258/16.06.2020г. на кмета на община
Върбица с
материалния закон, съдът намира следното:
Правомощието на административния
орган да издаде заповед по чл.225а от ЗУТ, с която да разпореди премахването на
строеж, е обусловено от установяването на уредените в ал.2 на чл.225 от ЗУТ
материалноправни предпоставки, квалифициращи строежа като незаконен. Съобразно
посочената от административния орган разпоредба на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ,
строеж или част от него е незаконен, когато е извършен без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
По делото не се спори, че за обектите, посочени
в заповедта, няма строителни книжа. За евентуално тяхно наличие от страна на
жалбоподателя нито се правят твърдения, нито се ангажират доказателства.
С оспорената заповед (първо тире)
е наредено премахването на незаконен строеж «дървен навес», намиращ се в УПИ
ХIХ, в кв.1 по плана на гр.Върбица, изпълнен без строителни книжа. Описанието
на строежа е както следва – «дървен навес» с размери 53,00 / 4,00м, с дървени
колони, трайно прикрепени към терена с бетонови стъпки и анкерирани греди към
масивна постройка. Едноскатен покрив с дървена конструкция, покрита с
профилирана ламарина, височина 3,20м и 3,95м. Използван за съхранение на дървен
материал. От събраните по делото доказателства се установява, че навесът е
разположен върху бетонова площадка, на която има единадесет броя дървени
колони, поставени върху бетон с височина 10 см над бетоновата настилка
(подколонници). Дървените колони са закрепени към бетоновите стъпки с планки. Върху
дървените колони е монтирана дървена греда по дължината на навеса. Втора
дървена греда е монтирана върху бетоновите панели по дължината на масивната
постройка. Върху двете дървени колони са монтирани дървени столици и дъски
(летви), върху които е монтирана профилирана ламарина. По описание
конструкцията на навеса е дървена от дървени колони, прикрепени с метални
анкерни болтове към бетонови стъпки и с покривна конструкция от дървени греди,
покрита с профилирана ламарина. Навесът няма собствени стени. Изграден е пред
масивна производствена сграда, като същият е закрепен към източната стена на
сградата посредством дървена греда и анкерни болтове. Покривът на навеса «влиза»
под покрива на масивната сграда. Според вещото лице, ако дървеният навес трябва
да бъде графично изобразен, същият ще съответства на изображението по
констативния акт с уточнението, че покривът на навеса и на сградата са долепени
един до друг и между тях няма разстояние. Констатацията в този смисъл се
установява и от приложените към експертизата снимки на обекта на л.79 от
делото.
Въз основа на събраните по делото
доказателства и дадените описания на дървения навес, както в оспорената
заповед, така и в СТЕ, приета по делото, съдът приема, че спорният обект
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Този извод произтича и при
направена съпоставка на процесния обект със законовата дефиниция за
«преместваем обект» по смисъла на §5, т.80 от ДР ан ЗУТ. Съгласно цитираната
разпоредба «преместваем обект» е обект, предназначен за увеселителна, търговска
или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и
от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството,
без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място
със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото,
от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя. Съдът намира, че описанието на въпросния
обект не съответства на това определение, тъй като видно от приобщените доказателства
и от описанието на обекта, е невъзможно да бъде отделен от повърхността
компактно. Отделянето може да стане, но с разглобяване и отделяне на
съответните елементи. Т.е. при демонтирането навесът ще загуби своята
индивидуалност. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да
се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е
възможно обектът да може да бъде преместен, без да губи своята
индивидуализация. С оглед изложеното съдът намира, че дървеният навес
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, изграден без надлежно
издадени строителни книжа.
Доколкото дървеният навес с изграден
пред масивна сграда, захванат за стената с дървена греда, посредством метални
елементи, същият следва да бъде определен като постройка на допълващото
застрояване по чл.41 от ЗУТ. В този случай, дори и да не се изисква издаване на
разрешение за строеж, то за същата е било необходимо издаване на виза за
проектиране и/или наличието на одобрен инвестиционен проект, нещо което не е
налице.
Независимо от горното съдът
намира за основателно възражението на оспорващия за незаконосъобразност на
заповедта в тази ѝ част, като споделя изцяло становището за липса на
точно описание на подлежащия на събаряне обект. Според описанието в заповедта
дървеният навес е с размери 53,00м / 4,00м. и площ от 212 кв.м., съответно
административният орган е разпоредил премахването на навес с така посочените
размери. Същевременно, в констативно съобразителната част на допълнителната СТЕ,
вещото лице сочи, че действителните размери на обекта са дължина 48,00 м /
ширина 4,00м или площ от 192 кв.м., като в съдебно заседание заявява, че
размерите са установени след измервания на място. Констатираното несъответствие
налага извод за липса на индивидуализация на подлежащия на събаряне дървен
навес, което води до неясен предмет на обжалваната заповед в тази ѝ част.
