Решение по КНАХД №1049/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационната жалба от Д. Г. Т. срещу Решение № 46/15.07.2025 г., постановено по анд № 84 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велинград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 24-0367-001441/20.02.2025 г. издадено от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 183 ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

В жалбата е посочено, че Решение № 46/15.07.2025 г., постановено по анд № 84 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велинград е издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като основания за това се изтъкват неправилно установена от съда компетентност на актосъставителя, неправилно възприета в решението фактическа обстановка и неправилно приложение на закона. Иска се отмяната на Решение № 46/15.07.2025 г., постановено по анд № 84 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велинград, както и отмяната на НП № 24-0367-001441/20.02.2025 г.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява. От жалбоподателя, чрез адв. Д. по делото е постъпило становище, в която моли да се даде ход на делото, изразено е становище по съществото на спора и се претендират разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – ВПД Началник група в ОДМВР – Пазарджик, РУ Велинград, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на Районен съд – Велинград е правилно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като извърши служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, постановено е по отношение на акт, подлежащ на съдебен контрол, от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети мотивирани правни изводи. Не е налице съществено нарушение на процесуалните правила.

С обжалваното решение е потвърдено НП № 24-0367-001441/20.02.2025 г. издадено от Началник група към ОДМВР – Пазарджик, РУ Велинград, с което на основание чл. 183 ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева.

За да потвърди обжалваното НП, районният съд е приел, че от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на процесното административно нарушение, включително като е обсъдил и възраженията на жалбоподателя изложени в хода на съдебното производство. Приел е също така, че при издаване на НП и АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно.

В хода на делото, от съда е била дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани тези, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства е изградил мотивите на съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. При надлежно установената фактическа обстановка районният съд е извел правилния и логичен извод за неоснователност на подадената жалба, като и е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд.

Районният съд е извел своите правни изводи при правилно установена фактическа обстановка, а именно, че на 24.11.2024 г., около 11:58 ч. в гр. Велинград жалбоподателят управлявал лек автомобил [Марка], модел „Пасат“ в посока от кв. Чепино към кв. Каменица. В автомобила пътувал и С. М.. На кръстовището в района на МБАЛ „Велинград“, образувано от улицата водеща до болницата и бул. Съединение, имало поставена светофарна уредба трисекционна. На това място в противоположна посока се движел полицейският патрул, в който били полицаите К. С. и А. Г.. Те забелязали, че управлявания от жалбоподателя автомобил е преминал през светофара на червена светлина, заради което подали светлинен и звуков сигнал на Т.. Последният отбил встрани, а свидетелят Г. съставил АУАН, като в същото време св. С. съставил акт на автомобил, движещ се зад този на жалбоподателя. АУАН е подписан без възражения.

На 04.12.2024 г. е постъпило писмено Възражение срещу АУАН от Т., в което са изложени аргументите от жалбата, с която е сезиран съда. По така направеното възражение е издадена докладна записка, в която се излагат съображения за неоснователността му.

На 20.02.2025 г. е издадено и обжалваното НП от Б. Т., на длъжност началник група в ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград като всички факти от АУАН са пренесени в НП, а именно - на 24.11.2024 г. около 11:58 ч. в гр. Велинград, на кръстовището на бул. Съединение и ул. Пирогов, като водач на ЛА „Фолксваген пасат“, с рег. № [рег. номер], управлява личния си автомобил с посока на движение към кв. Каменица, като извършва следното нарушение - водачът преминава на червен сигнал на трисекционен светофар, като не съобразява поведението си със светлинните сигнали, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1от ЗДвП, поради което и на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. НП е връчено на нарушителя на 25.02.2025 г.

При тази фактическа обстановка, районният съд е приел, че както АУАН така и HП съдържат ясни и достатъчни по обем факти досежно вмененото административно нарушение по ЗДвП, което е получило и своята правилна правна квалификация. Спазени са били процедурите по съставяне, предявяване и връчване на АУАН, а самото нарушение е доказано по същество.

Направените възражения относно това кога и на каква длъжност актосъставителят е преминал изпит за запознаване със ЗДвП са неоснователни. Релевантно за случая е не наименованието на длъжността на актосъставителя, а неговата компетентност да състави АУАН по ЗДвП към момента на установяване на нарушението. Видно от доказателствата по делото той е придобил това право на 22.12.2021 г., съгласно Заповед № 312-4369/22.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР Пазарджик. Следователно към датата на извършването на нарушението – 24.11.2024 г., за което е издадено НП № 24-0367-001441/20.02.2025 г. актосъставителят е имал необходимата компетентност, както и районният съд правилно е установил.

Направеното възражение относно мястото на извършване на нарушението също е неоснователно. Правилно районният съд е възприел, че представеното от жалбоподателя доказателство - извадка от кадастралната карта установява само, че имот с идентификатор 10450.502.3117 има административен адрес [улица], но не и, че на това кръстовище се намира светофарната уредба, на която е извършено нарушението. Така и като се е позовал на останалите събрани по делото доказателства в това число и на доказателствената сила на АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП обосновано е отхвърлил направените от жалбоподателя възражения.

Неоснователно се явява и възражението, че изпълнението на светлинния сигнал от страна на жалбоподателя е щяло неизбежно да доведе то ПТП. Правилно районният съд е посочил, че съгласно чл. 6, т. 1 от ЗДвП той като участник в движението е следвало да съобрази скоростта си със светлинните сигнали така, че да може да ги спази и като не го е сторил това е довело до преминаването му при червен сигнал на светофара.

Твърденията, че фактите следва се преценят в съответствие с чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДвП са неоснователни, защото въпросната разпоредба разглежда поведението на участниците в движението при жълта светлина на светофара, а видно от установената по делото фактическа обстановка жалбоподателят е преминал при червена светлина на светофара, а не на жълта.

Не на последно място преминаването на червен сигнал се подкрепя и от показанията на разпитания пред районния съд свидетел, който е бил пътник в процесното МПС.

Неоснователни се явяват и твърденията за неустановени от въззивната инстанция пропуски в административнонаказателното производство, изразяващи се в неразглеждане на подаденото срещу АУАН възражение с вх. № 367000-10276/04.12.2024 г. Видно от доказателствата по делото, това възражение е било разгледано в Докладна записка с рег. № 367р-2552/18.02.2025 г., както и районният съд е отбелязал в своите мотиви. Видно от чл. 57 от ЗАНН в реквизитите НП не попада задължение за разглеждане на възражението като реквизит на самото постановление.

Неоснователни се явяват и твърденията за маловажност на извършеното деяние. Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и е преминал на червен сигнал на трисекционен светофар, жалбоподателят е извършил административно нарушение, за което правилно му е била наложена глоба.

Ето защо, настоящата касационна инстанция намира, че като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на ответника биха се следвали разноски, но тъй като съдът не е сезиран с такова искане, не се дължи произнасяне по този въпрос.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/15.07.2025 г., постановено по анд. № 20255210200084 по описа за 2025 г. на Районен съд – Велинград.

Решението е окончателно.