Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на двадесет и пети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Цветелина Цветанова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1223 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД срещу Решение № 1871 от 03.05.2019 г., постановено по
гр.д. № 12126/2018 г. по описа на ВРС, VII с-в, В
ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН ********** ***
сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди поради
виновно неосигуряване на ел. енергия в обекта на потребление на ищеца, находящ
се в гр. К., ул. „Двадесет и пети септември” № 2, с кл. № ********** и аб. №
********** за периода от 04.05.2018 г. до 08.08.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба-
09.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Жалбоподателят
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД счита постановеното решение за незаконосъобразно,
неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски. Сочи, че ищецът няма качеството на потребител и не се намира в
облигационни отношения с ответника, поради което няма право да претендира
обезщетение за неимуществени вреди. Подробно в тази насока излага, че
отношенията между обществения снабдител и отделните потребители се уреждат въз
основа на Общи условия, но доставката се осъществява по силата на индивидуален
договор. В тази връзка твърди, че в сочения от ищеца период страните не са се
намирали в договорни отношения, като правото на иск по чл. 82 ЗЗД е
непрехвърлимо и не може да се упражни от трети лица. Сочи, че встъпването в
договорни отношения с обществения снабдител не става автоматично, а едва седем
дни след подаване на писмено заявление и всички необходими документи, при
изпълнение на условията за присъединяване към мрежата. Излага, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил ТР № 2/17.05.2018 г., ОСГК на
ВКС, защото същото е неотносимо към спора. Твърди, че страните са встъпили в
договорни отношения едва след 18.12.2018 г. когато ищецът е подал заявление и е
приложил документ за собственост на сградата. По отношение на липсата на
електрозахранване в обекта жалбоподателят сочи, че до получаване на исковата
молба не е бил уведомен нито от ищеца, нито от съсобственика Кръстинка
Василева. Излага, че веднага след узнаването за проблема е предприел мерки да
информира „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, служители на което са възстановили
захранването на 08.05.2018 г. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че липсата на промяна в показателите на тарифите на СТИ означава, че
захранването е било спряно, като излага, че това може да се дължи на липса на
потребление. Сочи още, че е възможно да са били налице проблеми във вътрешната
и външната инсталация на сградата, като неправилно съдът е приел, че липсват
такива въз основа на представения констативен протокол от 18.12.2018 г. В заключение твърди, че ищецът не е претърпял
вреди, защото в системата е отразено, че електромерът е бил активен още на
08.05.2018 г., а ако се приеме, че такива вреди са налице, то те не са доказани
в присъдения от съда размер. В съдебно заседание поддържа жалбата.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият П.К.П. е
депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Моли за
отхвърлянето и́, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
на разноски. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Във връзка с
твърденията в жалбата сочи, че е собственик на имота от 2010 г. и поради
присъединяването му към електроразпределителната мрежа на основание чл. 4, ал.
1 от ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е потребител на електрическа енергия за
битови нужди. Излага, че е ползвал заедно с Кръстинка Василева имота и е
заплащал потребената електроенергия, като е упражнявал правата си по чл. 6, ал.
1 от ОУ. Твърди, че на 04.05.2018 г. е заплатил сумата от 91,91 лв. и такса в
размер на 19 лв. за възстановяване на захранването, но това не се е случило,
което се потвърждава от събраните по делото доказателства. Сочи, че
захранването е възстановено едва през декември 2018 г. когато са вдигнати
предпазителите от служители на енергийното дружество, доколкото той няма достъп
до електрическото табло. Оспорва твърдението на въззивника, че е разбрал за
проблема едва с получаване на препис от исковата молба, доколкото писмено го е
информирал много по-рано и е платил всички дължими разходи. Счита за
неоснователно твърдението на въззивника, че липсва потребление в процесния
имот, поради което отправя доказателствено искане за допускане на свидетелски
показания за установяване на факта, че го е обитавал при липса на ел.
захранване. В заключение твърди, че действително е претърпял имуществени вреди,
за които първоинстанционният съд е присъдил справедливо обезщетение, като тези
вреди са могли да бъдат предвидени от ответника. В съдебно заседание поддържа
отговора.
По предмета на така
предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът излага в исковата си молба, че е съсобственик при равни
квоти на имот в гр. К., ул. „25- ти септември“ № 4, представляващ сграда с
идентификатор 35064.501.67.1 и дворното място, в което е построена.