Наред с това, видно от приложения по делото нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот, в посочения УПИ има няколко сгради – масивна
сграда за административни нужди, фабрично помещение – бояджийско, компресорно
отделение, механичен цех, склад със ЗП от 311 кв.м., заваръчен цех и склад със
застроена площ от 105кв.м., като съгласно заповедта дървеният навес е изграден
към масивна производствена сграда. По описание на процесния строеж, същият би
могъл да бъде изграден към всяка една от намиращите се в имота масивни сгради.
С оглед на това, несъответствието в размерите на установения от вещото лице
дървен навес и разпореденият за събаряне обект сочи, че строежът не е описан по
начин, позволяващ еднозначното му отграничаване от останалите постройки,
находящи се в имота. Настоящият състав изцяло споделя наложилата се съдебна
практика, цитирана от оспорващия, че неточното посочване на индивидуализиращите
елементи на счетения за незаконен строеж, съставлява съществен порок на издадената
заповед, налагащ нейната отмяна.
Наред
с горното, съдът намира за основателни и възраженията на оспорващия за незаконосъобразност
на обжалвания акт, аргументирани с твърдението, че визираните в заповедта строежи
са «търпими» по смисъла на ЗУТ, поради което не следва да бъдат премахвани. Съгласно
разпоредбата на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ строежи, изградени до 31 март
2001г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
или забрана за ползване. Те могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка
след представяне на удостоверение от органите, които са овластени да одобряват
съответните инвестиционни проекти, че строежите са търпими.
Посочената
правна норма определя един строеж като «търпим» при наличието на две
кумулативно дадени предпоставки – строежът, за който няма строителни книжа
да е изграден до 31 март 2001г., и да е бил допустим по подробни
градоустройствени планове, правила и нормативи, в сила през алтернативно
определени периоди – към момента на извършване на строежа или към настоящия
момент. Спорът между страните досежно приложението на цитираната по горе
разпоредба се свежда до периода на извършване на строителството.
Оспорващият
твърди, че строежът е реализиран преди 2001г., като в тази връзка се позовава
на Удостоверение за търпимост изх.№ 26-00-546/30.11.2016г., издадено от община
Върбица и на съпътстващите заявлението за издаване на удостоверението
документи, надлежно заверени копия от които представя с молба рег.№
ДА-01-2579/19.10.2020г. Видно от приложено конструктивно становище, изготвено
във връзка с издаване на удостоверение за търпимост, «навесът, изпълнен пред
южната част на производствената сграда, е построен от дървена скелетна конструкция.
Изпълнени са дървени колони на стоманобетонни единични фундаменти. В надлъжна
посока са изпълнени долни столици. Към тях от сградата са монтирани дървени
ребра, като покривът е едноскатен». Според Проект за поправка и попълване на
кадастрален план - геодезическа снимка сграда – МС №2 в УПИ XIX, кв.1 по плана
на гр.Върбица има застроена площ 1077 кв.м.; навес пред нея има застроена площ
134 кв.м. Към делото са приобщени и издавани от община Върбица скици на
въпросния УПИ. В скица изх.№227/20.09.2017г. дървеният навес е отразен като
съществуваща постройка. Посоченият документ със същото съдържание е презаверен
на 27.06.2019г. На 10.02.2020г. е издадена скица №57/2020г., в която дървеният
навес не фигурира. Вещото лице сочи, че строежите, разпоредени за събаряне с
обжалваната заповед, са описани в удостоверението за търпимост, поради което дава
заключение, че същите са изградени преди 2001г. и се явяват «търпими».
Според
административния орган строежът е изграден от дружеството след придобиване на
имота и сградите в него през 2014г. Същият счита за недоказани доводите на
оспорващия, като сочи, че в удостоверението за търпимост са посочени три
масивни сгради, описани като механичен и заваровъчен цех и в него няма никакви
изводи относно търпимостта на «дървен навес». Позовава се и на свидетелските показания.
От свидетелските показания се
установява, че сградите в процесното УПИ са строени в периода 1978г. – 1980г.
Двамата свидетели Д.Д.Д.и Ч.Д.Ч.сочат, че пред масивната сграда е имало
бетонова площадка, но същите дават противоречиви сведения досежно това кога е
бил изграден навесът. Първият свидетел сочи, че навесът е построен заедно със
сградата, като първоначално е бил покрит с ламарина. Според втория свидетел
«навесът с дървените колони не съществуваше преди, … Не мога да кажа точно кога
е построен». Следователно гласните доказателства не удостоверяват по еднозначен
начин периода на извършване на строежа.
