№ 325
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110201781 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
АЛ. Р. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 21-0819-001279 /
08.04.2021г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което са му
наложени следните административни наказания- по пункт 1 “Глоба” в размер на
500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДП.
В жалбата се навеждат доводи, че при съставяне на акта и издаване на
постановлението са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като
не били описани обстоятелствата, при които било извършено нарушението.Поради
тези и други съображения се иска отмяна на постановлението като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз. Р., нередовно призован, явява се лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.Ал.А. отново излага съображения за това , че в хода на
производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
за това, че закъснението за даване на кръвна проба се е дължало на часа, в който е бил
връчен талона на въззивника, на необходимостта да бъде изчакана пътна помощ, както
и на обстоятелството, че в болницата е имало забавяне при вземане на кръвната
проба.Поради това и пледира за отмяна на постановлението в пункт 1, като второто
нарушение не се оспорва и обжалва.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от ю.к.Лукова, която
оспорва жалбата, а по същество изразява становище, че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.Прави искане за
1
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 03.03.2021г. около 22.39ч. въз.Р., въпреки че бил употребил алкохол,
управлявал л.а. „Мерцедес МЛ 350 4 Матик” с ДК № В 64 94 НА, като се движел в
гр.Варна, по бул.” Княз Борис 1” .По същото време на този пътен участък, в посока
изхода на града, до „Делфинариум“, в изпълнение на служебните си задължения се
намирали полицейски служители, един от които св.Д.Д., които го спрели за проверка.
Въз.Р. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „ Дрегер
Алкотест 7510” ARNA с № 0171.При пробата с № 01418 се установило съдържание на
0,58 промила алкохол.При проверка на документите на въззивника се установило, че
той управлявал със СУМПС, издадено от Руската Федерация, което било невалидно,
тъй като Р. притежавал документ за пребиваване в Р.България, издаден на 15.01.2019г.
Поради това св. Д. съставил против въз. Р. акт за установяване на нарушение -
управление на МПС след употреба на алкохол, което квалифицирал като такова по чл.5
ал.3 т.1 от ЗДП и за управление със СУМПС, неиздадено от държава от ЕС, след
изтичане на 1 година от издаване на документ за пребиваване, което било
квалифицирано като нарушение на чл.162 ал.2 от ЗДП.При личното предявяване на
акта възражения не били направени.
На въз. Р. в 23,10ч. бил издаден талон за кръвна проба, в който било посочено,
че следва да се яви до 45 мин. В МБАЛ „Св.Анна“-Варна. Въззивникът обаче не
предприел незабавно изпълнение на даденото му предписание, а останал на място до
пристигане на пътна помощ, с която автомобилът, който бил със свалени номера, бил
преместен на друго място.Така въз.Р. се явил в болничното заведение в 00,10ч., т.е.
след определеното му в талона време от 45 минути.Бил изготвен протокол за
химическа експертиза № 151/04.03.20217г. , от който се установило, че концентрацията
на алкохол в кръвта на въз. Р. е била 0,36 промила.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН въззивникът не депозирал писмени възражения
срещу акта.
Въз основа на така съставения акт против въз. Р. било издадено и
атакуваното наказателно постановление , в което наказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушенията по
чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП и по чл.162 ал.2 от ЗДП. На въззивника било наложено наказание
„Глоба” в размер на 500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП и „Глоба“ в размер на 200лв. на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП. Резултатите от химическата експертиза не били взети предвид
с оглед констатираното закъснение за явяването на въз. Р. в медицинското заведение.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан Д.Д. -актосъставител,
чиито показания съдът кредитира изцяло като логични, последователни и
непротиворечиви.Свидетелят си спомни за случая с необходимата конкретика , като
посочи, че водача е бил спрян в района на Делфинариума, че едва в края на
проверката му е бил връчен талона за кръвна проба, като св.Д. посочи, че двукратно го
е предупредил, че тъй като не тръгва към болничното заведение, е възможно да
закъснение да даде проба. По искане на процесуалният представител на въз.Р. съдът
допусна до разпит св.Сергей Мукан, който заяви, че е бил в автомобила по време на
2
проверката и е придружил въззивника до болничното заведение.Този свидетел посочи,
че след като е бил издаден талона за кръвна проба въз.Р. не е тръгнал за болницата, а е
извикал пътна помощ ,изчакал е пристигането й и едва след това двамата с такси са
отишли в МБАЛ „Св.Анна“, където изчакали идването на дежурния лаборант.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 21-0819-001279/ 25.07.2017г.. е издадено от
компетентен орган - от Началника на сектор ПП при ОД-МВР - Варна, съгласно
заповед № 8121з - 515/08.04.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок по смисъла на чл.34 ал.1 от ЗАНН. То е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона реквизити.
Нарушенията, вменени във вина на въз. Р. са конкретизирани в степен, позволяващи му
да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.И в акта, и постановлението
изрично е посочено мястото на извършване и установяване на нарушението, а именно
в гр.Варна, по бул.“Княз Борис І“ в посока изхода на града, до „Делфинариум“, като са
неговото индивидуализиране не е необходимо да бъде посочван административен
адрес.Самите нарушения са описани с всички необходими съставомерни
признаци.Наложените наказания също са индивидуализирани. При съставяне на акта,
както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения, в които да са
били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Правото на защита
на въззивника не е било нарушено по никакъв начин, като същото е реализирано в
цялост с депозирането на жалба пред въззивната инстанция.Поради това съдът намира,
че в хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
По пункт 1 от наказателното постановление :
Правилно административно-наказващия орган е приложил материалния закон,
след като е констатирал нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма.Именно там в задължение на водача на
МПС е вменено да не управлява след употреба на алкохол, както и под въздействието
на наркотици или други упойващи вещества. В случая безспорно по делото е
установено въз. Р. е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта над
0, 5 промила.Това е било установено по надлежния ред - с техническо средство „
Дрегер Алкотест 7510” ARNA с № 0171, което с проба с № 01418 е отчело наличие
3
на алкохол в размер на 0, 58 промила . То е годно средство за измерване и е преминало
през съответните проверки, което се установява от протокол рег.№ 3286бр-
43051/28.09.2020г.От него е видно, че описаното в акта и постановлението средство за
измерване успешно е преминало периодична проверка на 23.09.2020г., която е била със
срок на валидност от 6 месеца.В случая въз. Р. е бил изпробван с това средство на
03.03.2021г., т.е. в срока на неговата валидност.
Съдът намира, че правилно наказващият орган не е приел резултата от
химическото изследване на кръвта на въз. Р. , а резултатите от дрегера. От
приложените по преписката писмени доказателства, а именно- от талона за кръвна
проба, се установява, че е бил издаден в 23,10ч. и на въззивника е бил определен срок
от 45 минути за явяване в болничното заведение.От показанията на св.Д. пък е видно,
че талона е бил издаден в края на проверката, което се потвърждава и от посочения в
акта час на установяване на нарушението.В тази насока са и показанията на св.Мукан,
който също потвърждава, че талона е бил издаден след като са били свалени номерата
на автомобила и в края на проверката. Поради това и не би могло да се приеме, че
във.Р. е бил възпрепятстван да потегли от мястото на нарушението поради забавяне от
страна на полицейските служители. Обстоятелството, че въззивникът е предпочел да
извика пътна помощ и да изчака нейното идване преди да отиде в болничното
заведение, се дължи на негово лично решение, доколкото не е имало обективна пречка
първо да отиде да даде кръвна проба, а след това да се погрижи за автомобила.Съдът не
споделя и възражението, че въз.Р. се е забавил и в болницата, тъй като се е наложило
да изчака лаборанта.От приложеният по преписката протокол за медицинско
изследване е видно, че кръвната му проба е била взета от д-р Емилия Лазарова-
медицински специалист в ОСМ-ОЗ при МБАЛ "Св.Анна“, като в самия протокол не са
били вписани причини, свързани с обективна невъзможност пробата да бъде взета в
указания в талона срок съгласно чл.15 ал.5 от Наредба № 1 / 19.07.2017г.Поради
изложеното до тук съдът намира, че правилно наказващият орган не е приел
заключението на изготвена химическа експертиза, а показанията на техническото
средство, доколкото такива са и разпоредбите на чл.15 ал.6 от Наредбата, която
изрично предвижда, че при неявяване на лицето за изследване в указания в талона
срок, се приемат показанията на техническото средство.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната
норма- чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 до 0,8 на хиляда, каквото имаме в
настоящият случай, а именно – въз. Р. е управлявал автомобил с концентрация от 0,
58 промила. Предвидените в тази законова норма наказания са императивни, а
именно „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство” за срок от 6
месеца и „глоба” от 500 лв.Наказващият орган ги е определил именно в тези срокове и
размери, като не съществува правна възможност за тяхното намаляване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление в
пункт 1 е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
По пункт 2 от наказателното постановление :
Съдът намира, че не следва да се произнася за тази част от наказателното
постановление, доколкото адв.А. изрично уточнява в хода по същество на делото, че
4
нарушението по чл.162 ал.2 от ЗДП, за което на въз.Р. е било наложено наказание
„Глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП, не се оспорва и
обжалва.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
ал.3 от ЗАНН и чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на ОД-МВР -Варна да се
присъди юрисконсултско възнаграждение.При определяне на неговия размер съдът
съобрази разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе
предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на
правната помощ, предвижда възнаграждение от 80 лв. до 120лв. Поради това и като
прецени продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва
да присъди на ОД-МВР- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0819-001279 / 08.04.2021г.
на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което АЛ. Р. са
наложени следните административни наказания- по пункт 1 “Глоба” в размер на
500лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДП и по пункт 2 – „Глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.177
ал.1 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА АЛ. Р. – ЕГН ********** да заплати на ОД-МВР- Варна ,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5