№ 9923
гр. София, 11.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110157814 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е иск от ********** срещу Н. Н. С. и Ц. Г. С., за признаване за
установено спрямо ответниците, че дължат разделно (при равни квоти от 1/2) на ищеца
сумите, за които има издадена Заповед № 11440 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК от 20.04.2022г. по ч.гр.д. № 18986/2022г., а именно: 1614.85лв. цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: *************, за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 08.04.2022г. до изплащане на вземането, 247.47лв. мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 31.03.2022г., 21,42лв. цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., ведно със законна
лихва за периода от 08.04.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 2.75лв.-
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2020г.
до 31.03.2022г.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за имот в
*************, като за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. не заплатили дължимата
стойност за потребена топлинна енергия, така и била доставена услуга дялово
разпределение, която се дължала за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., както и
лихви за забави върху претендираните главници.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника Ц. Г. С., която в
изискуемия от закона срок е подала отговор на исковата молба, в който изрично
заявява, че възразява за погасяване по давност на главница за периода от 01.05.2018г.
до 08.04.2019г.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от Н. Н. С., но във
възражението по чл.414 ГПК е направила възражение за погасяване на сумите по
давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа и правна страна:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
1
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителите (т.е. следва да бъде доказано
доставено количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на
потребител на топлинната енергия на наследодателя на ответника - отделено за
безспорно) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувачите, остойностено в размер на претендираната сума - отделено за безспорно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на
законната лихва за забава за процесния период - отделено за безспорно. Ответниците,
при установяване на горните обстоятелства, следва да докажат положителния факт на
погасяване на дълга. По възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е
да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на давността.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че за имот в *************, за периода от м.05.2018г. до
м.04.2021г. ищецът е доставил топлинна енергия, остойностена в размер на 1614.85лв.,
представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради забава била
начислена лихва за забава в размер на 247.47лв. за периода от 15.09.2019г. до
31.03.2022г., че в имота е извършена услугата дялово разпределение за претендираната
сума от 21,42лв. за периода от м.05.2020г. до м.04.2021г., върху която поради забава
била начислена лихва за забава в размер на сумата от 2.75лв. за периода от 01.07.2020г.
до 31.03.2022г., както и качеството на потребител на топлинната енергия на
ответниците. Следователно, спорът се концентрира по възражението за погасяване на
сумите по давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия - отделено за безспорно, качеството на потребител на
топлинната енергия на ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума,
така и че е било налице основание за начисляване на лихва за забава. По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната
лихва за забава за процесния период. Ответниците при установяване на горните
2
обстоятелства следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По
възражението за погасяване по давност - в тежест на ищеца е да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността.
От приетия по делото договор за доброволна делба на съсобствен имот от
23.10.2000 г. се установява, че ответниците са собственици на процесния имот при
равни квоти, като не е налице спор в производството обстоятелството, че ответниците
са били потребители на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ, съответно ответниците
отговаряt за задълженията за доставеното количество топлинна енергия поравно.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
общоизвестните Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците и
без да са ги приели изрично, съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ,
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. В
чл.33 (ОУ в сила от 27.06.2016г.) е прието, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, след което се начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл.22, ал.2 от ОУ е уредено, че
клиентите заплащат на продавача (ищеца) стойността на услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (в случая ТЛП), като с оглед
отделеното за безспорно - не е спорно, че е осъществявана услугата, което се подкрепя
и от приетите по делото индивидуални справки и формуляри за отчет.
По възражението за давност:
С оглед фикцията по чл.422, ал.1 ГПК искът се смята предявен от момента на
подаване на заявлението, т.е. 08.04.2022г. Претендираните вземания за топлинна
енергия са за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. Вземанията за топлинна енергия
се погасяват с тригодишна давност (по чл.111, б. „в“ ЗЗД), като с оглед чл.33 ОУ
изискуемостта на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода
от 13.03.2020г. до 22.05.2020 г. (§ 13 от ПЗР, съобразно която сроковете, спрели да
текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането
на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник"), т.е. погасени са
вземанията от 01.05.2018г. до 28.02.2019г., в общ размер на 503,49лв.- главница за
топлинна енергия (с оглед данните на ищеца на л.27), или искът за топлинна енергия е
основателен за сумата от 1111,36лв., от която ответниците дължат по 1/2 съобразно
квотите, или всеки по 555,68лв.
По иска по чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна
3
енергия:
Съгласно чл.33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение на задълженията в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, се дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. За погасения по давност период не е
начислявана лихва за забава, а за процесния период от 15.09.2019г. до 31.03.2022г. не е
налице погасена по давност сума, поради което искът следва да бъде уважен за
претендирания размер от 247,47лв., от която ответниците дължат по 1/2 съобразно
квотите, или всеки по 123,73лв.
Искът за главница за дялово разпределение следва да се уважи, доколкото не е
налице спор, че е извършена услугата дялово разпределение за претендираната сума от
21,422лв. за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., (с оглед неоспорената справка л.26
по делото. Възражението за давност по отношение на тази претенция се явява
неоснователно, доколкото за процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2021г. не са
налице погасени по давност суми поизложените съображения, следователно искът за
главница за услугата дялово разпределение е основателен за претендираната сума от
21,42лв. за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2021г., от която ответниците дължат по 1/2
съобразно квотите, или всеки по 10,71лв.
Акцесорният иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение следва да се отхвърли, с оглед чл.119 ЗЗД, така и поради това, че в
чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово разпределение, поради което
купувачът изпада в забава след поканата (чл.84, ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по
делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово разпределение
преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение е неоснователен за претендираната сума в размер на 2,75 лв. за
периода от 01.07.2020 г. до 31.03.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива имат двете страни.
Отговорността за разноски на ответниците е разделна. Ищецът е сторил разноски в
исковото производство в размер на 77,72лв. за д.т., вкл. претендира за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в минимален размер от 100лв., или общо в
размер на 177,72лв. Съразмерно уважената част от исковете има право на разноски за
исковото в общ размер на 130,03лв., като отговорността е разделна, т.е. всеки
ответникът дължи 65,02лв. разноски за исковото. По ч.гр.д. № 18986/2022г. са сторени
разноски от 37,73лв. за д.т. и 50лв. за юрк.възн, съответно съразмерно квотите и
съразмерно на уважената част от исковете в настоящото производство, ответниците
дължат разноски за заповедното производство в размер на 32,09лв. от всеки. Оттук
ищецът има право на разноски в размер на по 97,11лв. от всеки. Ответниците са
доказали сторени разноски в размер на по 400лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение, като поради частичната основателност на исковете, следва на всеки
4
един от тях да се присъдят разноски в размер от 107,34лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **********, с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление ***********, положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Н. Н. С., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. *********, дължи на **********, сумата от 555,68лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до
30.04.2021 г. за имот в *************, ведно със законна лихва от 08.04.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 123,74лв. за периода от
15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., сумата от 10,71 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.04.2022г. по ч.гр.д.
№ № 18986/2022г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата от 251,74лв., представляваща разликата над уважената част
от иска до пълния претендиран от ответника размер от 807,42 лв., за периода от
01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., поради погасяване на сумата по давност, ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 31.03.2022 г. в размер на 1,37лв., като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от **********, с ЕИК ********
и със седалище и адрес на управление ***********, положителни установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Ц. Г. С., ЕГН: **********, гр.София, ж.к.
*********, дължи на **********, сумата от 555,68лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г.
за имот в *************, ведно със законна лихва от 08.04.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 123,74лв. за периода от 15.09.2019 г. до
31.03.2022 г., сумата от 10,71 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
08.04.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 20.04.2022г. по ч.гр.д. № №
18986/2022г. по описа на СРС, 27 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
топлинна енергия за сумата от 251,74лв., представляваща разликата над уважената част
от иска до пълния претендиран от ответника размер от 807,42 лв., за периода от
5
01.05.2018 г. до 28.02.2019 г., поради погасяване на сумата по давност, ОТХВЪРЛЯ
иска за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.07.2020 г. до 31.03.2022 г. в размер на 1,37лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Н. Н. С., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. *********, да заплати на **********, с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление ***********, разноски делото в размер на 97,11лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК Ц. Г. С., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. *********, да заплати на **********, с ЕИК ******** и със седалище и
адрес на управление ***********, разноски делото в размер на 97,11лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК **********, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***********, да заплати на Н. Н. С., ЕГН:
**********, гр.София, ж.к. *********, разноски в размер на 107,34лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК **********, с ЕИК ******** и със
седалище и адрес на управление ***********, да заплати на Ц. Г. С., ЕГН: **********,
гр.София, ж.к. *********, разноски в размер на 107,34лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната
на ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6