№ 97
гр. Харманли, 15.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Минка Ив. Китова
при участието на секретаря Т.Г.Ч.
като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Административно
наказателно дело № 20255630200066 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Х. Б. К. ЕГН ********** от с. Шишманово, общ.
Харманли против НП № 24-0271-001129 от 06.02.2025 г., издадено от Началник група в
ОДМВР Хасково, РУ Харманли, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал.
1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в
размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като на основание Наредба № I3-2539 на МВР
на същия са отнети общо 12 контролни точки.
В нея жалбоподателят счита, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила и в противоречие със закона. Не е извършено от страна на
жалбоподателят твърдяното нарушение. Липсват обективни и субективни признаци на
същото. Наложеното наказание било незаконосъобразно и несправедливо.
Жалбоподателят моли да отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и
незаконосъобразно.Претендират се разноските по делото.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, редовно призован не се
явява. Не се явява и процесуалния представител – адв. И. Д.. С писмена молба от
20.03.2025 г. нарушителят Х. Б. К. чрез адв. И. Д., не възразява да бъде даден ход на
делото и същото да бъде разгледано в негово отсъствие и отсъствието на доверителя
му. Заявява, че поддържа депозираната жалба пред съда, не възразява да се приеме
административнонаказателната преписка по делото. Сочи, че няма доказателствени
искания. В молбата се излагат и аргументи по същество на спора.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОДМВР Хасково,
1
РУ Харманли, редовно призовани, не се явява и не изпраща представител по делото. В
съпроводителното писмо изразява становище по жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поР.
което е процесуално допустима, по който въпрос е налице и произнасяне на
контролиращите съдебни инстанции.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при
извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за
установено следното:
На 01.07.2024 г. в 18:57 часа, в гр. Харманли, на ул. *** до бензиностанция
Петрол в посока *** Х. Б. К. управлявал личния си лек автомобил марка Мазда
Премаци с регистрационен номер *** след употребата на алкохол над 0.5 промила. На
01.07.2024г. е извършена проверка на водача с техническо средство Алко тест Дрегер с
номер ARDN 0089 като уредът в 19:02ч. отчел 1.42 промила алкохол от издишания от
водача въздух. Издаден му е талон за медицинско изследване с номер№ 0158852, тъй
като не приел показанията на уреда като пожелал да даде кръв за химическо
изследване. С химическа експертиза №74/04.07.2024г. на НТЛ при ОД на МВР Хасково
било установено,че водача К. е с 1,09 /едно цяло и девет стотни/промила на хиляда
алкохол в кръвта.
С оглед тези констатации от страна на контролните органи, срещу водача Х.
Б. К. от с. Шишманово бил съставен на същата дата – 01.07.2024г., в негово
присъствие, от свид. Р. Г. Р. Акт за установяване на административно нарушение, серия
GA, №469558 за нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят
подписал, без да впише в него обяснения или възражения в съответната предвидена
графа. Такива не са постъпили допълнително и рамките на законоустановения срок.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
22.01.2025г прокурор в РП – Хасково, след като приел, с оглед данните за съдимостта
на жалбоподателя преценка за настъпила реабилитация за осъждането му по чл. 343б,
ал. 1 НК за престъплението по чл.343б,ал.2 НК, установил, че не е налице
съставомерно деяние и по чл. чл.343б, ал.1 НК, дотолкова доколкото установената
алкохолна концентрация в кръвта на нарушителя К. е от 1,09 на хиляда, т.е под 1,2 на
хиляда и е приел, че деянието не съставлява престъпление, а единствено
административно нарушение, прекратил образуваното наказателно производство по
ДП № 324/2024 г. по описа на РУ -Харманли, като препис от постановлението, ведно с
преписката е постановено да се изпратят на РУ- Харманли за сведение и с оглед
преценка за реализиране на административно наказателна отговорност на Х. Б. К.,
съгласно разпоредбите на ЗДвП.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орга възприел изцяло описаната в АУАН фактическа
обстановка, като наложил процесните санкции за описаното нарушение, като не е
вписано, че издава наказателното постановление на основание чл. 36, ал. 2 от
ЗАНН във връзка с влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното
производство по ДП№ 324/2024 г. по описа на РУ -Харманли, с оглед реализиране на
административнонаказателна отговорност от 22.01.2025 г., представляващо пр. пр. вх.
№2891 от 2024г. по описа на РП – Хасково,ТО - Харманли, и на основание чл. 174, ал.
2
1, т. 2 ЗДвП – наложил процесните наказания за деянието по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Изложената дотук фактическа обстановка не се установява категорично от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по –
горе, нито от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.