С
оглед установяване на релевантните за правния спор факти, с протоколно определение
от 07.10.2020г. съдът е указал на ответната страна да представи по делото
приложените към заявление вх. №94-Е-544/29.11.2016г. за издаване на удостоверение за търпимост доказателства и
документи, в частност конструктивно становище от инженер конструктор,
геодезическа снимка на сградите в имота и декларация с нотариална заверка
относно посочените в издаденото удостоверение сгради. В изпълнение на
дадените указания ответната страна представя удостоверение от 15.10.2020г.
(л.94) в уверение на това, че исканите документи не са намерени в архива на
техническа служба при община Върбица.
Свидетелят В.В.Ф., служител в
отдел «ТСУ» при община Върбица, заявява, че е издала всички скици на УПИ,
приобщени по делото, като разяснява, че през 2017г. е издала скицата, в която е
нанесен дървеният навес, тъй като ѝ е било предоставено геодезическото
заснемане. Сочи, че не може да си спомни дали скицата е издадена въз основа и
на други документи или само въз основа на старата скица и геодезическото
заснемане. На въпрос, зададен от оспорващия относно периода, в който се
съхраняват в общината документите, които се представят за издаване на
удостоверение за търпимост, свидетелката отговаря, че откакто е в общината – от
2004г. се пазят всички документи.
Въз основа на данните,
установяващи се от горецитираните доказателства, в това число и от заключението
на вещото лице и с оглед правилата за тежестта на доказване по чл.190 и чл.161
от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът приема, че действително «дървеният навес» е
изграден преди 2001г. Процесният строеж представлява допълващо застрояване,
изграден по вътрешната линия на застрояване на основната сграда, каквото е
допустимо по действалите нормативи съгласно ЗТСУ, както и според ЗУТ. Същият е отразен в представените по делото
скици, издадени на 20.09.2017г. и 27.06.2019г. С оглед горното съдът приема, че
съгласно събраните по делото доказателства, «дървен навес» се явява «търпим»
строеж по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ, с оглед на което досежно същия
не са налице визираните в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ предпоставки за премахване.
С атакуваната заповед (второ
тире) е наредено премахването на незаконен строеж «двускатна дървена покривна
конструкция» на производствена сграда, покрита с керемиди върху летвена обшивка
с размери 12,30м / 53,00м, трайно прикрепена към стоманобетонови оградни стени
и бетонови греди, изградени в УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица.
Оспорващият изразява несъгласие с
издадената заповед в тази ѝ част, като твърди, че липсва индивидуализация
на строежа, позовавайки се на различие в размерите на покривната конструкция,
отразени в заповедта, показанията на актосъставителя и заключението на вещото
лице. Като самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта се сочи, че дървените
елементи от покривната конструкция се състоят от летви, столици и неносещи
греди, които са закрепени върху основната носеща конструкция на сградата,
останала от 70-те години, а именно бетонови греди, метални скари и метални
ферми. Според оспорващия всички тези основни носещи елементи, заедно с частично
поставените дървени елементи, представляват покрива на сградата, а последният в
неговата цялост е включен в издаденото удостоверение за търпимост, с оглед на
което не подлежи на премахване.
От приобщените по делото доказателства е
видно, че двускатната дървена покривна конструкция на производствена сграда,
покрита с керемиди върху дървена обшивка, е описана в констативен акт №1/10.04.2020г.
и заповед №1258/16.06.2020г. с размери 12,30м / 53,00 м и площ 651,9 кв.м.
Свидетелят С.Б.Б.– служител в община Върбица, извършил проверката, в съдебно
заседание на 07.10.2020г. сочи, че заповедта се отнася за част от покрива на
сградата – за покрива над сушилните. Разяснява, че цялата дължина на сградата е
към 97 метра, а описаното в КА е площта, която е подменена – 53 метра.
Останалата част е покривът на старата сграда. По-надолу в показанията си
свидетелят сочи, че дървената конструкция е 12 м / 94 м.
При направените измервания на
място вещото лице е констатирало, че частта от сградата, която е дървени елементи
по покрива, е с дължина 32,60м и ширина 12,30м.
Въз основа на обсъдените
доказателства се установява, че всъщност предмет на заповедта е част от
покривната конструкция на сграда, без да е ясно какъв е точният размер на
разпоредената за премахване част. Установява се значително несъответствие в
размерите на покривната конструкция, отразени в заповедта от една страна и в
заключението на вещото лице от друга страна. Липсва описание в коя част на сградата се намира подлежащата на премахване покривна конструкция. Т.е. налице е липса на индивидуализация на предмета на
заповедта, която води до невъзможност за нейното изпълнение. Констатираното нарушение в изискванията за
форма е съществено, тъй като не дава възможност на адресата на заповедта, за когото
актът е неблагоприятен и създава задължения, да разбере кои точно части от
строежа са незаконни и следва да бъдат премахнати в изпълнение на същата,
респективно го лишава от възможността да разбере какви конкретни задължения му
се вменяват и адекватно да организира своята защита.