Собствеността е придобил въз основа на КНА от 20.03.2018г. за собственост на
имот, придобит по наследство и давност. Посочва, че при ответника имотът е
записан на адм. адрес гр. К., ул. „25- ти септември“ № 2 с кл. № ********** и
аб. № **********, като партидата се води на името на съсобственика му К. В. До
м.07.2015 г. е ползвал имота съвместно със съсобственика си, а сметките за
потребена ел. енергия били заплащани редовно и в срок. В началото на 2018 г.
решил да ползва имота постоянно, при което установил, че ел.захранването в него
е било преустановено поради неплатено задължение от 91,91 лева плюс лихва за
забава. На 03.05.2018 г. депозирал пред ответника заявление за възстановяване
на електроснабдяването на имота /именувано по бланка като такова за достъп и
пренос/ и същия ден платил по банков път натрупаното задължение, вкл. и такса
от 19лева за експресно възстановяване на тока. Твърди, че независимо от това,
ел. захранването в имота му не е било възстановено, вкл. и към датата на
подаване на исковата молба. Посочва, че съгласно ОУ на дружеството това е
следвало да стане автоматично в срок до 24 часа от плащане на задължението,
като при неизпълнение на това задължение и на основание чл. 34 ОУ се дължи от
ответника обезщетение в размер на 30 лева за първите 24 часа и по 20 лева за
всеки следващ период от 12 часа. И доколкото ответникът не е изпълнил
задължението си по възстановяване електроподаването в имота на ищеца, същият
заявява правата си по съдебен ред с искане ответникът да изпълни реално това си
задължение, вкл. да му заплати обезщетение за неимуществени вреди търпяни в
резултат неизпълнение на това задължение в периода 04.05.2018 г. до 08.08.2018
г. Искането е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва
като неоснователен. Оспорва с ищеца да са в облигационна връзка по повод
доставка на ел.енергия в процесния имот, тъй като в информационната му система
като титуляр на партидата за сочения обект на потребление се води лицето К. В.
Доколкото обезщетяването на сочените вреди се основава на ОУ и ищецът не е
страна по договора, то липсва основание за дължимост на исканото обезщетение.
Потвърждава, че ел. захранването в имота е било прекъснато поради просрочени
неплатени задължения по две фактури- № **********/19.07.2016 г. и №
**********/18.08.2016 г. издадени на името на К. В. На същата е изпратено
писмено известие от 19.09.2016 г. с предоставен допълнителен срок за плащане-
03.10.2016г., на основание чл.20, ал.2 ОУ. Предвид липсата на погасяване на
задължението, на 18.10.2016 г. ел. захранването на имота е било преустановено.
Потвърждава, че на 04.05.2018 г. по сметка на дружеството е постъпило плащане
на сумата от 91,91 лева по кл. № **********. Оспорва твърдението, че ел.
захранването в имота не е възстановено и твърди, че това е сторено на
08.05.2018 г. в 11,05 ч., което е установено след проверка в информационната
система и такава на място от служители на „Електроразпределение Север“ АД, за
която е изготвен КП от 19.09.2018 г. В протокола е удостоверено, че СТИ е с
възстановено захранване, като на изходящите клеми на автоматичния предпазител
след СТИ напрежението е нормално. Счита, че е изпълнил задължението си по чл.
21 ОУ и не може да носи отговорност за липсата на ел. захранване на имота,
което може да се дължи на вина на клиента. Оттам, претенцията за изпълнение на
това му задължение се явява неоснователна, вкл. и тази за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Съставът на Варненския
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не
е спорно по делото, а и от събраните доказателства се установява, че по силата
на Нотариален акт № 109, т. I, рег. № 828, дело 98 от 20.03.2018 г. и
Нотариален акт № 110, т. I, рег. № 832, дело 99 от 20.03.2018 г. на нотариус Й.