Следва да се отбележи, че Постановление за прекратяване на наказателното
производство от 22.01.2025г прокурор в РП – Хасково, с което прокурора е прекратил
образуваното наказателно производство по ДП № 324/2024 г. по описа на РУ –
Харманли на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК за престъпление по чл. 343б, ал.2 от
НК не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, макар и влязъл в сила на
03.02.2025г. и да представлява акт по същество не е окончателно, доколкото може да
бъде отменено от прокурор от по-горестояща приокуратура по см. на чл. 243 от НПК в
определени срокове, а така също и от главния прокурор след изтичането на същите.
Съдът кредитира показанията на свидетелите актосъставителя Р. Г. Р. и
свидетеля К. И. П., относно обстоятелствата, свързани с датата, мястото и начина на
извършване на проверката и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни
с останалия събран доказателствен материал. Същите се основават на преки и
непосредствени впечатления досежно изнесените факти, поР. което съдът ги
възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи, но
свидетелите не сочат конкретни съставомерни факти със състава на нарушението
относно концентрацията на алкохол от издишания от водача въздух посочена в АУАН и
НП с техническо средство Алко тест Дрегер с номер ARDN 0089, а именно: 1.42
промила алкохол от издишания от водача въздух, нито алкохолната концентрация в
кръвта на нарушителя К. при медицинското изследване-1,09 /едно цяло и девет стотни/
промила на хиляда алкохол в кръвта. За последните факти липсват, както писмени,
така и гласни доказателствени средства, поР. което съдът ги приема за недоказани.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата, изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила
от 26.09.2017 г., на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози По силата на чл. 174, ал. 1 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско
и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: т. 1. над 0, 5 на хиляда до
0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. и т. 2. над 0, 8 на
хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Следователно, деянието, за което са наложени на жалбоподателя административни
наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът
констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат
отмяна на последното. АУАН формално отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН,
не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и
връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да с
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. АУАН е бил
3
съставен от компетентно лице, съобразно данните за заеманата длъжност от страна на
актосъставителя Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, като възраженията на пълномощника на жалбоподателя са концентрирани за
нарушение не при привличането към административнонаказателна отговорност, а при
реализирането й и конкретно за неспазване на срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. В
Административнонаказателното производство не е прекратено от
наказващият орган на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, за нарушението по чл. 5, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП образувано със съставяне на Акт за установяване на административно
нарушение, серия GA, № 469558 от 01.07.2024г., поР. това, че деянието евентуално
съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а материалите били
изпратени на РП – Хасково,ТО - Харманли по компетентност.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
22.01.2025г прокурор в РП – Хасково, след като приел, с оглед данните за съдимостта
на жалбоподателя преценка за настъпила реабилитация за осъждането му по чл. 343б,
ал. 1 НК липсата на съставомерен признак на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК,
че деянието не съставлява престъпление и по чл. чл.343б, ал.1 НК, дотолкова
доколкото установената алкохолна концентрация в кръвта на нарушителя К. е от 1,09
на хиляда, т.е под 1,2 на хиляда е прекратил образуваното наказателно производство
по ДП № 324/2024 г. по описа на РУ -Харманли, като препис от постановлението,
ведно с преписката е постановено да се изпратят на РУ- Харманли за сведение и с
оглед преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност на Х. Б.
К., съгласно разпоредбите на ЗДвП.
Прекратяване на административнонаказателното производство по
отношение на описаното в процесния АУАН нарушение е било необходимо, поР.
реализиране на основанието по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН и конкуренцията между
наказателната и административно наказателната отговорност в аспекта на спазване на
принципа non bis in idem и съобразяване на примата на наказателната отговорност, но
липсват доказателства да е сторено, с което е допуснато процесуално нарушение,
изразяващо се в неспазване на този принцип.
При изпращането административно-наказателното производство не е било
прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение не
може да бъде счетено за съществено, с оглед последващата възможност за реализиране
на административно-наказателна отговорност с приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН,
като ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не
е спрял да тече.
Или в случая, с оглед липсата на прекратяване на образуваното със
съставяне на процесния АУАН административнонаказателно производство и
изпращане на преписката на прокуратурата, срокът за издаване на наказателното
постановление по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН следва да се счита от отпочване първоначално
на административнонаказателното производство, станало със съставяне на акта за
установяване на административно нарушение до прекратяването.
Безспорно е, че при издаването на НП № 24-0271-001129 от 06.02.2025 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли не е спазен предвидения
в разпоредбата на ал. 3 на чл. 34, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН срок. В НП не е
посочено, че същото се издава по административно-наказателна преписка, образувана
на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с Постановление на Районна
прокуратура – Хасково,ТО - Харманли от 22.01.2025г. за прекратяване на
4
наказателното производство по досъдебно производство № 324/2024 г. по описа на РУ
– Харманли. Нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН предвижда отклонение от принципното
положение, че административнонаказателното производство се образува със съставяне
на АУАН. Началото на административнонаказателното производство е поставено в
хипотезата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, със съставянето на АУАН серия GA №469558,
както е посочил при издаване на наказателното постановление административно
наказващият орган, че то се издава въз основава на издадения АУАН.
