Присъда по дело №121/2024 на Районен съд - Попово

МОТИВИ по НОХД №121 по описа за 2024 г. на РС - Попово

Производството по делото е образувано по внесен от Районна прокуратура –
Търговище, Териториално отделение – Попово, обвинителен акт против Н. М.Й., с ЕГН:
**********, от гр. Р. бул. „А. в.“ №, вх. , ет., ап. за това, че на 19.09.2023 г., в гр. Попово, с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Н.Е.у. ЕГН:
**********, от гр. Попово, че ще закупи лек автомобил, марка „Хонда“, модел „Акорд“ от
Германия и ще му го достави в гр. Попово, като с това е причинил на пострадалия имотна
вреда в размер на 2353,20 лв., деяние, представляващо престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Търговище,
Териториално отделение – Попово, поддържа повдигнатото обвинение. Прокурорът пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година, което на основание чл. 66 от НК да бъде отложено с
изпитателен срок от три години.
Съдът конституира Н. Е.Н. ЕГН: **********, като частен обвинител и граждански
ищец в наказателното производство. Пострадалият предявява граждански иск в размер на
1800 лв. – остатък от нанесената имотна вреда, причинена от деянието на подсъдимия.
Подсъдимият Н. М. Й., редовно призован, се явява лично и с назначения служебен
защитник адв. Костадинова от АК – Търговище.
По реда на глава XXVII от НПК и при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, подсъдимият
признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание, „лишаване от свобода“
за срок от една година, което да бъде редуцирано по правилата на чл. 58а от НК с 1/3 и
същото, на основание чл. 66 от НК, да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
В последната си дума подсъдимият моли за минимално наказание.

След анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди становището на страните, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:

Подсъдимият Н.М.Й., е български гражданин с адрес гр. Р., бул. „А. в.“ №, вх. , ет.,
ап. неженен, със средно образование, безработен, с предишна съдимост, но реабилититран
по право.
През месец септември 2023 г. подсъдимият се намирал в Германия. По това време той
бил потърсен от Н. Е.Н. от гр. Попово. Пострадалият изразил желание да закупи лек
автомобил, марка „Хонда“, модел „Акорд“, който бил обявен за продажба на стойност 1200
евро в автокъща в гр. Падерборн, Германия.
В хода на разговора Йосифов се представил като човек, който може да осъществи
сделката. Той убедил пострадалия, че може да закупи и транспортира автомобила до
България. За целта обаче заявил, че е необходимо предварително да му бъде преведена
пълната сума от 1200 евро, която уж щяла да бъде използвана за закупуване на автомобила.
За да спечели доверието на Н., Й. поискал локацията на автокъщата, където се намирал
автомобилът.
На 18.09.2023 г. Н. Е.у.извършил паричен превод на сумата от 1200 евро (еквивалент
на 2353,20 лв.) чрез системата на „Изипей“. Парите били изпратени директно на името на
подсъдимия Йосифов. След получаване на средствата, Й.в изтеглил сумата от офис на „Риа
Мъни Трансфер“ в Германия. В потвърждение на получаването, подсъдимият уверил Н., че
сделката е в ход.
В последващите дни Й. започнал да поддържа заблуждението у Н. Н. Той твърдял, че
е закупил автомобила и го съхранява при свои познати в Германия. Пострадалият настоявал
за доказателства – снимки на автомобила или документи за покупката, но подсъдимият не
изпращал никакви материали, които да потвърдят думите му.
В следващите дни , Нуртай Нури осъзнал, че е станал жертва на измама, и подал
1

жалба в Районното управление – Попово. Въз основа на жалбата било образувано досъдебно
производство №391/2023 г. по описа на Районното управление – Попово. След образуване
на ДП, подсъдимияТ възстановил на пострадалия сумата от 750.00 лв.
Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя по несъмнен и
категоричен начин от събрания по делото доказателствен материал, а именно - направеното
от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК на всички факти, така, както са
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, подкрепящите ги гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство.
Събраните по делото доказателствени материали са непротиворечиви. По отношение
на съществените обстоятелства от предмета на доказване, които са от значение за
правилното решаване на делото, същите са категорични, непосредствени, обективни и
допълващи се помежду си. Явяват се и допълващи към направените самопризнания от
подсъдимия, поради което съдът не намира за нужно поотделното им обсъждане.