П. ищецът П.К.П. е признат за собственик на ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор 35064.501.67 с площ 382 кв.м. и ½ ид.ч. от Сграда с
идентификатор 35064.501.67.1 със ЗП от 157 кв.м., находящи се в гр. К., обл. Д.,
ул. „25-ти септември“ № 4. От Заявление вх.№ 4828421/03.05.2018 г. се
установява, че П.П. е поискал от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД предоставянето
на достъп и пренос до съществуващ обект с кл.№ **********, който досега се е
използвал от К. В. К. От искане № 4828421/03.05.2018 г. от П.К.П. към ЕРП СЕВЕР
се установява, че ищецът е поискал смяна на партидата на имота, предвид влошени
отношения с съсобственичката Кръстинка Кудева и невъзможността да получи
писмено съгласие от нея. От отчет по сметка на ПИБ и платежно нареждане за
кредитен превод се установява, че на 03.05.2018 г. М.И.М. (процесуален
представител на ищеца) е заплатила по сметка на „ЕНЕРГО ПРО ВАРНА ЕАД сумата от
91,91 лв. по кл.№ ********** и аб.№ **********. От фискален бон от 03.05.2018
г. се установява, че е заплатена сумата от 19 лв. за възстановяване на
електрозахранване на обект № **********, находящ се на адрес гр. К., ул.
„25-септември“ № 2 със записан получател К. В. От списък за прекъсване (л. 34)
се установява, че захранването на К. В. е прекъснато дистанционно на 18.10.2016
г. поради неплатено задължение от 60,39 лв. и е подадена заявка за
възстановяване на 08.05.2018 г. От справка в системата на ответника (л. 33) се установява,
че е отразено, че захранването на абоната е възстановено на 08.05.2018 г. в
11:05 ч. С писмо от 15.05.2018 г. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД е отговорило на
ищеца, че в случаите, че не е единствен собственик или ползвател на имота се
прилагат изискванията на чл. 6, ал. 1 и 2 от ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, а именно че правата следва да се упражнят заедно или да бъде дадено
нотариално заверено съгласие. От Удостоверение за административен адрес изх.№ АБ-38-41
от 14.08.2018 г. издадено от Община К. се установява, че имот с идентификатор
35064.501.67 е собственост на П.К.П. и е с административен адрес гр. К., ул.
„25-ти септември“ № 4. От Констативен протокол № 12162723/19.09.2018 г. на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД се установява, че е извършена проверка на
процесния обект и служителите са приели, че СТИ се намира в табло, което е
монтирано на фасадата на трафопоста. Към датата на проверката СТИ е с
възстановено захранване като на изходящите клеми след електромера напрежението
е нормално. От извлечение за фактури и плащания към 10.09.2018 г. се
установява, че последното плащане е извършено на 04.05.2018 г. в размер на
91,91 лв., а след тази дата е фактурирана на 06.06.2018 г. само сумата от 10,65
лв. От Нотариален акт № 168, т. III, рег. № 2163, дело 464 от 07.12.2018 г. на
нотариус С. А. се установява, че К. В. К. е продала на П.К.П. ½ ид.ч. от
ПИ-дворно място с идентификатор 35064.501.67 с площ 345 кв.м., ведно с ½
ид.ч. от Сграда с идентификатор 35064.501.67.1 със ЗП 157 кв.м., находящи се в
гр. К., ул. „25-ти септември“ № 4. От Констативен протокол №
12161743/18.12.2018 г. на ЕРП Север се установява, че е извършена проверка в
процесния имот и таблото е пломбирано. От Фактура № ********** от 21.01.2019 г.
се установява, че дължимата сума за периода 19.12.2018 г. – 06.01.2019 г. е
9,32 лв. От извадка от търговските регистри на процесния електромер от система
за дистанционен отчет (л. 85) се установява, че за периода 04.05.2018 г. –
08.08.2018 г. няма промяна в консумираната енергия. Настоящият състав
съобразява настъпилите в хода на процеса факти.
От
заключението по допуснатата по делото СТЕ се установява, че не е налице искане
от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД до ЕРП Север за възстановяване на прекъснато
ел.захранване на процесния обект. За извършване на действия по прекъсване не е
необходима непосредствена намеса в схемата на СТИ. Електромерът се отчита и
управлява дистанционно. На 18.10.2016 г. е прекъснато ел.захранването, а на
08.05.2018 г. е възстановено. Налице е разлика между измерените на 19.09.2018
г. и проверените от вещото лице на 25.01.2019 г. показания на електромера,
поради което в обекта е имало малка консумация на електроенергия, поради което
приема, че процесният обект има захранване.
