Р Е Ш Е Н И Е
№
5494/29.12.2017г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти
състав, в публично заседание, проведено на 08.12.2017г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при
секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 12750 по описа за 2017 год. по описа на ВРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на предявена от ищцата Д.Д.Ж. ЕГН **********, адрес: *** срещу ответника
Т.В.В. ЕГН **********, с адрес: ***,
общежитие „Студентско" № 2, ***, искова
претенция с правно основание чл.127 ал.2 от СК за
постановяване на съдебно решение, с което бъдат ОПРЕДЕЛЕНИ мерки относно
упражняването на родителските права, определяне режима на лични отношения и
издръжката по отношение на детето П.Т.В.ЕГН: **********, като бъде
постановено съдебно решение , с което, както следва:
Да се
предоставят родителските права
по отношение на детето П.Т.В.ЕГН **********
на нейната майка Д.Д.Ж.
Да се
определи местоживеенето на малолетното дете П.Т.В.ЕГН ********** при нейната майка Д.Д.Ж., на адрес ***
Да се
определи режим на личен контакт на
бащата с детето,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца
с преспиване, за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
двадесет дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
Да се постанови решение, с което да се осъди ответника да заплаща в полза на детето — П.,
родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в
размер на 300 лв., с падеж всяко
първо число на месеца, до настъпване на основание за изменението или отпадането
и, както и да заплати издръжка за една година назад от датата на подаване на
исковата молба в съда.
Обстоятелствата, от
които се твърди че произтичат претендираните права се
свеждат до следното:
Ищцата основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Твърди, че Детето живее при нея. Сочи, че когато детето било на 6 месеца
си е тръгнала от дома, в който
живеели заедно с ответника, като взела със себе си и детето, което и до днес
живее при нея, като полага всички грижи за да се чувства то добре. Вече близо
осем години Т.В. търси детето много рядко, обикновено за рождения му ден. След
раздялата ищцата излага, че е заживяла в
дома на майка си, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Победа" ***, където живеят и до днес. Детето има отделна стая и се
чувстват комфортно. Сочи, че детето П. В. учи в ОУ „Иван
Вазов - гр. Варна" и през учебната 2017/2018 г. ще бъде 3 клас.
Предвид така изложеното в исковата молба, ищецът моли да бъде
постановено съдебно решение , с което да се уважи предявената искова претенция.
Ответникът, в срока
по чл.131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата
молба,
с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска.
Твърди, че изложените в исковата молба факти, че не се е интересувал от детето
си не отговорат на истината. Не оспорва иска за
родителски права и местоживеене на детето при неговата майка. Оспорва режима на
лични контакти, като излага искане за определяне на разширен такъв. Оспорва претендирания размер на издръжката, като сочи че има
възможност да заплаща мин.р.р издръжка от 115лв., съответно настоява за
отхвърляне за горницата до претендираните общо 300лв.
месечна издръжка. Оспорва и искането за присъждане на разноски по делото, като
сочи че не е дал повод за завеждане на иска.
Контролиращата страна Дирекция
“СП” - гр.Варна, изразява становище за постановяване на решение в интерес на детето,
съобразно постигнатото преди с.з. споразумение.
В с.з., страните подържат
исканията си, изразени в исковата молба и в отговора, като представят писмено
споразумение, което молят да бъде одобрено.
Съдът след преценка
на събраните по делото доказателства съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори между
страните, че същите са родители на детето П.Т.В.ЕГН **********,
а това се установява и от представеното удостоверение за раждане, издадено въз
основа на Акт за раждане №ІІІ-525 от 15.07.2008г.
Между страните не се спори, че
детето е родено от
съвместно тяхно извънбрачно съжителство.
Между страните не се спори, че
същите живеят разделени. Не се спори и по отношение обстоятелството, че детето
живее с неговата майка.
При решаване на въпросите
свързани с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права,
личните отношения с него, издръжката, съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на детето, принцип
залегнал в чл.3,т.3 ЗЗДт и в редица разпоредби на СК
– чл.59, ал.1 СК, чл.123, ал.1 СК , чл.129, ал.1 СК , чл.130 , ал.1 СК и пр.
Именно тези интереси предполагат
изследване на редица условия , при които детето се отглежда и възпитава –
материалната социално-битова среда, психологочиски, здравни, личностни качества на двамата
родители и др., като се даде в заключение комплексна оценка как те влияят върху
личността на детето.
Задължение на двамата родители е да осигурят в пълен
обем грижите, вниманието и обичта, от които детето се нуждае, същевременно да
отговорят на потребностите му от
контакти, както с бащата, така и с майката.
При доказана раздяла между
родителите релевантни за решаване въпроса за упражняването на родителските
права са както родителските и възпитателски качества, които притежават
родителите, а също и конкретните им възможности за осигуряване на благоприятна
среда за отглеждане на детето.
Съдът, като взе предвид, че
двамата молители поддържат молбата си, че решението им да уредят отношенията по
повод на детето си е сериозно, взаимно и непоколебимо, че постигнатото
непосредствено преди с.з., проведено на 08.12.2017г. споразумение по чл.127
ал.1 от СК отговаря на изискванията на закона и защитава интересите на роденото
им дете, намира подадената молба за основателна. Същата следва да бъде уважена
и съответно да бъде утвърдено постигнатото от тях споразумение в следния
смисъл:
Да се предоставят родителските права по отношение на детето П.Т.В.ЕГН ********** на нейната майка Д.Д.Ж.; Да се определи местоживеенето на малолетното дете П.Т.В.ЕГН ********** при нейната майка Д.Д.Ж., на адрес ***; Да се определи режим на личен контакт на бащата с детето, както следва: всяка първа събота и неделя от месеца, с преспиване, за времето от 09.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; както и на всяка четна година – първия ден от началото на Коледните празници в часовете от 09.00часа до 15.00часа, на всяка нечетна година – първия ден от началото на Великденските празници в часовете от 09.00часа до 15.00часа, като за определеното време бащата се задължава да вземе детето от дома на майката и да го върне отново след това в дома на майката; Да се осъди ответника да заплаща в полза на детето — П., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 150лв., с падеж всяко първо число на месеца, за който се дължи издръжката, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 30.08.2017г., до настъпване на основание за изменението или отпадането й; разноските по делото, вкл. и окончателната държавна такса по упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката са за сметка на двамата родители солидарно.
Предвид характера на производството бащата
следва да бъде осъден да заплати и държавна такса по споразумението за издръжка
в размер на 108,00 лева, на основание чл.7 т.2 от Тарифа към ЗДТ.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 127 ал.1 от ГПК, съдът
По
разноските:
Производството по определяне на мерките по отношение на
ненавършили пълнолетие деца представлява спорна съдебна администрация.
Решението с което завършва това производство не се ползва със сила на присъдено
нещо.
Отговорността за разноските е уредена в Общите правила на ГПК.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Цитираната
разпоредба намира приложение в исковото производство. В конкретния случай
обаче, се касае за производство по спорна съдебна администрация, в което, при
спор между родителите, съдът само оказва съдействие относно местоживеенето,
упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на детето.
Производството по чл.127, ал.2 от СК не е исково и не може да се
приеме, че е налице обективно съединяване на искове. Задължителната практика на
ВКС приема, че съдебното решение в това производство ползва и двамата родители,
поради което всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора /в този
смисъл определение № 385/25.08.2015г. по гр.д. № 3423/2015г. на ВКС, ГО, І
г.о., докладчик съдия Маргарита Соколова, постановено по реда на чл.274, ал.3
от ГПК/.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл.127, ал.1 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето П.Т.В.ЕГН **********,
на неговата майка Д.Д.Ж. ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.2 от СК детето П.Т.В.ЕГН **********, ДА ЖИВЕЕ при своята
майка Д.Д.Ж. ЕГН **********, на нейния адрес на местоживеене, който към датата на сезиране
на съда по настоящото дело е в гр.Варна, жк.„Победа***.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на бащата с детето П.Т.В.ЕГН **********,
както следва: всяка първа събота
и неделя от месеца, с преспиване, за времето от 09.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, както и един месец през лятото, когато майката не ползва платен
годишен отпуск; както и на всяка четна година – първия ден от началото на
Коледните празници в часовете от 09.00часа до 15.00часа, на всяка нечетна
година – първия ден от началото на Великденските празници в часовете от
09.00часа до 15.00часа, като за определеното време бащата се задължава да вземе
детето от дома на майката и да го върне отново след това в дома на майката.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.2 от СК,
Т.В.В. ЕГН **********, с адрес: ***, общежитие
„Студентско" № 2, ***, ДА ЗАПЛАЩА в полза на детето П.Т.В.ЕГН **********, действащо чрез своята майка и законен представител Д.Д.Ж.
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 150,00лв./сто
и петдесет лева/, считано от
подаване на исковата молба – 30.08.2017г.,
с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие
за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото основание за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА Т.В.В.
ЕГН **********, с адрес: ***, общежитие „Студентско" № 2, ***, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 108,00лв./сто и
осем лева/, представляваща държавна такса на основание Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5,00 лв./пет лева/ за издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в двуседмичен срок от
датата на съобщаването му на страните.
Детето П.Т.В.ЕГН ********** има право на въззивна
жалба срещу решението, в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт,
като неговите права могат да се реализират чрез Дирекция “Социално
подпомагане”, гр.Варна, в двуседмичен срок датата на съобщаване на решението.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на
страните, заедно със съобщението за постановяването му.
Районен
съдия: