№ 160
гр. Пловдив, 06.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора И. Г. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600154 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Обвиняемият А. Д. Г. лично и с адв. А. А. от Х. адвокатска колегия,
редовно упълномощен.
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор Д..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. А.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
Адв. А.: Поддържам жалбата.
Обв. Г.: Поддържам жалбата.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. А.: Нямам искания за отводи. Представям доказателства за
1
здравословното състояние на доверителя ми.
Обв. Г.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи към състава на съда, нямам и
доказателствени искания. Да се приемат представените доказателства.
С оглед изявленията на страните, че няма да сочат други доказателства
и нямат други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА представените от защитата писмени
доказателства, свързани със здравословното състояние на обвиняемия.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. А.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените наложената
мярка за неотклонение, като наложите по-лека такава „домашен арест“. От
материалите по делото, с които сме се запознали няма безспорни и
категорични доказателства, че обвиняемият е извършил убийството
умишлено. Моля да вземете предвид и факта, че когато се е случил този
скандал след убийството той сам е отишъл в полицията, дал е някакви
обяснения, те са го пуснали, след което при задържането е бил на адреса, на
който е регистриран, не е създал пречки и е оказал съдействие на органите за
разследване. От друга гледна точка, също моля да бъде изменена в „домашен
арест“, тъй като мисля, че по този начин пак ще може да бъде осигурен по
всяко едно време за нуждите на досъдебното производство, и от друга гледна
точка с оглед здравословното му състояние, не мога да преценя дали има
нужда от провеждане на някаква терапия, но от това което прочетох в
експертизата на немския лекар пише, че при нужда трябва да се приеме по
спешност. Моля за налагане на мярка „домашен арест“.
Обвиняемият Г. (за лична защита): От доста време ходя по лекари, в
Германия постоянно ходя по лекари, за да мога да се излекувам и изобщо не
знам какво се случва с моето здравословно състояние.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, моля да намерите жалбата
за неоснователна и да потвърдите определението на първоинстанционния
съд. От самото началото ми се иска да кажа, че с една част от пледоарията на
защитника съм съгласен по отношение на това как е отишъл, къде е отишъл,
че не се е укривал и т.н. Въпросът е, че към момента сме изправени пред
2
обвинение за извършено престъпление по чл. 116 ал.1 т.3 от НК. Според мен,
тук вече се различаваме с колегата, налице са достатъчни данни, от които
може да се направи обосновано предположение, че това е авторът на
деянието, т.е. съдията от окръжния съд надълго и широко се е занимавал с
обосновка на това защо приема, че е налице обоснованото предположение и
напълно споделям всички негови доводи. Оттук сме изправени пред
презумпцията, посочена в чл. 63 ал.2 т.3 от НПК, предвид на наказанието,
което предвижда повдигнатото обвинение и основния и единствен въпрос за
мене в това производство е дали са налице толкова убедителни данни или
доказателства, които да ни позволят да кажем, че те са достатъчни, за да
оборят тази презумпция. Това според мене е същественият въпрос в това
производство. Моят отговор по този въпрос е - не. Аз не виждам такива.
Виждам смекчаващи отговорността обстоятелства, но не в обем такъв, че да
преодолеят тази оборима презумпция. Вчера съм разговарял с наблюдаващия
прокурор в окръжната прокуратура, който ми каза, че ще първото действие по
разследването оттук нататък ще бъде назначаване на съдебно психологична и
психиатрична експертиза. Това е едно нещо, което е било отчетено от съдията
от окръжния съд и няма как да бъде изготвена такава експертиза, без
обвиняемият да е налице, без да участва в нея и без да съдейства. Към
настоящия момент считам, че не е редно мярката за неотклонение да бъде
изменена.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
Обвиняемият Г.: Винаги съм съдействал на органите на реда. Искам да
остана при майка ми. Нямам намерения да се укривам. Гривни, вериги,
камери, каквото поискате.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Производството е по реда на чл.64 ал.7 от НПК.
С обжалваното определение състав на Хасковския окръжен съд е взел
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия по ДП №
29/23 г. по описа на ОСлО при ОП Х. А. Д. Г..
3
Срещу определението е постъпила жалба от обвиняемия, чрез
защитника му с доводи за неговата необоснованост и незаконосъобразност и
искане да бъде отменено и взета по-лека мярка за неотклонение.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура
предлага определението да бъде потвърдено като сочи, че са налице
достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият е извършил престъплението и с поведението си е очертал
опасност да се укрие и да извърши престъпление.
Защитата на обвиняемия Г. изразява несъгласие с извода, че е налице
опасност същият да се укрие или извърши престъпление. Акцентира се и
върху влошеното му здравословно състояние, което се експлоатира като
основен довод за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.
Обвиняемият моли за по-лека мярка за неотклонение.
Апелативният съд като съобрази доводите на страните и прецени
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение намира,
че същото следва да бъде отменено и постановено ново такова.
Правилно първата инстанция е достигнала до извода, че на този етап от
досъдебното производство е налице обосновано предположение обвиняемият
да е осъществил престъпния състав по чл.116, ал.1,т.3, вр. чл.115 НК, по
който е обвинен. Този извод се налага от анализа на събраните доказателства,
в частност показанията на свидетелите Н. Г.а и Я. Г.а и от приложената на
л.39 от том 2-ри от ДП експертна справка, които макар и в минимална степен
удовлетворяват и обхващат хипотезиса на на чл.63, ал.1, пр.1 НПК.
Решаващият съд е преценил, че е налице опасност обвиняемият да се
укрие или извърши престъпление, като е счел, че презумпцията по чл.63, ал.2,
т.3 НПК не е оборена и съществува към настоящия процесуален момент.
Този извод на съда е необоснован.
Вярно е, че презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 НПК може да намери място
в производство като настоящето, но само в случаите, когато тя не е оборена
от доказателствата по делото.
Настоящият казус не е такъв.
Няма спор, че обвиняемият има постоянен адрес и постоянно
4
местоживеене, които обстоятелства минимизират опасността да се укрие до
степен на пълното й изключване.
Обвиняемият не е осъждан. Имал е криминална проява в далечното
минало, която извършил като непълнолетен, за която е реабилитиран и
последиците от нея са заличени. От тогава до момента няма данни същият да
има други сериозни криминални прояви, които да го очертаят като лице
склонно да върши противоправни деяния и така да завишат обществената му
опасност, че да обосноват реална опасност от извършване на престъпление.
Не на последно место, следва да бъде отчетено и влошеното му
здравословно състояние, което предполага продължително лечение и
допълнително изключва опасността от укрИ.е и извършване на престъпление.
Всичко това оборва презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 НПК и в тази
връзка, следва да се отбележи, че за да бъде едно лице задържано под стража,
законодателят е предвидил наред с наличието на обосновано предположение
за извършено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, кумулативно
да са налице данни, от които да се направи извод, че съществува основателна
опасност обвиняемия да се укрие или да извърши престъпление. Когато тази
опасност не съществува, както е в настоящия случай, основания за задържане
на лицето под стража липсват.
Поради това, задържането на обвиняемия Г. влиза в противоречие с
изискванията на ЕКЗПЧОС и вътрешното ни наказателно законодателство, в
частност разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК и определението на Хасковския
окръжен съд се явява необосновано и незаконосъобразно.
Това налага да бъде отменено, като се постанови ново, с което спрямо
обвиняемия А. Г. да бъде взета по – лека мярка за неотклонение „Домашен
арест”, която макар и с по – нисък ограничителен интензитет, в достатъчна
степен ще му попречи да се укрие или да извърши престъпление без това да
създаде процесуални пречки за нормалното протичане на наказателното
производство.
Мярката „Домашен арест“ следва да бъде изпълнявана от обвиняемия на
адреса, на който живее в гр. Д.град, бул. „ Т.м.“ №7, вх.В, ет.2, ап.3 и
контролирана чрез средства за електронно наблюдение от Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ при ГД „Изпълнение на наказанията гр. Х..
5
Отделно от това за вземането и последващото й спазване следва да бъде
незабавно уведомен Директор на ОД на МВР Х., с оглед осъществяване на
контрола по чл.62, ал.5 НПК.
На основание чл.68, ал.7 НПК на обвиняемия А. Г. следва да бъде
наложена забрана за напускане на пределите на Република България.
По изложените съображения, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Определение № 221/29.03.2023г., постановено по чнд
№244/23г. на Окръжен съд гр. Хасково и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЗЕМА спрямо А. Д. Г. с ЕГН ********** - обвиняем по ДП № 29/23г.
по описа на ОСлО при ОП Х. мярка за неотклонение „ДОМАШЕН АРЕСТ”,
контролиран чрез средства за електронно наблюдение, с адрес на изпълнение
гр. гр. Д.град, бул. „ Т.м.“ №7, вх.В, ет.2, ап.3.
На основание чл.62, ал.5 и ал.6, вр. ал.4 НПК за спазването на взетата
спрямо обвиняемия А. Д. Г. мярка за неотклонение „Домашен арест“, следва
да бъде незабавно уведомен Директора на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ при ГД „Изпълнение на наказанията гр. Х. за осъществяването и
контрола за спазването й чрез средствата за електронно наблюдение, както и
Директора на ОД на МВР Х., с оглед осъществяване на контрола по чл.62,
ал.5 НПК.
На основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на А. Д. Г. с ЕГН **********
ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.
Незабавно следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български
документи за самоличност“ при ОД на МВР Х. и Началника на ДНСП С. за
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната,
във връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 11,10 часа.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7