От
разпита на допуснатия пред въззивната инстанция свидетел К.П.П. (син на ищеца)
се установява, че от пролетта до декември 2018 г. е нямало ток в процесния имот
и баща му е посещавал имота периодично.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Няма
твърдения в тази насока, а и от служебната проверка на въззивния съд по чл. 269 ГПК се установява, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което предметът на изследване следва да се
ограничи съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания по правилността му.
Първоинстанционният
съд е квалифицирал предявения от ищеца иск по чл. 82 ЗЗД, като е приел, че
претенцията е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие неизпълнението на задължението му по
действащите между страните общи условия, а именно да осигури ел.енергия в
обекта на потребление.
Настоящият
състав на въззивния съд счита, че дадената от първоинстанционния съд правна
квалификация на спорното право е неправилна.
В исковата молба ищецът се е позовал на разпоредбата на чл. 34 от ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, като е претендирал и
е изчислил дължимото му обезщетение на база на критериите в тази разпоредба, а
именно в зависимост от периода на лишаването му от ел.енергия. Ищецът не е
твърдял претърпени болки и страдания или някакви други неимуществени вреди
вследствие неизпълнението на договора (ОУ), за да се касае за претенция по чл.
82 ЗЗД, каквато е допустима съобразно постановките на ТР №
4/2012 г. по т.д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС. Разпоредбата на чл. 34 от ОУДПЕЕ
има неустоечен характер, поради което искът
следва да се квалифицира по чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 34, ал. 1 от ОУДПЕЕ.
Различната правна квалификация в случая не води до нарушаване правата на
страните, поради което и не се е наложило въззивният съд да дава допълнителни
указания. Разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест по иска
по чл. 82 ЗЗД включва в себе си и доказателствената тежест за иск по чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, като разликата е, че в случая вредите не е нужно да се доказват.
Спорните между
страните въпроси по делото са свързани с това: дали ищецът и ответникът се
намират в облигационно отношение, възникнало ли е задължение за ответника да
възстанови спряното електрозахранване в процесния обект и ако да, изпълнено ли
е това задължение.
Съгласно чл. 3, т. 1 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, одобрени с
Решение ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР, действащи в процесния период, общите
условия се прилагат по отношение на ползвателите
на електроразпределителната мрежа, собственост на „Електроразпределение
Север” АД. В чл. 4, т. 7 от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г.,
изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР, действащи в
процесния период, е дадено определение на понятието „ползвател на мрежата”, а именно физическо или юридическо лице, снабдявано с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. В § 1, т. 41а, б. „а“ от
ДР на ЗЕ също е дадено малко по-широко определение на понятието "ползвател
на мрежата", според което това е физическо или юридическо лице - ползвател
на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа
енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа.
В конкретния случай,
доколкото ищецът не е доставчик на електрическа енергия, за да има качеството
„ползвател на мрежата“ същият следва да е снабдяван с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител (ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД). Систематичното
и телеологичното тълкуване на понятието „ползвател на мрежата“ ни води до
извода, че това лице следва да притежава
или да ползва правомерно обект, който е присъединен към електроразпределителната
мрежа. Именно в този смисъл са и всички изисквания в общите условия за
удостоверяване на правото на собственост или ползването на друго основание на
обекта. Всяко лице, което не отговаря на тези изисквания, няма качеството на
ползвател на мрежата.
По делото няма спор, че към момента
на подаване на искането за възстановяване на захранването ищецът е притежавал
½ ид.ч. от електроснабдения обект, като в хода на процеса е придобил
изцяло собствеността. От придобиването на част от имота на 20.03.2018 г. и през
процесния период П.П. е имал качеството
ползвател на мрежата, защото част от обекта му е бил присъединен към нея.
Съгласно горепосочения чл. 3, т. 1 от ОУДПЕЕ тези общи условия са започнали да
се прилагат и спрямо ищеца.
В практиката се застъпва
становището, че се изгубва качеството на страна по договора за продажба на
електрическа енергия след изгубване правото на собственост, като ВКС с Решение
№ 205 от 28.02.2019 г. по гр.д. № 439/2018 г., III г.о. приема, че продажбеното
отношение между дружеството снабдител и клиента възниква на основание ЗЕ и е обвързано с титулярството на вещното право
на собственост.