При така установената фактическа обстановка от правна страна се налагат
следните изводи:

От обективна страна подсъдимият е осъществил фактическия състав на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, тъй като на 19.09.2023 г., в гр. Попово, с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Н. Е. Н.от гр.
Попово. Подсъдимият е създал невярна представа у пострадалия, че ще закупи лек
автомобил, марка „Хонда“, модел „Акорд“, от Германия и ще го достави в България, в
резултат на което е причинил на пострадалия имотна вреда в размер на 1200.00 евро
(2353.20 лв.).
От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вина пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на своето поведение
и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от действията си. Йосифов
е разбирал, че въвеждайки пострадалия в заблуждение, ще доведе до имуществено
разпореждане, от което ще настъпи вреда за пострадалия и имуществена облага за самия
него.
В случая подсъдимият е действал с пряк умисъл и користна цел – да въздейства върху
пострадалия Н. Е.Н. вследствие на което последният да извърши разпореждане със свои
парични средства, вярвайки, че те ще бъдат използвани за закупуване на автомобил. Това
поведение е довело до настъпването на вредоносния резултат – имотна вреда в размер на
2353,20 лв.
Целта на подсъдимия е била да придобие за себе си имотна облага, като получи
посочената сума за дейност, която той не е имал намерение да извърши. Подсъдимият е
действал с ясно съзнание, че придобиването на тази облага е невъзможно без причиняване
на вреда на пострадалия. Йосифов е целял лично облагодетелстване, игнорирайки
законовите норми и вредоносните последици за пострадалия.

По вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от НК предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една до шест години.
При съобразяване на целите на наказанието, заложени в чл. 36 от НК, както и на
обстоятелствата, изрично посочени в чл. 54 от НК, съдът приема, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита, че по-голямата част от
причинените вреди не са възстановени на пострадалия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема изразеното съжаление за
извършеното, частичното възстановяване на причинената имотна вреда, както и
затрудненото финансово положение на подсъдимия, който е безработен.
Делото е разгледано по реда на глава XXVII от НПК, което предполага приложение на
чл. 58а от НК. Редуцирайки първоначално определеното наказание „лишаване от свобода“ от
една година с 1/3, съдът определи окончателно наказание осем месеца „лишаване от
свобода“.
2

На основание чл. 66 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието с изпитателен
срок от три години.

По гражданския иск:
Съдът прие, че предявеният от Н. Е.Н.граждански иск за сумата от 1800 лв.,
представляваща част от имуществените вреди, причинени от престъплението, извършено от
подсъдимия Н. М.Й., е основателен и доказан до размера от 1603.20 лв.
Престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, е по чл. 209, ал. 1 от НК,
като с действията си той е причинил имуществена вреда на гражданския ищец в общ размер
на 2353,20 лв..
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всяко лице, което виновно е причинило вреда другиму, е
длъжно да я поправи. От събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно
установено, че вредите са пряка и непосредствена последица от измамливите действия на
подсъдимия. Подсъдимият, действайки умишлено, е въвел в заблуждение гражданския
ищец, което го е мотивирало да се разпореди със сумата от 2353,20 лв., предадена на
подсъдимия за несъществуваща сделка. Част от причинената вреда /750.00 лв./ е била
възстановена доброволно от подсъдимия, което намалява общия размер на дължимото
обезщетение до сумата от 1603.20 лв.
С оглед на гореизложеното, съдът уважи гражданския иск на Н.Е.у.в размер на
1603.20 лв., представляващи имуществените вреди, причинени от престъплението, а за
разликата до 1800 лв. го отхвърли като неоснователен.

По разноските:
След като призна подсъдимия за виновен, съдът го осъди да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Попово сумата от 64.13 лв.,
представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

Воден от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3

Номер на акта:	28
Дата:	22 ноември 2024 г. (в сила от 9 декември 2024 г.)
Съдия:	Хрисимир Максимов Пройнов

Дело:	20243520200121
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 юни 2024 г.

Присъда по дело №121/2024 на Районен съд - Попово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите