Решение по дело №6236/2017 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

 

1259/28.2.2018г.

 

гр.София, 28.02.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд,  гражданско отделение,  ІІ-Д въззивен състав в публичното заседание на  шестнадесети февруари  през две хиляди и осемнадесета  година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ДАМЯНОВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                                     Мс.БОГДАН РУСЕВ

При  секретаря  Илияна Коцева    и прокурора......................., като разгледа докладваното от съдия МАЯ ДАМЯНОВА гр.д.№ 6236 по описа за 2073г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

    С решение  от 02.03.2017г.  постановено  от СРС, 145 състав по гр.д. № 50795/2015г. са отхвърлени предявените от Д.К.И. против „А.Б. ” ЕООД искове по чл.344,ал.1,т.1 и т.З КТ , вр. с чл. 225, ал.1 КТ за признаване уволнението на Д.К.И. със Заповед №121/26.06.2015г.на Управителя на „А.Б.“ЕООД , връчена на ищеца на 29.06.2015г., за незаконно; и за заплащане на обезщетение поради незаконно уволнение за периода от 27.06.2015г. до 27.12.2015г. в общ размер на 2838 лева, като неоснователни.

         Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Д.К.И.. Жалбоподателят твърди, че  обжалваното решение е неправилно и необосновано. Излага доводи, че  е неправилен извода на първоинстанционния съд, че  по делото е доказано намалението на обема на дейност, предвид събраните по делото гласни доказателства от които не се установява, че преструктурирането на професията по никакъв начин не установява намаляването на обема ва работа, както и че по делото не се установява ответника да е извършил законосъобразен подбор съгласно критериите на чл.329 от КТ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

         Ответникът по жалбата - „А.Б. ” ЕООД не взима становище по жалбата.

        Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и  иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата от  2838 лева  за периода от 27.06.2015г. до 27.12.2015г. предявени от Д.К.И. срещу „А.Б. ” ЕООД.

                Ищецът Д.К.И. твърди, че трудовия му договор, сключен с ответника „А.Б.“ЕООД  за длъжността „оператор“ срещу месечно възнаграждение в размер на 515лв. е бил прекратен със Заповед №121/26.06.15г  на осн. чл. 328, ал.1, т.З КТ , считано от 27.06.2015г. Поддържа, че уволнението му е незаконосъобрзано, поради това, че посочената заповед е немотивирана, както и чене е налице реално намаляване обема на работа, тъй като след неговото уволнение ответното дружество  назначило друго лице на длъжността „оператор“. Твърди също така, че  към момента на издаване на атакуваната заповед длъжността “оператор“,  е била изпълнявана от общо четирима служители, при което ответникът не е спазил законовото изискване в този случай да извърши подбор между служителите, заемащи тази длъжност. Така мотивиран отправя искане до съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед, както и да му заплати обезщетение за оставането му без работа за периода от 27.06.2015г. до 27.12.2015г./  в размер на 2838лв.

      Ответникът „А.Б.“ЕООД   оспорва предявените искове по съображения изложени в писмен отговор. Излага доводи, че е  налице  реално намаляване обема на работа в дружеството, както и че е извършен подбор на останалите служителите заемащи същата длъжността. Прави възражение за прихващане при условията на евентуалност за сумата от 946 лв. представляващо изплатено от него на ищеца обезщетение по чл. 222, ал.1, КТ.  Моли съда да отхвърли предявените срещу него искове. Претендира разноски.

     Не се спори, а и от представения по делото трудов договор от 01.12.2010г. се установява, че ищеца работи в ответното дружество на длъжността „“оператор“, който трудов договор е прекратен със иск  Заповед №121/26.06.2015г.на Управителя на „А.Б.“ЕООД   на осн.чл.328, ал.1,  т.3 КТ- „намаляване обема на работа“.

    Не е спорно и се установява от представената по делото и атакувана от ищеца Заповед №121/26.06.2015г., издадена от управителя на „А.Б.“ЕООД , че трудовото правоотношение с ищеца е прекратено по силата на същата, на основание чл. 328, ал.1, т.З от КТ , което основание е намаляване обема на работа, съгласно посочената законова разпоредба. Заповедта за прекратяване е връчена на служителя на дата 29.06.2015г. - видно от отбелязването върху нея и положения подпис на служителя.