Следователно за периода
20.03.2018 г. – 06.12.2018 г. П.П. и К. В. са били съсобственици на
електроснабдения обект, поради което и двамата са били обвързани от
продажбеното отношение. За да може да се ползва от правата си по общите условия
П.П. е следвало да уведоми ответника за придобиването на собствеността, което
той е направил чрез подаването на Заявление вх.№ 4828421/03.05.2018 г. и
представянето на нотариален акт. От този момент той следва да се счита за потребител и страна,
и е неоснователно твърдението на ответника, че ищецът няма право да се ползва
от общите условия и да иска реално изпълнение на задължението на дружеството да
възстанови електрозахранването.
Ответното дружество е
следвало да зачете правата му като потребител и да го отрази в регистрите си.
То не е направило това позовавайки се на разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от
ОУДПЕЕ, но съдът намира, че същата не
може да ограничава правата на съсобственика да извършва действия по
управление на общата вещ, каквото действие представлява подаването на искане за
възстановяване на електрозахранването в съсобствения имот. Още повече, че това
не е действие, което вреди на другия съсобственик, за да се изисква изричното
му съгласие или да е необходимо да бъде извършено съвместно.
Освен горното, въпреки
изричния писмен отказ на дружеството да стори това (писмо от 15.05.2018 г.) от
другите представени по делото доказателства (списък за прекъсване и справка в
системата на ответника) се установява, че на 08.05.2018 г. „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД е предприело действия
по дистанционно възстановяване на електрозахранването. Тези действия на
ответника следва да се считат за мълчаливо
признаване правата на ищеца по общите условия.
От показанията на свидетеля К.П.П.
(син на ищеца), които съдът прецени при условията на чл. 172 ГПК, се
установява, че в процесния период в имота не
е имало електрозахранване. Този факт се потвърждава и от останалите
доказателства по делото (СТЕ и констативните протоколи), защото от тях се
установява, че показателите на трите тарифи на СТИ не са се променяли през процесния период, което изключва
възможността да е била консумирана електроенергия. Установява се от
свидетелските показания, че ищецът е посещавал редовно имота, което води до
извода, че ако е електрозахранването е било възстановено, то би следвало да има
данни за изразходвана електроенергия. Твърдението на ответника, че имотът не е
ползван и затова не е консумирана електроенергия, не се подкрепя от
доказателствата по делото и не съответства на житейската логика. Ако ищецът не
е имал намерение да ползва електричество в имота, нямаше да подаде заявление за
възстановяване на електрозахранването.
Твърдението на ответника, че
захранването е възстановено и електроенергия не е консумирана поради технически
проблем в инсталациите на ищеца, остана недоказано
по делото, като в тежест на ответната страна е да установи пълното изпълнение
на задължението си по общите условия да възстанови електрозахранването. По
делото не се събраха доказателства за наличието на такъв технически проблем, а
впоследствие се установява, че най-вероятно такъв не е бил налице, защото иначе
захранването нямаше да бъде възстановено безпрепятствено след това от
служителите на ЕРП Север. От СТЕ експертиза се установява също, че „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД изобщо не е отправяло искане към „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
за възстановяване на захранването, който факт също подкрепя становището на
настоящия състав.
Електрозахранването е
възстановено едва на 18.12.2018 г.
когато служители на ЕРП Север са посетили имота на място и то след като ищецът
(вече като собственик на целия имот) е подал ново заявление за достъп и пренос.
Доказателства за реалното
възстановяване на захранването са промяната в показанията на електромера, които
се установяват от вещото лице при посещение на място на 25.01.2019 г., както и
фактурираните количества електрическа енергия за периода 19.12.2018 г. –
06.01.2019 г.
Всички тези обстоятелства
водят настоящия състав до извода, че ответникът не е изпълнил задължението си по ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД
да възстанови електрозахранването, след заплащане на дължимите суми за
консумирана електроенергия и такса възстановяване.
В този смисъл за ищеца се
поражда правото да претендира предвидената в чл. 34, ал. 1 от ОУДПЕЕ неустойка, която се дължи в случай че
потребителите останат без електрическа енергия по вина на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”
АД повече от 24 (двадесет и четири) часа след получаването от „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД на уведомление от потребителя. В тази хипотеза „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 (тридесет) лева
и по 20 (двадесет) лева за всеки следващ период от 12 (дванадесет) часа без
осигурена електрическа енергия.
Настоящият състав е
запознат, но не споделя, практиката
на ВКС, според която чл. 34 от ОУДПЕЕ не се прилага за случаите, при които
доставчикът неправомерно е прекъснал електрозахранването на потребителя, а в
тези хипотези се касае за дължимо обезщетение по чл. 82 ЗЗД.
Настоящият състав споделя практиката на ВКС, изразена в Решение
№ 234 от 12.10.2017 г. по гр.д. № 4348/2016 г., IV г.о.и Решение № 106 от
12.07.2018 г. по гр.д. № 4027/2017 г., IV г.о., според които систематичното
място на текста на чл. 34 и съдържанието му, в което не е направено
разграничение между причините, довели до неправомерното прекъсване на
електрическата енергия, следва извод, че предвидената
неустойка е дължима във всички случаи на прекъсване на електроснабдяването по
вина на дружеството. Няма основание дължимата от дружеството неустойка да
бъде отнесена само към случаите, когато електрозахранването е прекъснато в
хипотезите по Глава VII и чл. 122 ЗЕ.
По делото се установи, че
ищецът е уведомил ответника и е поискал възстановяване на захранването на 03.05.2018
г., като към тази дата той е заплатил всички дължими суми. Реално захранването
е възстановено на 18.12.2018 г., като през този период потребителят е останал
без електрическа енергия по вина на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД. Искът е предявен
за сумата от 30 лв. (за спряно захранване на 04.05.2018 г.) и за сумата от 3840
лв. за периода 05.05.2018 г. –
08.08.2018 г., като настоящият състав приема, че обезщетението следва да се
дължи след изтичането на първите 24 ч. от уведомлението, а именно от 04.05.2018 г. до датата на исковата
молба – 08.08.2018 г. Неустойката е
предвидена в ОУ като твърда сума от 30 лв. за първите 24 ч., като към нея
следва да се добави и сумата от 40 лв. за всеки 24 ч. в този период, които се
равняват на 95 дни. Общият размер на неустойката възлиза на 30+(40х96)= 3 870 лв.
Искът на ищеца е отхвърлен
от първоинстанционния съд за разликата над 2 000 лв. до претендираните 3 870
лв. за периода 04.05.2018 г. – 08.08.2018 г. В тази част решението не е
обжалвано от ищеца, поради което същото е влязло в сила. Предвид забраната за
влошаване положението на жалбоподателя (reformation in peius) въззивният съд следва
да приеме иска за доказан и да извърши проверка на по правилността на
първоинстанционното решение само в обжалваната част, а именно за сумата от 2 000 лв.
Решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част като краен резултат е правилно,
поради което следва да се потвърди. Предвид погрешно определената правна
квалификация обаче в тази част решението подлежи на отмяна. Сумата от 2 000 лв.
следва да се приеме като дължима компенсаторна неустойка по чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ за периода 04.05.2018 г. – 08.08.2018 г. Върху сумата
се дължи и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението. В останалата част решението е влязло в
сила.
С оглед резултата от спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноските извършени в хода на въззивното производство в
размер на 550 лв. адвокатско
възнаграждение
Водим от горното,
настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 1871 от 03.05.2019 г., постановено по гр.д. № 12126/2018 г. по описа на ВРС,
VII с-в, В ЧАСТТА досежно правната квалификация на иска по чл. 82 ЗЗД, като вместо нея ОПРЕДЕЛЯ правна
квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 34, ал. 1 ОУДПЕЕ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 1871 от 03.05.2019 г., постановено по гр.д. № 12126/2018 г. по описа на ВРС,
VII с-в, В ЧАСТТА, с която
първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
„Варна Тауърс-Е” ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН ********** *** сумата от 2 000 лева,
поради виновно неосигуряване на ел. енергия в обекта на потребление на ищеца,
находящ се в гр. К., ул. „Двадесет и пети септември” № 2, с кл. № ********** и
аб. № ********** за периода от 04.05.2018 г. до 08.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата
молба - 09.08.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, „Варна Тауърс-Е” ДА ЗАПЛАТИ на П.К.П., ЕГН **********
***, сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща сторени разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл.
235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.