Административно-наказателното производството е образувано въз основа на
посочения АУАН и не е прекратено на основание чл. 33, ал. 2 ЗАНН, поР. което от
01.07.2024г. до 22.01.2025, както и до издаване на атакуваното НП на 06.02.2025г, е
бил изтекъл шестмесечения срок от съставянето на АУАН, който преклудира
издаването на наказателно постановление.
Следователно, възраженията на жалбоподателя в тази насока следва да се
приемат за основателни.
Гореизложеното обосновава заключение, след проведено процесуално
законосъобразно съдебно производство и мотивират настоящият състав за отмяната на
процесния санкционен акт, поР. недоказаност и допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила от категорията на «абсолютните» съгласно ТР№2/2002г по т.д.
№2/2002г. на ВКС, което не е загубило своето значение, което винаги води до отмяна
на атакуваното наказателно постановление.
При този изход на спора заявената от пълномощника на въззивника
претенция за присъждане на направените по делото разноски се явява частично
основателна, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК.
Съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие от
19.03.2025г., тези разноски, представляващи договорено и заплатено за въззивната
инстанция адвокатско възнаграждение, са в размер на 800,00 лв./л.35 от делото/.
Представен е и договор за правна защита и съдействие от 10.06.2025г. с размер на
350,00 лева допълнително възнаграждение /л.63 от делото/, както и претенция по
чл.14, ал.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС. От страна на въззиваемата страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита, че същите не следва да се присъждат в пълния претендиран
размер от 1400,00 лв., с представен списък за разноските в размер на 1150 лева.
Настоящото наказателно дело админиситративен характер е с ниска фактическа и
правна сложност, а извършените до момента от пълномощника на въззивника
процесуални действия се изразяват в депозиране на въззивна жалба, която е бланкетна,
като същият не се е явил в проведените открити съдебни заседания, като е представил
молба от 20.03.2025г. за откритотот съдебно заседание проведено на 29.03.2025г.,
бланкетна молба от 05.05.2025г. за откритото съдебно заседание 08.05.2025г.,
бланкетна молба от 10.06.2025г. за открито съдебно заседание на 20.06.2025г. На
жалбоподателя е наложено наказание „ глоба „ в размер на 1000,00 лева и „ лишаване
от право да управлява МПС „ за срок от 12 месеца, на основание чл.174,ал.1 т.2 от
ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. В случая приложими се явяват
разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 и чл. 14, ал. 2 от Наредбата, съгласно
които минималният размер на адвокатското възнаграждение се равнява на 400 лева
предвид наложеното наказание "глоба" в размер на 1000 лева (чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата), както и 250 лева за проведеното трето съдебно заседание по
делото (чл. 14, ал. 2 от Наредбата), или общо сума в размер на 650 лева. Съдът счита,
че в случая, независимо от наложеното кумулативно наказание "лишаване от право да
5
управлява МПС", разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. се явява
неприложима, доколкото същата касае единствено случаите на процесуално
представителство по дела, по които предмет на разглеждане е НП или електронен фиш,
с които не е наложено наказание глоба или имуществена санкция. В случая се касае за
една санкция, която се явява кумулативна – "глоба" и "лишаване от право да управлява
МПС", поР. което и размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи
само в хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. В този смисъл е и
съдебната практика на АССГ– Решение № 5062 от 25.07.2023 г. по КАНД № 2513/2023
г. по описа на АССГ, VIII-ми касационен състав, Решение № 3826 от 09.06.2023 г. по
КАНД № 4230/2023 г. по описа на АССГ, XXIV-ти касационен състав и др. С оглед на
това, съдът счита, че предвид основателното възражение за прекомерност на
заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, в контекста на липсата на
правна и фактическа сложност на делото, същото следва да бъде присъдено в размер
от 650,00 лева в предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа /400 лв+250,00 лв/.
Ето защо в случая разноските за адвокатско възнаграждение, направени от
въззивника, следва да се присъдят в размер от 650,00 лв, който по изложените по-горе
съображения според настоящия състав се явява справедлив и обоснован по смисъла на
чл.36 от Закона за адвокатурата,като се съобрази и фактът, че молбите за откритите
съдебни заседания на .
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2,т. 1, вр. ал.3, т.2, вр. ал.58д, т.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-0271-001129 от 06.02.2025г. на
Началник група в ОДМВР Хасково, РУ- Харманли, с което на Х. Б. К. ЕГН **********
от с. Шишманово, общ. Харманли на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174, ал. 1, т. 2
от ЗДвП е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Хасково да заплати на Х. Б. К. ЕГН ********** от с.
Шишманово, общ. Харманли сумата от 650,00 лева, представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му с
Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6