  Представена е Заповед от 25.06.2015г. на работодателя в която е посочено, че въз основа на направен подбор, след преценка на личните и делови качества на служителите на длъжност „оператор“, както и на наложените им дисциплинарни наказания, а така също и  установени по от преките им ръководители дисциплинарни нарушения без налагани дисциплинарни наказания,   поради намаляване обема на работа  е взето решение да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца Д.И..

По делото е приета като доказателство справка от НАП, ТД на НАП-София изд. На 26.10.2016г от която се установява, че към посочената дата е посочен само наличие на трудов договор сключен на 01.12.2010г. с ответното дружество, , който е прекратен на 28.06.2015г.

По делото са представени фишове за получени от ищеца трудови възнаграждения за последните три месеца преди прекратяване на трудовия договор на ищеца от които се установява, че полученото от същия брутно трудово възнаграждение  през последния месец е в размер на 473лв.

Св.С.А.който разказва, че е бил служител при ответника на длъжност шофьор до май месец 2016г.  и е работил с ищеца работил в продължение на  4 години, през който период ищецът ходил редовно на работа, изпълнявал е в срок трудовите си задължени, дори е  бил награждаван за добра работа , като се говорело сред колегите му, че е най-добрият оператор.

  Св.П.М.Ю., който работи в ответното дружество на длъжност главен редактор разказва, че в момента на заеманата от ищеца длъжност работят трима служители. Твърди, че намаляване обема на работа в Агенцията е  наложило преструктуриране на дружеството поради навлезлите на пазара все повече електронни източници на информация. Посочва, че при вземането на решението  с кой точно служител да бъде прекратено трудовото правоотношение, са били взети предвид докладните записки против ищеца за извършени от него нарушения на трудовата дисциплина.

               Правилността на атакувания съдебен акт е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ - изложените по – горе доводи на въззивника за нарушение на материалния закон и необоснованост.  Трудовото правоотношение на ищеца е е било прекратено с посочената в мотивната част заповед на основание чл.328 ал.1, т.3 от КТ поради намаляване обема на работа. Твърденията на ищеца в исковата молба за незаконност на уволнението  са свързани с това, че  не е  било налице намаляване на обема на работа и не е бил извършен законосъобразен подбор по чл.329 от КТ.  Фактическият състав на приложеното уволнително основание чл.328 ал.1, т.3 от КТ предполага в цялото или в част от предприятието да е налице намаляване на обема на работа, без значение на причините за това - обективни или субективни, като то дава право на работодателя да прекрати трудовите правоотношения със служители, заемащи длъжности, чиито трудови функции са засегнати от спадналия обем работа. Съгласно трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК-решение №125/18.04.2013г. по гр.д.№832/2012г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение №29/08.02.2011г. по гр.д.№265/2010г.  на ІV-то гр. отд. на ВКС, по естеството си намаляването обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите, и това състояние трябва обективно, фактически да съществува. Фактическият състав на разпоредбата на чл.328 ал.1, т.3 от КТ изисква при изследване на елементите му, проследяване на процеса на намаляване обема на работа да се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до уволнението съответният работник или служител В конкретния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест в процеса /така и съгласно съставения от районния съд доклад по делото по чл.146 от ГПК/, не ангажира доказателства за установяване законността на уволнението на посоченото уволнително основание. Конкретно, не са представени доказателства, установяващи твърдяното намаляване обема на работата към съответната дейност, реализирана чрез изпълняваната от ищцата трудова функция - оператор.  . Отделно от горното, въззивният съд намира, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно и поради неизвършване на подбор съобразно критериите начл.329 от ГПК. В тази връзка , след анализа  на доказателствата по делото, включително и Заповед от 25.06.2015г на законния представител на ответното дружество, съдът намира, че по никакъв начин не е установено, че останалите на работа  трима служители заемащи длъжността „оператор“ изпълняват възложената работа на по-високо ниво и работят по добре от ищеца; от събраните по делото доказателства не става ясно нито за нивото на работа, изпълнявана от ищеца, нито за нивото на работа, изпълнявана от останалите на работа служители; неясно е с какво точно при изпълнение на възложената работа останалите на работа служители превъзхождат ищеца и в кое точно отношение уволненият работник им отстъпва. Въззивният съд намира също така, че по делото няма никакви данни да е сравнявана професионалната квалификацията на служителите, а и не са представени доказателства, от които да се установи, че останалите на работа са с по-висока професионална квалификация от тази на ищеца. С оглед на това е настоящата съдебна инстанция намира, че  без съмнение критериите на чл.329 от КТ не са спазени - няма никаква яснота какво е образованието, трудовият стаж, знанията, уменията и професионалният опит на сравняваните служители.  С оглед на изложеното, съдът намира, че уволнението на ищеца на посоченото основание е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

               За да бъде уважен предявеният иск за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, следва да са налице всички елементи от  фактическия състав на субективното право: незаконно уволнение; вреда, изразяваща се в липса /пропускане да получи/ на трудово възнаграждение от работника или служителя, поради оставането му без работа и причинна връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. При определяне размера на дължимото от работодателя обезщетение вредата, подлежаща на обезщетяване се съизмерява с пропуснатото брутно трудово възнаграждение за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца.  По делото се установява, че брутното трудово възнаграждение получено от ищцата е в размер на 473лв.лв. По делото се установява, че през исковия период 27.06.2015г. до 27.12.2015г. ищеца не е полагал труд по трудово правоотношение с друг работодател и с оглед приетия размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата дължимото на същата за исковия период обезщетението възлиза  на сумата от в общ размер на 2838 лв.  Въззивният съд следва да бъде уважено и  приетото от СРС за разглеждане възражение за прихващане направено от ответника за сумата от 946 лв. представляваща изплатено от него на ищеца обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за неспазен срок за предизвестие и обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ при уволнение поради намаляване обема на работа които  ищеца не оспорва , че е получил.  С оглед на това предявения на горепосоченото основание иск е основателен и  следва да бъде уважен за сумата от 1892 лв. Законна лихва не е поискана, поради което такава не се присъжда.

         С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частите, с които: са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.344 ал.1, т.1 от КТ и  с пр.осн.чл.344 ал.1, т.3 от КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 1892 лв, като бъде постановено друго, с което да бъде уважен иска с пр.осн.чл.344 ал.1, т.1 КТ и  иска с пр.осн. чл.344 ал.1, т.3 от КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 1892 лв. В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

         На осн.чл.78 ал.1 на въззивника следва да се присъдят разноски за процесуално представителство по делото-адвокатско възнаграждение в размер на 430 лв.

         На основание изложеното, Софийски градски съд

Р  Е  Ш  И :

 

        ОТМЕНЯ  решението от 02.03.2017г.  постановено  от СРС, 145 състав по гр.д. № 50795/2015г. в частите, с които: са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.344 ал.1, т.1 от КТ и  с пр.осн.чл.344 ал.1, т.3 от КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ за сумата от 1892лв., както и в частта, с която на  са присъдени разноски на осн.ч.78 ал.3 от ГПК в размер на 800 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

          ОТМЕНЯ по предявения от Д.К.И. , с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. К. С.,САК , против „А.Б. ” ЕООД ,ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** иск  Заповед №121/26.06.2015г.на Управителя на „А.Б.“ЕООД  и признава за незаконосъобразно уволнението на Д.К.И., извършено с посочената заповед на осн.чл.344 ал.1, т.1 от КТ.

        ОСЪЖДА  „А.Б. ” ЕООД ,ЕИК ********със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.К.И. , с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, адв. К. С., сумата от 1892 лв., представляваща обезщетение  за оставане без работа за периода от 27.06.2015г. до 27.12.2015г., на осн.чл.344 ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225 ал.1 от КТ, както и сумата 430 лв.–разноски на осн.чл.78 ал.1 от ГПК.

         ПОТВЪРЖДАВА решението от 02.03.2017г.  постановено  от СРС, 145 състав по гр.д. № 50795/2015г.в останалата му обжалвана част.

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.