Наред с това, от заключението на
вещото лице се установява, че сградата е изградена от бетонови панели, които са
носещи части. В съдебно заседание вещото лице сочи, че при огледа на място не се
виждат колони между бетоновите панели. Върху горната част на бетоновите панели
има хоризонтални бетонови греди, които са изграждани заедно с бетоновите
панели. Върху бетоновите греди има метална скара в частта, в която са
сушилните. Металната скара е изградена по времето, когато е изградена сградата.
Част от тази метална конструкция е боядисана,
другата част е оставена така. По металната скара и по планките, които са
върху панелите, личат заварките. Според вещото лице тези заварки са правени по
едно и също време, още когато е изградена постройката. Металните скари предават
натоварването върху стоманобетоновите греди, а стомано бетоновите греди - върху
вертикалните носещи елементи. Металните скари са част от носещата конструкция.
На 6-та и 7-ма снимка, приложени към заключението се вижда, че дървените греди
са поставени успоредно на част от металната конструкция и дублират част от
металната конструкция. Нито в констативния акт, нито в обжалваната заповед е
направено разграничение, от което да е видно дали се касае за промяна в
покривната конструция – разполагането на нови и обвързването им в техническо
отношение със съществуващи греди, попове, столици и колони на сградата, в който
случай се изискват строителни книжа, или е налице само подмяна на покривния
материал. Тези обстоятелства не са изследвани в хода на административното
производство, а това е от съществено значение при преценка законосъобразността
на разпореденото премахване, тъй като доказателствата по делото сочат, че както
при изграждане на сградата, така и към настоящия момент, покривът на същата е
двускатен.
Основателни са и аргументите,
изложени от оспорващия досежно «търпимост» на строежа. Съгласно заключението на
вещото лице, двускатната дпокривна конструкция на част от сграда МС2, е включена
в Удостоверение за търпимост изх.№ 26-00-546/30.11.2016г. Същата е описана в
приложеното конструктивно становище (л.191), съгласно което « … в южната част
сградата е била разширявана, като там конструкцията е била изпълнена от
стоманобетонни сглобяеми панели, монтирани върху монолитно изляти ивични
фундаменти. Главните покривни елементи са стоманобетонни греди, а покривната
конструкция е дървена двускатна с покритие керемиди». Въз основа на изложеното
и с оглед правилата за тежестта на доказване по чл.190 и чл.161 от ГПК,
вр.чл.144 от АПК, съдът приема, че процесният строеж се явява «търпим» строеж
по смисъла на §127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ, с оглед на което досежно същия не
са налице визираните в чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ предпоставки за премахване.
Изложените
аргументи определят жалбата на «Е.Б. ООД като основателна, респективно
налагат извода, че Заповед №1258/16.06.2020г. на кмета на община Върбица,
с която на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ е наредено премахването извършения от дружеството
незаконен строеж: «дървен навес» с размери 53,00 / 4,00м и «двускатна дървена
покривна конструкция» на производствена сграда, покрита с керемиди върху
летвена обшивка с размери 12,30м / 53,00м, трайно прикрепена към
стоманобетонови оградни стени и бетонови греди, изградени в УПИ XIX, кв.1 по
плана на гр.Върбица, е издадена в нарушение на материалния закон,
поради което се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Предвид изхода от спора и с оглед
своевременно направеното искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, община Върбица,
в чиято структура е ответната страна,
следва да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 1410
лева, от които 50 лева платена държавна такса; 700 лева договорено и платено
адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № **********/05.10.2020г.
и 660 лева заплатено възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
по оспорване на «Е.Б. ООД, ***,
представлявано от управителя Р.Ш.А., Заповед №1258/16.06.2020г. на кмета на
община Върбица за премахване на незаконни строежи V и VI категория: «дървен
навес» с размери 53,00 / 4,00м, с дървени колони, трайно прикрепени към терена
с бетонови стъпки и анкерирани греди към масивна постройка. Едноскатен покрив с
дървена конструкция, покрита с профилирана ламарина, височина 3,20м и 3,95м.
Използван за съхранение на дървен материал; «двускатна дървена покривна
конструкция» на производствена сграда, покрита с керемиди върху летвена обшивка
с размери 12,30м / 53,00м, трайно прикрепена към стоманобетонови оградни стени
и бетонови греди, изградени в УПИ XIX, кв.1 по плана на гр.Върбица, собственост
на дружеството съгласно НА № 194/2014г.
ОСЪЖДА Община Върбица да заплати на «Е.Б. ООД, ***, представлявано от
управителя Р.Ш.А., сумата от 1410 (хиляда четиристотин и десет) лева, представляващи
разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр.София в
14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.138,
ал.3, във връзка с чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез
Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: