Определение по дело №60/2019 на Окръжен съд - Силистра

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №111

 

гр. Силистра, 15.03.2019 г.

 

Силистренският окръжен съд,  в закритото заседание проведено на  петнадесети март две хиляди и деветнадесета година  в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Василева

Кремена Краева

 

  като разгледа  докладваното  от  съдия Краева  в.ч.г.д. № 60/2019  г.      по  описа на СОС и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

 

ПК ЗЛАТНА ДОБРУДЖА обжалва определение №547/2018г. по ч.гр.д.№663/2018г. на РС Дулово, в частта I.2, в която налага възбрана на недвижими имоти – магазин и пивница със застроена площ от 270, кв.м., находяща се в с. Секулово, общ.Дулово, както и в част II.1, в която налага запор на банковата сметка на кооперацията.

В частната жалба са изложени оплаквания, че определението в обжалваната част е неправилно – допуснатите обезпечителни мерки водят до свръхобезпечение, което не съответствало на обезпечителната нужда.

Искането е да бъде отменено в обжалваната част определението.

 

Ответникът по частната жалба ЗК СКАЛА – в ликвидация я оспорва и изразява становище, че атакуваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.

 

Съдът,  като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира следното:

 

Частната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

По ч.гр.д.№663/2018г. на РС Дулово е установена обезпечителната нужда. Предвид това доводите на жалбоподателя, че следствие запора е възпрепятствана дейността на кооперацията - не представляват основателно възражение по молбата по чл.390 ГПК. Законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства – чл.391 ал.1 т.1 ГПК, а смисълът на запора е да се забрани  разпореждане с конкретното имущество до приключване на съдебния спор. С определянето на гаранция – 2100лв., съдът е защитил правата на ответника при евентуално настъпване на вреди за него в резултат на неоснователно допуснато обезпечение. Увреденият от обезпечителните мерки може да претендира обезщетяване за причинените вреди, а внесената парична гаранция служи за обезпечение на такава претенция.Определената обезпечителна мярка – запор върху банкова сметка ***, директно и най бързо може да доведе до търсения резултат, понеже след като ищецът претендира да получи конкретна парична сума, обезпечителната мярка му осигурява наличност именно на парична сума. Възбраната като обезпечителна мярка не защитава в такава степен интереса на ищеца, поради това се преценяват като неоснователни доводите в жалбата, че възбраната на един от недвижимите имоти с данъчна оценка, възлизаща на 35 978 лв., е напълно достатъчно обезпечение на иска. Предвид това без уважение се оставя искането за отмяна на наложената по ч.гр.д.№663/2018г. на ДРС обезпечителна мярка „запор”.

Жалбоподателят не ангажира доказателства за размера на фактически наличните по сметките на кооперацията средства, които да обезпечат вземането. При това положение и имайки предвид вида и местонахождението на имотите, предмет на възбраната, както също, че налагане на възбрана върху повече от един недвижим имот осигурява по-голяма обективна възможност за принудително осъществяване на правата на ищеца при евентуално осъдително решение, въззивният съд отклонява и искането за отпадане на възбраната по отношение на имота в с.Секулово, общ.Дулово.   Във връзка с доводите, че размерът на определената от съда гаранция не е достатъчен  да покрие евентуалните вреди от допуснатото обезпечение, следва да се има предвид, че жалбоподателят не е поискал от въззивния съд  увеличаването и, както и да бъде отбелязана възможността, ако ответникът счита наложените две групи мерки обременителни/ прекомерни, да иска по всяко време, дори и без съгласието на кредитора, замяната на тези/тази обезпечителна мярка с друга предложена от него по реда на чл.398, ал.2 от ГПК, в който случай  запорът и възбраната се отменят – чл.398, ал.3 ГПК.

Поради това атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

 

 

Така мотивиран, ОС

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №547/2018г. по ч.гр.д.№663/2018г. на РС Дулово

 

Определението е окончателно.